Чакаме второ дете, а нещата не вървят изобщо

Нормална схема. Човекът си е избрал жена,
която да прилича на майка му. Възпитана си
явно така - да хамалуваш на мъж, и това те
е устройвало. Сега обаче, когато хормоните
те лашкат, не ти остават силици и разчиташ
на мъжа ти да се сети за някои и други неща.
Е, няма да се сети. Никой не отвиква от хубавото.
Не се залъгвай, че нещата ще се оправят, като
родиш, не, може би ще дойдат и нови проблеми.

Поговорете спокойно, ако трябва, вземете лист и
химикал, и си определете правилата на играта.
Ти напиши какво искаш от него, той да напише
какво иска от тебе, и го съблюдавайте. Иска се
само спокойствие, разговори и внимание. И сексът
ще потръгне пак. Всеки има фази на умора някога.
Опитайте нещо ново. Поглезете се един друг.

И защо пишеш СМС? Сливи ли имате в устите?
Със СМС общуват пуберите, и обикновено не
се изисква обратна връзка, пишеш нещо и ти
е все тая, дали ще има отговор. Говорете!!!

Ако можеш да се справиш сама с двете деца по-добре го напусни. Ти като родиш второто си дете, всъщност ще си майка на три. За жалост такива като мъжа ти никога не се променят, не си мисли, че някога ще се промени. Или се примири с това, че той е такъв, или се разделете. И все пак, ако трябва да мислим оптимистично смятам, че по-добре такъв мъж, отколкото тартор вкъщи и командир, който да те тормози и теб и децата ти. По-добър баща за децата ти няма да намериш, а това че е безотговорен трябваше да го видиш преди да се ожениш за него. Моята баба ми казваше: "Като си избираш мъж отваряй широко очите, недей да мижиш"! Това в кръга на шегата. Понякога трябва да избираме от двете злини по-малката, така че ти реши коя е по-малката за теб!

Лиска е права и за да не я повтарям - това са бушуващи хормони, някакъв временен спад във връзката ви, /няма да е последният, случва се на всички/, а решението е наистина да говорите и да определите правилата на играта. Не преживявай мълчешком, говори с него, но без да се тръшкаш, а колкото ти е възможно по- спокойно. Ще се оправят нещата, не мисля, че е кой знае колко страшен проблемът. Пък и ви очакват хубави емоции - дете ще имате все пак!

Като гледам най-доброто решение е да се разделите за известно време.
Може би тогава ще му дойде малко акъла в главата и ще се захване сам да направи нещо.

Това с хормоните за мен не е никакъв отговор. Да, вярно е че донякъде играят някаква роля и променят малко хората, но да се оправдава всяко едно решение и постъпки с "ама тя жената бременна", или "тя жената е родила наскоро" е пълна глупост.
Напълно с акъла си като те чета. Понякога семействата преминават през доста трудни и тежки периоди.

от колко време сте заедно и от кога спунджихте секса?

Аз бих предприела временна раздяла. Смятам, че има голяма шанс тя да оправи нещата. Ако не- поне ще стане ясно.

Това звучи смущаващо.   Когато човек вече не иска да говори, не вижда смисъл...колата ако и да не е счупена вече окончателно, то е здраво повредена, дори и пътищата да са много.   Според мен няма да можеш да се примириш, още повече както сама казваш, че очаквате второ дете, а ти сега вече се чувстваш на границата на допустимото. За това и не се опитвай. Има два начина, които бих предприела: търсене на професионална помощ (семейна терапия) или "шокова терапия" за него, т.е. раздяла, с надеждата, че това ще го разтърси и извади от летаргията му. Само ти можеш да решиш какво е удачното във вашето семейство. Неща които обаче определенно не трябва да правиш, е да мълчиш, да събираш в себе си, да се обяснявате все за едни и същи неща, но без резултат, или да се опитваш да се нагаждаш, просто няма да действа дълго, и най-вероятно ще доубие и това, което евентуално има още в момента.

Успех  

С риск да ти прозвуча зле, така описаният мъж е от типа енергийни вампири. Иска да вземе всичко от тебе и нищо да не ти даде. Модела в който е живял преди да се ожени за теб е показателен. Във всяко семейство има проблеми, и когато се правиш че те не съществуват това означава че семейните проблеми не те вълнуват.

Не съм съгласна с мнението по -горе че трябва да внимаваш за кой се жениш, хората се променят и в началото на брака може всичко да е било наред, след това да се промени.

Относно секса- това което описваш  е за професионална помощ, и за това че не правите добър секс не си виновна ти, мъжа ти има сериозни проблеми които се решават от лекар. Ако не е прекалено късно.

Не знам какво да те посъветвам, без секс не може да се живее, с човек който не поема никакви отговорности също е кофти, ти не си му майка.....Ако мислиш че можеш да се справяш и сама, временната раздяла е някакво решение, обаче казваш че ако си тръгне няма да се върне, а дали ти трябва толкова категоричен човек който не може да прави компромиси, какво значи тръгвам си ей така. Защо тогава са правени деца, пък даже и 2?

Представи си себе си след 30 години, и си представи че всеки ден от следващите 30 години ще го изживяваш както сега. С мъж на който не му пука за тебе. Дори и да казва че много те обича, щом като се държи така, значи обича себе си повече. Ще си на 60 и децата ти ще са големи и ще те е яд че не си го напуснала, за да имаш пълноценен живот с някой друг, дори и само за секса да говориме, и да не взимаме предвид другите проблеми, които имате.

И аз смятам че хормоните нямат нищо общо в цялата ситуация.

Защо за Бога направи това невръстно създание(второто),като от години сте на тоя хал

  Четох, четох и мисля, че единственият проблем е в секса. Казваш, че и друг път сте имали такъв проблем и е бил разрешен. А сега не можете ли отново да разрешите нещата? И защо не можете? Казваш, че предния път основно с твои усилия са се оправили нещата. Обаче аз не мисля така. Ако твоят мъж не се беше постарал поне малко, не мисля, че изобщо сте щели да постигнете каквито и да било резултати.
  За другите неща-свикнал е да се грижиш за всичко. Защо? Тук вината е твоя, понеже ти така си го привикнала. Разбира се, че на хубавото се свиква лесно. Казваш, че моделът при родителите му бил такъв. Ами чудесно! Дава ти се власт и пълномощия, няма кой да ти противоречи...командвай го бре!   Казваш му: Има такъв и такъв проблем, очаквам от теб това и това. И чакаш, като следиш нещата да се изпълняват стриктно. Бъди сигурна, че ще се справи. Не че не може, просто не му се занимава с такива неща и затова е оставил всичко на теб.
  И пак се връщам на секса. Мисля, че ще можете да се справите и с този проблем. Това с другия мъж си го казала малко така...в момент на яд. А той го е приел много тежко, бъди сигурна. Помисли, как сте се справили предния път и действай пак така. Но избягвай да му поставяш ултиматуми да се стегне в кръста и тем подобни, защото явно това е нещо, което не може да бъде контролирано и съвсем ще го сдуха. И не на последно място-може би имате нужда от специалист.

Не знам дали точно аз трябва да си кажа мнението.
Рядко се съгласявам с постовете на Лиска, но този път мисля по аналогичен начин.

а каква е неговата теза?

вземи му некое прахче от сексшопа и му го дай да му се дигне самучувствието малко. или ти го обработи по френски преди това ..... макар, че аз не питам за секса. Питам за влошената комуникация между вас. Секса е следствие.

Значи-командвай го по-деликатно. Не директно а така-помоли му се да свърши това и това и това...и накрая всичкото   Ако забрави му напомни. Не знам, на мен ми се струва, че ти сама си поела тази роля и той се е оставил на течението. Може и да си с по-труден характер (или той) и затова да не помагат разговорите. В много връзки единият поема водеща роля, а другият се оставя да бъде воден. И това според мен е нормално. Все пак, два остри камъка брашно не мелят.   Ако искаш нещата да не бъдат толкова крайни-поставяй му задачи и така. Малко по малко ще свикне да върши "своята част" от работата.
Ще се повторя, но за мен основният проблем са тези хммм "засечки" по време на секс. Ти сама казваш, че той не се чувства мъж. Подобно нещо страшно много бие по самочувствието и оттам тръгват и другите неща. Опитай се да го разбереш и не го притискай.

bezimenna, колко още ти остава до раждането?

е как така ???? нещо не разбирам. Оженила си се за един човек с който не разговаряш? Ясно, ти подхващаш разговор за нещо и понякога стават нещата понякога не. Той никога не започва разговор ????
Какво прави когато се прибе вечер?

За съжаление не мога да ти дам съвет, защото и при нас положението е горе-долу същото. За щастие имаме само едно дете и не смятам да се обвързвам с още едно ( поне докато нещата наистина не се оправят).
Аз също съм мислила за временна раздяла, но и моят като твоят не е съгласен на такава.  Но съм решила, че през новата година нещо в това отношение трябва да се промени - или отношенията ни ще се подобрят, или всеки ще поеме по своя път. Така, че единственото което мога да те "посъветвам" е да вземеш решение сама за себе си, или поне да си поставиш някакъв срок, в който ако не се променят нещата, ти да сложиш точката на съжителството ви , или не знам.... нещо такова.

Желая ти успех в разрешаването на проблемите и дано всичко се нареди между вас . Леко и безпроблемно раждане и здраво и красиво бебе. 

bezimenna, друго имам предвид...
Понеже все пак си с бушуващи хормони, изчакай да родиш, пък тогава кардинални решения.

Аз противно на повечето мнения ще кажа, че най-доброто, което може да направиш е да спреш с тези разговори. Просто не ги инициирай, за да спре по някакъв начин този цикъл. Явно всеки подет разговор се превръща в скандал, а всеки нов носи негативите на предишните. Влезнали сте в един омъгьосан кръг и само смяна на стратегията ще помогне. Не се занимавай, не обръщай внимание за известно време, не се нервирай. Като се роди детето бавно, по женски манипулативно му вмени кои са неговите задължения и отговорности.
За секса не знам какво да те посъветвам

Не мога да ти давам съвети но мога да ти кажа какви изводи си вадих аз докато минавахме през този същия период.
Наистина секс.проблеми при мъжете са определящи.Когато не се чувства пълноценен мъж, той не се чувства пълноценен човек във всяко отношение.И го боли, и го е срам и не знае какво да направи.Мълчи и се крие зад работата си, умора и т.н.Много много трудно се решават да говорят за това.И тук ти си на ход(знам че си казваш "пак ли аз").Само ти можеш да вдъхнеш кураж и да помогнеш-с търпение, с разбиране, с любов ако щеш.Но е в твои ръце.
Относно разговарянето, споделянето(а не еднолично говорене от твоя страна) пак трудно се учи.Но се учи.Особено ако в неговото семейство взаимното споделяне и разговорите не са били на почит.Пак с търпение и постоянство и обич(казвам го с ясното съзнание че говоря за период от години постоянство и търпение).И аз често съм си казвала"защо не ми се падна научен а аз трябва да започвам все от начало", но - късмет.
Доколкото те разбирам не си готова да се откажеш от него и да го напуснеш, затова ти казвам това.Трудно е, не е честно , но при нас се получи-надявам се че ще се получи и при вас.Пожелавам ти да имаш сили да го направиш, ако все още го искаш ,разбира се.
Успех   

аз пък си мисля, че нямаш правилен подход към човека до теб ...

И ние сме на същия хал,с тази разлика,че не съм бременна.Години наред правиме компромиси със себе си ,за да спасим този брак,но всичко е насила. Хем не искам да се разведем,хем не мога да приема неговото поведение и липса на отношение към нас с детето и към дома ни. Говорили сме стотици пъти,но всичко се повтаря през годините.И понеже от няколко дни все се разправяме за нещо,той каза,че е взел решение по въпроса (за нас) и днес ще говорим за това (за пореден път).Различното сега е,че той е инициатор на този разговор така,че може и да се сложи точка на тези ненормални -поне за мен- отношения.Изпитвам и страх, и облекчение.Ще видим довечера.

Аз също. Моят мъж е нещо подобно- добродушен, кротък и затворен. Майка му е доста силна личност и явно го е мачкала, макар и несъзнателно. Сега той очаква аз да командвам парада, това всъщност не е толкова лошо, по-добре е отколкото да ти се налага. Но винаги правя така, че решението да сме го взели двамата, за да свикне  да поема отговорност и да има самочувствие. Щом се съгласява с теб, започни да му поставяш повече лесноусвоими задачи, за да не носиш цялото бреме и като имаш забележка, явно ще я приеме по-добре на полушега, отколкото с натоварващ разговор. Променяй ситуацията на малки порции, вместо да се опитваш да правиш кардинални реформи.

Докато четях мнението на санела имах чувството,че говори за човек с шизофрения,или малко дете което тепърва ще се учи на самостоятелност. Какво значи "лесноусвоими" задачи,да изхвърли боклука ли?

Казах ли ти, че  проблемът не е много голям, т.е. че е временна кризичка най-вероятно,? Не го драматизирай много, ето, че се е случило нещо хубаво. Всеки брак минава през такива "благинки". Важното е да завършват с някаква макар и малка промяна и хубав секс. Има светлина в тунела!!! 

ъ?   

Bezimenna, много от нас са в подобен модел семейства. Мъжете ни поставят професионалното си развитие на 1-во място, а когато там нещата не са перфектни те се депресират и затварят в себе си. Престават да участват с каквато и да е помощ в семейния живот. Това се отразява и на секса, все повеше липсва.
Много хора са така в днешно време и това е причината да не желаем второ дете.
Но след като при теб то вече е на път  и няма връщане, опитай да повлияеш на съпруга си, помоли го да отиде на психолог или др. специалист. Съвсем възможно е детето да му даде нов стимул и да се подобри.

Саня, странно е колко съгласна съм с теб за половината ти теза и колко несъгласна за другата половина!
За мен основният проблем за тях е сексът! Ако всичко там беше на 6, нямаше да се мисли за раздяла... и наистина другите проблеми ще й минават покрай ушите...

Обаче за командването, разговорите и пр. ами има си такива мъже просто... дето колкото и да им говориш, колкото и да мислиш как да го раздвижиш, ами нямат раздвижване... а и си е адски трудоемко непрекъснато да мислиш как да накараш някого да свърши нещо. Често е по-лесно и по-бързо да го свършиш сам и така нещата тръгват по надолнището и няма връщане назад, и мъжът свиква с това, че ти се справяш добре и така... Тука имам и малко личен опит....

Подкрепям напълно. Колкото и да се пишат мъжете за "силен пол", истината е, че повече от половината не са, ама въобще. Ако мама не го научи, трябва жена му да го направи. Айде не се правете, че не знаете за какво става дума, сигурна съм, че половината тук са омъжени точно за такъв тип мъже Ето, аз си признавам без бой - моят е сто пъти по-чувствителен от мен, по-лесно раним, по-мек като душевност. Често ми се налага да го влача на гръб. Но в моментите, когато наистина съм умряла, той ме влачи. То това е в крайна сметка семейството
Со кротце, со благо, ще се оправят нещата! Щом още има любов, всичко друго подлежи на поправка

Саня,[/b] странно е колко съгласна съм с теб за половината ти теза и колко несъгласна за другата половина!
За мен основният проблем за тях е сексът! Ако всичко там беше на 6, нямаше да се мисли за раздяла... и наистина другите проблеми ще й минават покрай ушите...

Обаче за командването, разговорите и пр. ами има си такива мъже просто... дето колкото и да им говориш, колкото и да мислиш как да го раздвижиш, ами нямат раздвижване... а и си е адски трудоемко непрекъснато да мислиш как да накараш някого да свърши нещо. Често е по-лесно и по-бързо да го свършиш сам и така нещата тръгват по надолнището и няма връщане назад, и мъжът свиква с това, че ти се справяш добре и така... Тука имам и малко личен опит....
[/quote]
try situational leadership

е лабри...може да прави магии пича...ти си еба ти похлупака, не мачкай дамата, не бъди толкова груб

е това е попадение...в десетката...без любов нещата не вървят...дори и секса!

ей, лабри...многоси сигурен...толкова добре ли го познаваш...да не си му родил едно и сега да чакаш второ!?...

лу_детина , bezimenna съвет не мога да ви дам /от скоро съм омъжена/ ,но от все сърце ви желая да всичко да се нареди!

Bezimenna, нещата за които говориш съм ги изживяла и понякога все още ги изживявам. Пъво , какво разбираш под безотговорен-не се грижи за вас, харчи само за себе си, пие, оставя те по цяла вечер сама, отказва да свърши каквато и да било работа вкъщи... Ако го обвиняваш в безотговорност,  само защото никога не заговаря пръв за личните ви отношения, това е все едно да седнеш да ревеш, че земята се върти. И аз дълго упреквах съпруга си за това, но в крайна сметка разбрах, че първо мъжката природа е различна и второ никой не може да бъде обвиняван за семейството, в което е живял. Аз пък нося негативите от моето семейство и той не ме упреква за това. После мисля, че малко трябва да изоставите сериозните разговори. Представи си, че той започне да ти мрънка непрекъснато колко е нещастен с теб, колко недостатъци имаш, как нищо с теб не  е както той иска. Защото дори и без да се казва директно подобни разговори внушават точно това на партньора. Мисля, че в началото ще се сдухаш, а после ще вдигнеш ръце и ще си кажеш " майната му, като толкова не му харесвам да си търси друга". При нас се беше стигнало до тук и разбрах, че или трябва да сменя тактиката, или да си събирам багажа.  Казах си " искам да съм щастлива, писна ми да мрънкам и спрях". Вместо непрекъснато да му натяквам какво не е свършил, започнах да отбелязвам какво е направил, колко добре съм прекарала съответния ден с него, дори да не е бил перфектен, да му устройвам малки изненади-картичка с любовно послание в джоба, която да намери случайно, албум с колаж от снимки на хубавите ни моменти, час за релаксиращ масаж в някой салон... Понякога у мен се надигаше" Ама, той какво толкова е направил, та да го глезя така". Но той взе да прави- спря да закъснява, да забравя какви задачи съм му поставила , като ме види тъжна идва и пита какво ми е ... Стана много дълго, но с две думи искам да ти кажа, че само изразената любов може да роди любов и никакво претегляне кой колко и какво е дал. И не се бой от нови спадове, ще ги има, но ще започнете да ги преодолявате много по-бързо. Ако смяташ, че си струва, опитай и ще видиш, че и сексът ще потръгне.   

Чета, чета , чета и съм изумена колко много категорични мнения  има за ситуацията, без да се погледне и от другата страна. Третото лице ( в случая ние) трябва да прави изводи и да дава съвети само, ако е чуло и двете страни...Лично аз не се наемам да коментирам ситуацията и връзката м/у двамата.
Това, което ми прави впечатление е, че жената е перфекционист, поема всички ангажименти, инициативи сама. Просто такъв характер. Съответно иска и мъжът до нея да е като тези от приказките, но някак не съвпада с нейното "мъжко" поведение (споко и аз съм от мъжките момичета, казвам го с добро). Мъжът пък се комплексира от жена си и става каша.

Помисли си, дали би могла да съжителстваш с един истински мъж, какъвто си описала по-горе. "Два остри камъка брашно не мелят".
Сексуалните отношения не се наемам да коментирам изобщо.

А, бе мацко, ти като си бременна и като чака мъжа ти всичко на теб, що не вземеш да легнеш на леглото и да кажеш, че не ти е добре, че те боли тук и там....
 Моят мъж също ми е предал цялата си власт, аз командвам парада и заплатата му    - та като бях бременна, господ си знаеше работата - едвам седях на краката си, повръщане....само лежах на леглото, едно ядене не можех да сготвя -всичко ми смърдеше.  И знаеш ли какво се получи, моят мъж изведнъж започна да готви, да пуска пералня, прахосмукачка, да пазари, да мисли за сметки, ...значи можел всичко. Така изкарах до края на бременността /не беше нарочно, и не пожелавам на никого такава бременност/, но сега и той се научи да помага и да мисли с главата си, какво има да се прави из къщи, а не само за работата си

Късмет, и леко раждане

Вместо да чакаш да с  сети постави ми задачи
Когато става дума за битовизми много от мъжете не се сещат но добре се справят като им с е поствят задачките
Ако пък не ги вършат точно както ти искаш тогава им се обяснява точно как.

Дай Боже да спасите семейството си!   От сърце ти го пожелавам!

Така, погледнато отстрани, мога да ти кажа, че този негов недостатък не е болка за умиране. Със сигурност има много по-лоши за изтърпяване неща.
 Семейна съм от 14 години. За тези години научих много за човешкия характер. Ако тогава ги знаех тези неща, много грешки можех да избегна, но... уви - ще си носля последствията. На първо място - когато се омъжим, човекът срещу нас е вече със завършен характер, който трудно подлежи на промяна. Той е продукт на родителите си - на гените, които са му завещали, на възпитанието им, на примера им, който са му дали с начина си на живот... Никой не е идеален - всеки е уникален сам за себе си - има си  качества, недостатъци и комплекси, които са факт, и с който е по-добре да се примирим, защото рискуваме да прогоним любовта от сърцето му. Всеки натиск за промяна в характера няма да доведе до нищо добро - съпругът ни може видимо да промени поведението си, за да ни угоди, но тази промяна ще бъде с отрицателен знак и ще рикошира върху нас. Просто трябва да се научим да се приемаме един друг такива, каквито сме, за да върви що-годе гладко съвместния живот. Ти казваш - ако той ме обича, трябва да се промени. Но аз бих ти казала, че ако ти го обичаш, не бива да искаш това от него, защото това ще деформира отношението му към теб - или ще започне да се бунтува срещу този натиск, или ще се примири, че не може да отговори на твоето изискване и ще се комплексира. И от едното, и от другото нямаш полза - и в двата случая той ще бъде нещастен, няма да си харесва живота с теб. Много високо му вдигаш летвата. Не го наказвай за това, че е такъв, какъвто е. Може би искаш от мъжа ти нещо, което не може да ти даде. Трябва да се научим да обичаме реалния човек, а не представата си за него и да не се опитваме да го променяме, за да го нагодим към тази представа - със сигурност няма да се получи.
Трябва да знаеш, че всяко качество на характера си има и своите "странични ефекти". Например моят мъж е много амбициозен, решителен, смел, отговорен, но... за сметка на това е сприхав, мнителен и избухлив - с една дума - силен характер. Едното върви с другото - няма как. Нищо не е еднозначно в този живот - всяко хубаво нещо си има и своята лоша страна  и обратно - в лошото винаги има и нещо хубаво.

Ще ти цитирам малка част от книгата "Смет за сливи" на Надежда Захариева - съпругата на поета Дамян Дамянов, която е трябвало да живее с човек с изключително труден характер и се е справила - както сама казва - и с най-доброто, и с най-лошото.

"И на тема "обичане" с Дамян се разминавахме тотално. Аз не свикнах с неговия начин на обичане, той - с моя. Не можах да преглътна факта, че от една и съща уста ще чувам и най-нежните, и най-грубите думи в живота си. Разбирах, прощавах, приемах, търпях, но не свикнах. Това си е мой проблем. Може би и твой, драги читателю, пък и на много други хора. Изработваме в ума си някаква представа, някакъв калъп, и го мятаме върху някого с претенциите да се побере вътре. А той стърчи извън нашите рамки. И ние му се сърдим. Ама че сме самовлюбени! Да искаме светът да ни е по мярка! А самите ние също се дърпаме, когато друг се опитва да ни вкара в калъп. Радваме се, когато стърчим извън него. Ура! Свободни духове сме!... Там е големият ни проблем на нас, хората. Много често държим да получаваме от другите това, което самите ние не можем да им дадем. Не говоря за материалните неща"

Препоръчвам ти да прочетеш цялата книга - вярвам, че ще ти бъде много полезна и ще ти даде много отговори за това как да преодоляваме трудностите в семейния живот.

Драга Безименна, не искам да останеш с впечатлението, че хвърлям вината върху теб за семейните ти неприятности, напротив - само се опитвам да ти помогна да погледнеш на човека до теб от друг ъгъл, да погледнеш на света през неговите очи, за да го разбереш. Само така ще можете да изгладите противоречията си. Лесно е да кажеш -омръзна ми, дотук съм, но две деца се надяват на истинско семейство, искат си своите мама и тате.

Ох, Маги... нямам думи... 

Много ще се радвам Безименна да се почувства щастлива със съпруга си.
Знам от опит, че понякога е необходимо време на съпруга да свикне с изпълнението на многобройните задължения в семейството. Трябва да намериш начин да го научиш.
Аз смятам, че успях, не на 100% естествено, но минахме и ние през страшни драми. Отне доста време.
Гледай да му внушиш още от сега, че ще си поделяте грижите по бебето. Води го на ехограф с теб. А пък просто ако го тресе шубето от второто бебе, това е преодолимо. (Моят го преодоля в деня на раждането, до тогава все не можеше да проумее , че съм бременна, аз верно съм малко едричка и качих само 4 кила с второто. А и работих както подобава като кон до последния ден.)
Просто жените мислят за няколко неща едновременно, а мъжете не. И не им пука, ако не стигне до края на списъка със задачи. А на теб ти пука, че си останала без адаптирано мляко примерно.
Пиши подробни списъци, първо се дразнят, после им идват екстра. Не се налага да мислят. (С това последното не искам да обидя мъжете)

Много ме радва положителния тон на тази тема, за разлика от други, където отговорите са "Зарязвай го тоя веднага" и от сорта.

В смисъл? 

За мен - в смисъл, че думите ти са уникални и казваш всичко, което може да се каже по въпроса! Никога не съм поглеждала нещата така, както ги поднасяш ти и се надявам да намеря полза и за себе си,  за да омекотя и своя характер(намирам го за доста ... доминиращ), макар и  у дома да няма проблеми.
Предполагам, че Iggiberry също има предвид само добри неща по повод твоите думи като е казала само, че няма думи.

Безименна, изглеждаш спокоен и разумен човек! Желая ти сила и търпение, чрез които да стигнеш до мъдрост, която да ти помогне да запазиш семейството си!

Не може да се каже, че хората никак не подлежат на промяна. Променят се и още как. Но в определени граници. Основният менталитет си остава като цяло непроменяем. Ако съпругът ти  заема пасивна позиция в решаването на даден семеен проблем, никога няма да се промени- той просто е такъв. Или го приемаш, или не. Но ми се струва че малко по-рано е трябвало да мислиш за характера му, възпитание и т.н.
Колкото до секса...ами това сме го дъвкали толкова пъти, че чак ми е интересно защо продължава да се повдига този въпрос...По-голямата част от мъжете след 30-те стават импотентни, иска ли ни се или не, и в повечето случаи, медицината е безсилна. Както всъщност и по-голямата част от жените са фригидни. Лошото е, че не винаги едните се събират с другите в двойка, а винаги има някой, когото правят нещастен. Ако не желаеш да живееш с такъв, търси си МЪЖ. Само че реално прецени шансовете си преди да предприемеш решителна стъпка, защото две деца не се отглеждат лесно без баща.

 Bezimenna, радвам се, че успях да ти бъда полезна. Не съм съгласна с Маги, че хората не подлежат на промяна след определена възраст и са нещастни, ако я изискваме от тях. Наистина и аз срещам най-големи затруднения с мъжа си по отношение на семейните задължения, но се научих да искам така: " Миличък, имам нужда от помощта ти...., Миличък, ще се радвам ,ако....." и не забравям да благодаря след това за помощта. Веднъж попитах съпруга ми кога мъжете са нещастни, а той ми каза" Когато са нещастни съпругите им". Някой по-нагоре ти беше казал, че мъжете са като децата, трябва непрекъснато да им показваш добрите модели на поведение и да ги насърчаваш да ги следват. Ще видиш, че колкото повече одобрение получава съпругът ти от теб, толкова повече ще го търси. Разбира се това не означава да премълчаваш проблемите, но подхождай винаги дпломатично " Не искам да те засегна, но....", " Не го приемай като обвинение, но...", " Искам да чуя и твоята гледна точка, говори с мен..." Дано не звуча много наставнически, но при мен това работи, затова го споделям. Започнах да уважавам повече съпруга си и вече не смятам, че сме си разменили ролите.  Стискам ти палци и ти пожелавам да си щастлива!   

Слушай, от опит ти казвам, че една временна раздяла наистина може да го стресне и да пооправи отношенията помежду ви. Аз също съм изпадала няколко пъти в подобни ситуации. Единият път бяхме разделени две седмици. После нещата си дойдоха на мястото. Повече не сме се разделяли оттогава. Може би аз вече гледам по-различно на нещата и толкова вътрешно не приемам всичко. Най-тежко ми беше докато си бях вкъщи с детето. Бях преустановила всички социални контакти с колеги и приятели. Само разни майки около блока и това е. Така че се опитай да оправиш нещата преди да си излезнала по майчинство. Ако трябва отиди при родителите ти за една-две сидмици. Не се чувайте през това време, белким мъжа ти преосмисли връзката ви. Разбира се без да познаваш хората е трудно да се дават съвети. Казвам само при мен какво оправи нещата. Но това беше крайната мярка. Желая ти само успех и да вземеш правилното решение!

Не знам какво да ти напиша,аз не се срамувам и при нас е имало,а може би го има все още този период,ако имаш къде да идеш,иди,или се приеми живота си така.При мен е лошо,аз няма при кой да ида,ако се разделим отивам сама на квартира с детето и започвам от нулата.Продължавам да се боря,защото все пак го обичам,за добро или лошо.
Престани да се захващаш сама със всичко,спазвай своите задължения,остави неговите и го подтиквай,трудно ще ти е,но така малко по малко ще го насочиш,че не става така,но със добро,със лошо няма да се получи.
Виж какво ти липсва на теб,какво иска той от теб.При нас се забравила целувките и милувките,той пък казва ,че аз съм по дръпната.Опитвам се да променя нещата,мисля че ако имам желание и съм сигурна,че го обичам ще се боря,страхувам се за момента когато вече няма да имам сили да го правя ако не виждам резултати.
Ние сме коренно различни и може би това пък ни е привлякло.Докато аз съм решителна,винаги позитивна,понякога избухлива,той е по сдържан,по внимателен,не се тормози излишно със глупави неща,с две думи аз огъня ,а той водата.

Абсолютно... толкова точно си го казала, че чак останах без дъх...

Благодаря! 
Много се надявам да съм била полезна на авторката на темата. Мъчно ми е за нея и се тревожа - дано тези двама души да намерят верния път един към друг, за да бъдат щастливи - струва ми се, че са свестни хора.

защо карате жената да се развежда?може да се оправят нещата,може да са в такъв период просто.Като искаш да си просто жена-бъди такава.!!!Може да бъдеш по слабата,дай му възможност да си вдигне самочуствието!

bezimenna,определено това е решението,бори се за семейството си!Ако искаш пиши ми на лични

Е неее...какво значи "бъди по-слабата за да му вдигнеш самочувствието"? Извинявайте, но авторката не цели явно да бъде жена, а да мързелува и да има кой да върши нещата вместо нея.

От къде накъде той е длъжен да оправя твоята кола? Не можеш да се обадиш сама на техника, да я закараш сама на ремонт?

Ало...то само с изисквания от другия не става. Изискваш тогава, когато ти самия даваш.

Май си открила темата с цел да чуеш това което искаш, а не това което всъщност мислят хората.
Няма разделане на мъжка и женска работа по дома. Жената не е слугиня до печката. Както и мъжът не е "мистър тричко за всичко". Нормален морален дълг е с твоята кола да си се занимаваш ти сама. Това е твое. Ако има желание за помощ, добре. Но да го изискваш и очакваш...малко прекаляваш с очакванията си.
Децата и домакинството е на двамата. Колата, работата...това е малко извън дома и ти принадлежи изключително на теб. Като искаш да се возиш, умей "да буташ шейната".

ама много е тъпо за казваш,че бременна жена с дете трябва а си кара колата при техника.....аз съм си я карала без да съм бременна и без дете....но ще кажа ...ТОВА Е РАБОТА НА МЪЖА....ние нямаме работа при майсторите по гаражите...поради много причини...няма смисъл да ги изброявам...

Хич не и се връзвай, тя минава наред през всички теми и винаги е опозиция на всички! С особено мнение, което е толкова категорично и безсмислено, че не си струва да му обръщаш внимание!

Ти си го научила да няма никакви семейсни задължения, а сега се оплакваш  ! Ами ще трябва да го отучиш, но си смени тактиката, защото тази явно не действа! Спри да се караш с него, а се научи да му казваш в приятна атмосфера и с мил тон какво не ти е харесало и как би искала да бъде. Нормално е да не го притеснява, когато му кажеш, че не издържаш и може да се стигне до раздяла. Той знае, че до сега си е бил все същият и ти си останала при него, така че сега няма причина защо да си тръгнеш! Съответно, ако се наложи да се разделите временно, може и да го стресне. А ти би могла да бъдеш по-дипломатична и да отидеш с детето при майка ти за 1 седмица примерно. Това също ще е временна раздяла.
Щом си оправите взаимоотношенията, ще се оправи и сексът, стига проблемът да не е физически!
Успех и дано всичко се нареди добре! 

Миличка, не съм искала да те нападам! Извинявай, ако съм го направила!
Просто ти написах моя опит с мъжете какво е показал! Винаги, когато се напънеш и си мила и любезна с него, той ще те слуша, иначе блокират. Такава им е мъжката психика за съжаление! И когато ги оставим да не правят нищо, винаги им изнася. Проблемът е, че им става навик, а ние после страдаме...
Иначе напълно те разбирам!  Не ти е леко, но щом си го избрала от любов, ще се бориш! 

Не и лесно на жената!!!БОРИ СЕ ЗА ЛЮБОВТА СИ ТОВА Е ИСТИНАТА!!!Отказват се слабите,а ти не си такава като гледам какво пишеш.Яд ме е на такива жени,който си мислят.че всичко знаят!търпение и силна воля,това ти трябва.знам,че си бременна и хормоните ще те почнат скоро.много е сложно,но ще се справиш в името на децата ти и любовта към твоя съпруг!УСПЕХ!!:))

Bezimenna, хубаво ти давах съвети за търпение и любов, а аз снощи оплетох конците тотално. Мъжът ми закъсня много и по-предната вечер, и снощи. Той пътува всеки ден до работата и аз много се притеснявам в тези поледици, а като му звънях не ми вдигаше телефона. Накрая просто се оказа, че е бил на кръчма. Освен това вчера трябваше да ходи да си прави едно изследване, което е важно за бебето, но той го отложи за пореден път и отиде на работа, въпреки, че каза петък. Всичко това ме вбеси още от сутринта и докато го чаках до 2 часа направо изпаднах в истерия. Като се прибра леко пийнал започнах да викам, а на него му беше смешно, което направо ме извади от релси и му ударих плесница. Наговорих му ужасни неща, че го мразя и не искам да го виждам повече, а накрая отидох да спя в хола. Чувствам се ужасно, срамувам се от това, което направих, но и него не мога да оправдая напълно. Смазва ме грозотата, до която достигнаха отношенията ни. Не знам какво да правя, чувствам се напълно психически парализирана.