Аз мисля, че ако човек иска да бъде щастлив, трябва да бъде смел.
- Публикувана: 30 дек. 2007, 22:49 ч.
- Последно мнение: 21 ян. 2008, 21:03 ч.
Каква е цената....?
Мисля си че щастието не е нещо ,което идва и каца на рамото - в повечето случай ,в моят живот щастието си го строя аз - бавно ,тухла по тухла и ако сега имам една тухла от този строеж значи мога да бъда и поне малко щастлива ,а какво губиш за да го построиш ,това вече сам си определяш ,също както и мерните единици .Аз цена до сега не съм плащала .
Цената,която платих,беше огромна.Загубих майка си.
Най-добрият човек на света!Мисля,че с това Господ ме
наказа за постъпките ми.НЕзнам дали си е заслужавало-
тепърва ще видя.Дано да е за добро!
ЗАщото съм живяла щастливо и безгрижно,и в един момент
виждаш,че не всичко зависи само от теб.Чустваш се безсилен,
съсипан.В такъв момент мислиш,че никога отново няма да
си щастлив.
Най-добрият човек на света!Мисля,че с това Господ ме
наказа за постъпките ми.НЕзнам дали си е заслужавало-
тепърва ще видя.Дано да е за добро!
ЗАщото съм живяла щастливо и безгрижно,и в един момент
виждаш,че не всичко зависи само от теб.Чустваш се безсилен,
съсипан.В такъв момент мислиш,че никога отново няма да
си щастлив.
Ето за нещо такова говоря. Съжалявам за майка ти, но защо така приемаш нещата? Смъртта и като наказание за твои постъпки. Жената рано или късно е щяла да си почине, с всички ни се случва. Какво лошо има в това да живееш щастливо и безгрижно и да приемеш, че смъртта е част от живота. Приеми, че загубата ще ти помогне да отсееш дребното от важното, да оценяваш повече нещата и мига, ама чак пък да се самонаказваш....
Много страдаше за бившият ми съпруг.Мисля,че това много
спомогна болестта и да се развие по-бързо.Незнам,ако не
го бях направила какво щеше да стане.Чувствам се виновна
просто.Това е.
Аз го причиних...Чувствам се виновна просто.
Тутинка,мила....не бъди съдница на себе си!
То има кой да отсъди виновна ли си или не!
Аз лично,смятам че нейният път на тази земя е свършил не защото Господ е искал да те накаже,а защото просто той е решил да я избави от мъките и!Това не е твоето наказание.....а края на един човешки живот!
Причисти съзнанието си от тази мислъл,така ще живееш по-лесно а и ще осигуриш спокойствие и мир на душата на майка ти!
Не наказвай себе си и нея с тази мисъл.....Не се съди така строго!
Мир на праха на майка ти!
Прегръщам те!
То има кой да отсъди виновна ли си или не!
Аз лично,смятам че нейният път на тази земя е свършил не защото Господ е искал да те накаже,а защото просто той е решил да я избави от мъките и!Това не е твоето наказание.....а края на един човешки живот!
Причисти съзнанието си от тази мислъл,така ще живееш по-лесно а и ще осигуриш спокойствие и мир на душата на майка ти!
Не наказвай себе си и нея с тази мисъл.....Не се съди така строго!
Мир на праха на майка ти!
Прегръщам те!
Не плащам никаква цена.И изобщо колко драматично и ненужно ми се струва да говорим за цена ние всички.За два лева повече,за един кожен диван повече или за къща на Траката или в полите на Витоша.Това изобщо не е висока цена.Но нали все търсим зрънцето на драмата.Може би Елизабет плаща висока цена.Даяна също плати висока цена.
Случайно попаднах на темата и ми се стори страхотна..Колкото хора - толкова мнения.
Но сякаш се прокрадват две основни тези: на песимистите и оптимистите, най-общо казано.
Първите обвиняват съдбата, живота, себе си..И завиждат на останалите за душевния им мир, за постиженията, за всичко. Плачат, обвиняват се..и се примиряват. Често са добри и чувствителни души.
Вторите се ласкаят от това и демонстрират удовлетвореност и самоувереност, но успоредно с това вярват, че не плащат никаква цена, за нищо.
А дали е така наистина?
За мен в основата на всички житейски проблеми стои човешката психика и нейната (ста/ла)билност. Дори съм сигурна.
Но сякаш се прокрадват две основни тези: на песимистите и оптимистите, най-общо казано.
Първите обвиняват съдбата, живота, себе си..И завиждат на останалите за душевния им мир, за постиженията, за всичко. Плачат, обвиняват се..и се примиряват. Често са добри и чувствителни души.
Вторите се ласкаят от това и демонстрират удовлетвореност и самоувереност, но успоредно с това вярват, че не плащат никаква цена, за нищо.
А дали е така наистина?
За мен в основата на всички житейски проблеми стои човешката психика и нейната (ста/ла)билност. Дори съм сигурна.