Детето-образец на семейството

Разбирам и уважавам гледната ти точка, изразена в този постинг, но специално с цитираното тук не съм много съгласна. Струва ми се, че след години традиции на  авторитарно възпитание, където думата на родителите е била закон, а децата са нямали право на мнение, сега махалото отива в противоположната посока. Контролът и забраните не изключват разговорите и доверието. За дневниците не знам, но лично аз не разрешавам на сина си да ползва Интернет и чатове, и не бих се поколебала да проверя телефона му, ако смятам, че има нужда. Може би това лично пространство, за което говориш, се завоюва малко по малко с възрастта и поемането на отговорност от страна на детето.

Моят син също е трети клас като момчето на Лидия, и никак не бих одобрила той да обменя клипове със сексуално съдържание (телефонът му няма и такава опция, де, но това е подробност в случая ). Да, ще има много спокоен и подробен разговор, но и клиповете ще изчезнат от телефона му. Не виждам с какво едното пречи на другото. Естествено е родителите да искат да предадат ценностната си система на децата. Това става с личен пример, с разговори, с обяснения, но и с контрол и забрани, когато се налага. За мен е повече от нормално децата ми да са наясно с това какво ние одобряваме, и какво не. 

В случая с Лидия мисля, че тя трябва да се справи с чувството на вина, че тя и съпругът й са станали причина синът им да се чувства неудобно от съучениците си. Действително, както RadostinaHZ казва, устойчивостта на външни влияния и вътрешната стабилност са едни от най-важните качества, които трябва да се изградят у детето. Секс клиповете нямат нищо общо със сексуалното възпитание и в случая са един не много сполучлив начин съучениците му да се изтъкнат колко са страхотни и пораснали. Наистина вече границата между живота на възрастните и децата много се разми, агресията и преждевременният интерес към сексуалността, или по-скоро към нейното пошло подобие , порното, във всичките му разнообразни прояви, паднаха до началните класове, и това е доста тревожно. Лидия трябва да обясни на сина си, че изобразеното в тези клипове няма нищо общо със сексуалността, такава, каквато се случва в реалността, между мъжете и жените, които се обичат, и са вредни с това, че създават лъжливи и неверни представи за секса. Също така трябва да му обясни, че съучениците му също не са много наясно с това, което си разменят помежду си, защото са далече от половата зрялост, както и той самият. Нека му обясни, че няма нищо лошо, а напротив, много е достойно човек да има собствена позиция, която да се различава от тази на останалите. Не е лошо да вмъкне и това, че е много възможно родителите на тези деца въобще да не знаят какво има в телефоните им, а те само да се хвалят, за да го карат да се чувства зле.

Извинявам се за дългия постинг, това горе са, разбира се, само набързо нахвърлени варианти, които са изключително лично мнение.

напълно подкрепям! свободата се печели и може да имаш доверие след като си положил усилия да го изградиш. аз нямам абсолютно никакъв проблем да обясня на децата си защо за техни приятели или съученици нещо е нормано или им е позволено, но ние с баща им не одобряваме и не приемаме за редно. не забраняваме, а възразявме! за сега нямаме проблеми с разбирането и приемането на мнението ни.

sweetkids mama 
Подкрепям!

Както не позволявам на децата си да слушат чалга, да псуват, да използват обидни и "мръсни" думи, въпреки че навсякъде в пространството около нас това се случва с други деца и възрастни и те много добре виждат и знаят всичко това, така и не бих позволила да имат такива клипчета на телефоните си, нито на компютрите си. Издавам веднага декрет, с който изземвам имуществото, което не се ползва по предназначение и връщам само ако съм убедена, че повече няма да се случи това. Не мисля, че по този начин ще засиля интереса им - в трети клас са още доста малки за секс, а с голотата са свикнали, дори изобщо не им прави впечатление.
А когато забранявам нещо, винаги се аргументирам, обяснявам и анализирам, така че накрая на разговора и самите деца са убедени в правотата на моята гледна точка.

Правя следното сравнение- ако децата ми, когато излизат навън се цапат с какво ли не /подобни клипчета, предавания, пошла музика и просташки филми и игри са същата мръсотия, дошла в къщи от вън/, което е неминуемо, мой дълг е да ги мия всеки път старателно. С така изброената мръсотия също гледаме да се справим, до колкото можем, грешно е да смятам, че мога да ги опазя неизцапани пожизнено. Трябва да им разясня, че това е мръсотия и че следва да се чистят от нея. Трябва да разберат и как да го правят. Аз съм до тук, другото не зависи от мен.

Judy и swettkids_mama, напълно подкрепям. Не се имам за авторитарен родител, но и смятам, че е наше задължение да ги следим в тази възраст. Точно както следя дали са си измили добре дупетата до една възраст, така ще следя какво гледат, с кого дружат и т.н. до друга. Докато станат големи хора, които сами се грижат за себе си. Точно това с много подобни думи съм го обяснила и на тях няколко пъти. включително като се скарам за лоша дума им казвам точно това, че наша работа като родители е да ги възпитаме да са добри хора, затова ако се налага наказваме и забраняваме. Дават вид, че разбират, че го правим за тяхно добро. Надявам се, че го осъзнават.
Дете на 8 години си е ДЕТЕ, не намирам, че телефона му е лично пространство. Ни най-малко!

Като се замисля, това със секса е на всякъде.Телевизия, списания, нет, реклами (напр. вока flirt) + лошия пример.Как да си опазиш детето да не се разврати от малко?

Като се опиташ да изпревариш с по- нормални и добри обяснения пред уличните такива.

Не съм съгласна, че телефонът и чатовете не са лично пространство на детето. Притежаването и използването на мобилен телефон, самостоятелното ползване на Интернет, самостоятелното гледане на ТВ и т.н. са привилегии, които се дават на децата. И би трябвало това да става при заслужено доверие. При съмнения за неправомерно или неподходящо използване на телефона, интернет, или ТВ, следва да се отнема или ограничава технически тази привилегия, а не да се преглежда съдържанието на чата, на смс-и, клипове и снимки против волята на детето. Такова ми е мнението.

Съгласна съм изцяло с baibibi, ще допълня само нещо като майка на тийн - на синът ми тотално му е забранено да се занимава с простотии под всякаква форма - било чалга, цигари, порно и т.н. И през ум не ни минава с мъжа ми да си играем на излишен либерализъм. Май ще се наложи лично сина ми да напише един пост тук, за да удостовери какво щастливо ДЕТЕ е, защото мама и тати му позволяват да изживее ДЕТСТВОТО си.

*SV*, подкрепям те, макар да предполагам колко е трудно. Но, за съжаление, из този форум съм чела и за съпруги, които системно ровичкат на мъжете си телефоните... Знам, че не е същото, не ме нападайте, но и двете са признак на липса на доверие.

Иначе, мисля, че едно дете на 8 години може да мине спокойно с най-прост телефон, а не мултимедийно чудо на техниката.

А всъщност, в края на краищата и тези клипчета не са някаква трагедия, виж  - с насилието и побоищата мен биха ме притеснили повече. Но, това е положението, други са времената. И бих дала всичко да не се връща времето на Първа и Втора програма...

Добре възпитаните деца, които имат интереси, едва ли ще залитнат по заливащата ги простотия - това ще отмине като етап на любопитство към забраненото, и толкова. Просто ще се научат да отсяват информацията, която ги залива.

И близо не е до същото! И мисля, че в този смисъл липса на доверие към малко дете е в голяма степен оправдана. И никой не говори това да се прави против волята на детето! У дома примерно никой не си крие пощи, пароли, пин кодове, не ни се е налагало. По тази причина и никой никъде не рови против чужда воля и т.н.

SV, синът ми играе на игри в Интернет от 3 годишен, може и по-малък да е бил. Това не е точно привилегия. Но ходи в контролирани сайтове, от които няма как да отиде в непозволени такива.
Някои деца на 6-7 години имат мобилни телефони, за да могат родителите да имат връзка с тях. Това пак не е точно привилегия за тях, а е необходимост предполагам.
Не знам дали бих чела чатовете и гледала СМС-ите на 8 годишното ми дете, защото още нямам такова, но да се говори за лично пространство в този смисъл, за дете на 8 ми е трудно в момента.
Ако подозираш примерно, че детето ти взима наркотици, няма ли да провериш дискретно? И тогава ли ще има лично пространство?
Не говоря за тийн дори, за ДЕТЕ говоря!
И както казах спекулирам, защото не знам как бих реагирала преди да ми се е случило. Мога само да предполагам и да се надявам да реагирам адекватно.

Много ми е интересно да чета за 'личното пространство' на децата. Честно казано аз имам някаква 'средна' позиция.
Когато бяхме в гимназията моята най-добра приятелка разбра /без да иска/, че майка й редовно чете дневника, който девойката води...
Може да е странно, но и двете започнахме да уважаваме майка й повече. Жената не се беше издала с абсолютно нищо, че знае неща, които не следва да знае... Каза като оправдание: "Аз трябва да знам какво се случва с дъщеря ми." Не е имало кой знае какво в този дневник, но въпреки всичко имаше неща, които сигурна съм й е било трудно да преглътне на жената и да мълчи.

Дъщеря ми е на 3 и когато ми се ядоса ми казва: "Остави ме, излез от стаята ми." и аз излизам, а тя си затваря вратата. Усещането за лично пространство е много важно за израстването на децата и се стремя от сега да й покажа, че си има свое... но не мога да си кривя душата - ако се усъмня - ще чета и смс-и и ще преглеждам вещи. Без да се издавам 

Майка ми прочете жалкия опит за дневник, който се опитах да си водя в осми клас. Съдържаше не особено задълбочени размисли кои момчета от класа стават за харесване.
Изкритикува ме. Стана ми тъпо, повече не съм си водила дневник.