Чакаме второ дете, а нещата не вървят изобщо

лу_детина , bezimenna съвет не мога да ви дам /от скоро съм омъжена/ ,но от все сърце ви желая да всичко да се нареди!

Bezimenna, нещата за които говориш съм ги изживяла и понякога все още ги изживявам. Пъво , какво разбираш под безотговорен-не се грижи за вас, харчи само за себе си, пие, оставя те по цяла вечер сама, отказва да свърши каквато и да било работа вкъщи... Ако го обвиняваш в безотговорност,  само защото никога не заговаря пръв за личните ви отношения, това е все едно да седнеш да ревеш, че земята се върти. И аз дълго упреквах съпруга си за това, но в крайна сметка разбрах, че първо мъжката природа е различна и второ никой не може да бъде обвиняван за семейството, в което е живял. Аз пък нося негативите от моето семейство и той не ме упреква за това. После мисля, че малко трябва да изоставите сериозните разговори. Представи си, че той започне да ти мрънка непрекъснато колко е нещастен с теб, колко недостатъци имаш, как нищо с теб не  е както той иска. Защото дори и без да се казва директно подобни разговори внушават точно това на партньора. Мисля, че в началото ще се сдухаш, а после ще вдигнеш ръце и ще си кажеш " майната му, като толкова не му харесвам да си търси друга". При нас се беше стигнало до тук и разбрах, че или трябва да сменя тактиката, или да си събирам багажа.  Казах си " искам да съм щастлива, писна ми да мрънкам и спрях". Вместо непрекъснато да му натяквам какво не е свършил, започнах да отбелязвам какво е направил, колко добре съм прекарала съответния ден с него, дори да не е бил перфектен, да му устройвам малки изненади-картичка с любовно послание в джоба, която да намери случайно, албум с колаж от снимки на хубавите ни моменти, час за релаксиращ масаж в някой салон... Понякога у мен се надигаше" Ама, той какво толкова е направил, та да го глезя така". Но той взе да прави- спря да закъснява, да забравя какви задачи съм му поставила , като ме види тъжна идва и пита какво ми е ... Стана много дълго, но с две думи искам да ти кажа, че само изразената любов може да роди любов и никакво претегляне кой колко и какво е дал. И не се бой от нови спадове, ще ги има, но ще започнете да ги преодолявате много по-бързо. Ако смяташ, че си струва, опитай и ще видиш, че и сексът ще потръгне.   

Чета, чета , чета и съм изумена колко много категорични мнения  има за ситуацията, без да се погледне и от другата страна. Третото лице ( в случая ние) трябва да прави изводи и да дава съвети само, ако е чуло и двете страни...Лично аз не се наемам да коментирам ситуацията и връзката м/у двамата.
Това, което ми прави впечатление е, че жената е перфекционист, поема всички ангажименти, инициативи сама. Просто такъв характер. Съответно иска и мъжът до нея да е като тези от приказките, но някак не съвпада с нейното "мъжко" поведение (споко и аз съм от мъжките момичета, казвам го с добро). Мъжът пък се комплексира от жена си и става каша.

Помисли си, дали би могла да съжителстваш с един истински мъж, какъвто си описала по-горе. "Два остри камъка брашно не мелят".
Сексуалните отношения не се наемам да коментирам изобщо.

А, бе мацко, ти като си бременна и като чака мъжа ти всичко на теб, що не вземеш да легнеш на леглото и да кажеш, че не ти е добре, че те боли тук и там....
 Моят мъж също ми е предал цялата си власт, аз командвам парада и заплатата му    - та като бях бременна, господ си знаеше работата - едвам седях на краката си, повръщане....само лежах на леглото, едно ядене не можех да сготвя -всичко ми смърдеше.  И знаеш ли какво се получи, моят мъж изведнъж започна да готви, да пуска пералня, прахосмукачка, да пазари, да мисли за сметки, ...значи можел всичко. Така изкарах до края на бременността /не беше нарочно, и не пожелавам на никого такава бременност/, но сега и той се научи да помага и да мисли с главата си, какво има да се прави из къщи, а не само за работата си

Късмет, и леко раждане

Вместо да чакаш да с  сети постави ми задачи
Когато става дума за битовизми много от мъжете не се сещат но добре се справят като им с е поствят задачките
Ако пък не ги вършат точно както ти искаш тогава им се обяснява точно как.

Дай Боже да спасите семейството си!   От сърце ти го пожелавам!

Така, погледнато отстрани, мога да ти кажа, че този негов недостатък не е болка за умиране. Със сигурност има много по-лоши за изтърпяване неща.
 Семейна съм от 14 години. За тези години научих много за човешкия характер. Ако тогава ги знаех тези неща, много грешки можех да избегна, но... уви - ще си носля последствията. На първо място - когато се омъжим, човекът срещу нас е вече със завършен характер, който трудно подлежи на промяна. Той е продукт на родителите си - на гените, които са му завещали, на възпитанието им, на примера им, който са му дали с начина си на живот... Никой не е идеален - всеки е уникален сам за себе си - има си  качества, недостатъци и комплекси, които са факт, и с който е по-добре да се примирим, защото рискуваме да прогоним любовта от сърцето му. Всеки натиск за промяна в характера няма да доведе до нищо добро - съпругът ни може видимо да промени поведението си, за да ни угоди, но тази промяна ще бъде с отрицателен знак и ще рикошира върху нас. Просто трябва да се научим да се приемаме един друг такива, каквито сме, за да върви що-годе гладко съвместния живот. Ти казваш - ако той ме обича, трябва да се промени. Но аз бих ти казала, че ако ти го обичаш, не бива да искаш това от него, защото това ще деформира отношението му към теб - или ще започне да се бунтува срещу този натиск, или ще се примири, че не може да отговори на твоето изискване и ще се комплексира. И от едното, и от другото нямаш полза - и в двата случая той ще бъде нещастен, няма да си харесва живота с теб. Много високо му вдигаш летвата. Не го наказвай за това, че е такъв, какъвто е. Може би искаш от мъжа ти нещо, което не може да ти даде. Трябва да се научим да обичаме реалния човек, а не представата си за него и да не се опитваме да го променяме, за да го нагодим към тази представа - със сигурност няма да се получи.
Трябва да знаеш, че всяко качество на характера си има и своите "странични ефекти". Например моят мъж е много амбициозен, решителен, смел, отговорен, но... за сметка на това е сприхав, мнителен и избухлив - с една дума - силен характер. Едното върви с другото - няма как. Нищо не е еднозначно в този живот - всяко хубаво нещо си има и своята лоша страна  и обратно - в лошото винаги има и нещо хубаво.

Ще ти цитирам малка част от книгата "Смет за сливи" на Надежда Захариева - съпругата на поета Дамян Дамянов, която е трябвало да живее с човек с изключително труден характер и се е справила - както сама казва - и с най-доброто, и с най-лошото.

"И на тема "обичане" с Дамян се разминавахме тотално. Аз не свикнах с неговия начин на обичане, той - с моя. Не можах да преглътна факта, че от една и съща уста ще чувам и най-нежните, и най-грубите думи в живота си. Разбирах, прощавах, приемах, търпях, но не свикнах. Това си е мой проблем. Може би и твой, драги читателю, пък и на много други хора. Изработваме в ума си някаква представа, някакъв калъп, и го мятаме върху някого с претенциите да се побере вътре. А той стърчи извън нашите рамки. И ние му се сърдим. Ама че сме самовлюбени! Да искаме светът да ни е по мярка! А самите ние също се дърпаме, когато друг се опитва да ни вкара в калъп. Радваме се, когато стърчим извън него. Ура! Свободни духове сме!... Там е големият ни проблем на нас, хората. Много често държим да получаваме от другите това, което самите ние не можем да им дадем. Не говоря за материалните неща"

Препоръчвам ти да прочетеш цялата книга - вярвам, че ще ти бъде много полезна и ще ти даде много отговори за това как да преодоляваме трудностите в семейния живот.

Драга Безименна, не искам да останеш с впечатлението, че хвърлям вината върху теб за семейните ти неприятности, напротив - само се опитвам да ти помогна да погледнеш на човека до теб от друг ъгъл, да погледнеш на света през неговите очи, за да го разбереш. Само така ще можете да изгладите противоречията си. Лесно е да кажеш -омръзна ми, дотук съм, но две деца се надяват на истинско семейство, искат си своите мама и тате.

Ох, Маги... нямам думи... 

Много ще се радвам Безименна да се почувства щастлива със съпруга си.
Знам от опит, че понякога е необходимо време на съпруга да свикне с изпълнението на многобройните задължения в семейството. Трябва да намериш начин да го научиш.
Аз смятам, че успях, не на 100% естествено, но минахме и ние през страшни драми. Отне доста време.
Гледай да му внушиш още от сега, че ще си поделяте грижите по бебето. Води го на ехограф с теб. А пък просто ако го тресе шубето от второто бебе, това е преодолимо. (Моят го преодоля в деня на раждането, до тогава все не можеше да проумее , че съм бременна, аз верно съм малко едричка и качих само 4 кила с второто. А и работих както подобава като кон до последния ден.)
Просто жените мислят за няколко неща едновременно, а мъжете не. И не им пука, ако не стигне до края на списъка със задачи. А на теб ти пука, че си останала без адаптирано мляко примерно.
Пиши подробни списъци, първо се дразнят, после им идват екстра. Не се налага да мислят. (С това последното не искам да обидя мъжете)

Много ме радва положителния тон на тази тема, за разлика от други, където отговорите са "Зарязвай го тоя веднага" и от сорта.

В смисъл? 

За мен - в смисъл, че думите ти са уникални и казваш всичко, което може да се каже по въпроса! Никога не съм поглеждала нещата така, както ги поднасяш ти и се надявам да намеря полза и за себе си,  за да омекотя и своя характер(намирам го за доста ... доминиращ), макар и  у дома да няма проблеми.
Предполагам, че Iggiberry също има предвид само добри неща по повод твоите думи като е казала само, че няма думи.

Безименна, изглеждаш спокоен и разумен човек! Желая ти сила и търпение, чрез които да стигнеш до мъдрост, която да ти помогне да запазиш семейството си!

Не може да се каже, че хората никак не подлежат на промяна. Променят се и още как. Но в определени граници. Основният менталитет си остава като цяло непроменяем. Ако съпругът ти  заема пасивна позиция в решаването на даден семеен проблем, никога няма да се промени- той просто е такъв. Или го приемаш, или не. Но ми се струва че малко по-рано е трябвало да мислиш за характера му, възпитание и т.н.
Колкото до секса...ами това сме го дъвкали толкова пъти, че чак ми е интересно защо продължава да се повдига този въпрос...По-голямата част от мъжете след 30-те стават импотентни, иска ли ни се или не, и в повечето случаи, медицината е безсилна. Както всъщност и по-голямата част от жените са фригидни. Лошото е, че не винаги едните се събират с другите в двойка, а винаги има някой, когото правят нещастен. Ако не желаеш да живееш с такъв, търси си МЪЖ. Само че реално прецени шансовете си преди да предприемеш решителна стъпка, защото две деца не се отглеждат лесно без баща.

 Bezimenna, радвам се, че успях да ти бъда полезна. Не съм съгласна с Маги, че хората не подлежат на промяна след определена възраст и са нещастни, ако я изискваме от тях. Наистина и аз срещам най-големи затруднения с мъжа си по отношение на семейните задължения, но се научих да искам така: " Миличък, имам нужда от помощта ти...., Миличък, ще се радвам ,ако....." и не забравям да благодаря след това за помощта. Веднъж попитах съпруга ми кога мъжете са нещастни, а той ми каза" Когато са нещастни съпругите им". Някой по-нагоре ти беше казал, че мъжете са като децата, трябва непрекъснато да им показваш добрите модели на поведение и да ги насърчаваш да ги следват. Ще видиш, че колкото повече одобрение получава съпругът ти от теб, толкова повече ще го търси. Разбира се това не означава да премълчаваш проблемите, но подхождай винаги дпломатично " Не искам да те засегна, но....", " Не го приемай като обвинение, но...", " Искам да чуя и твоята гледна точка, говори с мен..." Дано не звуча много наставнически, но при мен това работи, затова го споделям. Започнах да уважавам повече съпруга си и вече не смятам, че сме си разменили ролите.  Стискам ти палци и ти пожелавам да си щастлива!   

Слушай, от опит ти казвам, че една временна раздяла наистина може да го стресне и да пооправи отношенията помежду ви. Аз също съм изпадала няколко пъти в подобни ситуации. Единият път бяхме разделени две седмици. После нещата си дойдоха на мястото. Повече не сме се разделяли оттогава. Може би аз вече гледам по-различно на нещата и толкова вътрешно не приемам всичко. Най-тежко ми беше докато си бях вкъщи с детето. Бях преустановила всички социални контакти с колеги и приятели. Само разни майки около блока и това е. Така че се опитай да оправиш нещата преди да си излезнала по майчинство. Ако трябва отиди при родителите ти за една-две сидмици. Не се чувайте през това време, белким мъжа ти преосмисли връзката ви. Разбира се без да познаваш хората е трудно да се дават съвети. Казвам само при мен какво оправи нещата. Но това беше крайната мярка. Желая ти само успех и да вземеш правилното решение!

Не знам какво да ти напиша,аз не се срамувам и при нас е имало,а може би го има все още този период,ако имаш къде да идеш,иди,или се приеми живота си така.При мен е лошо,аз няма при кой да ида,ако се разделим отивам сама на квартира с детето и започвам от нулата.Продължавам да се боря,защото все пак го обичам,за добро или лошо.
Престани да се захващаш сама със всичко,спазвай своите задължения,остави неговите и го подтиквай,трудно ще ти е,но така малко по малко ще го насочиш,че не става така,но със добро,със лошо няма да се получи.
Виж какво ти липсва на теб,какво иска той от теб.При нас се забравила целувките и милувките,той пък казва ,че аз съм по дръпната.Опитвам се да променя нещата,мисля че ако имам желание и съм сигурна,че го обичам ще се боря,страхувам се за момента когато вече няма да имам сили да го правя ако не виждам резултати.
Ние сме коренно различни и може би това пък ни е привлякло.Докато аз съм решителна,винаги позитивна,понякога избухлива,той е по сдържан,по внимателен,не се тормози излишно със глупави неща,с две думи аз огъня ,а той водата.