Ден-два преди семейно събиране по случай Коледа, научаваме, че ще присъства и еди кой-си - Н. За пръв път чуваме за този човек, от контекста на разговора - явно е гадже на сестрата на мъжа ми. Връзката датира вероятно от 2-3 месеца /сетихме се за случайно подметнато нещо/, на нас явно целенасочено не ни е казано нищо. Парират ни с въпроса - ама ти не знаеш ли? При положение, че абсолютно нищо не е казано, естествено, че не знаем. Започваме да се чувстваме тъпо - "ама ти не знаеш ли" за мен означава, че всички знаят, а на практика ние нищо не знаем. Питаме свекърите - "не знаем" и се смеят. Естествено, че всичко знаят. Просто на нас никой нищо не казва. Зная, че не са длъжнида ни уведомяват, уважавам правото да запазиш нещо в тайна, по една или друга причина, но без да ни поставят в положение да се чувстваме тъпо. По подходящ начин трябваше да го изяснят.
Следва гостуването - въпросният човек си казва името, обаче никой не го представя, никой не представя и нас. Нещо елементарно - просто казваш, това е приятеля ми или гаджето ми, това е семейството на брат ми, толкоз, но не го правят. Междувременно, в продължение на няколко часа, докато трае събирането, слушаме какви ли не подробности. Къде били ходили вчера, къде ще ходят утре, как родителите на момчето им били на гости, как гостували на близки на момчето и т.н. Ние мълчим и нищо не питаме, нито коментираме. В самото начало на гостуването ни "застрелват" /поне мен/ с още нещо - свекърите приготвили 2 еднакви подаръка, но подаръци като за семейство, няма да уточнявам какъв беше подаръка, конкретно семеен. Признавам, че се сконфузих и се чувствах неловко, нали нищо не знаят, тогава защо е такъв подаръка?
В създалата се ситуация ние се чувстваме неловко и тъпо, всички са наясно кое как е, на нас нищо не се казва, а същевременно ни затрупват с подробности. Мой коментар: със съжаление констатирам, че ние бяхме все едно външни хора и бяхме поканени не на семейно събиране, а на представление, в което ние бяхме публиката.
След няколко дни свекървата казва - ами бяхме на гости у сестра ти?! Ние мълчим, кога стана "у сестра ти"?
Извинявам се, че бях толкова подробна, дано да не съм досадила. Имам нужда от мнение, как страничен човек вижда нещата. До момента за нас това е непознат човек, просто еди кой-си.
Следва гостуването - въпросният човек си казва името, обаче никой не го представя, никой не представя и нас. Нещо елементарно - просто казваш, това е приятеля ми или гаджето ми, това е семейството на брат ми, толкоз, но не го правят. Междувременно, в продължение на няколко часа, докато трае събирането, слушаме какви ли не подробности. Къде били ходили вчера, къде ще ходят утре, как родителите на момчето им били на гости, как гостували на близки на момчето и т.н. Ние мълчим и нищо не питаме, нито коментираме. В самото начало на гостуването ни "застрелват" /поне мен/ с още нещо - свекърите приготвили 2 еднакви подаръка, но подаръци като за семейство, няма да уточнявам какъв беше подаръка, конкретно семеен. Признавам, че се сконфузих и се чувствах неловко, нали нищо не знаят, тогава защо е такъв подаръка?
В създалата се ситуация ние се чувстваме неловко и тъпо, всички са наясно кое как е, на нас нищо не се казва, а същевременно ни затрупват с подробности. Мой коментар: със съжаление констатирам, че ние бяхме все едно външни хора и бяхме поканени не на семейно събиране, а на представление, в което ние бяхме публиката.
След няколко дни свекървата казва - ами бяхме на гости у сестра ти?! Ние мълчим, кога стана "у сестра ти"?
Извинявам се, че бях толкова подробна, дано да не съм досадила. Имам нужда от мнение, как страничен човек вижда нещата. До момента за нас това е непознат човек, просто еди кой-си.
Аз съм си злобарче 
? 
И нещо изпитано,преди да започнат спектакъла ги бомбандирай с неудобни въпроси-ей тогава им гледай сеира 
Да не споменавам, че дойдоха изобщо без да са поканени, а за идването им разбрах два часа предварително. За съжаление нямаше какво да направя и се наложи да бъда любезна. 
И не става въпрос за приятелка, а за позната. За мен това са две различни понятия. Да не споменавам "чудесата от храброст", което ми звучи като нагла намеса в личния живот на някого. Но кой каквото си направи де. 
