изневярата

Той казва, че не ми е изневерявал. Устройва ме да му вярвам. 

Между другото, сега като препрочитам това, което съм написала звучи така, сякаш поемам цялата вина за проблема.
Не е така, по-скоро отсях моята вина, и преценката ми беше, че е доста голяма, и затова мога да си позволя да дам такъв шанс. Той в никакъв случай нито е бил прав, вършейки тези неща, нито е бил безгрешен в отношенията ни преди това. Моят начин на разрешаване на конфликтите обаче беше грешен.
Но сам е стигнал до един много съществен извод - много е лесно всичко да е цветя и рози в рамките на първоначалната еуфория и влюбените погледи, но с времето претенциите спрямо отсрещния разбира се се появяват - и какво става? Преоблякъл се Илия, пак в тия 

и аз по същия път минах
считам че бе ПОЛЕЗНО и за двама ни да минем през ада за да видим, чме РАя съществува, но зависи от нас къде ще живеем
изневярата не е най-лошото - по-лошото е каков я е довело

Предполагам, че не е 

За разлика от LemonDesi , моят брак си вървеше ,като по вода (женени сме от 7 , но сме заедно от 14 години). Е и ние сме имали трудни моменти, но всичко в рамките на нормалното. След дълги опити за бебе и един спонтанен аборт, лежане по болници заради усложнения и т.н. родих момченце .Точно когато си мислех ,че сме най-страхотното семейство на света се оказа ,че моят благоверен се е изплющял с една по-възрастна от него, женена с 2 деца и доста грозна колежка. Аз не намирам своя грешка, понеже не съм го лишавала от секс, даже напротив, не съм го нагрубявала, винаги съм била много любвеобилна, подкрепяла съм го във всичко...Той също каза , че аз нямам вина, че просто искал да опита как е с друга жена след толкова години с мен, че тя го баламосала със сълзлива история за неразбиращ я съпруг и дъра-бъра,  че адски се разкайва и се кълне че това никога повече няма да се случи...Знам, че много мъже го правят, но винаги съм си мислила че един интелигентен човек, за какъвто имам моя съпруг не би се подал на животинските си нагони.Призна ми след 3 години, понеже не можел да спи от угризения. Да обаче, не се е замислил и за момент, как ще спя аз от тук нататък. Чувствам се предадена,сигурно никога вече няма да му имам доверие. Най-унизителното е ,че със всичката си глупост не е използвал презерватив и миналия месец се наложи да ходя по доктори ,да обяснявам, че на мъжа ми са му открили венерическа болест и да бера неговия срам ...Според него драматизирам прекалено много, дори ми каза "Отиди и ти се изчукай с някой, че да сме квит и да приключим с тази история"...Винаги съм смятала , че ако това ми се случи , ще му простя, но когато му дойде на човек до главата...

Как реагирах ли? Казах му да си събира багажа и да се маха. Той си го събра и отиде да живее при любовницата.

Не ме интересува. Тебе защо те интересува.

Не само го изчетох, амо го и преживях с тебе Ти си страхотен човек, Деси, възхищавам ти се много!

А към днешен ден как стоят нещата?

Казва, че не е и му вярвам.
Лошото е, че напоследък разбрах за няколко близки двойки, в които единия изневерява в момента, а другия го е правил преди. Потресена съм, защото ми разбиха наивната вяра, че може да има вярност завинаги или поне за 10-15 години съвместен живот. Най-фрапиращото за мен е, че някои от тях го смятат за нормално, или казват, че след като им липсва нещо в къщи, се чувстват свободни да го получат отвън. А партньорът им дори не подозира, че нещо не е наред.
Стигам до извода, че всички проблеми идват от лоша комуникация и нежелание да се полагат усилия за поддържане на връзката.
За мен е много по-лесно да оправя нещата, когато не вървят, отколкото да търся свалки навън, криеници, и екшъни с някой друг. Което всъщност не би довело до нищо добро.

Към авторката - скоро имаше една тема Какава е правилната реакция на изневярата - прегледай я, имаше интересни мнения.

belinda    , стопли ми сърчицето, да знаеш 
catnadeen, попадала съм на твои постинги по темата, и съм ти се възхищавала - и преди да ми се случи това, и сега.
Никак не е малко силата, която е нужна, за да изплуваш, пък и да се задържиш отгоре след такъв удар...
Не съм от камък, понякога ми се случва отново да си спомня и преживея кошмара, все едно в момента ми се случва.
Хм... снощи стана така, поплаках си докъм пет, след като си написах изповедта. Той се събуди и пита "Шушо, защо плачеш по никое време  ?" Казвам му - и той: "Ооооооооо, моля те, аз вече всичко съм забравил вземи го направи и ти"  Да, вярвам му - за него е по-лесно да забрави. Както казва savina_h, признанието малко или много им е облекчило съвестта, двугърбите камили обаче нарамихме товара 
Аз обаче приемам неговото признание като желание за промяна, затова го ценя, колкото и да ми горчи.
Гледайки назад от дистанцията на времето, преценявам, че причините са комплексни - нашите проблеми,
това, че всъщност може да се каже, че аз съм му почти първата в живота, битовите и работните неуредици...
И в един момент се явяват хора, с които той може да води нормален разговор. Естествено, тези хора са жени - готови да подложат утешително рамо, усмивка, разбиране... Е, да. Така е, амаааа не става за много дълго.
Защото и на тях не им е било много угодно да го делят със "злобната" му жена. Искат си тяхното, и той изведнъж осъзнава, че не е толкова лесно да се лавира така, че е време за избор. Това време съвпадна с моето осъзнаване и така.
Ценя в себе си това, че мога да се боря за любовта си, и че съм толерантен човек.
Случи се така, че говорих, и дори се срещнах с едната жена, с която е имал връзка.
Успях да я оценя като човек, а не като любовницата на мъжа ми. От това спечелихме и двете.

Надявам се да не си помислите, че съм човек, който превива врат и се примирява

С времето болката от случилото се наистина намаля.
За мен най-успешния лек беше говоренето, говоренето, говоренето.
Заврях се в цялата помия, както казва той.
Ама така ми и по-добре, отколкото да очаквам, че както съм се наконтила (образно казано) с новите си дрешки,
ще ми се излее някоя кофа отгоре. 

Айде стига, че Liska ще ме насмете след малко и ще ме обвини в сладникавост и мелодраматизъм 

Подадохме молба за развод.

Sorry!

 И какво си казахте?