За натоварването в училище

Не съм гледала репортажа и не мога да го коментирам.
Дъщеря ми е трети клас и с изключение на първата седмица/две, когато сякаш трябваше да се влезе в релси, не намирам да е прекалено натоварена. Има ежедневно количества домашни, които успява да подготви в занималнята, т.е. за мен всичко е ОК.

Също не съм гледала репортажа, не ме интересува лично, стачка при нас, в нашия клас, не е имало.
Мнение относно натовареността на учениците в училище мога да дам само що се отнася до началната степен от опит. До момента не съм видяла нещо, което да ме кара да мисля, че детето ми е не само свръх натоварено, ами и въобще натоварено. Ходи с удоволствие на училище /вече не е І клас/, домашните си подготвя вече сам, не уча с него, само проверявам домашни, правя упражнителни диктовки и давам допълнителен материал /задачи и четене/. Играе по цял следобед след училище, когато е готов с въпросните домашни, посещава допълнително само английски.
Наблюденията ми по отношение неговите връстници и по- големите деца, с които контактува в квартала са същите. Никой не е претоварен, нито зубри в къщи по цял ден, слава Богу, лудите родители, запълващи всяка свободна минута на децата си с извънучилищни занимания, не са налице сред нашите познати.
Че има по някоя и друга глупост в учебниците- има, но и по мое време имаше купища глупости. Да не говорим за преинъчената литература и история и политическите залитания. Определено нещата, които не са му ясни не са много, след петминутно обяснение ги схваща.
За стресът в училището- не училището, определено съм на мнение, че родителите често го създават сами, предявявайки претенции за покриване на макс материала по всички предмети, очаквайки, че учителите ще са втора /даже първа/ майка и татко, търсещи идеални училища, с идеални учители и идеални учебници за далеч не толкова идеалните си деца.
Лично мнение, изградено въз основа личен опит от моето време, от собственото си дете и връстниците му.
Разкажи за репортажа или дай линк, не всички сме гледали, както вече посочих по- горе.

Не съм гледала репортажа - разкажи по-подробно, но стачката се отрази на малкото ми дете, което е с дислексия. Самата учителка ми се извини, че нещата са трудни при него, но има още две като него в класа, а и останалите имат нужда да учат. Като цяло се разконцентрираха, както учениците така и учителите, и на тях не има беше лесно, а и това висене по цял ден в училище ги умори много.

Не съм гледала репортажа - прочетох темата където се търсеха родители за предаването и още тогава ми беше ясно, че ще се покажат едностранчиво нещата.

Детето ми е в първи клас - до настоящият момент не само не са усетили натовареност, ами бих казала, че въобще не са натоварени.
Нямам представа как би бил иначе материалът, дали госпожата им съумява да го преразпредели правилно, но е факт, че децата се справят чудесно.

Дъщеря ми е изморена вечер, просто защото е почти 12 часа в училище, но със и без стачка положението щеше да бъде същото.

Не съм гледала репортажа, но като нищо може да са го направили тенденциозен.

Критериите за натовареност са толкова мъгляви, че няма накъде. И не е само въпросът с часовете учене, което се налага, а и с ефективността на ученето. Като цяло моето мнение е ДА, претоварени са. Мисля, на всички ни е ясно, че учебниците са пълна боза. На моменти ми е идвало да ги изхвърля в коша за боклук, защото са много некадърно написани и несъобразени с възрастовите особености на децата.
Нататък - в начална степен има едни основни учебници и доброЗОРНИ помагала, които щеш-нещеш купуваш, защото тестовете са там. И учителите като прекалят с амбициите, става страшно. В допълнение има болезнено амбициозни родителки, които са готови да прекарат часове в правене на диктовки, решаване на допълнителни задачи и прочее, за да си мислят, че правят най-доброто за децата си. И като се сумира всичко това, децата са претоварени психически. Задружно образователна система и свръхамбициозни родители стоварват непоносими очаквания върху децата.
Каква е ползата детето да ходи на занималня и после да преговаря (а всъщност е доучване) вкъщи? Или задължително в единия от почивните дни да се преговаря седмичния материал или да се правят допълнителни упражнения и какво ли не още? За да може вместо 3 грешки да допусне 2? Ако ще по 20 диктовки да прави, едно дете ще допуска някакво количество правописни и граматични грешки. И ще има да учи правописа още дълго време. Решаването на купища задачи не означава, че детето ще разбере наистина какво и как става, ако не е направило връзките в главата си.
Като цяло мисля, че децата са претоварени, нямат време да осмислят какво и защо учат и накрая само зубрят.

Моят син има оплаквания, че тази седмица госпожата НЕ ГО изпитва.  Има вече 30 оценки в бележника за срока. Той пък обича да го изпитват. Това не е ирония, наистина обича, както обича да решава задачи, да сглобява пъзели или да попълваме заедно кръстословица- вижда някакви резултати от заниманията си. Обича да се състезава. Изпитването и ученето не е непременно омразна и наторваща психиката дейност.

Първокласничката в петък има много лека програма - спорт, рисуване, ЗИП български. Всеки петък госпожата стачкуваше от солидарност, като в помагалото по ЗИП даваше да се оцветят картинките. Така на практика нямаше проблеми за никого.
Тийна отиваше всеки ден, но не знаеше дали днес например ще има история или учителя ще стачкува. Но пък аз и мъжа ми го карахме да си научи урока и му го обяснявахме, просто за да поддържа форма. Така когато по някои предмети се наложи наваксване, синът ми не го усети.

Няма много за разказване. В първия пост нахвърлях акцентите от интервюто с майката и шестокласничката. Имаше интервю с училищен психолог, който обясни колко е голям стресът на децата в училище, но не каза нищо конкретно. Включиха и още едно мнение (не видях дали беше учител или някой от инспектората по образование), според което писмените изпитвания не трябва да се приемат с такъв страх и гръмкото име "контролни" и е нормално да имат до две такива на ден. Това е в общи линии.

От толкова много писмени изпитвания децата започват да не могат да говорят и да изпитват страх от това да застанат пред класа и да разкажат нещо.
А психологът какво да каже? Щом е училищен психолог, той трябва да спазва йерархията и да споделя ценностите на работодателя.

Нямам предвид връзката със стачката, а по принцип.

Благодаря, Янита, за темата!

Аз коментирах и в предишната, в която търсеха. След като изгледах репортажа снощи, мнението ми си е същото - поръчков материал, за да заблудят отново зрителите, колко претоварени са децата.
А момичето(шестокласничката), която показаха или има проблеми въобще с ученето, или са й казали какво да говори и как да се държи. Извинете, но моят третокласник говори много по-добре от нея на английски и вече учи сам - без мама, с някои изключения, в които се включвам за не повече от половин час по разказвателните предмети или по някоя безумна задача, за да установя, че има грешка в сборника и задачата е нерешима.

По въпроса - не усещам да е натоварено детето ми след стачката, не мисля и че учениците ми са такива.

О, това категорично не го свързвам с писмените им изпитвания, а по-скоро с виртуалната комуникация.
Нямам представа как е в по-горните класове, но от около 30 оценки, дъщеря ми има (доколкото аз знам) 5-6 от така наречените тестове, а останалите са от устно изпитване, участие и т.н. И по наше време имаше  по 2 контролни и 1 класно на срок.

Нашите имат почти всяка седмица тестове по математика и български. На мен не ми се струва малко.
Виртуалната комуникация тече извън училище и нея не я слагам в сметката. Става въпрос за работата в клас.

Във втори клас сме - изобщо не ми се струва пренатоварен. Домашните са малко, написва ги в занималнята. Аз лично съм изключително доволна от госпожата - казва се Миленова от 95 - СОУ в Хаджи Димитър! Методиката й е изключително добра, никога не ги е пренатоварвала, всичко става постепенно и стъпка по стъпка.

Това, за което смятам, че трябва да се правят репортажи е базата в училищата, която няма да коментирам....И липсата на игри, безплатни кръжоци, това, че в занималните нямат една топка и т.н.

Дъщеря ми има всяка седмица по няколко писмени изпитвания. Уверявам те, че не е забравила да говори.

Aз съм майката на това дете и съответно и детето беше моето.
Наистина тенденциозно е представен репортажа. Близо час говорихме и съответно от този час направиха репортаж за 1 минута. Неколкократно казах, че не толкова натоварването, а това че нямат време за преговори се оказва решаващо. Тъй като никой друг от СНБМ няма голямо дете и никой друг не се навива да приказва пред камери се налага аз да се изявявам като говорител от името на СНБМ.  А това дали ще приемем поканата за репортаж зависи изцяло от ръководството на СНБМ.
Сега относно ученето и изказването на МОЕТО дете, ще говоря лично от свое име. Застанете Вие пред камера или Вашето дете да застане? Да видим колко гладко ще се произнесе независимо дали е 1,2,3,4,5,6 и т.н. клас.
Тя учи от първи клас Английски и тази фраза я знае насън. И немски учи и съответно и фразата на немски знае. Малко тъпичко е да защитавам дъщеря си пред хора който не я познават. Не е гений, но пък и проблем няма. Объркването и пред камера е голямо пък и точно преди това я помолиха и на немски да каже нещо, обърка се детето и точка.
Доколкото до ученето всеки ден с нея, пак има известно разминаване. Когато се вадят думи от контекста се получават обърквания. Детето учи само, няма как да учи с мен, аз съм на работа. Вечер обаче доста се трудим защото явно математиката, не е нейната сила. Държа да не изостава в тази насока и затова всяка вечер през седмицата тя решава задачи заедно с мъжа ми по математика. Бива изпитвана какво е научила и и се предоставя възможност ако нещо не разбира да и се обясни. Има си деца и деца. Смело е да се твърди че на всички им е лесно. Самата ми дъщеря твърди, че се справя и е така в по голямата част, но наистина времето за преговори е съкратено и доколкото се отнася до мен като родител и до нея като дете това и влияе.
И за последно, имам наблюдения и над други деца на училищна възраст на част от тях им е трудно малко или повече, не всичко зависи от самото дете. Част от проблема пак казвам е тези трисейтина загубени учебни дни. Самата репортерка от БТВ направи репортажа защото доста хора /родители и ученици/са се оплакали от нарушения учебен процес тази година.
За последно наистина си позволявам да снимат репортаж с дъщеря ми. Повече едва ли ще го направя. Аз съм свикнала много или малко с камерите, но тя едва ли ще свикне.
Лек ден на всички ви. Мисля, че бях изчерпателна

Не съм гледала този репортаж. Но видях пуснатата молба за участие тук. И още там става ясно каква ще е идеята и внушението.

При нас нещата са малко по-различни. Учат в училище, което е известно с това, че децата там се товарят максимално. Аз точно такова училище исках. Освен това, аз специално избрах и такива госпожи - изискващи, товарещи и амбициозни. В резултат, двама от тримата са доста натоварени принципно. Но не учат денонощно, не ги занимавам допълнително и не висим по 6 часа над учебниците. Правим това, което им е възложено от госпожите, което според мен е напълно достатъчно. Моята голямата е в трети клас. Средният е във втори. И двамата пишат сами, аз проверявам. И изпитвам по разказвателните предмети. Т.е. не стоя до тях нон-стоп и не учим в коплект.

Дъщеря ми не "стачкуваше". Момчетата - да. Най-натоварена по ирония на съдбата беше тя. Просто там сериозно се учи. Това е. И със стачка, и без стачка при нея е в повече принципно. Най-малкия навакса бързо и за мен неусетно. Средния пък е абсолютно безгрижен, там валят шестиците като пролетен дъжд и без особени усилия. Точно при него пък изобщо не мога да кажа, че сме усетили натоварване. Но той пък през цялото време ходеше на частна занималня /сега се сещам, че и най-малкия ходеше през половината време на частни занимания/, та може и това да му е помогнало доста.

Не знам. Аз съвсем искрено мога да заявя, че не съм усетила да са подложени на допълнително натоварване в резултат на стачката.

Колкото до изпитването: Наталия има всеки ден поне по 1-2 предмета т. нар. "петминутка". Нещо като тест по предмета с не повече от 5-6 въпроса. Оценката се поставя задължително. Отделно имат и тестове по всичко, вкл. и по разказвателните. Досега не съм чула от нея, че са я изпитвали просто да стане и да разкаже урока. Може и да се е случвало, а тя да не е споделила /не правя дознание за всяка оценка, тя има вече половин бележник пълен с оценки/, но оставам с впечатлението, че изпитването става предимно в тестова форма. Тестове големи има поне 2-3 пъти седмично. Доколкото усещам аз, единствено по математика се изпитват по архаичния, познат и на мен начин - на дъската. Аз лично не намирам тестовата форма за толкова успешна и ефективна, че напълно да замести устната. Но не съм педагог, може и да греша. Това е твърдото ми убеждение обаче. Другите двама също все развяват тестове за подпис. Не контролна от нашето време, а тест.

За съжаление в репортажите - журналистите монтират това само което им е изгодно за темата.

Затова и дори и да го бях гледала- едва ли щях да го обсъждам. Предпочитам да обсъждам зададения от авторката на темата въпрос по същество.

Дъщеря ми е в 6 клас - много е натоварена, но не заради стачката, а защото учебниците са ужасно написани - разгърнете учебника по География или този по Човекът и природата, има уроци, които биха затруднили дори и вас. Сигурна съм , че задачите по математика няма да може да ги решите, ако не сте учили с детето си в 4 и 5 клас и ако не сте учителка по математика. Същото се отнася и за задачите по Български език в учебната тетрадка. Не ми се мисли какво я чака дъщеря ми в 7 клас .

Не става въпрос за моето или твоето дете. Като цяло се забелязва такава тенденция. Все повече деца имат трудности в изразяването и разказването пред публика. Най-вероятно влияят много фактори, но ако не се престраши човек в детска възраст да се изразява пред други хора, то с възрастта става все по-трудно.

Дъщеря ми успява да си напише домашните в занималнята и след като я взема към 5 ч. не се занимаваме повече с уроци. Но ми прави впечатление, че времето за упражнение и затвърждаване на материала е малко. Понякога я улавям, че прави някои домашни абсолютно автоматично, без да влага никакво усилие да запомня и разбира материята.
Тестове имат всяка седмица и това е добре, защото първо и учителката, и родителите виждат какво е нивото на децата, на какво трябва да се наблегне, и второ - такава е системата и това чака нашите деца до края на обучението им. За зло, или за добро, тестовата система навлезе в българското образование, а при решаване на тестове освен конкретни знания, е важно да имат и бързина на реакцията, да умеят да се ориентират и отсяват.

Бизнесът им трябва да върви, нали затова са се хванали с частните уроци. Който е лош преподавател, то и за 5 и за 500 лева пак ще си е такъв.

Да, тестовете навлизат много сериозно. И имат своето място. Но децата трябва да се научат да пишат и да говорят също. Да могат да излагат теза аргументирано, последователно и ясно. А желателно е и писмено грамотно. Да могат да защитят идея и мисъл. Не винаги кратката категоричност на теста е добрата форма на изпит. Не предполага възможност да влезеш в диалог и да покажеш как и защо мислиш така. Не считам, че теста е неподходяща форма, а че не е редно да е единствената възможна приложима такава.

Специално по литература и т.нар. "разказвателни предмети" за мен е задължително традиционната устна форма и писмената разказвателна такава да просъществуват. Тестовете за мен би следвало да се ползват като допълнителна, но не единствена, форма на изпитване.
Като преподавател, макар и във ВУЗ, съм се нагледала на решени тестове /задължителни бяха/ и пълна липса на възможност за връзване на 2-3 последователни логични и издържани изречения по даден въпрос в устна или свободна писмена форма.

По въпроса на темата - не, не усещам синовете ми да са по-натоварени от нормалното. Те а в 6, 10 и 11 клас, малкият се подготвя за училище за не повече от половин, рядко до 1 час на ден, големите учат повече - но пък на приливи и отливи, според зора. По моя преценка дори са НЕдостатъчно натоварени. Случва ми се да проверявам понякога изненадващо малкия по разказвателните предмети и да го хмащам в недобросъвестна подготовка, но това си е негов проблем, а не на преподаването на повече материал в училище. Като го насмета, си научава всичко за нула време - просто предпочита да виси пред компютъра, вместо да си научи добре нещата, смята, че щом са му ясни, като ги чете, значи ги знае.

Колкото до изпитването с тестове, аз го подкрепям с две ръце, защото може да се прави често, не отнема много време и дава ясна картинка на пропуските. Развиването на уменията за говорене пред публика става чрез представяне на определени теми пред класа - това е особено широко застъпено при големите ми деца и смятам, че е по-добър вариант, отколкото просто да си разказваш урока, защото развива способностите да събереш, анализираш, подредиш и представиш информация пред публика - нещо, което ти трябва през целия живот.

УФСЪ, ако приемаш съвети, мога да ти споделя собствен опит - още преди интервюто категорично подчертавай позицията, която заемаш, за да не се допускат манипулации и спекулации. На няколко пъти ми се случи покрай стачката и протестите срещу матурите да ме търсят за интервюта, в които да застъпя позицията на "пострадалите" родители, но след категоричното заявяване на възгледите ми в подкрепа на учителите и на матурите, или не ме включваха, или ме включваха с истинската ми позиция. Вярно, че сътрудничеството с медиите е важно, но все пак не бива да ги оставяме да ни манипулират, за да не ги разочароваме в очакванията им и предпоставените им тези. След като са имали много оплаквания от родители на претоварени деца, защо не са направили интервюта с такива родители, а търсиха човек чрез форума? При това не забелязах гора от ръце на желаещи да подкрепят подобно твърдение, напротив.

Яни винаги чета мненията ти с удоволствие и почти в 95 % от случаите се подписвам под тях защото просто няма нищо за добавяне, но точно в този случай не е така.
Както гледам никой не е видял репортажа, така че няма как да оценим какво и как се е казало и коментирало там. Нека някой пусне линк ако е възможно или поне да каже коя дата, час и емисия да търсим в Нетерата ще го намеря.
Но на въпроса ти :
Да има натоварване в училище. Да натоварването не е малко / имам предвид че е повече от нормалното според мен/.
Лично моя син има известни затруднения и те отчасти се дължат на препускането през материала след стачката, отчасти от начина по който материала се поднася и затвърждава / по- скоро не се затвърждава изобщо/. Налага се аз да изземвам ролята на учителя и да обяснявам и разяснявам в къщи уроци по различни предмети. Синът ми не е гений, но е доста будно и начетено за възрастта си дете.
Така че проблеми с образованието има и те не са никак малко.
Имах покана да участвам във въпросния репортаж - отказах поради три причини. Първата че участвах в предаване по време на стачката, като изразих позицията на част от родителите по този повод / не съм медийна звезда и не държа да се гледам и да ме гледат по ТВ-то, направих го защото бях убедена че и тази гледна точка трябва да се чуе и види/
Втората че нашата госпожа има "любимци" сред децата в класа и един от тях е синът ми още не мога да схвана поради що - вече 4-та година от него се изисква повече, и му се дава по-малко. Но това си е лично мой проблем просто не исках да го доусложнявам с евентуалните си медийни участия.
И трето не желая децата да усещат негативното ми отношение към качеството на образованието, защото смятам че това допълнително усложнява нещата - а при подобна изява няма как да не схванат.
Та така по същество смятам че има крещящи проблеми в оформянето на учебните пособия / учебници, тетрадки - несъответствия, откровенни глупости, непълноти и неточности/
Има проблеми / или поне при нас/ с поднасянето на материала - не се обяснява като хората и с подходящи примери. Учителя не се интересува дали децата са разбрали материала - за него е важно че го е предал - цитирам "минал".
Децата срещнали проблем по даден предмет се нарочват като незнаещи и останалите, което е съвсем непрофесионално и недопустимо.
Днес не съм във форма определено иначе бих могла да пиша и още.
Отново моля някой да даде данни за предаването.
Хубав ден на всички   

Вижте репортажа в neterra.tv на bTV на новините - отворете вечерни новини от 2008-01-10 и превъртете до 46-та минута.

Абсолютно съм съгласна с теб.
Синът ми е шестокласник и имаме същите проблеми.
По разказвателните предмети ни се налага да гледаме от старите учебници на батко му, за да му стане ясно за какво иде реч или да се ровим в Интернет за да открием по-голям материал по въпроса.

Тук разсъждавам малко по- различно- не съм и длъжна в момента да решавам задачи за VІ клас, в крайна сметка от тогава са минали 20 години и е нормално да съм забравила основни неща. Такива обаче би следвало да може да решава детето ми, когато стигне до там. Важното е, че лично аз не държа да може да решава всички задачи или да е винаги "за шест", просто да владее основния материал, тъй като за разлика от мен, в предходните години той би бил точно в ІV-V клас. С мен в VІ, че и по- малък, клас, родителите ми определено не са решавали задачи. Не съм била и отличничка по математика, но за по едно "5" можех горе- долу да вържа.
Усилията в образованието, според мен, не следва да бъдат насочени към намаляване на натоварването, до колкото го има, тъй като това е една абстракция, още по- малко до олекотяване и елементаризиране на учебната програма. По- скоро аз винаги съм била за диференциация по интереси за деца над ІV клас, да речем, възможности за напредък на по- добрите по определени дисциплини и за по- средни изисквания за средния ученик, както и възможност да се организират, напълно безплатно, допълнителни часове за изоставащите деца. Винаги е имало и ще има деца и от трите групи. Средната, най- масова, определено не са нито истинските отличници, нито доказано слабите ученици.

Джуди, ти се размечта. 

Чудесно ще е материалът да бъде описан в учебниците по елементарен начин. Нали затова е учебникът, човек да се научи по него, а не да му трябва завършено поне едно висше, че да преведе на детето на достъпен език уроците за трети клас по ЧиПрирода.

Не съм съгласна с разделянето на децата по напредналост по простата причина, че един клас не е само сбор от деца, които отиват там да учат. Не може да се направи клас само от отличници, защото това не е добре за децата. Спомням си прекрасно какъв змиярник беше в гимназията като бяхме само отличници. Разделянето след 4-ти клас също не ми се вижда удачно и защото децата напредват с различни темпове докато преполовят пубертета. Ако се разделят на напреднали, средни и изоставащи, средните ще са в най-кофти позиция, а на изоставащите ще се гледа като некадърници. И какво ще стане, ако отличнищът започне да изостава? Или ще има миграция между групите?
Не можем да пренебрегваме социалната част от ходенето на училище. Тук важи принципа 2+2=5, защото класът не е прост сбор от децата. Връзките между децата, степента на задружност са също толкова важни за обучението и усвояването на материала, колкото и учебниците и упражненията.

Кръжоците са добър вариант за децата, които проявяват по-голям интерес към някоя наука и са по желание.

Разделянето не следва да се прави в един и същи клас. Просто следва да се организират по училища специализирани паралелки за засилено изучаване на предмети, а за слабите ученици- ясно, допълнителни часове. Не става въпрос за "клас за отличници", а за специализация по определени направления или предмети. За мен понятието "пълен отличник" следва да се изхвърли от употреба, ако говорим за реални оценки.

За нормално написаните учебници списващите в тях следва да се отърсят от академичния стил, с който са свикнали в университета, писали сме и друг път по този въпрос. При компилацията следва не да правят преписи от материали за по- големи, а да напишат нещо наистина за деца на съответната възраст. Преписът е лесен, то и аз мога да го направя, но не това е целта при съставяне на учебници и помагала.

Да се разведрим- цитираха ми пеенка за ІІІ клас със стихотворение, как Вълчо и Лиска се возели на какво беше там и си мечтаели, съответно- Вълчо да кара джип като на Жоро, а Лиска, да бъдела манекенка, като еди си коя. Сега съм поставила задача да ми дадат текста в цялост, че ми е весело.

Да това беше една перфектна схема преди - но сега дали изобщо има такова животно като кръжок. Поне аз не съм чула или видяла нищо подобно в нашето училище. Има организирани спортни занимания, танци, изкуства, шах ... но нищо повече.
Има ли училище в което със сигурност да има кръжок по дадена учебна дисциплина?
Колкото до първото ти изречение - това е същността на проблема според мен! Просто ти си го систематизирала и изразила кристално ясно   

УФСЪ, съжалявам, ако неволно съм те засегнала с коментара на репортажа. Не е било лично, както и написах. От думите ти излиза, че детето няма проблем с наваксването и не е подложено на извънреден стрес в резултат от стачката. И въпреки това са използвани за противоположната теза.

Lennyh, Лиляна е обяснила къде е репортажът - никога не съм гледала в нета записи на тв предавания и не знаех къде е качен. Предположих, че много хора са го гледали, защото е в централната новинарска емисия и защото предварително се знаеше за него. Аз поне го очаквах.

Прегледах по няколко урока от учебниците по Човекът и природата, География и История за 6 клас - не открих нищо, което да ме хвърли в потрес по отношение на сложността. За математиката не коментирам, защото при нас ситуацията е специфична. Който си я е избрал, да си я учи.

В СМГ има допълнителни занимания по няколко дисциплини, естествено, свързани с профила на училището.

Янита,
все пак ние сме възрастни, а децата са си почти отделен вид и мисленето и опитът им са различни от нашите. Зная, че звучи тъпо, но наистина не си спомням да е било нужно някой да ми обяснява допълнително урока или да трябва да изчета няколко други статии или книги, че да си разбера урока по физика или история. На нас ни беше достатъчно да си прочетем уроците, за да се подготвим абсолютно сами по всичко.
повече няма да разводнявам темата заради учебниците

Имах предвид, че не открих нищо, което би затруднило дете на съответната възраст, което чете, гледа телевизия и си учи уроците. Освен, че голяма част от информацията вече им е позната, около тях има толкова много примери и илюстрации, свързани с материала, че наистина не ме смущават учебниците. Рядко обяснявам нещо, което е написано в урока и обяснението ми се свежда по-скоро до насочване на вниманието на Виктория към нещо, което тя вече знае й има връзка с изучавания материал.
Ами за Възраждането и будителите например тя знаеше нещата само от пътуванията си из страната. Едва ли е единственото дете, което обича музеи и ходи на екскурзии...

зависи от екскурзиите и интересите на детето 
Признавам, историята я заобикалям умишлено точно, защото някои неща, които зная драстично се разминават с официалната версия в учебниците. С литературата е същото. Това ми е болен въпрос като цяло.

Никак даже не звучиш тъпо. Аз също нямам спомен някой да се е занимавал с моето учене. Освен засиления ми интерес към химията и биологията като тинейджърка, който се дължеше на професията на майка ми и някоя и друга задача по математика най-вече в стереометрията обяснена от баща ми друга помощ нито съм искала нито ми е била нужна. Пак подчертавам дори и тези обяснения са били за неща извън учебния материал и свързани с кръжочни занимания. Никой не е имал време да учи с мен. Не съм била пълна отличничка но завърших и основното и следното си образование с оценки над 5.70.
Иначе Яни децата са различни, познанията и интересите им са различни, общата им култура и всичко останало са различни.
Лично аз смятам че за моите синове общата им култура и познания са на ниво над средното и точно затова смятам, че проблема е в учебния материал, в начина на поднасянето му и в цялостната концепция на образователния процес. Винаги има деца, които са едно ниво над другите интелектуално  явно имаш късмет в това отношение  с твоите девойки   

Именно защото "децата са различни, познанията и интересите им са различни, общата им култура и всичко останало са различни." не виждам защо всеки трябва да е изключително добър по всичко и да очакваме, че по всеки предмет ще се справя с лекота, без натоварване, а всеки учебник ще бъде за него разбираем. Не мога да си представя учебна литература, еднакво достъпна за всички деца. Това е просто невъзможно.
Ако за моя син сборникът със задачи за ІІІ клас е лесносмилаем, нищо, че е още във ІІ, а за други- пълно затъмнение или ако за един второкласник е разбираемо с едно прочитане на материала понятията и смисълът на рода, семейството, държавните символи, професиите и т.н., а за друг, дори на по- голяма възраст това са непонятни неща, причината не е само в учебниците. Нормално е децата да не схващат всичко и винаги от един прочит.
Специално от видяното от мен за началната степен съм за сега общо взето доволна. Е, има кусури, но и те вероятно в други очи изглеждат като добре свършена работа. Не взимам отношение за учебен материал и натовареност от V клас нагоре. В този смисъл съм съгласна с Янита.

И нещо друго- кой е казал, че децата не следва да са изобщо натоварени? Нали усвояват нови неща? Как би могло да стане това без никакви усилия и напрежение? Въпросът е това натоварване да не води до психическо затормозяване и затруднения с материала, общуването и т.н. с особено значителни неблагоприятни последици.

И аз съм съгласна, че децата трябва да бъдат натоварвани, те са като гъбите - поемат.
Но, едно голяма НО, нека както вече Джуди е казала - това да става на съответното ниво.
Нека децата да могат да го разбират без да им се налага да прелистват учебниците на батковците си или пък да сърфират във виртуалното пространство.

Янита не съм възприела като обида поста ти - само лекичко се засегнах все пак моето гардже си е. И главно него исках да оправдая.

Сега по темата дали е натоварено в училище детето ми
Колкото това дали са натоварени децата аз, мисля че са натоварени. Подчертавам пак, времето за преговори е малко, взима се урок и после нъцки да се преговори, следващи и т.н. До тази година вярвай ми не съм сядала така зверски да следя какво и как учи детето. Но уви налага ми се. Има доста неща който трябва да обяснявам и както казах на моето дете математиката не е силната страна, но и там я товарят с адски много домашни, малко време остава в училище, за да могат децата които имат въпроси да ги зададат. И не е само математиката. И не само моята дъщеря. Нямам нищо напротив да се натоварва детето нека учи, тепърва ще дойде година където ще кандидатства и там ще падне яко напъване. Но съжалявам не съм съгласна половината от уроците да остава за самоподготвка, както в момента е. Тя не е в училище в което се изисква много в най обикновено е. Но какво става на практика. Аз трябва да отделям време да й помагам да и разяснявам неща за който уви няма време в час /това от тази година е така/. Самите учителки казаха това, че разчитат на самоподготвката на децата и повече домашни за да наваксат. Мога да имам познания в доста сфери, но в някой от предмети и съм по зле и от нея. Немския например не знам там тя е на самотек и учителката ми казва, ми да личи си вашето дете няма кой да му помага, за жалост в час време няма. Е какво сега на уроци ли да я запиша? За да помагат на нея да научи това което в час не могат? Не остава време просто. Добре че благоверния разбира от математика иначе и там си умирам права. Добре че детето е любознателно и всячески се напъва за да ме зарадва. По география проблем също, а там Мария е в стихията си. Де що има енциклопедия в понятен за нея вид е купена и изчетена, но пък идва икономическата география, а тя малко по сложна и там се задълбочава. По история същото, отварям учебника ще и помагам малко да и преразкажа нещата, искам да и е по лесно да смели сухия материал и о ужас, там пише неща с който тотално не съм съгласна, тотално неверни, поне според мен и това което аз съм споделяла с нея и с това което е чела другаде. И пак се обяснявам половин час, защо така и така се случило и да вземе да научи точно това което пише, че да няма после двойки. Намирам разлика поне за обикновеното училище и обикновените деца както е в моя случай. Има натоварване и то се отразява и на Мария и на мен. подчертавам. Времето за преговори и за утвърждаване на взетия материал е смалено почти на половина спрямо миналата година.  И понякога дори и аз не мога да помогна на детето си да е подготвено за у-ще, защото уви липсват ми знания, а в училище няма време да и помогнат.
А като ми гледате граматиката и правописа става ясно дори и на мен, че и по БЕЛ и там не мога да и помогна. Ужас в какво ли могна да помогна на моето дете.

Гледах репортажа - определено момиченцето беше притеснено и си личеше. Освен това при сглобяването на подобни кадри рядко може да бъде избегнато изваждането от контекста. След като прочетох и написаното от УФСЪ ми е напълно ясно че не може да се мери всичко с един аршин.
УФСЪ естествено че наште гарджета са най-най 
Иначе по темата нямам нищо против детето ми да е натоварено дори напротив. Но искам да е натоварено със съдържателни неща. Със материал от който ще има реална полза и който ще му даде истински нови и стойностни познания а не глупости от сорта :



И съм напълно съгласна че обучението по родния ни език е на крайно незадоволително ниво. Очевидно не само аз смятам така :

Много пъти съм пускала дори подобни теми.ДА натоварени са децата,и то не само защото имат много материал,а защото е поднесен и по безумен начин...ДА не могат да пишат четливо и вярно,а за красиво и дума не може да става,и това е защото от първи клас пишат диктовки,след диктовки...Да не могат да смятат правилно,и да мислят,защото от първи клас смятат с неизвестни...

Какво би станало ако отделят повече време на правописа и краснописа,и на основната математика?!Какво би станало ако учат интересни предмети,предложени по интересен начин,с възможност за дискусия в клас?!Биха станали не по малко умни,интелигентни и мислещи хора,от тези които зазубрят нещата,и препускат през материала разбрали,неразбрали.Биха станали дори по-добри,но на кого му трябва това?!

Детето ми е малко, нямам пряко наблюдение. Но това, което чух в предаването, наистина ме втрещи. Според дамата - май директорка на училище, или, във всеки случай, заета с учебния процес - съжалявам, нямах възможност да следя внимателно - е нормално децата да имат 2 класни в седмицата и по не повече от едно контролно на ден - с други думи, ВСЕКИ ДЕН от седмицата, ВСЯКА СЕДМИЦА да имат писмена форма на изпит. Ами, честно казано, аз лично на такъв темп не бих издържала.

Аз съм 7кл.,натоварването е голямо, но не се оплаквам,все пак искам да вляза в хубава гимназия.Повечето ми съученици са зарязали училището и ходят само на курсове,а сега в края на срока ще се явяват на изпит. И аз ходя на курсове,но не са ми проблем.

При мен е така,понякога и два теста на ден.Издържа се,просто трябва да имаш правилна стратегия.

Само за протокола да отбележа, че няма такова нещо като правилен език. Има езикови норми, които са възприети като официални в езика, с тези норми се работи в държавните институции и се смятат за признак на образованост. Тъй като езикът е "жива" система, то с времето е възможно да се промени начинът на изразяване и дори някои промени в ежедневната комуникация да се превърнат в норма или правило. Така е било с отпадането на падежи, окончания и др.
В този смисъл можем да говорим за грамотност, спазване на официалните езикови норми, а не за правилност или грешност на изразяване.

Шапчице ти не беше ли учителка или се бъркам със Занда?
Последният ти въпрос макар и риторичен наистина ме навежда на мисълта, че пък може наистина да не са нужни вече грамотни и умни Българи на България  знае ли човек. Пък и достатъчно мозък изнесохме в чужбина.

Покрай целия ужас от журналистите до някои книги, вече започвам да се съмнявам в правописа си. Това пълен, непълне член, "на кой" и други очебийни несъответствия отвсякъде ме влудяват. И най-лошото е, че забелязвам, че децата ми, които знаят употребата на "кой и кого" започват все по-често да грешат едното с другото, заради масовото чуване на неправилната форма, като се започне от журналистите и се стигне до връстниците им и разговори на улицата. Започвам отново да им правя забележки и да обяснявам кога се използва "кой" и "на кого", и че няма "на кой".

Не!Не съм учителка,и съм много далеч от това...Но съм мама на трима разбойника,и не ми е все едно какво става с тях...А и с тяхното поколение...

Ето примерно моите деца,като на мама гарджетата може би,но наистина са много умни.Справят се със учебният материал сами,тъй като ние сме на работа,дори на занималня не ходят-2 и 3 клас са...Приятелите им също,кой повече,кой по-малко.Но не това е най-важното!По важно е според мен,че тях просто нищо не ги вълнува,нищо не им е достатъчно интересно,дори не мечтаят,не творят,не измислят,нямат хобита,нямат желания,не им се играе,не им се излиза,не търсят контакти...Сега ще ме нападнат амбициозните мами,знам!!!Но в своя защита ще кажа,че съм направила всичко възможно да провокирам някаква емоция у тях,но...И това не са само моите деца.Бъдете откровенни,вашите не ви ли напомнят на обрисуваните по горе?!

Не мислите ли че това е така защото нямат поле за изява?!Защото всичко им се налива в главичките като с фуния?!Къде в училище,къде от медиите,къде в интернета...

Училището трябва да стане място където тези деца да могат да покажат какво могат,какво мислят,какво искат...Трябва да ги провокира да потърсят доброто начало в самите тях...Трябва да им даде възможност да се докажат,и да насочи енергията им в правилната посока...

Аз у дома опитвам,но не мога да се преборя с пасивността на институцията училище,на бързото препускане през науките,което не позволява по обстойно размишляване на вълнуващите детето моменти...Всичко е направено просто за да го има,а не да служи на децата ни.Това е моето мнение!!!

Трудно ми е да разпозная децата си в горното описание. Не съм амбициозна майка, дори се плаша от всичко, което те са подхванали, но момичетата ми (според възможностите на възрастта) рисуват, четат, пишат, майсторят (колажи, апликации, макети, ...) Вълнуват се от спорт, музика, кино и театър... Мечтаят за пътешествия, приключения, кариера... У дома непрекъснато нещо се случва. Чувствителни и емоционални са... И не мисля, че са изключение. Не знам защо са едва ли не нарочени като специални деца. Обикновени са, точно като всички техни приятели.

Дали пък просто не сме случили на изключителни учители, стимулираща среда и много късмет 

Да уточня, че нещо не си разбрала наистина. Ставаше дума за ДОИ(държавни образователни изисквания). Та според този закон - така е регламентирано - не повече от две класни на седмица(повечето учители дори избягват струпването на две) и не повече от едно контролно на ден, като писмените изпитвания на отделни ученици и тестовете не се смятат за контролни. Такива са изискванията и учителите са длъжни да се съобразяват с тях, не че някой си е решил, че това е нормално.
А дали ще е писмено или устно изпитването - няма значение - ученикът трябва да е подготвен за всеки час всеки ден. Аз лично в езиковата гимназия съм имала всекидневни контролни по езика и не ми е било пренатоварено, само в началото, докато свикна.

Леко по диагонал четох отговорите.
1-вия пост на Янита, на 100%.

И понеже предиииииии мноооого дни си говорихме пак в една тема по тези нещица и понеже аз още тогава казах, че всички деца, които аз познавам УЧАТ с родителите си и споменах, че благородно завиждам на Янита за това, че щерката й е самостоятелна, Кабо Алма ме обвини, че й се подигравам. Е, не е така... убедихте се.

И още нещо... не е все едно за ученик в кой клас си говорим. Смея да твърдя, че сложното идва след края на 3-ти клас и част от 4-ти. За 5-6-7 клас и нагоре имам косвени наблюдения от племенника ми. Ако не са майка ми и баща ми да му помагат всеки ден по 4-5 часа (да учат с него), не знам как би се справил?
Сега, да не си помислите че отглеждаме най-големите тъпунгери на света... НЕ е така, но и гении нямаме (за жалост).

Така, че съм много съгласна с Lennyh. Да, трудно им е. Да, натоварени са и то предимно от стачката. След нея нашата класна преподаваше по 2-3 урока наведнъж по Математика. На какво прилича това?
И само да спомена, за незнаещите. По математика в 4-ти клас се разботи с 4-5-5, че и до 6 цифрени числа. Всякакви операции с тях.

Напълно съм съгласна.
Не мисля,че са претоварени децата просто не са свикнали да учат/някой от тях/Не знаят как да подредят деня си за да им е по лесно и не на последно място-помощта на родитела понякога идва в повече и децата се научават да разчитат някой а стои на главата им и сами не могат нищо да свършат.
Не може синът ми да спи до обяд,да няма учебници/не искаше да си купи/ и да има четворки и петици/11 кл в елитно училище е/И това ако е натоварване аз съм.......
Дъщеря ми-5 кл в математическа гимназия.Точно 2 часа на ден са и достатъчни да си научи по абсолютно всичко/а тя учи/Понякога и по малко

Дъщеря ми е в 5-ти клас. Ходи на тренировки всеки божи ден, което заедно с пътя до там и отнема поне по 4 часа. Когато е следобед на училище цялата сутрин и е заета, а когато е сутрешна смяна е по- свободна. Та с този си режим тя се справя нормално. Не е гениална, съвсем не, средностатистическо дете е. Помагаме и понякога по разказвателните предмети, но то е главно заради съдържанието на учебниците. Щом тя успява да се справи с такава хронична липса на свободна време, не виждам проблем не толкова заети деца също да го правят. Това, че правят контролни не е никакъв проблем. Така просто проверяват какви са им знанията. А нали все пак те трябва да си научат всичко, без значение дали ще ги проверят или не.
Децата според мен трябва да са умерено натоварени. Така сами се дисциплинират и се организират. Забелязвам, че когато не ходи да тренира учи пак по- толкова, през останалото време се мотае и се занимава с глупости. Отпуска се и просто си губи времето.

Радвай се на късмета си 

Може би всичко си зависи от всичко...Ние живеем в един прекрасен квартал,близо до гората,имаме прекрасен двор,и всичко за което обикновенното дете би мечтало...Така са и нашите съседи,като в село сме,познаваме се,поздравяваме се...И въпреки това по улиците ни,и по дворовете няма детска глъчка...Защо?!Не познавам родител който да не живее за щастието на детето си,и въпреки това те не изглеждат по детски щастливи...Все си мисля че системата ги унищожава още от малки...Имам много теории за това...Говорила съм със специалисти в тези области,които го потвърждават,но не ми се спори вече...Аз искам просто да виждам децата си в полет,а те като че гаснат...

това все едно аз съм го писала за моята дъщеря.Явно спорта помага и освен всичко друго учи и на дисциплина ,отговорност и способност да организираш времето си.