Аааааа, какво да кажа за Стара Загора- само хубави спомени. Около 10 години по ред с родителите ми , като тръгвахме на море , минавайки през Ст. Заг. винаги оставахме за по една нощ там и се разхождахме , ли разхождахме, даже бях понаучила града. Спомням си как с тати даже ходихме да палим свещичка в църквата, защото беше 15.08.- Богородица. Ще запомня града със страхотните утрини, хората бързащи за работа, възможността да си намерих страхотна закуска и свежестта и спокойствието, което лъха от всякъде.
Да ви разкажа една смешна случка от там.С родителите ми отиваме сутринта на пазара, за да си търсим закуски и виждаме един господин, който продава страхотни пресни кифли на една сергия. Хората ту се спират да си купят, ту отминават, бързайки за работа. А кифлите едни сладички, препълнени с мармалад, а мухите едни нахални, изпълнени с желание и нахалство, нападат кифлите на човека. Той милия като взел един вестник и ги разгонва, но пък и трябва да привлича купувачи, че ако поостанат , ще ги изядат мухите. Затова човечецът викаше: "Кифли! Кифли моля! Кифли , бе! А бе, кифли моля!" - викаше той със страшен темперамент. То "бе " не беше за купувачите, а за мухите, но взети заедно падна голям смях, защото вика така около половин час!
![Joy](/img/emojis/most_used/joy.png)