MeaCulpa , ти ли си на аватара? 
Комплименти за ника, много ти подхожда!
Комплименти за ника, много ти подхожда!
- Публикувана: 6 ян. 2008, 21:08 ч.
- Последно мнение: 14 ян. 2008, 09:04 ч.
Връзки от разстояние
Наш приятел отиде да живее в Германия и там се залюби с китайка. Любиха се там около година-две. После се наложи тя да си иде в Китай, на източния му бряг! Така се любиха година. Той в Германия, тя в Китай. Това е връзката издържала на най-много километри разстояние един от друг, за която знам. Преди 1 година се ожениха, сега и двамата са в Германия.
Много зависи от човека, който е насреща. Въпреки множеството изкушения, ако той е The One, връзката ще се запази, но ако не е... 
В крайна сметка никой не е незаменим и аз не съм оптимистично настроена, към една прекалено дълга раздяла. Неомъжени сме били разделени само година, а омъжена с дете, две. Въпреки че имахме брак и дете, след втората година, събирайки си багажа за Англия, за да живеем като семейство, много се чудех дали това е правилния избор 
Та независимо дали сте женени или не, с деца или без, винаги има възможност да се кривне от пътя 
Не лежете на кълката, че щом сте подписали едно документче за брак и сте направили деца и всичко ви е в кърпа вързано 
В крайна сметка никой не е незаменим и аз не съм оптимистично настроена, към една прекалено дълга раздяла. Неомъжени сме били разделени само година, а омъжена с дете, две. Въпреки че имахме брак и дете, след втората година, събирайки си багажа за Англия, за да живеем като семейство, много се чудех дали това е правилния избор Та независимо дали сте женени или не, с деца или без, винаги има възможност да се кривне от пътя Не лежете на кълката, че щом сте подписали едно документче за брак и сте направили деца и всичко ви е в кърпа вързано 
Няма сила на света да ме накара да вярвам в любовта от разстояние!
Джейна, мъжът ти не работеше ли чужбина, а?
Или поне пътуваше често?
Съвети за това как да мине времето по-бързо ще са високо оценени.
Ние една година бяхме така и беше ужасно.
Аз мисля, че важи " Далеч от очите, далеч от сърцето".
Правихме едни безкрайни чат-сесии по 2-3 часа дневно. В тази година 3-4 пъти пътувахме напред-назад.
Да си призная, бяхме тотално изтощени накрая, само ни крепеше, че това време ще мине и ще се съберем.
Много от постингите ме накараха да се усмихна, други ме натъжиха...
Оплаквате се от дълги чат сесии
Когато мъжът ми замина за САЩ в БГ тепърва навлизаха е-мейлите като форма на комуникация. Това да ползваш чат си беше лукс, който в по-късни години имахме, а войс-а беше вече към края. За телефони не можехме и да си мечтам да си позволим, а като излязоха първите електронни картички беше голяма работа
Шест години бяхме разделени, като мъжът ми можеше да се прибира веднъж годишно за по 3-4 седмици. От повече от 10 години сме заедно, но в началото като замина още не бяхме женени.
Адски е трудно и не го пожелавам и на най-лошият си враг! Да си разделен за едно по-нормално време, може би е полезно, но толкова дълъг период няма как да не остави белег върху всяка една от страните, за деца ако има да не говорим. Още повече, че мъжът ми замина да учи, после работи, т.е не е бил на кораб или в казарма, а просто всеки един от вас живее и се развива в отдалечена точка от другия.
На тези, които им се налага ( защото не искам да си мисля, че някой може доброволно да избере подобно нещо) да поддържат такава връзка само ще кажа- не се оставяйте хорските приказки да ви слагат сол в раната! Направете така, че това дали ще останете заедно да не зависи от приказките на хората около вас ( пък било то и доброжелателни). Не се измъчвайте, но и не се предавайте! Само и единствено вие знаете на какво сте способни!
Успех!
Оплаквате се от дълги чат сесии
Когато мъжът ми замина за САЩ в БГ тепърва навлизаха е-мейлите като форма на комуникация. Това да ползваш чат си беше лукс, който в по-късни години имахме, а войс-а беше вече към края. За телефони не можехме и да си мечтам да си позволим, а като излязоха първите електронни картички беше голяма работа Шест години бяхме разделени, като мъжът ми можеше да се прибира веднъж годишно за по 3-4 седмици. От повече от 10 години сме заедно, но в началото като замина още не бяхме женени.
Адски е трудно и не го пожелавам и на най-лошият си враг! Да си разделен за едно по-нормално време, може би е полезно, но толкова дълъг период няма как да не остави белег върху всяка една от страните, за деца ако има да не говорим. Още повече, че мъжът ми замина да учи, после работи, т.е не е бил на кораб или в казарма, а просто всеки един от вас живее и се развива в отдалечена точка от другия.
На тези, които им се налага ( защото не искам да си мисля, че някой може доброволно да избере подобно нещо) да поддържат такава връзка само ще кажа- не се оставяйте хорските приказки да ви слагат сол в раната! Направете така, че това дали ще останете заедно да не зависи от приказките на хората около вас ( пък било то и доброжелателни). Не се измъчвайте, но и не се предавайте! Само и единствено вие знаете на какво сте способни!
Успех!
Определено трябва да си го изживял, за да знаеш за какво става въпрос!
Постингите на пЛетящата от първа страница перфектно покриват и моя опит! Само че ние се оженихме след това.
И все пак всичко си зависи от конкретните двама човека и от това как те гледат на връзката си! Трудно е, но не се умира!
Постингите на пЛетящата от първа страница перфектно покриват и моя опит! Само че ние се оженихме след това.
И все пак всичко си зависи от конкретните двама човека и от това как те гледат на връзката си! Трудно е, но не се умира!
Но се изтърпява,когато обичаш.Успех