Припознаване - да или не?

  • 5 187
  • 29
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 3 020
Здравейте,
време е и аз да се разпиша при вас. Знам, че трудно приемате нови попълнения, ама няма как, така ми било писано.
Първо да се представя, пък после ще ви питам.
Имам дъщеря на почти 9 години, не е припозната от баща си, не живея с него, не ни издържа, тя вече не пита и т.н. Това го минахме отдавна, свикнах да съм самотна майка, справях се някак. Сега ще имам второ бебче от друг мъж, който преди няколко дена реши, че не може да живее с мен, рано му е още, иска да е свободен и т.н. Говорихме за детето, иска го, иска да го вижда, да го припознае, да се грижи за него (макар, че още не е много сигурен какво точно означава това), но не и да живее с нас. Аз не искам да лишавам детето от възможността да знае кой е баща му и да го вижда, колкото и да ми е трудно, за детето е по-добре.
Та въпроса ми е чисто практически, защото в момента съм страшно емоционална и наранена и не мога да взема еднозначно решение.
Да му разреша ли да припознае детето или не? Бих искала да ми отговорите от гледна точка на: в този случай ще се водя ли пак самотна майка (едното дете без баща, другото припознато), нямам желание да го съдя за издръжка (ама нали пък за помощи искат да си го съдил, щото сигурно ще опра до там, дохода ми не е много голям), но има ли възможност да се разберем двамата и да подпише някакъв документ например, че ще дава за детето еди колко си, някаква идея ще имам ли проблеми с ясли, детски градини и т.н., говорихме, че той от своя страна няма да ми създава проблеми по отношение на тия работи, та питам за самите институции? Или е по-добре да си остана самотна майка с две неприпознати деца?
Ще съм благодарна ако някои от вас има опит в тези неща и ме посъветва.
Пък и в момента ми е по-леко като мисля за практическите неща.
Мерси предварително.  bouquet

# 1
  • Мнения: 2 863
ох, ами направо не знам точно какво да кажа... ти гледам си в 35 седмица, не сте ли говорили досега иска ли да  живее с вас....
дано адвокатите те посъветват, щото аз не знам как е по добре в този случай...........

# 2
  • София
  • Мнения: 6 999
alex99, дали да поискаш да припознае детето според мен основно се води от това що за човек е? Способен ли е, за да ти прави мръсно да ти пречи чрез него? Да не се съгласява детето да замине в чужбина? Когато се иска съгласието му за нещо - да се прави 'на интересен'? Изобщо има ли здрав разум в главата му или не?

Не бих могла да те посъветвам за помощите - съжалявам.
Що се отнася до градините - те са общински и /за съжаление/ всяка отделна община решава какви ще са привилегиите при прием на деца. Някъде право на преференции имат децата, в чиито акт за раждане е записан само един родител, другаде и те нямат подобни привилегии.

Можете да подпишете споразумение каква издъжка ще ти плаща той за детето, но ако спре да плаща - ще трябва да го съдиш на общо основание. Подобно споразумение не може да го обвърже /за жалост/.

Права си, че тук трудно се приемат нови и аз смятам, че е крайно време да сложим някакъв вид тест за приема.  Tired Сигурна ли си, че това не му е временно стресово състояние на този мъж?  Thinking

# 3
  • Мнения: 2 327
Според новто законодатеслтво самотен родител се водиш ако детето не е припознато, ако бащата фигурира в акта за раждане, не си самотен родител. Това заради многото живеещи заедно без брак. Та ако ще разчиташ на помощи по скоро виж във вашата община как е(защото  може и да има разлики) и тогава преценявай.
Това е чисто практично погледнато, освен затрудненията, че ще ти трябва негов подпис от време на време.
За издръжка той ако иска  може да дава, дори и да го осъдиш за такава ако припознае детето и той не иска да я плаща е много труд да си я вземеш. Така че най добрия вариант е да се разберете да ти помага финансово без допълнителни документи. Винаги има риск да се откаже обаче.

# 4
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Според новто законодатеслтво самотен родител се водиш ако детето не е припознато, ако бащата фигурира в акта за раждане, не си самотен родител. Това заради многото живеещи заедно без брак. Та ако ще разчиташ на помощи по скоро виж във вашата община как е(защото  може и да има разлики) и тогава преценявай.
Това е чисто практично погледнато, освен затрудненията, че ще ти трябва негов подпис от време на време.
За издръжка той ако иска  може да дава, дори и да го осъдиш за такава ако припознае детето и той не иска да я плаща е много труд да си я вземеш. Така че най добрия вариант е да се разберете да ти помага финансово без допълнителни документи. Винаги има риск да се откаже обаче.
за това дете ако е припознато няма да си самотен родител и ще губиш всички възможни привилегии /намалени такси и т.н./
ако го припознае идва и проблема със съгласието му за това или онова
но пък и ако откажеш - дали ще го гледа...ама и да се съгласиш - пак въпроса - дали ще го гледа....

не мога да те съветвам - зависи от човека отсреща
пък и той винаги може да те съди за доказване бащинсвто и придобива права след като спечели...

# 5
  • Мнения: 4 458
Защо не пуснеш анкета, така нагледно ще видиш гласовете.

По въпроса ти съм категорична - НЕ, да не го припознава!  Naughty

Аз лично съм се наслушала на подобни увещания и обещания които много бързо потъват в забрава. Не че всички мъже са еднакви но... защо да си пъхаш трън в гащите като може и да се предотврати.
Ако той иска да помага и дава пари за детето, да се грижи за него и тям подобни, фамилното име няма да му попречи. А, ако иска детето да носи фамилията му само и само след време да има с какво да се хвали и бие в гърдите, тогва факта, че не го припознае ще е голям проблем за мъжкото му его.
Мисля, че е по-логично и редно, за твое добро и спокойствие да не го припознават. Знаеш ли след 6 години какъв вятър ще го завее бащата?! Ако не иска на добра воля не можеш да го принудиш да ти помага с разни дела, подписани хартийки и споразумения.
Мда... така мисля аз и така бих направила в твоето положение!

Успех и лека беменност   bouquet

# 6
  • Мнения: 624
kiara ,като те чета виждам ,че натрапваш лично свое виждане ,хората са различни и не могат да мислят единствено и както тебе .Жената пита да му разреши ли да го припознае,припознаванате не се нуждае от разрешаване ,ако не и изнася припознаването да го оспорва ,но ако това е бащата на детето никакво оспорване няма да я спаси.Много от вас считат ,че детето не бива да бъде припознато за да се доберат по лесно до социални помощи или до заветния паспорт и разрешение за чужбина /последното като бащата не е съгладсен се разрешава от съда/.
Добре е едно дете да има баща ,а и никой не избира родителите си нали така. След като считате един човек за супер недостоен ,защо ще раждате дете от него.
Боже мой да му разреши ли ,като че ли някой ще я пита...а и да не изпаднеш някой ден пред дилемата аман заман припознай  го ,че тогава ако нее  съгласен ще водиш дело.

# 7
  • Мнения: X
Освен ако не е тотален идиот човека - Да.
Детето има един баща и това е той. Добър, лош - той е.

п.п. освен това има закони и те казват, че никой не те пита теб....
п.п.п. Дона го е написала същото

а иначе според мен като е припознато детето е същото правното положение, все едно сте били женени и разведени

# 8
  • Мнения: X

Права си, че тук трудно се приемат нови и аз смятам, че е крайно време да сложим някакъв вид тест за приема.  Tired Сигурна ли си, че това не му е временно стресово състояние на този мъж?  Thinking
Иса, с цялото си уважение към теб, но не съм чувала за случай на временно стресово състояние на мъж на жена в състояние на бременност, което да е разминало

той не знае ли какво иска докато е бременна, ще разбере като роди ли??? хехехе -  Whistling

# 9
  • Бургас
  • Мнения: 1 762
Съжалявам за намесата но подкрепям с две ръце това което е написала donna2 , и искам само да добавя, - ти имаш ли право да лишиш детето си от баща, който го иска, т.е. ще го припознае и пред закона то ще е негово дете със всички произтичащи от това + и - , най- краиното и грозното което се сещат "то ще му бъде наследник в края на краищата, и ти /според мен/ нямаш право да го лишаваш от това /друг е въпроса че не можеш и най много да си навлечеш съдебни спорове*/

# 10
  • Мнения: 3 020
Здравейте,
благодаря на всички, които са се включили. Ще отговоря подред, защото уважавам мнението на всяка от вас.   bouquet
Jaly, говорили сме дали иска да е с нас и пак говорим, но засега май сме до под кривата круша. Аз затова искам да знам какви са вариантите и в единия и в другия случай, за да съм подготвена.
kiara , не съм го пуснала като анкета, защото не ми трябва еднозначен отговор, като брой гласове, а мнения от хора, които имат повече опит от мен в това.
donna2, ЕНГИНС и madlena , извинявайте за тъпия въпрос, но наистина ли нямам право да откажа той а припознае детето?  Embarassed В смисъл, аз като кажа в болницата, че то няма баща, той после евентуално може да ме съди и т.н., но нали първоначално питат майката, той няма думата. Наистина не съм запозната, моля не го приемайте като заяждане.
donna2, последната ми мисъл е да се възползвам от социални помощи по този начин. ( години съм била самотна майка и съм видяла, че не е кой знае каква привилегия. Просто искам да съм запозната със законите, за да знам после какво да правя.
И накрая, madlena, абсолютно си права, че каквото и да чувствам аз, детето трябва да познава баща си, просто за мен ситуацията е много тежка и може би не разсъждавам по правилния начин. Confused

# 11
  • Мнения: 1 425
donna2, ЕНГИНС и madlena , извинявайте за тъпия въпрос, но наистина ли нямам право да откажа той а припознае детето?  Embarassed В смисъл, аз като кажа в болницата, че то няма баща, той после евентуално може да ме съди и т.н., но нали първоначално питат майката, той няма думата.
Времето за отказване е било преди 8 месеца. Сега това е бащата. Освен ако се смяташ за втора дева мария. Имаш право да оспориш припознаването в съда, ама ако найстина той е биологичния баща - само ще си загубиш времето и парите.

# 12
  • Мнения: 624
Здравейте,
благодаря на всички, които са се включили. Ще отговоря подред, защото уважавам мнението на всяка от вас.   bouquet
Jaly, говорили сме дали иска да е с нас и пак говорим, но засега май сме до под кривата круша. Аз затова искам да знам какви са вариантите и в единия и в другия случай, за да съм подготвена.
kiara , не съм го пуснала като анкета, защото не ми трябва еднозначен отговор, като брой гласове, а мнения от хора, които имат повече опит от мен в това.
donna2, ЕНГИНС и madlena , извинявайте за тъпия въпрос, но наистина ли нямам право да откажа той а припознае детето?  Embarassed В смисъл, аз като кажа в болницата, че то няма баща, той после евентуално може да ме съди и т.н., но нали първоначално питат майката, той няма думата. Наистина не съм запозната, моля не го приемайте като заяждане.
donna2, последната ми мисъл е да се възползвам от социални помощи по този начин. ( години съм била самотна майка и съм видяла, че не е кой знае каква привилегия. Просто искам да съм запозната със законите, за да знам после какво да правя.
И накрая, madlena, абсолютно си права, че каквото и да чувствам аз, детето трябва да познава баща си, просто за мен ситуацията е много тежка и може би не разсъждавам по правилния начин. Confused



Всеки родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи.
Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на заведението, в което се е родило детето.
Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е пълнолетно, и на дирекция "Социално подпомагане" в 7-дневен срок от извършването му.

Оспорване на припознаването от другия родител и от детето
Родителят или детето може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане.
Когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаването на съобщението да предяви иск за установяване на произход.


# 13
  • София
  • Мнения: 6 477
Трудна ситуация, мила...доста прилича на моята от преди време...Ама аз тъпата коза му разреших да го припознае и сега нерядко се хапя по дупета - защо му дадох.....да го припознае! Животът така се случи, че малката вече няма особено желание да се вижда с него, срещите са им доста формални и той не знае къде да го снесе...Само заради едната гордост - познава първото си дете - някак ми се види безсмисленяа цялата операция! Сега трябва да правя доста фитки когато ми се налага да излезнем в чужбина, да пътуваме някъде - той започва - еее, няма да видя малката едо-колко си дни....а иначе ако сме си в къщи може и за повече време да не я вижда....
Толкова от мен...за другото - адвокатите знаят повече Wink

# 14
  • Мнения: 113
Нека и аз споделя своето мнение- ситуацията ми е до болка позната.Преди четири години родих сина си сама,баща му си намери причина и не дойде.Бях усетила накъде отиват нещата и го записах на мое име.Сега нямам никакви грижи - не завися от никого, никой не може да има претенции.Заминавам след месец за чужбина - с нов мъж, който го обича и се занимава със сина ми повече от мен дори. Нямам спънки, няма претенции. Как човек ,който за 4 години не се сети поне веднъж да се обади за рождения ден н а сина си,може да се нарече негов баща??????????

# 15
  • Мнения: 4 458
kiara ,като те чета виждам ,че натрапваш лично свое виждане ,хората са различни и не могат да мислят единствено и както тебе .Жената пита да му разреши ли да го припознае,припознаванате не се нуждае от разрешаване ,ако не и изнася припознаването да го оспорва ,но ако това е бащата на детето никакво оспорване няма да я спаси.

Мила, жената пита какво бихме направили ние в нейното положение и е ясно че всеки ще каже собствената си гледна точка. Мнение никой не може да натрапва - решението сама си го взима.
А, за припознаването и бащинството, защо пък да му го натрапва (малко тафтология) щом той сам е казал че му било рано за бебета и тям подобни. Ясно е от казаното че той не жела е и не е готов да е баща. Ами тя да си го запише детето на нейно си име а той ако много му е зор да си я съди после за бащинство. С тебе гледаме от две различни страни на една и съща монета.  Peace
ТЯ да си решава дали ще разреши припознаването и после ще се бори и мъкне по съдилища да го оспорва или да постигне другите познати до болка облаги, или ще запише детето на свое име и ще остави бащата да се влачи по съдилищата за да докаже че е баща. За мен лично втория вариант е по-добър понеже милата ще си има доста грижи по бебето ....

# 16
  • Мнения: 624
kiara ,като те чета виждам ,че натрапваш лично свое виждане ,хората са различни и не могат да мислят единствено и както тебе .Жената пита да му разреши ли да го припознае,припознаванате не се нуждае от разрешаване ,ако не и изнася припознаването да го оспорва ,но ако това е бащата на детето никакво оспорване няма да я спаси.

Мила, жената пита какво бихме направили ние в нейното положение и е ясно че всеки ще каже собствената си гледна точка. Мнение никой не може да натрапва - решението сама си го взима.
А, за припознаването и бащинството, защо пък да му го натрапва (малко тафтология) щом той сам е казал че му било рано за бебета и тям подобни. Ясно е от казаното че той не жела е и не е готов да е баща. Ами тя да си го запише детето на нейно си име а той ако много му е зор да си я съди после за бащинство. С тебе гледаме от две различни страни на една и съща монета.  Peace
ТЯ да си решава дали ще разреши припознаването и после ще се бори и мъкне по съдилища да го оспорва или да постигне другите познати до болка облаги, или ще запише детето на свое име и ще остави бащата да се влачи по съдилищата за да докаже че е баща. За мен лично втория вариант е по-добър понеже милата ще си има доста грижи по бебето ....

От обща култура трябва да си разбрала  , цитирала съм и закона ......тя не може да реши да разреши или не припознаване ,ако човека иска ще го припознае ,ако ли не няма,ролята на майката е а,ко не и изнася да оспорва  тя припознаването въпреки ,че при едно оспорване нищо няма да спечели ,а ще загуби само пари по съдебни инстанции. Няма срок в който може да се напрви припознаване ,щом графа баща в акт за раждане  е празна детето може да бъде припознато дори в един мнооого по късен момент.

# 17
  • Мнения: 4 458
От обща култура трябва да си разбрала  , цитирала съм и закона ......тя не може да реши да разреши или не припознаване ,ако човека иска ще го припознае ,ако ли не няма,....

В това няма спор. В случая обаче тя има избор, за това става на въпрос. Никой не оспорва бащинството - дори самия баща. Въпроса е дали той да бъде записан като такъв на акта за раждане.

# 18
  • в илюзия
  • Мнения: 1 306
По въпроса ти не  NaughtyДа не го припознава .
Аз съжалявам , че навлизам в тази тема ,  Embarassedно да питам и аз въпрос относно припознаването.
Все още не съм се присъединила към вас , но като гледам и това ще стане скоро.
Та живея с мъж на семейни начала и беба вече е на път. Той иска да я припознае , но аз не искам , защото не искам да има претенции над нея , така или иначе май скоро ще се разделим ако не стане чудо.Та беба кое име ще вземе : аз съм Теодора Здравкова Христова , а беба как ще е Боряна Здравкова Христова или Боряна Теодорова Христова?
Дано съм обяснила добре.

# 19
  • Мнения: 2 274
Разбирам колебанието ти. Решението обаче трябва да бъде твое...
Лично аз много съжалявам, че бащата на втория ми син го припозна...
Знаеш ли как най-добре би могла да си отговориш - попитай се - чувстваш ли се С този човек или не? Ако не...

# 20
  • София
  • Мнения: 2 428
Моят най-искрен съвет е - не му позволявай да го припознава. Най-малкото след време ще се наложи да пътувате в чужбина и ти ще зависиш от този човек. Вярно, че е баща на детето ти, но той може да изпълнява тази си роля и по добра воля, няма нужда да се обвързваш излишно и да ставаш зависима. Успех и да знаеш, че се възхищавам от съвременните смели жени като теб! 

П.с. Току що един адвокат ми каза, че никой не може да го спре да го припознае, ако иска. Това не зависи от теб, но понеже не може да се спре, порови се в семейния кодеск да видиш в какъв срок има право да се припознае и има ли изобщо такъв срок. Посъветвай се с практикуващ адвокат, че моята позната отдавна е извън страната и е позабравила...

Последна редакция: пн, 28 яну 2008, 19:40 от get_real

# 21
  • Мнения: 660
Добре де, щом "най-малкото" е евентуални пречки при пътуване в чужбина, кое е най-голямото тогава?
 
И аз се чудя още откакто бях бременна по този въпрос, в крайна сметка позволих да го припознае и досега кой знае какви негативи от това не съм видяла.
Социалните помощи нямаше да ги докача така или иначе, защото майчински плюс детски прави 198 лв, а това е над 186,..., и ако не променят закона, скоро пак няма да ги докачи никой, освен неосигурените.
Та освен тези негативи, и евентуално детските заведения, какви са другите негативи? newsm78


Освен това Мадлена е права, че с припознаването то се води равноправен наследник заедно с другите му (евентуално) деца, а някой ден това може да се окаже от значение  Peace

# 22
   Здравей! Аз също много мислих по този въпрос преди 3 месеца, когато родих дъщеричката си. За доста документи включително и издаването на акта за раждане ти трябва и неговия подпис, винаги ще стоиш на тръни дали няма да те издъни и да му се появи нещо "спешно"... Не искам да ти обяснявам колко много ме обичат!! и как съм за него всичко на света... даже когато любовницата му звъни в 1,00 през ноща на домашния ми телефон. Живеем заедно  #Crazy  Почти невъзможно е да му отнемеш бащинството, а и той си знае че е абониран за теб чрез детето. Замисли се дали детето ти ще има имоти или ще има природени братя и сестри в наследство от баща си Sick Замисли се дали си заслужава да се обвързваш с един нестабилен мъж, защото когато се появи ИСТИНСКИЯ, то този пройдоха ще ти скъса нервите. От друга страна може пък и да ти донесе отвара от смрадлика в родилното, да те гушне мило  #2gunfire #2gunfire #2gunfireненененене махай го!

# 23
  • Мнения: 4 458
Освен това Мадлена е права, че с припознаването то се води равноправен наследник заедно с другите му (евентуално) деца, а някой ден това може да се окаже от значение  Peace


Да ама този някой ден може никога да не дойде....

Като цяло не съм против припознаването, но някак си не смятам, че то не трябва да става в случите когато бащата се колебае и то много явно.

Ако един човек реши да се грижи за детето си то той ще го направи не зависимо дали е припознато или не. Дори и да има огромно богатство би могъл да го дари както и би могъл тотално да лиши законното си дете....
Ако човек има  желание, намира начини!!! Това : "ако не го припозная няма да се грижа за него" са само оправдания!  Crossing Arms Милиони хора по света се грижат за чужди деца и им приписват какво ли не, защо и бащата да не го направи за собственото си НЕприпознато такова?

Малко офф.
Където живея в момента, никъде, в никоя инстанция (почти) не те питат за бащино име. На всякъде по документите се изписва името на майката. Дори като откриваш сметка на детето питат коя е майката а за бащата не ги е еня - САМО майката и този който е открил сметката имат достъп до парите (докато детето не авърши пълнолетие).   Бях много изнненадана от този факт, но една жена много ясно се изказа един ден докато си говорихме: " децата на дъщеря ми са ми любимите внуци и за тях винаги ще давам и правя всичко. Децата на сина ми.... да ги гледа майката на жена му!" Звучи ужасно, но разяснението беше следното: " за дъщеря ми мога да съм 100% сигурна, че е родила тези деца. От къде да съм сигурна, че сина ми е направил точно тези които се твърди че са негови!?" мдааа, като се замисли човек, има нещо вярно в това....

# 24
  • Мнения: 2 327
Бащата има право да припознае детето си по всяко време, дори и посмъртно. Ограниченията са за майката - тя има право да съди за бащинство до 3 години на детето, след това вече то може да реши какво да прави като стане пълнолетно.
В една друга тема се споменава какво да се направи ако не искаш да се обвързваш излишно, но искаш да е припознато детето - вадиш едно генерално пълномощно за пред всички институции и ако се налага присъствие на бащата минаваш с пълномощното. Може да се извади такова със срок до навършване на 18 години на детето.
Аз обаче не виждам особена полза да фигурира някакво си име в акта за раждане, ако ще е само там.

# 25
  • Мнения: 660
Ако един човек реши да се грижи за детето си то той ще го направи не зависимо дали е припознато или не. Дори и да има огромно богатство би могъл да го дари както и би могъл тотално да лиши законното си дете....

А би могъл и (хипотетично) да се спомине, преди да направи каквото и да било, и тогава зле настроени роднини да се опитат да оспорят правото на детето, което иначе той с припознаването би узаконил.


# 26
  • Мнения: 4 458
Ако един човек реши да се грижи за детето си то той ще го направи не зависимо дали е припознато или не. Дори и да има огромно богатство би могъл да го дари както и би могъл тотално да лиши законното си дете....

А би могъл и (хипотетично) да се спомине, преди да направи каквото и да било, и тогава зле настроени роднини да се опитат да оспорят правото на детето, което иначе той с припознаването би узаконил.


Хипотетично си правя  Joy Обаче, аз продължавам да твърдя че АКО иска човек намира начин и не чака да му се случи нещо за да разреши подобен проблем. Сега, ти си имаш неземно богатство. Имаш си и дете което обичаш и за което се грижиш. Имаш и глава на раменет си която е достатъчно умна за да знае че това дете трябва да се подсигури предварително. Повярвай ми, имаш ли много пари мислиш и за това! Още с раждането на детето или в последствие (ако забогарееш по-късно хехе), първото нещо което правиш е да внесеш пари в сметка за детето, да препишеш имот на негово име... А, те роднините после да оспорват каквото си искат....

А, да и да добавя, STUN, на същото мнение съм, ако ще фигурира само на хартия по-добре без него

# 27
  • В Сънландия
  • Мнения: 1 445
Здравейте.Може би малко позакъсняла се включвам, но все пак и моето мнение, базирано на случилото се с мен.
Когато се роди синът ми, приятелят ми(лека му пръст)правеше някой неща, които аз не харесвах и не одобрявах, влияеше се чат пат от разни и разнообразни хора(роднини) и реших, че би било безумие да му позволя да признае детето ни.ПОставих му няколко кратки и ясни условия, при които ще му позволя да признае детето и точка.Докато навърши година и половина синът ни, той беше изпълнил всички условия поставени от мен и ме подсети, че иска детето ни да носи неговото име.Тогава обаче възникна друг проблем - нямахме време да идем до общината и да припознае малчо - работа, ангажименти, въобще лудница и така отлагах за момента, в който ще сме по - свободни.Отлагах, отлагах и той почина.Сега водя дело за признаване на бащинство.И опитвам макар и посмъртно да изпълня едно от най - силните му желания приживе Cry
Вие сте тази, която трябва да прецените, дали си заслужава детето да носи името на баща си.Много е тъпо, докато си правиш виза например да обясняваш на дълго и на широко, че си единствен с права и задължения към детето, но би било и много тъпо да тичаш след някой, на който не му пука и да молиш и увещаваш за един подпис.
Успех  bouquet

# 28
  • Мнения: 4 458
bloodywhite , съжелявам за случилото се.
Твоя случай обаче е градивен, таткото доказва, че заслужава , че е загрижен, че се интересува...
За съжеление не всички имаме твоя късмет. По-скоро бащите действат деградивно и от много нахъсани и любящи се превръщат в пълната противоположност. Голямо  унижение е за една майка и едно дете да се молят за един подпис а бащата знаещ безизходицата им да ги върти на малкия си пръст. Много често детето не може да отиде на лечение в ужбина точно заради въпросния подпис.
Аз ако имах възможност това щеше да е единственото нещо което бих променила от миналото си.

# 29
  • В Сънландия
  • Мнения: 1 445
bloodywhite , съжелявам за случилото се.
Твоя случай обаче е градивен, таткото доказва, че заслужава , че е загрижен, че се интересува...
За съжеление не всички имаме твоя късмет. По-скоро бащите действат деградивно и от много нахъсани и любящи се превръщат в пълната противоположност. Голямо  унижение е за една майка и едно дете да се молят за един подпис а бащата знаещ безизходицата им да ги върти на малкия си пръст. Много често детето не може да отиде на лечение в ужбина точно заради въпросния подпис.
Аз ако имах възможност това щеше да е единственото нещо което бих променила от миналото си.
Cry
Това имах и аз в предвид с поста си.Не си заслужава просто за традицията, заради "хората", заради семейството, защото така трябва и тн. човек да направи нещо трудно променимо(особено когато нещата са се влошили още преди появата на малкият човек).Да се припознае дете в последствие е по - добрият вариант(стига нещо да се е променило),вместо някой с грубо казано детски манталитет или недоразвита ценностна система, да върти и детето и майката сума години на малкият си пръст.

Общи условия

Активация на акаунт