Ровехте или си затваряхте очите?

Никога не съм се ровила в нещата му, никога не съм го проверявала, никога не съм искала "отчет" къде и с кого е бил. Докато имахме нормално общуване, той сам споделяше и ми разказваше как му е минал деня или с кого излиза и къде отива.
Когато отношенията ни тръгнаха надолу и започнах да усещам, че премълчава или ме лъже, единственото, което се опитвах да правя, беше да разговаряме. С цел да разнищваме проблемите и да се опитаме да ги решаваме. И така година, година и половина. За огромна моя изненада и съжаление, се оказа, че той е проумял за какво говоря, едва когато заявих, че не мога да живея по този начин и искам да се разделим.
Единственият случай, в който си позволих да взема телефона му и да прочета получените в полунощ смс-и, беше след като взехме решението за развода. Прочетох ги, събудих го и му казах какво съм направила и какво съм видяла...единствено и само, за да спре да ме обвинява мен, че съм егоистка, че търся под вола теле и че си фантазирам несъществуващи истории.
И независимо, че си признах после се чувствах адски унизена и омърсена.
Не желая да се ровя, но и това със затварянето на очите не го разбирам никак. Явно твърде много се обичам  

Isa,скоро чух едно изказване че господ не ни изпраща нищо изведнъж,първо ни праща телеграми въпроса и да можеш да ги разчетеш.Сега в брака ми имаше достатъчно телеграми,въпроса ми е защо не пожелах да ги прочета.Имаше симптоми,че има друга,ясно беше защо мижах?Незнам!Не съм му ровила телефона,нито майл(въпреки че му имах паролата),задавах въпроси на които лъжеше и аз го знаех.Истината ли не желаех да приема,или вече не ми пукаше незнам. След като се разделихме го направих,проверих майла,зададох въпроси на хора които знаех че няма да ме излъжат и разбрах част от истината.Защо?На този въпрос знам отговора-за да разбера че говедото не си струва,за да мога да го преживея,за да продължа напред.Сега вече даже не го уважавам,мъча се и да се науча да не го мразя.Най-важното в една връзка за мене е доверието,ако го няма.....Преди много години една приятелка на майка ми разказваше за провала на брака си следното-в продължение на месеци съпруга и отсъствал всяка събота и неделя и тя никога не го попитала къде е бил.Аз бях изумена и попитах никога не го ли питаш къде е бил,тя ми отговори "неискам да ме гледа в очите и да си мисли че може да ме лъже".Сега я разбирам!Тъпо е че съм мижала,ама като си позволиш да ги отвориш и виждаш че света не е свършил!

Като ме четете седнете да паднете от смях.
Защото сега като се сетя чак на мен смешно ми става колко голяма глупачка съм.
Преди първата ни раздяла бях доста ревнива и съм му гледала телефона, ровила съм от време на време. Не ми беше мания, един вид контрол... Той винаги е твърдял, че такова нещо (изневяра) не би ми причинил. Защото баща му 10 години имаше една дружка, с която свекървата води люта битка и БНД-то наистина много страдаше от това.
Та след като се събрахме и той каза, че ще си гледа семейството. Обеща на детето едни много красиви работи, на които аз като шаран клъвнах. Пред хората говореше, че ме обичал, че край завинаги, вече няма да си тръгва и бла бла...
Просто исках да вярвам.
Сега следва смешното. Последният месец намирах - презервативи (аз бях бременна и такива екстри не ни трябваха). Обяснение - ами купил ги, защото били в промоция с вибриращ пръстен, ама се оказало че нямало такава промоция, а бил ги взел вече. За липсващите - бил ги подарил на един колега. Къде ще ми хрумне на мен, че той ходи по курви и ще спи с мен едновременно. (пак повтарям аз бях бременна и на ум не може да ми дойде, че ще се изгаври със собственото си дете.)
Намирам б-кънект карта. Ами били му я подарили. Аз пак вярвам.
щото като го питаш - Има ли неща, което трябва да ми каже - не, нямало.
Една вечер на пейката пред блока. Въпрос - Ако съм разберяла, че е пробвал с друга дали съм щяла да си го искам обратно. Моят отговор естествено - никога.
Друг въпрос - Ако аз съм пробвала с друг и не ми хареса дали сам щяла да се върна при него.
Последният месец само за секс говореше. И епитети от сорта, че в моите ръце само едно нещо ставало. (дано не ме баднат модераторите)
Гащи намерих в работната му чанта - негови де.
Та джобове не съм претърсвала. Телефона не съм го проверявала. Виждах толкова много неща, но явно не съм искала да повярвам. Просто защото сляпо вярвах на него, на чувствата му, на думата му.
Сега като препрочитам какво съм написала не мога да си обясня тъпизма си. Защото втора цигулка никога няма да свиря, нито пък имам намерение да се боря за него. Дали е защото не съм искала да прогледна?

 
Винаги е по-лесно да прехвърлиш вината и отговорността на някой друг.

О, ако говорим в по-широк смисъл, не само, че здраво мижах по време на брака, ами и допреди месец-два. Тогава си дадох сметка, че това нашето е било пълно безумство и наистина не проумявам как сме изкарали толкова години заедно.
Няма хора, които да гледат в по-различни посоки от нас, толкова много не сме били един за друг, че няма накъде. Но в началото беше огромна любов, невероятна, от тази, която търпи всичко. После за него - удобството и навика; за мен - комплекса, че ще остана сама, което ми звучеше ужасно. И през цялото това време знаците са били навсякъде, само да си отвориш очите и да погледнеш - обаче аз съм ги стискала здраво.
В този смисъл съм абсолютно съгласна с Джали, да не я повтарям, но и аз се търкалям от смях като чета темите в ДиС - включително напоследък за "безобидните" разговори в скайп и кю. Лично пространство - да, при такива очевадни симптоми обаче да си трая - вече не.

Сиси, виждам, че си писала едновременно с мен - аз за тяб много ярко си спомням първата ти тема, в която беше анонимна и после се представи как беше писала, че си сигурна, че няма друга и аз ти се чудех на акъла (не помня дали не съм ти го и писала тогава).
Хубаво е, че сега си даваш сметка за това, както и аз в последствие си дадох сметка за куп такива неща при нас, които не са ми просветвали - дано това ни направи по-мъдри занапред 

Забравих да кажа, че закъсняваше абсолютна всяка вечер. Но уж работата му беше такава. Като му звъня - не вдига или си изключва тел. На опис бил, работа имал...
Халката си махнал, защото му пречела да работи (едната му работа беше свързана с товарене и разтоварване и бил си закачал пръста, щял да си го откъсне.)
Точно преди развръзката се прибра късно пак така не ми вдигаше, като го търсих. Като го питах кво става - вече започна старата песен. Не сме един за друг. Не съм (аз!) го обичала. Много различни сме били.
Излезе и не се прибра цяла нощ - уж спал в колата.
Аз пак вярвам!!!

Мдам, най-често на другата жена - класически случай за затваряне на очите е за мен това.

Това е и моята тема май, а
Не съм си затваряла очите никога, знаела съм какво и как, защо... донякъде също.
Нямаше шанс и да скрие, цели 2 години преди началото на връзката ни, бяхме колеги, че и приятели, средата ни беше обща - как да стане...
Уговореният му брак беше шамар за мен дотолкова, доколкото от 'висотата' на тогавашната ми възраст и разбирания не смятах, че ще си продаде мечтите и въпреки, че за мен реално нищо не се промени (поне на тази си дума удържа), пак го преживях тежко. Всъщност май страдах повече за това, че се отказвам от мисълта за нормално семейство и животът ми от този момент нататък щеше да е една непрестанна битка. С времето разбрах, че независимо от цената, изборът ми е бил правилният.
Виж, последното му залитане наистина ми дойде като гръм (май на всички така ни дойде) и освен, че щеше да ни раздели, замалко да унищожи и всичко, което беше постигнал до този момент - в работен план и изобщо .
Всъщност сега като се връщам назад, имах аз някакви съмнения, но изглеждаха толкова абсурдни, че ги отхвърлих, смеейки се над себе си. А, излиза, че не е трябвало, 'подцених врага', както се казва и това ни костваше много. На всички.
Няма да пиша подробности (всъщност някъде май съм го правила преди, но и да ми се смеете - на тази тема съм суеверна вече), когато цялата тази гадост приключи се чувствах като оцеляла след природно бедствие. Не искам никога повече и по никакъв повод да преживея подобно нещо отново .

О, вината никога не я прехвърлям на друг. ЕРД-то си е виновно, не другата.
А аз, че съм си патка никой не ми е виновен.
Права си Бърди. Аз толкова много му вярвах, дори повече отколкото на мен си вярвах.
Но ако го познавате отстрани, ако чуехте как говори за семейство, за ценности никога нямаше да повярваш, че може да ми изневери.
С една комшийка, с която той беше много близък. Говорили са си за изневери и такива работи, та въпросната комшийка като разбра -За Марин ли става дума, за твоя Марин? Само това попита и ми каза - ти си в грешка.

Повечето от нас преди да почнат да си затварят очите,са задавали въпроси.Аз например задавах въпроси и винаги чувах едни и същи отговори,е ми омръзна ми!Не им вярвах!Както Каси каза "радиоточка",какво да си разговарям с нея!Въртят една и съща песен,трябва да е човек че да говориш с него!

Ако може само...малко по-бавно да пишете, че аз толкоз бързо не можЕМЕ да четЕМЕ...

А изводи някакви направихте ли си? Къде е верният път? Да вярваш и да не питаш, да не следиш за знаци...? Или пълно Гестапо  - всяка вечер?

Е Иса за мене другия път като ми светне червената лампичка,водиш разговор,ако чуеш същата песен,прилагаш принципа"Беж лиске да бягаме".Повече никъде не ровя,много мръсотия бе!

Ето точно това беше и при мен - а и при Сиси и може би и при всички ни. Толкова абсурдно ти звучи, че си казваш - не, не е възможно, гледай каква съм идиотка.
Сиси, за моето БНД също никой не можа да повярва - освен най-най-най-близките ми, които знаеха за предишната му забежка предната година.

Някъде по средата е верният път, за мен поне .
Пълно Гестапо всяка вечер - това е най-правата пътека да му покажа вратата на моя човек и зорлем да го вкарам в леглото на първата срещната, не търпи той такива неща и само на инат дори ще го направи.
С годините и покрай 'интересния' си живот развих не шесто, а осмо чувство аз, научих се да го слушам.
Само един път реших, че ме лъже и както по-горе написах - сбърках. Повече няма да я правя тая грешка .

Не можем и да публикуваме  
Иначе извода за мен е - нищо е не е абсурдно и невъзможно и вярвай на 6-тото си чувство. И след това както онира е казала - веднъж разговор и после беж.

CTramell , едновременно сме писали и то май едно и също