В нормални отношения са.
- Публикувана: 28 дек. 2007, 18:52 ч.
- Последно мнение: 14 ян. 2008, 09:26 ч.
отношенията между майка ви и мъжа ви ?
Ние сме при майка ми и честно казано гледат повече мъжо отколкото мен 
, поне се радвам че нямат те проблеми ,щото аз съм си устата и не ги оставям да ме правят на квото си искат 
и ги оправям вече наред 
ааааа ма ха /моето мамче я оправям ама свеки 
/
Рени знам ,че ще ти е трудно да вземеш страна по споровете
,но просто поговори с майка си за да разбере ,че неможе така да я карате .И ако след време се скарат сериозно и да те поставят в дилема коя страна да избереш 
.Успех и дано заровят томахавките . 
за по-весели и сплотени празници .
, поне се радвам че нямат те проблеми ,щото аз съм си устата и не ги оставям да ме правят на квото си искат и ги оправям вече наред ааааа ма ха /моето мамче я оправям ама свеки /Рени знам ,че ще ти е трудно да вземеш страна по споровете
,но просто поговори с майка си за да разбере ,че неможе така да я карате .И ако след време се скарат сериозно и да те поставят в дилема коя страна да избереш .Успех и дано заровят томахавките . за по-весели и сплотени празници .
рени преди 1 година бях в ужасна караница между тях.точно както го казваш.неможеш да вземеш страна и е ад!!!мога да те посъветвам да не ги събираш на едно място.поговори с маика си и то сериозно преди да е станало късно.дано те обича достатачно.колкото и да е се карате с нея няма да е по голяма трагедията отколкото ако мъжа ти си тръгне.моите и досега не си говорят,но ходя в маика ми и нещата са добре за сега.да добавя че те се обожаваха преди това,но маика ми е по властна и това го изнервяше.
.
Разбират се чудесно. Много се обичат. Не живеем заедно, делят ни 300км.
А най-много се дразня, когато майка защитава мъжо в конфликтна ситуация.
Все едно не аз съм и дъщеря, а той и е син.
Съжалявам, че не мога да ти дам съвет.
П.П. И аз мисля като Пуполино, че темата не е за тук.
А най-много се дразня, когато майка защитава мъжо в конфликтна ситуация.
Все едно не аз съм и дъщеря, а той и е син.Съжалявам, че не мога да ти дам съвет.
П.П. И аз мисля като Пуполино, че темата не е за тук.
Момичета аз съм тъща.С зетми се разбираме много, но винаги има компромиси от едната и другата страна.Приела съм го като мой син от момента от който дъщеря ми го доведе, в нашето семейство.По добре да бъдем приятели с младите, отколкото врагове.Нищо не печелим в случая.Но пак си зависи от човека, от едната и от другата страна. 
Перфектни, лика прилика са си, понякога ме дразнат с перфектното си долълване.Като два еднакви индивида , отношенията са им невероятни разбират се споглед. И двамата са спестовни, купуват си дрехи веднъж на 2 години, чистят, подреждат, направо от майка ми попаднах точно на правилното място, пръста си не помръдвам в къщи.
Много пъти им казвам като ме ядосат, да си се вземат.
Много пъти им казвам като ме ядосат, да си се вземат.
