Ето един от мен.Та значи тъй реши и си отиваш.На добър час!Аз няма да те спра.Ще потъжа ден два ще ми е криво,ала от скръб ли ще умра,и мене ако някога ме стопли усмивката на някой друг човек,той ще изстрие старите ми вопли и пътят ми ще стане по-лек.Ще хладнее ли горещата жарава,която под клепачите гори?О знам,не ще съм същия тогава,очите ще останат без искри.Сърцето ми докрой ще се изнищи,в него ще прекъсне песента и то ще заприлича на огнище в което ровят с пръчка пепелта,и то ще заприлича на вратата,която подир теб мълчи и зей и през което само нощен вятър ще носи прох от твоите нозе.Та значи тъй реши и тръгваш вече.Но първо поседни,като пред път,за да погледам в таз последна вече чертите ти на топлата ти гръд.За да запомня в тебе всичко свято,което си отива с вечерта и после в песента си недопята отново да го върна на света.ДАНО ВИ ХАРЕСА
- Публикувана: 2 ян. 2008, 13:36 ч.
- Последно мнение: 2 ян. 2008, 15:03 ч.
Обичате ли спомени?
Ако трябва да съм честна,
този спомен не е баш от теб,
ама нищо, и Мили Ванили се
опитваха да ни кажат нещо.
Обичам спомени и много помня.
[/quotДа съм писала някъде че този спомен e]лично мой-Не нали.От Димчо Дебелянов е .Защо не напишеш някой твой
този спомен не е баш от теб,
ама нищо, и Мили Ванили се
опитваха да ни кажат нещо.
Обичам спомени и много помня.
[/quotДа съм писала някъде че този спомен e]лично мой-Не нали.От Димчо Дебелянов е .Защо не напишеш някой твой
Съдейки по правописа и по пунктуацията, този спомен си е баш на авторката...Да не говорим, че и няколко думички са променени от оригинала, който всъщност е стихотворение.
Аз обичам хубавите спомени, лошите се стремя да ги забравя.
Аз обичам хубавите спомени, лошите се стремя да ги забравя.
От Димчо Дебелянов е .Защо не напишеш някой твой
Бах мама му, как се обърках. Спомени, това са онези от лексиконите, а аз ги гаврътнах с вино...
Понеже се измъчих 
с прочита на нескопосно написан текс, си позволих малко да го редактирам. ДАНО тъй стане пО-четлив.
не ми допада, дори хич даже. Много лексиконско-ученическо звучение има.
П.П: Лидия Иванова, можеш да направиш копи-пейст на меморито си.
с прочита на нескопосно написан текс, си позволих малко да го редактирам. ДАНО тъй стане пО-четлив. Ето един от мен.
Та значи тъй реши и си отиваш. На добър час! Аз няма да те спра. Ще потъжа ден два ще ми е криво, ала от скръб ли ще умра и мене ако някога ме стопли усмивката на някой друг човек, той ще изтрие старите ми вопли и пътят ми ще стане по-лек. Ще хладнее ли горещата жарава, която под клепачите гори? О знам, не ще съм същия тогава, очите ще останат без искри. Сърцето ми докрай ще се изнищи, в него ще прекъсне песента и то ще заприлича на огнище в което ровят с пръчка пепелта и то ще заприлича на вратата, която подир теб мълчи и зей и през което само нощен вятър ще носи прах от твоите нозе. Та значи тъй реши и тръгваш вече. Но първо поседни като пред път, за да погледам в таз последна вече чертите ти на топлата ти гръд. За да запомня в тебе всичко свято, което си отива с вечерта и после в песента си недопята отново да го върна на света.
Та значи тъй реши и си отиваш. На добър час! Аз няма да те спра. Ще потъжа ден два ще ми е криво, ала от скръб ли ще умра и мене ако някога ме стопли усмивката на някой друг човек, той ще изтрие старите ми вопли и пътят ми ще стане по-лек. Ще хладнее ли горещата жарава, която под клепачите гори? О знам, не ще съм същия тогава, очите ще останат без искри. Сърцето ми докрай ще се изнищи, в него ще прекъсне песента и то ще заприлича на огнище в което ровят с пръчка пепелта и то ще заприлича на вратата, която подир теб мълчи и зей и през което само нощен вятър ще носи прах от твоите нозе. Та значи тъй реши и тръгваш вече. Но първо поседни като пред път, за да погледам в таз последна вече чертите ти на топлата ти гръд. За да запомня в тебе всичко свято, което си отива с вечерта и после в песента си недопята отново да го върна на света.
не ми допада, дори хич даже. Много лексиконско-ученическо звучение има.
П.П: Лидия Иванова, можеш да направиш копи-пейст на меморито си.
Много благодаря -МНОГО СТЕ МИЛИЗАЩО НЯКОЙ НЕ НАПИШЕ ПОНЕ 1 ХУБАВ СПОМЕН ВМЕСТО САМО ДА МЕ КРИТИКУВАТЕ
Тук всички са пИрфектни!Тук никой никога не греши!Тук всички са сУпиер!
Не обичам сякаш.
Ти от пети "б" ли си или от шести "в"?
Ти от пети "б" ли си или от шести "в"?
Глупости! В пети и шести клас вече ходят по гаджета, някои даже правят и секс.
В началното училище ще да е момето...
Не обичам сякаш.
Ти от пети "б" ли си или от шести "в"?
Ти от пети "б" ли си или от шести "в"?
На сбогуване
Дамян Дамянов
Та значи тъй: реши и си отиваш!...
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!
И мене ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
той ще изпие старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладнее ли горещата жарава,
която под клепачите гори?
О, знам: не ще съм същият тогава -
очите ще останат без искри,
сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта...
И то ще заприлича на вратата,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър
ще носи прах от твоите нозе...
Та значи тъй: реши и тръгваш вече!
Но първо поседни като пред път,
за да погледам в таз последна вечер
чертите ти и топлата ти гръд,
за да помня в тебе всичко свято,
което си отива с вечерта
и после в песента си недопята
отново да го върна на света.
Ей тъй го е написал.
Има страхотна тема "Обичате ли стихове?", чети там.
Дамян Дамянов
Та значи тъй: реши и си отиваш!...
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!
И мене ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
той ще изпие старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладнее ли горещата жарава,
която под клепачите гори?
О, знам: не ще съм същият тогава -
очите ще останат без искри,
сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта...
И то ще заприлича на вратата,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър
ще носи прах от твоите нозе...
Та значи тъй: реши и тръгваш вече!
Но първо поседни като пред път,
за да погледам в таз последна вечер
чертите ти и топлата ти гръд,
за да помня в тебе всичко свято,
което си отива с вечерта
и после в песента си недопята
отново да го върна на света.
Ей тъй го е написал.
Има страхотна тема "Обичате ли стихове?", чети там.
На сбогуване
Дамян Дамянов
Та значи тъй: реши и си отиваш!...
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!
И мене ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
той ще изпие старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладнее ли горещата жарава,
която под клепачите гори?
О, знам: не ще съм същият тогава -
очите ще останат без искри,
сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта...
И то ще заприлича на вратата,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър
ще носи прах от твоите нозе...
Та значи тъй: реши и тръгваш вече!
Но първо поседни като пред път,
за да погледам в таз последна вечер
чертите ти и топлата ти гръд,
за да помня в тебе всичко свято,
което си отива с вечерта
и после в песента си недопята
отново да го върна на света.
Ей тъй го е написал.
Има страхотна тема "Обичате ли стихове?", чети там.
Дамян Дамянов
Та значи тъй: реши и си отиваш!...
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!
И мене ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
той ще изпие старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладнее ли горещата жарава,
която под клепачите гори?
О, знам: не ще съм същият тогава -
очите ще останат без искри,
сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта...
И то ще заприлича на вратата,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър
ще носи прах от твоите нозе...
Та значи тъй: реши и тръгваш вече!
Но първо поседни като пред път,
за да погледам в таз последна вечер
чертите ти и топлата ти гръд,
за да помня в тебе всичко свято,
което си отива с вечерта
и после в песента си недопята
отново да го върна на света.
Ей тъй го е написал.
Има страхотна тема "Обичате ли стихове?", чети там.
Еее, ще ме караш да вадя тетрадката със спомените- става ми тъжно като плаче някой...
Който обича, той не забравя.
Който забравя, той не обича.
Който обича и после забравя,
той е забравил как се обича.
И тъй, ако ти ме забравиш,
да те забравя искам и аз.
Аз ще забравя за твоята забрава,
но теб да забравя не мога.
Който обича, той не забравя.
Който забравя, той не обича.
Който обича и после забравя,
той е забравил как се обича.
И тъй, ако ти ме забравиш,
да те забравя искам и аз.
Аз ще забравя за твоята забрава,
но теб да забравя не мога.
ИЗВЕНЯВАИТЕ ЧЕ СЕ ВКЛЮЧИХ В ТОЛКОВА ПЕРФЕКТНИЯ ВИ САЙТ 
извЕнена си
Еее, ще ме караш да вадя тетрадката със спомените- става ми тъжно като плаче някой...
Който обича, той не забравя.
Който забравя, той не обича.
Който обича и после забравя,
той е забравил как се обича.
И тъй, ако ти ме забравиш,
да те забравя искам и аз.
Аз ще забравя за твоята забрава,
но теб да забравя не мога.
Който обича, той не забравя.
Който забравя, той не обича.
Който обича и после забравя,
той е забравил как се обича.
И тъй, ако ти ме забравиш,
да те забравя искам и аз.
Аз ще забравя за твоята забрава,
но теб да забравя не мога.
Абе, я да попитам и аз, всички ли в Пазарджик са такива вдетинени лигли? 
Странно, сещам се за няколко мацки, дето уж не са такива, ама де да знам...
Щото, ако не са, някое детенце пак се забавлява с акаунта на майка си. Аз като ви казвах да забраним ваканциите и междучасията, вие си направихте пас, хак ви е сега!
Странно, сещам се за няколко мацки, дето уж не са такива, ама де да знам...
Щото, ако не са, някое детенце пак се забавлява с акаунта на майка си. Аз като ви казвах да забраним ваканциите и междучасията, вие си направихте пас, хак ви е сега!
На сбогуване
Дамян Дамянов
Та значи тъй: реши и си отиваш!...
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!
И мене ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
той ще изпие старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладнее ли горещата жарава,
която под клепачите гори?
О, знам: не ще съм същият тогава -
очите ще останат без искри,
сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта...
И то ще заприлича на вратата,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър
ще носи прах от твоите нозе...
Та значи тъй: реши и тръгваш вече!
Но първо поседни като пред път,
за да погледам в таз последна вечер
чертите ти и топлата ти гръд,
за да помня в тебе всичко свято,
което си отива с вечерта
и после в песента си недопята
отново да го върна на света.
Ей тъй го е написал.
Има страхотна тема "Обичате ли стихове?", чети там.
Дамян Дамянов
Та значи тъй: реши и си отиваш!...
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!
И мене ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
той ще изпие старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладнее ли горещата жарава,
която под клепачите гори?
О, знам: не ще съм същият тогава -
очите ще останат без искри,
сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта...
И то ще заприлича на вратата,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър
ще носи прах от твоите нозе...
Та значи тъй: реши и тръгваш вече!
Но първо поседни като пред път,
за да погледам в таз последна вечер
чертите ти и топлата ти гръд,
за да помня в тебе всичко свято,
което си отива с вечерта
и после в песента си недопята
отново да го върна на света.
Ей тъй го е написал.
Има страхотна тема "Обичате ли стихове?", чети там.
