Е, големият може и да иска собствена стая, но му обясняваш, че за година време докато се преместите няма да има и наместваш и малкия при него. Аз съм живяла с брат си в една стая до университета. Нищо, че имаме три години разлика в моя полза, пак си беше свързамо с компромиси. Но живота с брат/сестра в една стая учи за живот в общност и семейство. После в общежитието никой не те пита искаш/не искаш, настаняват те по двама-трима в стая и който ти се падне. Не си познавах съквартирантите и ако не бях свикнала да се съобразявам с брат ми щеше да ми е голям проблем. След университетското общежитие по някое време идва и съпруг/съпруга и пак трябва да се съобразяваш с някого в спалнята. По-добре да свиква.
А конкретно за живота на двама в една стая - сядате всички и правите график и разпределение. Този и този шкаф са на малкия, този на баткото. Научаваш ги да не си навлизат в териториите и малкия да не рови по бюрото на големия. И че, ако големия има гости малкия няма място там, ако не е поканен и обратното важи също, ако малките си играят големия ще пострада в хола, нищо, че иска да е пред компютъра.
А конкретно за живота на двама в една стая - сядате всички и правите график и разпределение. Този и този шкаф са на малкия, този на баткото. Научаваш ги да не си навлизат в териториите и малкия да не рови по бюрото на големия. И че, ако големия има гости малкия няма място там, ако не е поканен и обратното важи също, ако малките си играят големия ще пострада в хола, нищо, че иска да е пред компютъра.
Рядко се намесвам в разправиите им. Нямам представа какво щеше да бъде ако бяха на близка възраст. 
Така има шанс и да си стоят в нея:-))))
някои хора в гарсониери отглеждат по 2 деца и не се оплакват 
- да е от втория чешит, това че става въпрос за кратък период и това, че разликата помежду им е голяма (което смалява конкуренцията), според мен би се отразило благоприятно и на двамата. Златна възможност да се научат да споделят живота си, независимо от темпераментите. 
