Припознаване - да или не?

Мила, жената пита какво бихме направили ние в нейното положение и е ясно че всеки ще каже собствената си гледна точка. Мнение никой не може да натрапва - решението сама си го взима.
А, за припознаването и бащинството, защо пък да му го натрапва (малко тафтология) щом той сам е казал че му било рано за бебета и тям подобни. Ясно е от казаното че той не жела е и не е готов да е баща. Ами тя да си го запише детето на нейно си име а той ако много му е зор да си я съди после за бащинство. С тебе гледаме от две различни страни на една и съща монета. 
ТЯ да си решава дали ще разреши припознаването и после ще се бори и мъкне по съдилища да го оспорва или да постигне другите познати до болка облаги, или ще запише детето на свое име и ще остави бащата да се влачи по съдилищата за да докаже че е баща. За мен лично втория вариант е по-добър понеже милата ще си има доста грижи по бебето ....

От обща култура трябва да си разбрала  , цитирала съм и закона ......тя не може да реши да разреши или не припознаване ,ако човека иска ще го припознае ,ако ли не няма,ролята на майката е а,ко не и изнася да оспорва  тя припознаването въпреки ,че при едно оспорване нищо няма да спечели ,а ще загуби само пари по съдебни инстанции. Няма срок в който може да се напрви припознаване ,щом графа баща в акт за раждане  е празна детето може да бъде припознато дори в един мнооого по късен момент.

В това няма спор. В случая обаче тя има избор, за това става на въпрос. Никой не оспорва бащинството - дори самия баща. Въпроса е дали той да бъде записан като такъв на акта за раждане.

По въпроса ти не  Да не го припознава .
Аз съжалявам , че навлизам в тази тема ,  но да питам и аз въпрос относно припознаването.
Все още не съм се присъединила към вас , но като гледам и това ще стане скоро.
Та живея с мъж на семейни начала и беба вече е на път. Той иска да я припознае , но аз не искам , защото не искам да има претенции над нея , така или иначе май скоро ще се разделим ако не стане чудо.Та беба кое име ще вземе : аз съм Теодора Здравкова Христова , а беба как ще е Боряна Здравкова Христова или Боряна Теодорова Христова?
Дано съм обяснила добре.

Разбирам колебанието ти. Решението обаче трябва да бъде твое...
Лично аз много съжалявам, че бащата на втория ми син го припозна...
Знаеш ли как най-добре би могла да си отговориш - попитай се - чувстваш ли се С този човек или не? Ако не...

Моят най-искрен съвет е - не му позволявай да го припознава. Най-малкото след време ще се наложи да пътувате в чужбина и ти ще зависиш от този човек. Вярно, че е баща на детето ти, но той може да изпълнява тази си роля и по добра воля, няма нужда да се обвързваш излишно и да ставаш зависима. Успех и да знаеш, че се възхищавам от съвременните смели жени като теб! 

П.с. Току що един адвокат ми каза, че никой не може да го спре да го припознае, ако иска. Това не зависи от теб, но понеже не може да се спре, порови се в семейния кодеск да видиш в какъв срок има право да се припознае и има ли изобщо такъв срок. Посъветвай се с практикуващ адвокат, че моята позната отдавна е извън страната и е позабравила...

Добре де, щом "най-малкото" е евентуални пречки при пътуване в чужбина, кое е най-голямото тогава?
 
И аз се чудя още откакто бях бременна по този въпрос, в крайна сметка позволих да го припознае и досега кой знае какви негативи от това не съм видяла.
Социалните помощи нямаше да ги докача така или иначе, защото майчински плюс детски прави 198 лв, а това е над 186,..., и ако не променят закона, скоро пак няма да ги докачи никой, освен неосигурените.
Та освен тези негативи, и евентуално детските заведения, какви са другите негативи?


Освен това Мадлена е права, че с припознаването то се води равноправен наследник заедно с другите му (евентуално) деца, а някой ден това може да се окаже от значение 

Да ама този някой ден може никога да не дойде....

Като цяло не съм против припознаването, но някак си не смятам, че то не трябва да става в случите когато бащата се колебае и то много явно.

Ако един човек реши да се грижи за детето си то той ще го направи не зависимо дали е припознато или не. Дори и да има огромно богатство би могъл да го дари както и би могъл тотално да лиши законното си дете....
Ако човек има  желание, намира начини!!! Това : "ако не го припозная няма да се грижа за него" са само оправдания!  Милиони хора по света се грижат за чужди деца и им приписват какво ли не, защо и бащата да не го направи за собственото си НЕприпознато такова?

Малко офф.
Където живея в момента, никъде, в никоя инстанция (почти) не те питат за бащино име. На всякъде по документите се изписва името на майката. Дори като откриваш сметка на детето питат коя е майката а за бащата не ги е еня - САМО майката и този който е открил сметката имат достъп до парите (докато детето не авърши пълнолетие).   Бях много изнненадана от този факт, но една жена много ясно се изказа един ден докато си говорихме: " децата на дъщеря ми са ми любимите внуци и за тях винаги ще давам и правя всичко. Децата на сина ми.... да ги гледа майката на жена му!" Звучи ужасно, но разяснението беше следното: " за дъщеря ми мога да съм 100% сигурна, че е родила тези деца. От къде да съм сигурна, че сина ми е направил точно тези които се твърди че са негови!?" мдааа, като се замисли човек, има нещо вярно в това....

Бащата има право да припознае детето си по всяко време, дори и посмъртно. Ограниченията са за майката - тя има право да съди за бащинство до 3 години на детето, след това вече то може да реши какво да прави като стане пълнолетно.
В една друга тема се споменава какво да се направи ако не искаш да се обвързваш излишно, но искаш да е припознато детето - вадиш едно генерално пълномощно за пред всички институции и ако се налага присъствие на бащата минаваш с пълномощното. Може да се извади такова със срок до навършване на 18 години на детето.
Аз обаче не виждам особена полза да фигурира някакво си име в акта за раждане, ако ще е само там.

А би могъл и (хипотетично) да се спомине, преди да направи каквото и да било, и тогава зле настроени роднини да се опитат да оспорят правото на детето, което иначе той с припознаването би узаконил.

Хипотетично си правя  Обаче, аз продължавам да твърдя че АКО иска човек намира начин и не чака да му се случи нещо за да разреши подобен проблем. Сега, ти си имаш неземно богатство. Имаш си и дете което обичаш и за което се грижиш. Имаш и глава на раменет си която е достатъчно умна за да знае че това дете трябва да се подсигури предварително. Повярвай ми, имаш ли много пари мислиш и за това! Още с раждането на детето или в последствие (ако забогарееш по-късно хехе), първото нещо което правиш е да внесеш пари в сметка за детето, да препишеш имот на негово име... А, те роднините после да оспорват каквото си искат....

А, да и да добавя, STUN, на същото мнение съм, ако ще фигурира само на хартия по-добре без него

Здравейте.Може би малко позакъсняла се включвам, но все пак и моето мнение, базирано на случилото се с мен.
Когато се роди синът ми, приятелят ми(лека му пръст)правеше някой неща, които аз не харесвах и не одобрявах, влияеше се чат пат от разни и разнообразни хора(роднини) и реших, че би било безумие да му позволя да признае детето ни.ПОставих му няколко кратки и ясни условия, при които ще му позволя да признае детето и точка.Докато навърши година и половина синът ни, той беше изпълнил всички условия поставени от мен и ме подсети, че иска детето ни да носи неговото име.Тогава обаче възникна друг проблем - нямахме време да идем до общината и да припознае малчо - работа, ангажименти, въобще лудница и така отлагах за момента, в който ще сме по - свободни.Отлагах, отлагах и той почина.Сега водя дело за признаване на бащинство.И опитвам макар и посмъртно да изпълня едно от най - силните му желания приживе
Вие сте тази, която трябва да прецените, дали си заслужава детето да носи името на баща си.Много е тъпо, докато си правиш виза например да обясняваш на дълго и на широко, че си единствен с права и задължения към детето, но би било и много тъпо да тичаш след някой, на който не му пука и да молиш и увещаваш за един подпис.
Успех 

bloodywhite , съжелявам за случилото се.
Твоя случай обаче е градивен, таткото доказва, че заслужава , че е загрижен, че се интересува...
За съжеление не всички имаме твоя късмет. По-скоро бащите действат деградивно и от много нахъсани и любящи се превръщат в пълната противоположност. Голямо  унижение е за една майка и едно дете да се молят за един подпис а бащата знаещ безизходицата им да ги върти на малкия си пръст. Много често детето не може да отиде на лечение в ужбина точно заради въпросния подпис.
Аз ако имах възможност това щеше да е единственото нещо което бих променила от миналото си.

Това имах и аз в предвид с поста си.Не си заслужава просто за традицията, заради "хората", заради семейството, защото така трябва и тн. човек да направи нещо трудно променимо(особено когато нещата са се влошили още преди появата на малкият човек).Да се припознае дете в последствие е по - добрият вариант(стига нещо да се е променило),вместо някой с грубо казано детски манталитет или недоразвита ценностна система, да върти и детето и майката сума години на малкият си пръст.