Проблем с мъжа ми

Момичета , благодаря ви. Доста ме подкрепят че не е нормално това. Но този Томас е мъж. Освен ако наистина той не е параван за жена, което не ми е идвало наум.

Не искам да те плаша, но при нас нещата стояха по подобиен начин. Бившият ми мъж си имаше една мъжка дружка, която му повлия така добре, че той си намери женска такава. Оказа се, че само приятелят му е знаел.
Дано не съм лош пророк, но е много вероятно.

Бреййй ... от мъжката любов по - силна няма  ...както се бъзикат мъжът ми и приятелите му , но ... при теб проблемът е друг .
Този мъж приятел , който ти познаваш просто прикрива другата жена . Ясно е отвсякъде .

Честно казано и на мен така ми се струва. Това е най- вероятно, поне според мен. Дядо ми често казва, че на една дреха сложи ли и се кръпка тя никога вече няма да е нова. Аз мразя да нося кърпени дрехи. Та така аз не бих се опитвала да закърпя брака си. Когато една връзка започне да причинява много повече болка отколкото приятни емоции е време тя да бъде разрушена окончателно. Не си заслужава да креташ с този човек само заради децата.

знам,че от страни е много лесно да се дава акъл...този ,който е потърпевш да му мисли...но в този цитат всичко е много вярно...ако продължаваш да "креташ" с този човек,просто ще си изгубиш годините и младостта ще ти мине в тормоз...какъв е смисъла???

Бори се ,не само за себе си ,но и за децата .Проучи внимателно всичко и по-молко се карай с него ,но повече го наблюдавай.Всичко ще се разкрие и тогава ще знаеш какво да правиш.Сега е рано.Много си объркана и може да направиш стъпка от изпускане на нервите ,а не от разум.

. . . но после може и да е късно, когато е сигурен вече в чувствата си към другия човек. . .

Дали е мъж или жена - няма значение....

Дали е интимен или не - и това не е от първостепенна важност...

За мен мъжът ти ти изневерява - в главата си, с липсата на внимание и участие активно в семейния живот, с това, че ти дава само част от любовта си и от енергията си... това за мен е изневярата... НО аз съм си такава - искам всичко... искам цялото внимание, всички усмивки, цялата енергия, цялото свободно време...

Няма да те съветвам какво да правиш, защото аз на твое място доста ще страдам преди да реша да предприема нещо... може и да е временно явление... Успех! 

Да, така е. Той или ще продължи да се държи така, или не! Ти или ще търпиш, или не! Аз незнам какво чакаш още??? Или си събери багажчето ей така за една седмица, да отидеш да си починеш, пък той да се оправя с децата, или си събери багажчето "нацяло"! Малко да се осъзнае! Тогава ще си проличи. Ако не ще - какво има да си тровиш живота, и този на децата? Щом не ви иска - оправяй си живота без него! Айде бе, личен живот! И моят мъж си излиза сам, обаче аз не стоя в къщи да го чакам!
Говоря така разпалено, защото моя много близка жена преди време се юрна да си зарязва семейството заради друг мъж; и какво мислиш? - в момента в който мъжът й спря да се прави че нищо не става, и тропна по масата да се изяснят, тя се осъзна какъв добър съпруг всъщност има, и как семейството й не заслужава да се жертва за някаква временна страст! Вече няколко години минаха, и тя все повече си обича съпруга!
Ако те е страх от това, което би се случило, и как биха се наредили нещата извън дома... ми помисли си как на хората всеки ден им се случват абсолютно непредвидени лоши неща, които и за секунда не са си помисляли... и тогава няма избор - просто се взимаш в ръце и продължаваш! Ти сега имаш възможност да обмислиш, и да си подготвиш нещата... говоря за евентуална раздяла. Ами ако той утре дойде и каже, че си отива? По-лесно ли ще ти е? По-добре да вземеш решението сама, отколкото той да те постави един ден пред свършен факт!
Пък ако малко държи на теб, ще намери начин да те върне!

Аз пък мисля,че няма значение дали е мъж или жена.По-голям проблем,поне според мен е държнието му.Какви са тези простотии-няма да пускаш пералнята,децата ме дразнят...Това е вече сериозна причина да се замислиш дали искаш да си с него.Ако е интимен с този мъж или има любовница тогава въпроса е друг,но ако наистина са сама приятели и той има такова отвратително държание  ,ми май без него ще ти е по-добре.
И в двата случая ну бих стояла при него,но както ти казаха преди мен-прецени дали и кога имаш възможност да вземеш по-радикални мерки и действай.Не се заслужава да се търпи подобно нещо,независимо каква е причината.УУууу,ама много ме ядоса този твой "мъж".Много ме дразнят мъже,които правят деца без да са способни да поемат отговорността за тях.Едно е да излиза сам-и аз нямам нищо против това,друго е да го играе донор или спонсор и ти да трябва са си доволна от това и да изпълняваш всякакви изчанчени прищевки,само защото се грижи материално за семейството си.Жената е много повече от домакиня и съпруга,тя е и майка,която дава пример на децата си и Жена,която има достойнство и право на нормален живот,със или без мъж,но гивот който я удоволетворява и най-малкото я прави щастлива!

Тази история я чета за 2-ри път /преди и след редакцията/и хич, ама хич не ми си вързват нещата....Не мога да си представя хетеросексуален мъж, който да си "признае", че е интимен с мъж, защото бил "втрещен".....Особено пък, ако има връзка с друга жена /което, нали знаете, че е много мъжкарско/. Би се дължал така неадекватно, ако много, много го е страх да не те загуби, което пък изобщо не се вързва с отношението му към теб и децата. Да не говорим, че съобщенията, дето се шегувал и там бля-бля....са пък пълна партенка. Мдааа, сбъркана е тая история. Не казвам, че ти ни пързаляш, щото си прекалено подробна, но подозирам, че пъзела ти е вече нареден, само дето не го гледаш от правилния ъгъл....И като фокусираш само да не се разложиш! Така, като чета - не си заслужава. А мъжа ти май е доста кух...

Да разкажа една история - а ти си направи извод.Преди 3 години мъжът ми замина на един тримесечен курс и се върна много променен.Започна да работи денонощно - аз с детето в къщи,а той на работа.Прибираше се само да се се изкъпе и все нещо го дразнеше ,а аз патката си мислех че е  преуморен от работа и гледах все да му угодя.Дори съм ставала в 2-3 ч посред нощите да му стопля яденето.След това започнаха едни таинствени и много продължителни разговори...........а събота и неделя все на него се случваше да дава дежурства/той е полицай/ - това продължи няколко месеца,докато не разбрах за нея - полицайка от друг град/запознали се на курса/ - за която семейство и дете не значеха нищо.Всъщност аз разбрах  последна.Заради детето търпях една година - дори любовницата сутрин ни събуждаше по телефона.Може да ви е чудно всичко това ,но аз търпях защото едно малко същество ми казваше - мамо искам да имам и татко.И така една година - тогава ми се появи една миома,тръгнах по психиатри,които ме натъпкаха с хапчета,започнах да пуша по 3 кутии цигари  и да пия .И тогава получих подарък за рожденния си ден  - развод.Не вярвах че ще мога да се оправя някога - бях много зле и финансово и психически.Но благодарение на роднините си и приятелите си успях да се справя.Съжелявам само че си загубих здравето и ми изтекоха очите от плач за нещо което не си е стувал - за един мъж.Сега само шевовете на операцията и разклатените ми нерви ми напомнят за ужаса - детето също свикна без баща/вярно беше трудно/  и двамата си живеем доволно и щасливо.Затова миля моя не вярвай  на мъжа си толкова много ,гледай си здравето,защото трябва да си здрава,за да можеш да си отгледаш и дацата,не си хаби нервите по един мъж.
В живота е така - придобиваш нещо ценно,след като си загубила нещо.Сега имам приятел/от втори брак ме е страх/,уважава ме,уважава и детето.

Ех, че неприятна история. Преживяла съм нещо подобно, само че след като му се звънеше по нощите и си държеше телефона непрекъснато в него, а като го питах кой му звъни по никое време отговорът беше - Димо(един негов приятел от провинцията), направих съответни проучвания и се окоза че доста е хлътнал по една девойка - доста по-млада от него. Не знам с какви финансови възможности разполагаш, но има агенции, които могат да го проследят и поне да разбереш мъж ли е, жена ли е. Според мен има значение. Ако е жена - мисля, че нещата могат да се оправят, както стана при мен. Даже сега живеем много по-добре. Всъщност на мен никога не ми е било зле с мъжа ми и до ден днешен. Ако е мъж, обаче, лично моето мнение е че трябва да се разделиш с него. По книгите пише че любовта между двама мъже е по-силна от тази между мъж и жена. Даже изпадат в крайности. Той в момента и да зареже любовника си, нямаш гаранция, че след година, две, пет няма да се хвърли в друга такава връзка. Разбира се, че с две деца, едното от които бебче е много по-трудно, но ако имаш добро образование или по-скоро възможност да си намериш хубава работа, за да си финансово независима, ако имаш родители,  които могат да те подкрепят морално и финансово, по-добре се раздели с него. Децата лека полека ще пораснат и ти ще имаш възможност да си намериш по-достоен човек за твой партньор. Пък дори да ги нямаш тези взможности, поеми риска, разведи се с него. Семейното жилище, дори и да е негово ще ти се предостави на теб за ползване до навършване на 18г. на детето ти, ще ти плаща в най-лошия случай едно мижава издръжка, но все пак ще си свободна да търсиш друг човек, на когото да се довериш. В този - втория случай, обаче ще ти бъде доста трудно, но преглътни сълзите, озлоби се малко и действай.

Благодаря ви момичета Да си призная последните мнения пак ме натъжиха, че не искам да се стига до там. Аз не съм сигурна напълно в отношенията на мъжа ми с този мъж или пък друга жена. Затова засега не мога да предприема крайни мерки.
На 02-ри го попитах иска ли да сме заедно и той ми отговори - да. Тогава му предложих да поговорим без да вика и този път наистина не вика. Казах му че не ми е приятно когато излиза с този Светльо да се прибира късно - например след 23 часа. Днес излезе с него, да видим кога ще се прибере. Попитах го защо не ме вземеш и мен някой път, а той- държиш ли, след всички панаири- които съм направила. Казах му че като го виждам ще го опозная.
Не знам колко вземат тези агенции за да го проследят .Дори мисля че може да стане за 1 път Той ми казва кога ще излиза с него но на кого да кажа да го проследи, особено в този студ.
Питах го Светльо има ли други приятели - каза - май не.
Когато разговаряхме ми каза че Светльо не се разбира с роднините си и е намерил опора в мъжа ми.
Наистина мъжа ми няма приятел - до сега- с когото може да излезе. Докато аз имам. Но се виждам с приятелките си когато той е зает с нещо Затова се дразня че той се вижда с него, когато аз си стоя вкъщи. Може би ако в същото време можех и аз да излеза - както ми беше писал някой , нямаше да се дразня така До сега и не е излизал така - вече 10 години. Може би и затова се дразня.
Мисля че трабва да напиша и това: Този Светльо каза че родителите му са разведени заради ревност от баща му, и е готов да не се виждат с мъжа ми, ако се караме заради него. Но когато го направи мъжа ми ми се разсърди че остава сам "като куче" Тогава говорих със Светльо че аз ще реша дали да не се виждат.
А мъжа ми е нервен отдавна- бях го приела вече. Но сигурно и аз съм изнервена по някакъв начин - не че не искам да стоя да си гледам детето - точно обратното - искам. Но безсънните нощи и стоенето вкъщи  може би ме правят още по- чувствителна И както беше писал някой май и аз съм от тези които искат ВСИЧКО - цялото внимание, цялото време, цялата обич - всичко за себе си.