изневярата

Не е.

по-добре да не знам....

Не не е. А твоят?

само за това ли се регистрира? Да/Не какво ще ти помогне?

Правилният въпрос е Знаете ли дали съпругът ви е изневерявал?
Моят отговор е не.

Едва ли някой знае със сигурност отговора на този въпрос. Но наистина е интересно да разберем за какво всъщност е въпроса  и какво те касае тебе изневерява ли на някоя съпруга й и кой.

МОЯТ НЕ Е А ТВОЯТ?То разбира се и да има нещо такова жената виноги научава последна.

Всъщност мога да кажа, че не знам. И да е досега не съм разбрала.

Добре, той изневерил ли ти е? И ти си разбрала така ли?

За първи път ли ти изневерява? Еднократно ли е било? Как разбра? Колко време сте заедно и имате ли деца? Иначе добър съпруг ли е?...
На много въпроси трябва да си отговориш преди да вземеш решение.

Сякаш си сбъркала заглавието ....
може би трябваше да кръстиш темата "(Хванах го на калъп )/(Съмнявам се в него)/(знам че ми изневерява) какво да правя" ........
разгледай темите наоколо и ще видиш за какво плющене става въпрос ...

Я, дай, ако искаш да споделиш, малко повече яснота.

Защо не седниш с него да си поговорите по този въпрос и да се разберете какво куца във вашата връзка и да се опитате да оправите нещата.Разбирасе ако прецениш,че си заслужава.

Не е зле и той да си отговори на някои въпроси.

+ Как върви сексуалния ви живот? Имал ли е той претенции към теб или ти към него в областта?
Как се е държал досега? Дали ще се повтори според теб?

Всъшност - всяка реакция е лична. Това че някой е реагирал по някакъв начин, не значи че този начин еправилния за теб. Хора всякакви - характери разни.

к'ви теми днес това все едно че свекърва ми го е пуснала - пуска ти мухата и после гледа сеир.

Не знам, а и не ме интересува особено. Ако ми е изневерявал го е направил, така че да не разбера.

Да, нещо няма развитие по въпроса

аз си мисля , че не е , но знае ли човек- а ти защо питаш , не е от статистика сигурно или в този случай дано да е

Нали знаеш, че половинката научава последна или не научава за изневерите.....а на въпроса ти немога да отговоря-само той си знае.....а и не вярвам някой да се похвали на жена си как е бил с др. жена.......

Много отдавна се каня да споделя моят...хм.. така да се каже опит, по този въпрос.
Трудно ми е както да го формулирам, така и да се впусна отново в спомена за това, което преживяхме,
но ще го направя, защото смятам, че може да е полезно за някой.
Бързо конспектиране:
- връзка от почти 12 години вече, 4 - брак, детенце - на три и половина е сега  ;
- и двамата много емоционални, огромна разлика обаче в израза на емоциите.
Аз - каквото ми е на душата, това и на устата, често пъти с думи, от които въобще няма нужда.
Той - поглъщащ и складиращ всяка емоция. Външен израз - трудно.
Носи допълнително тежестта на на невесело детство, с баща - тиранизиращ него и майка му, дни, изпълнени с крясъци и тормоз, и свиване в ъгъла от негова страна.
И така - почти в момента, в който той се измъква изпод бащиното крилце, ние се срещаме.
Той на 21, аз на 18.
През всичките години, борба от моя страна, да го НАУЧА как трябва да ме обича 
Упреци, упреци, упреци.
Неумели опити за защита от негова страна.
Разбира се, имали сме и много щастливи моменти, иначе трябва и двамата да сме големи галфони,
за да издържим толкова време заедно 
Допусках една основна грешка - стремях се да получа нещо чрез насилие. Насилието, от което той е искал да избяга - това вечно напрежение, че ще бъдеш обвинен в нещо.
Неговата грешка - не се опита да разбере причината за моето държание. Никак не можеше да проумее, че крясъците ми всъщност са молба за обич... То не е и лесно да се разбере, де 
Често пъти сме говорили едно, а всеки е разбирал нещо съвсем различно.
Правили сме някакви неумели опити за раздяла, не се получиха.

След като се оженихме и се роди детето, ме споходи стандартната депресия, допълнена от няколко гадни събития в живота ни - почина татко, година след това - кума ни, който беше много близък и на двама ни.
Повече от две години живеех в нещо като апатия, прекъсвана само от моментите на скандали - рядко е имало случай, в който да не намеря причина за какво да го вдигна. Лошото е, че детето също беше свидетел на тях,
което за мъжът ми беше по-страшно от всичко друго.
Освен това, също важен момент - почти пълна липса на желание за секс от моя страна. Не само с него - въобще.

Седем години работехме заедно. Малко след като се роди детето, печатницата се премести на друго място, а аз продължих да работя от вкъщи. В един момент очаквах, че ще ми каже - хайде, връщай се на работа, нооооо....
луд ли е? Та той само там е могъл да си почине от мен  Както се разбра по-късно АКТИВНО да се почине 
В края на миналата година започнах работа и на друго място, успявах да съчетая и двете.
Горе-долу по това време започнах да усещам промяна в отношението му - странна, неясна, и до ден днешен като се ровя в спомените си, няма да намеря и един повод за съмнение за това, което всъщност се е случвало по това време... Просто лека студенина. Дистанциранност. Понякога раздразнение. Закъснения - не много по-различни от стандартните. Абсолютно съм запозната с естеството на работата, и затова закъсненията никога не са били повод за съмнения за мене. Желание за секс - непроменено. В този период, като с магическа пръчка - се възвърна и моето.
Но скандалите продължаваха, аз вече се чувствах като притисната в някакъв ъгъл, и се опитвах да се защитавам както винаги с нападение. Е, точно в тоя момент никак не беше подходящо.
Мислех си - трябва да има някаква кулминация на ситуацията, този кошмар не може да продължава вечно...
Да, и точно тогава започнах НАИСТИНА да се усещам, че всъщност аз съм един много активен участник в кошмара.
Това, което ме спаси, е че успях сякаш да се измъкна от кожата си и да се погледна отстрани.
Казах си - "Деси! Постъпва ли някой така с тебе, както ти си позволяваш? Посреща ли те всеки ден една намръщена физиономия на прага на дома ти - там, където уж трябва да се прибираш с кеф?
Държи ли някой сметка за всяка твоя стъпка едва ли не?
Защото истината е, че той никога не ме е спирал да отида където пожелая, а не е получавал същото в отговор.
Всичко това беше плод на моята несигурност в отношенията ни, но всъщност с поведението си задълбавах още повече в калта. По това време прочетох "Мъжете са от Марс, жените - от Венера", и за мое голямо учудване установих, че си струва 
Изведнъж си спомних много неща, които ясно говореха, че той ме е обичал.
Дааааа, обаче в същия момент усещах, как си тръгва от мене...
Хора, вярвайте ми - сега споменът за тези моменти ми носи много по-силна болка, отколкото споменът за изневярата му...
Минавах по места, на които сме ходили заедно и плачех, опитвах се да си спомня живота си преди него - не можех...
Успях да се променя. Но наистина. Осъзнах моите грешки. Оставих за момента неговите настрани.
Започнах да му давам това, от което го бях лишавала - усмивката, доверието, домашния уют, ако щете.
Самата аз сякаш се родих отново - успях да си върна радостта от живота.
След около месец, една вечер когато се прибра от работа, усетих нещо много странно в държанието му.
Просто лицето му беше като от камък...
Е...
Дойде момента на развръзката - призна ми, че в рамките на осем месеца ми е изневерявал.
Реално, физически - с две жени.
Но тъй като знаел, че за мен дори и по-задълбочен разговор с жена е изневяра - можело да се каже, че са пет. 
Ей, хора, щях да пукна!
Цялото ми тяло се стегна и исках да избягам, да избягам, да избягам....
Принуди ме със сила да остана цяла нощ в прегръдките му.
Плачеше и ме помоли за прошка...
Каза ми, че за него това е бил начина за бягство от кошмара.
Че е търсил обич и разбиране в нечии очи.
Е, в моите не го е намирал. Гневът ми винаги успешно е успявал да прикрие всичко. Истински скорпионски гняв, така да се каже 
Каза ми, че никога не се е чувствал добре и спокоен, правейки тези неща. Пустата гузна съвест не му е позволила и на секса да се наслади както трябва 
Когато е видял, че мога да бъда това, от което винаги е имал нужда, е поискал да се върне.
И е сметнал, че трябва да е честен с мен. Понякога ме е яд, че ми каза, но всъщност - мисля, че е по-добре.
Всъщност, истината е, че от април месец ние започнахме живота си заедно наново.
Нашата кулминация беше кошмарна, но ни позволи да оценим това, което бихме могли да загубим,
ако продължаваме по стария начин. Реално, той изживя нещо, което по една или друга причинала не е изживял, когато му е било времето. Може би е трябвало... А аз разбрах, че нищо не е константа, че не е важно, че намеренията и целите ми са добри, важен е и начина, по който се боря да ги постигна.
Спасихме връзката си, защото се обичаме.
Сега се изясняваме в диалог, а не в скандал.
Казах му само "Яворе, помисли добре, дали отново можеш да вземеш сърцето ми, което в момента е стъпкано на земята от тебе. Не съм жена, която може да живее по този начин, така че, прецени дали можеш да поемеш отговорността да ми бъдеш верен. Ако не можеш, въпреки болката, ТРЯБВА да се разделим."
Той каза, че изневярата като усещане го е отвратила.

Има и един положителен момент от чисто физическо естество за мене - за 2 месеца свалих 17 кг, та сега съм си почти същото миньонче като на младини  Стресът се оказа най-добрата диета за мене 

Аз може би имам някакъв вид самозащита в мозъка - в момента живота ми въобще не се е превърнал в кошмар от непрекъснати съмнения. Разбира се, ако случайно ми се отдаде шанс за проверка - хвърлям по едно очо  , но отдавна не ми е цел.

А, да не пропусна - сродните самотни души е намерил по ICQ 

Лелееееее, колко съм написала!
Сигурно няма да имате нерви да го изчетете 

Ох, защо не си живеете живота бе хора, ами се тормозите с излишни емоции....

E, че от камък ли сме, бе човече?

Не

Той казва, че не ми е изневерявал. Устройва ме да му вярвам. 

Между другото, сега като препрочитам това, което съм написала звучи така, сякаш поемам цялата вина за проблема.
Не е така, по-скоро отсях моята вина, и преценката ми беше, че е доста голяма, и затова мога да си позволя да дам такъв шанс. Той в никакъв случай нито е бил прав, вършейки тези неща, нито е бил безгрешен в отношенията ни преди това. Моят начин на разрешаване на конфликтите обаче беше грешен.
Но сам е стигнал до един много съществен извод - много е лесно всичко да е цветя и рози в рамките на първоначалната еуфория и влюбените погледи, но с времето претенциите спрямо отсрещния разбира се се появяват - и какво става? Преоблякъл се Илия, пак в тия 

и аз по същия път минах
считам че бе ПОЛЕЗНО и за двама ни да минем през ада за да видим, чме РАя съществува, но зависи от нас къде ще живеем
изневярата не е най-лошото - по-лошото е каков я е довело

Предполагам, че не е 

За разлика от LemonDesi , моят брак си вървеше ,като по вода (женени сме от 7 , но сме заедно от 14 години). Е и ние сме имали трудни моменти, но всичко в рамките на нормалното. След дълги опити за бебе и един спонтанен аборт, лежане по болници заради усложнения и т.н. родих момченце .Точно когато си мислех ,че сме най-страхотното семейство на света се оказа ,че моят благоверен се е изплющял с една по-възрастна от него, женена с 2 деца и доста грозна колежка. Аз не намирам своя грешка, понеже не съм го лишавала от секс, даже напротив, не съм го нагрубявала, винаги съм била много любвеобилна, подкрепяла съм го във всичко...Той също каза , че аз нямам вина, че просто искал да опита как е с друга жена след толкова години с мен, че тя го баламосала със сълзлива история за неразбиращ я съпруг и дъра-бъра,  че адски се разкайва и се кълне че това никога повече няма да се случи...Знам, че много мъже го правят, но винаги съм си мислила че един интелигентен човек, за какъвто имам моя съпруг не би се подал на животинските си нагони.Призна ми след 3 години, понеже не можел да спи от угризения. Да обаче, не се е замислил и за момент, как ще спя аз от тук нататък. Чувствам се предадена,сигурно никога вече няма да му имам доверие. Най-унизителното е ,че със всичката си глупост не е използвал презерватив и миналия месец се наложи да ходя по доктори ,да обяснявам, че на мъжа ми са му открили венерическа болест и да бера неговия срам ...Според него драматизирам прекалено много, дори ми каза "Отиди и ти се изчукай с някой, че да сме квит и да приключим с тази история"...Винаги съм смятала , че ако това ми се случи , ще му простя, но когато му дойде на човек до главата...

Как реагирах ли? Казах му да си събира багажа и да се маха. Той си го събра и отиде да живее при любовницата.

Не ме интересува. Тебе защо те интересува.

Не само го изчетох, амо го и преживях с тебе Ти си страхотен човек, Деси, възхищавам ти се много!

А към днешен ден как стоят нещата?

Казва, че не е и му вярвам.
Лошото е, че напоследък разбрах за няколко близки двойки, в които единия изневерява в момента, а другия го е правил преди. Потресена съм, защото ми разбиха наивната вяра, че може да има вярност завинаги или поне за 10-15 години съвместен живот. Най-фрапиращото за мен е, че някои от тях го смятат за нормално, или казват, че след като им липсва нещо в къщи, се чувстват свободни да го получат отвън. А партньорът им дори не подозира, че нещо не е наред.
Стигам до извода, че всички проблеми идват от лоша комуникация и нежелание да се полагат усилия за поддържане на връзката.
За мен е много по-лесно да оправя нещата, когато не вървят, отколкото да търся свалки навън, криеници, и екшъни с някой друг. Което всъщност не би довело до нищо добро.

Към авторката - скоро имаше една тема Какава е правилната реакция на изневярата - прегледай я, имаше интересни мнения.

belinda    , стопли ми сърчицето, да знаеш 
catnadeen, попадала съм на твои постинги по темата, и съм ти се възхищавала - и преди да ми се случи това, и сега.
Никак не е малко силата, която е нужна, за да изплуваш, пък и да се задържиш отгоре след такъв удар...
Не съм от камък, понякога ми се случва отново да си спомня и преживея кошмара, все едно в момента ми се случва.
Хм... снощи стана така, поплаках си докъм пет, след като си написах изповедта. Той се събуди и пита "Шушо, защо плачеш по никое време  ?" Казвам му - и той: "Ооооооооо, моля те, аз вече всичко съм забравил вземи го направи и ти"  Да, вярвам му - за него е по-лесно да забрави. Както казва savina_h, признанието малко или много им е облекчило съвестта, двугърбите камили обаче нарамихме товара 
Аз обаче приемам неговото признание като желание за промяна, затова го ценя, колкото и да ми горчи.
Гледайки назад от дистанцията на времето, преценявам, че причините са комплексни - нашите проблеми,
това, че всъщност може да се каже, че аз съм му почти първата в живота, битовите и работните неуредици...
И в един момент се явяват хора, с които той може да води нормален разговор. Естествено, тези хора са жени - готови да подложат утешително рамо, усмивка, разбиране... Е, да. Така е, амаааа не става за много дълго.
Защото и на тях не им е било много угодно да го делят със "злобната" му жена. Искат си тяхното, и той изведнъж осъзнава, че не е толкова лесно да се лавира така, че е време за избор. Това време съвпадна с моето осъзнаване и така.
Ценя в себе си това, че мога да се боря за любовта си, и че съм толерантен човек.
Случи се така, че говорих, и дори се срещнах с едната жена, с която е имал връзка.
Успях да я оценя като човек, а не като любовницата на мъжа ми. От това спечелихме и двете.

Надявам се да не си помислите, че съм човек, който превива врат и се примирява

С времето болката от случилото се наистина намаля.
За мен най-успешния лек беше говоренето, говоренето, говоренето.
Заврях се в цялата помия, както казва той.
Ама така ми и по-добре, отколкото да очаквам, че както съм се наконтила (образно казано) с новите си дрешки,
ще ми се излее някоя кофа отгоре. 

Айде стига, че Liska ще ме насмете след малко и ще ме обвини в сладникавост и мелодраматизъм 

Подадохме молба за развод.

Sorry!

 И какво си казахте?

 
Именно
Странна тема

Сложно е за обяснение, и не смятам, че е тема, която трябва да обсъждам с всеки.
Имам определено мнение относно любовниците, което не се е променило.
Но почти винаги този, който си намира любовница представя драматична история,
в която той е жертва. Много жени смятат, че успешно могат да изиграят ролята на
утешителката, но тя им се отдава не за дълго време. Оцених в нея това,
че е имала твърда позиция относно това, че за никой от нас тримата не е добре да живее в
измами, и е поискала твърдо решение от негова страна, в много кратък срок.
Може да се каже, че определено е била влюбена, тъй като е прекратила връзка от две години,
за да бъде с него. Въпреки всичко, не приложи мръсни женски номерца, за да го задържи, след като
той беше решил какво ще прави.
Когато се срещнахме, си говорихме за него, за нещата, които ни доведоха до тук, и за много други странични работи. Тя е симпатично и умно момиче, и не ми е враг.

 

ЛемонДеси, шапка ти свалям за начина, по който разсъждаваш! 

Сиси, да знаеш, че като дойда някой път в Пловдив,
специално ще се срещнем, за да пием кафе, и да те гушна.
Ти си едно много силно момиче, и между нашите истории не може да се прави паралел.

След 10 години сьжителство без брак не е.Ако го направи директно го пращам при майка му и ще му направя живота черен!Аз сьм точен човек и искам и хората с мен да бьдат точни!

това бих искала да ого видя
ако с две деца нещата ставаха така.....
или никога не си се оправяла сама или просто този пост си го писала без да се замислиш реално дори мъъничко за какво става въпрос

Ела и виж!

Според мен изневярата изморява много и психически, и физически... Някак си цялото това усилие ми се вижда много  изискващо усилия и нерви, като наградата за тях е много малко...Сами един - два секса и айде...а болката, която се причинява на другия човек е прекалено силна и риска много голям... Много да оправдая изневярата само, ако е подобна на случая с ЛемонДеси....някак си мога да се поставя на мястото и: и на нея и на съпруга и...Но иначе,..само заради единия "бодеж" не си залсужава...Има много по-важен и скъп човек вкъщи, който бихме могли да изгубим, заради разни сърбежи....
Много е трудно да се спре понякога човек, аз самата съм го изживявала спирането, но винаги на първо място е бил човекът до мен, а след това всичко останало.

Не задавам такива въпроси.Не искам да знам.За мен е важно,че вечер се прибира при мен и сина ни.Че не съм лишена от обичта и вниманието му.Че аз и детето сме номер едно за него.Друго не ме интересува.Не смятам,че един час или една нощ могат да променят това,което има между нас.

Стели, поствам под твоето мнение, не само защото е последно, но и защото и аз мисля...ъъъ, мислех като теб. Тъпото в цялата картинка беше начина, по който ми светнаха лампите...е, мъжа ми спеше с телефона си под възглавницата с изключен звук. Е, идиот да бях, пак щях да се усетя... Девойката просто мина всякакви граници - то не беше звънене по нощите, то не бяха смс-и, то не беше тъпата гледка на нашия отиващ с джесемето в тоалетната. Цирк! Ребром въпроса и минахме през етапите на пълно отричане, после - е, да ама..., това не е нищо - приключвам, не ми събирай багажа, аз искам да приключи, но тя ме заплашва, че ще дойде у дома... кви ли не бяха...
Историята приключи. Тази. Не бих махнала с ръка на н-броя години съвместно копане както и да ви звучи това.
Поздрави на ЛемонДеси и на Сиси_82. Винаги е най-добре да знаете какво точно искате и да го отстоявате.

Кукумявке,в ситуацията,която описваш,аз също не бих останала равнодушна и бих постъпила като теб-въпроса ребром и...каквото стане.По-скоро имах предвид мимолетна забежка за една нощ-все пак човешко е и бих простила.Но по-добре да не се случва,а ако се случи, да не знам.Щяла да дойде у вас ли????Леле......да заповяда вкъщи,да види какво ще й се случи!!!

Много арогантно поведение на мъжа ти!
А ти 3 години ли си носи венерическата болест докато отидеш на лекар?

П темата - не знам дали ми е изневерявал. И не искам да знам.
Имала съм съмнения, но никога не пожелах да разровя по дълбоко.

Ще карам направо по темата,без да се увличам.
Да,наскоро разбрах,че имал връзка с 20годишно момиче и нещата за нея поне били сериозни. Тъпото в моята история, е че не проверих достатъчно нещата,но и нищо не му казах.Дори не подозира,че съм разбрала.Историята приключи от само себе си много бързо. Няколко пъти му намекнах,но той каза че го обиждам с това че се съмнявам в него,че имал много работа и т.н. изкарва ме едва ли не неблагодарна,че той толкова много работи и носи достатъчно пари в къщи,за да си позволяваме много добър живот,да не работя и да се грижа за себе и си и за тях с детето и т.н.
Няма да изпадам в подробности.
Сега той иска второ дете, а аз не. Колкото и гадно да звучи,не мисля,че ще помогне на семейството ни това,че ще родя, а напротив мисля,че по-зле ще стане. Поне за мен и децата.   

За мое щастие се оказа , че не съм се заразила ( има Господ все пак ). Въпреки това, умирах от страх докато излязат изследванията за СПИН и сифилис  , но той си я "отглежда" 3 години .

Според вас защо изневеряват мъжете?Знаете ли многократно като сме се събирали с приятели сме говорели по тази тема.Един наш приятел веднъж каза:Когато на човек му липсва нещо в семейството той отива на друго място да го намери.Според Вас така ли е?Е разбира се не казвам,че само мъжете изневеряват също и жените.

Това е една от причините... а те са безкрайно много и в най-разнообразни комбинации.

soniamari, не прави моята грешка. Не се навивай но второ на дете, ако не си 200 % сигурна. И тогава пак с едно на ум.
А това, че нещо липсва вкъщи - да така е. Но според мен не е причина да хукнеш да си търсиш това, което ти липсва.
Защото винаги може да намериш нещо по - добро, по - хубаво, по-...
Няма ли си ум човек в главата...

Може да е много силен фактор това, но не е единствената причина. Отнася се и за мъжете и за жените.

Митология за изневярата-Бракът ни се ражда без бодли,но после някои от нас си слагат таралеж в гащите.1мит-"Изневярата винаги означава секс"-В действителност далеч не винаги съпружеската измяна цели секс с друг партньор.Много често мъжете и жените се надяват с извънбрачната си връзка да открият онова от което са лишени в законния си брак-разбиране,възхищение загриженост.2мит-"Склонноста за изневяра е черта от характера"-Множество изследвания показват,че ако родителите са си изневерявали то децата им тръгват по същия път.Явно,че става ясно не за характер а за поведенчески модел.3мит-"Изневярата лекува"-Много хора смятат,че с извънбрачните връзки ще открият онова което в семейството им липсва.Това обаче е опасно заблуждение.Извънбрачните връзки могат не само да увеличат количеството и качеството на сексуалните ни връзки,но и да ни донесе като зестра някоя венерическа болест предавана по полов път и да ни съсипе здравето и семейството.4мит-"Изневярата е безобидна"-Съпружеската изневяра в много филми се рисува в розови тонове.В живота обаче изневярата унищожава взаимното уважение и доверие между съпрузите.Тя разрушава семейството и кариерата ни -пример Бил Клинтън.5мит-"ТяІтойІ никога нищо няма да научи"-Само,че самите изневерници се издават.Връзката им извън брака неизбежно прилича с законната.Трудно се води 2 живот колкото и добри актьори да сме,и няма начин това да не се отрази на брака ни.СЪВЕТИТЕ НА МАГИ

Ами то си е до човек, пък понякога и до период в живота на човека.
Има си хора, дето с кеф тъчат на два или повече стана, и както се казва, грабят с пълни шепи от живота
За да разбереш защо и какво, единствения начин е да се водят разговори, дори и някои неща, които чуеш, да те карат да виеш от болка. Например аз съм далеч от мисълта, че на света съществува само моя мъж, и единствено той може да ми донесе сексуалното и емоционалното удоволствие - със сигурност има и по-големи спецове в леглото, и в общуването. Но много отдавна съм израсла възрастта, в която когато си само с един човек, имаш чувството, че едва ли не пропускаш ползи 
За хората като цяло нищо не мога да кажа, мога да конкретизирам за нашия случай:
1-во и най-важно - не му е давано вкъщи това, което му е било нужно.
2-ро - до някъде да види какво е, защото не го е преживял, а мнението ми е, че особено за мъжете, това е фактор, който има значение.
3-то - лесно бягство от проблемите, малко като моментен наркотик 

Нали казват, че интелигентните хора използват презервативи?!

Щом ги има тези болести и продължават да  превземат хората с всичка сила и виж В България имо около900 човека болни вече от СПИН - със 100 повече от мин.година значи тези които са се заразили не са интелигентни.Слушала съм коментари от мъже за презервативите-ТО с презерватив не си е нищо.Все едно да лижеш сладолед през стъкло.Сигурно и те не са интелигентни.

Да де, ама то нали не само мъжете участват в забавата?
Ами тази, с която изневеряват, може би също трябва да прояви интелигентност.
Колкото и да ни се иска, не може да приемаме, че и те са тъпи по default.
Може би е някакво абсолютно глупашко доказване, че едва ли не, си имат доверие.
Незнам - пълна помиярщина и безотговорност е.

Така е, и двете сте  много прави. АЗ все си мисля, че ако си решил да правиш нещо, то трябва да го правиш с кондом. друг е въпросът, че аз лично съм от много притеснителните да не би да се скъса и да има риск от зараза от болести. И това едно от нещата, които ми слагат спирачки за извънбрачни връзки.

не е нужно да се скъса презерватива ....
сифилиса се предава и при орален секс.
и трипера също ....

А с целувка с език?

Виж това не знам .... потърси в нета сигурно има и за това информация.
но ако е напреднал стадий сифилиса, може да му остане езика при теб 

Ау, това е гадно...

Гадно,ама вярно....

Така е.

Ааа, ама моля ви се, то ако се стигне до такива аномалии, мисля, че преди това носа ще му е паднал, така че, едва ли ще го допусне някой да размята език 

Мерси  Аз излязох май някаква геройка в очите на хората 
Трябва да ви кажа, че понякога хич не ми е геройско - например супер се спичам като
чета тема "Дали ще изневери отново?" Повечето отговори естествено са - да.
Веднага проектирам ситуацията върху собствения си живот и ми се разклаща нервната система яко.
Аз съм свръхемоционална натура, но позволих да вкарам малко разум в чувствата си, което ме спасява от изкукване.

В краина сметка какъв е смисъла от ИЗНЕВЯРАТА като крие толкова рискове-за здравето,разваля семейството и др. Незная защо е нужна-само заради 1 секс ли ?

Причини можеш да търсиш, и евентуално да намериш, но смисъл  - не.
Същото е да попиташ какъв е смисълът на любовта, пък и на живота, ако щеш.
И искам да ти кажа, че изневярата, когато е само за 1ния му секс, е най-безобидната. 

Абсолютно вярно!Подкрепям!

Да и на мен ми повлия разказа. Деси, радвам се, че сте почнали да градите отново заедно!   

Мерси много 
И аз се радвам, имам чувството, че сега се чувстваме и двамата много по-добре, отколкото през всичките тези
години (пу-пу, почуквам на дървената си кратунка да не ни мине някоя черна котка път  )

ПП Снощи сънувах, че му изневерявам - по-скоро емоционално, отколкото сексуално.
Тъй че сме квит 
През целия сън си мислех - "Ето виждаш ли, а само дрънкаш във форума, че туй нещо ти е тъй чуждо, и ниииииииикога не би го направила."
Ама се събудих с чувство на вина, де .

  Леле Десиславооооо! Затова ли спа на долния етаж? 

Спах на долния етаж на следващата нощ, уми.
Стига си спамил 

И аз го прочетох. Поучителен е (видях и себе си в тази светлина)... благодаря ти, че го сподели.
Лошото е зад гърба ви, дано говорите вече винаги на един език 

Деси, ти си много силна жена - възхищавам ти се. Първо, защото си признала грешките си, и второ, защото си успяла да простиш. Не знам аз дали бих могла...

да,винаги ходя да му светя като реши даго направи