ИМА ЛИ такива осиновители от вас ?

Що, ти от тях ли си?

Аз не разбирам въпроса.
Уважавай другите и внимавай с правописа!

Oще не,но имам намерение да стана .Надявах някои да сподели опита си и да бъде полезен,защото зная,че има и други като мен.
Извинявам се ако съм засегнала някой,не разбрах само в какво сгреших и кого не уважих или обидих.

Тук всички сме осиновители. Въпросът ти е обиден и жалко, че не си го разбрала.
Без значение каква е причината, която ни е накарала да направим тази стъпка, ние сме тук, за да си помагаме взаимно в цялата процедура и в отглеждането на децата си. Не се делим на благородни и неблагородни.
А ако просто те интересува дали има осиновители с биологично техни деца, то просто можеше да се поразровиш из старите теми и да попрочетеш, вместо да изтряскаш тази тема.

Идеята ми в никакъв случай не е била да обидя който и да било.За мен осиновяването винаги е благородно.Не съжалявам ,че пуснах темата,защото се намериха и хора които не се засягат,а са готови да споделят.

Да, но прозвуча обидно, защото вече има тема в която се дискутира точно това - осиновяване при вече съществуващо биологично дете.  Питаш нещо, интересуваш се, ама не си намерила това което те интересува. Значи - или не си се поинтересувала достатъчно, или се търси нещо подмолно. Извинявай, ама сме малко чувствителни.
Аз лично не желая да ме възприемат като по-различен случай от останалите осиновители.

мимоза, надали някой се е засегнал чак кръвно, но понеже въпроса ти е формулиран по конкретен начин, а той предполага две възможности за осиновяване:
1. защото: не могат да си имат свое
2. защото: искат да помогнат,да подарят нов по-добър живот ,семейство и бъдеще на дете чиито родители са лишили от това право

Затова и тук никой не е отговорил смислено.

Аз мисля, че двете ситуации не се изключват взаимно. Напротив.
Но това не е толкова важно. По-важно е доколко си даваме сметка какво представлява акта осиновяване.

Съветвам те да почетеш в темата: Осиновени - крайно време е да кажем... (закована е). Там можеш да намериш най-смислените отговори във форума.

Много чуствителни души тука се събрали,с ръкавици да се здрависваш с тях.Аз също не разбирам кое му е обидното на въпроса.Практика е новите потребители да питат неща,които ги интересуват с нова тема.В Кърмаческия редовно има нова тема-"Кисело мляко от кога?",въпреки многото информация,закована в библиотеката.В Дом и семейство "На кръстопът съм.." в различни сапунени вариации също е често на първа страница.Потребителката споделя нещо много лично,търси съвет,но понеже не е изчела архива,обижда с това останалите осиновители-извинявайте ама това граничи с абсурда.

Не, скъпа, никой не се обижда, но понеже тук повечето сме "ялови" и не взимаме децата за да им подсигурим по-добро бъдеще, затова и няма как да й отговорим.

И понеже ние в Кърмаческия работа нямаме, не задаваме и лични въпроси там.

Хубаво се застъпваш, но малко повече деликатност, още повече в подобен форум с подобна тематика, не вреди.

В случая търсите под вола теле.Не ви ли идва наум,че страданието не е запазена марка?Ако човек има собствено дете,а много иска да си осинови?Ако не среща подкрепа от семейството,приятелите,познатите?Нормално е да попита във форум за осиновяване или бъркам?Термина 'ялови' никъде не го срещнах в писаното от Мимоза.И да,застъпвам се,защото този форум не е само за стари потребители,замислете се как ще се почуствате вие на нейно място.

Нека не си създаваме излишни негативни емоции, стигат ни тези, които не можем да предотвратим. Надали жената е имала задни мисли, просто изказа и прави впечатление, защото всички тук сме доста по-чувствителни по темата. Няма лошо да пита, аз когато влязох във форума за първи път бях толкова неориентирана, че написах историята си в две теми, докато се светна, че просто трябва да подхвана нова такава. Нека не я виним, че не се е ориентирала на момента.
  

Тук всички са осиновили дете, защото са искали да му помогнат. Осиновилите дете, които нямат биологично техни деца също искат да подарят по-добър живот на едно дете. Стахове всеки е имал, без значение дали е родил или не. Проблемите при осиновяването на дете са еднакви и при семейства с биологични деца и при семейства без.
И понеже ние не се месим там, където нямаме познания и не даваме акъл, искаме и спрямо нас това да се спазва. А теми има много и информацията в тях е достатъчно изчерпателна.

ku[d]ku[d]yaka ,след подобно изказване ми се счува накрая "Хайл".И не,проблемите съвсем не са еднакви,знаеш го много добре.Страхове имаме всички,нали затова е форума-да ги споделим и да получим подкрепа.И кои сте вие,а кои ние-не разбрах.Мимоза никъде не дава акъл,напротив-моли за съвет.Информация наистина има,стана ясно,че момичето е ново и не се е ориентирало,това не ти дава право да се държиш по този начин.

тук на този въпрос няма как да отговорим. ние сме всички ръководени от подбудата да вземем дете за да задоволим липсата на биологично свое.
на въпрса може да ви отговорят в подфорум благородство. този подфорум е за егосистични застаряващи жени, които взимат дете без да имат подбудата да му осигурят някакво бъдеще.
били, ти хубаво се явяваш адвокатка на мимоза. явно никът и е подходящ за нея. срамежлива е, та и трябва застъпник. обаче аз например, като вляза в подфорума на децата с увреждания примерно, или на преживелите загуба поне 100 пъти премислям как точно и какво да напиша, за да не засегна нечии чувства а и да получа отговор на въпроса си. и когато ако съм някъде като гост всички скочат срещу мен, си задавам въпроса, абе аджеба дали пък аз не съм крива нещо. преди да започна да си водя подкрепа, която да доосере пейзажа.
в деликатни теми човек е деликатен, опипва почвата, вслушва се в това, което другите му казват. ако е искрен, естествено.
в този подфорум има стотици теми. засягащи каква ли не проблематика. попрочетете малко.........
да, болката не е запазена мярка. тя е само за този, който я изпитва. а тези които не са я изпитали би трябвало да имат малко уважение към нея, пък и макар да не разбират някои реакции.
явно е, че мимоза просто не зададе правилно въпроса. ако сега и е хрумнала идеята да осинови е разбираемо, което обаче не значи че това я оправдава. така че били, остави мимоза ако желае да пита, пък ние може и да и отговорим. а ти се замисли дали е най-удачното да развяваш тук словестните си умения............
процеса на подготовка за да станеш осиновител е дълъг. човек узрява така да се каже. и за да отговоря на въпроса мимоза, може повечето от нас да са тръгнали в далечното минало отчасти и с болката и липсата и желаниято да я задоволят, но с течение на времето са стигнали до убеждението, че искат детето си за да му дадат именно добро и сигурно бъдеще. както впрочем всяка майка иска това.
 да имаш желание да осиновиш дете само заради самото него е за мен определено нереално. човек на първо място прави всичко заради себе си, заради вътрешната потребност от това, не заради другите. колкото и благородни да са делата му-всичко е продиктувано от вътрешната му потребност.

От написаното до тук излиза,че защото нямам биологично дете,съм решила да осиновя защото съм егоист и защото нуждата от липса на биологично ме е подтикнала към това.
Голям съм егоист и това е.

не те е срам, ивке..............
много си чувствотелна пък ти бе. жената си пита. ние я нападаме. и мен ме е срам..........
отивам да се срамувам по този случай.

Е пък Вие - Ивка и Мата. Недей те така. Аз какво - крилца ли  ми никнат? 
Ама май не - и аз съм егоист. Искам у нас да е пълна лудница. И хората да ме сочат с пръст и да казват - виж колко е благородна.

Е майтапа на страна.

Bili,хубаво  е че защитаваш Мимоза, ама ...
В случая, по добре щеше тя самата още в началото да се представи, да сподели защо задава тези въпроси.  Доста случаи е имало тук, дето някой хвърли някоя "бомба", т.е. пусне тема и става - война.
Айде да не става пак така.
Мимоза, хайде да тръгнем от начало. Сподели и задай въпросите един по един. За да можем да бъдем полезни с конкретни отговори.
На първия ти въпрос - има. Аз съм с биологично дете и съм кандидат-осиновител. 

И Bili, моля те чети внимателно какво е написано в постовете.
ku[d]ku[d]yaka   е написала :  "Проблемите при осиновяването на дете са еднакви и при семейства с биологични деца и при семейства без" - еднакви са. Не знам защо смяташ, че е по различно при едните и при другите. Процедурата е еднаква, сроковете са еднакви, регистъра е един.

Не е еднаква процедурата,поне не и на практика,макар нормативно да е така.Първият въпрос,който ми зададе служителката,беше-защо искате да осиновите,щом имате вече дете?После се започва кръстосан разпит-ще обичате ли и двете еднакво,сигурна ли сте,че ще можете и т.нАко и роднините ви нв ви подкрепят в решението,става доста трудно,защото са необходими и срещи с тях.
Аз съм съгласна,че въпросът е малко неточно зададен,но вие наскачахте всички без да помислите,че може би наистина съветите ви биха помогнали.Преди 4 години зададох тук съвсем в погрешния форум лошо формулиран въпрос,написан на латиница.Цял ден не смеех да отворя форума от страх,че никой няма да ми отговори,вечерта имах много отговори,които ме спасиха в онзи момент от нещо страшно.Не смея да помисля какво щеше да стане,ако вие ми бяхте отговорили.

ами какво-страшното естествено. ние както сама индиректно ни обвиняваш, сме зли, некооперативни и така нататък. абе особен вид хора.
а ти по гръб май не падаш, а.
малко неправилно ли. МНОГО неправилно. и със определение по презумпция. и вместо мамка му да се извините и нещата да тръгнак кротко и спокойно, пак ровиш. еми хубаво, рови..........
аз се отказвам да дискутирам. след като мислиш, че си права-ок. дано това те накара да спиш спокойно.
и не забравяй, че повечето хора тук са минали през още по-тежки процедури..........

Bili, и да нямаш собствени деца, социалните могат да ти задават още по-тежки и страшни въпроси.
Въпросите, които са ти задали са хем нормални и процедурни, хем си имат основание.

Друг е въпроса, че вместо тези въпроси, ако имаше широко разпространена и достъпна информация за спецификата на осиновяването, за проблемите на тези деца и трудностите, които срещат в общуването си с осиновителите, за... за... за спецификите и решенията на проблемите при различните възрасти на децата... щеше да е доста по-полезно за хората и удачно. Има върху какво да помисли човек, преди да се реши на подобна крачка.

Но да ти отговоря. Мъжът ми има рождено дете. Момченцето всяка седмица е у дома, ваканциите също. И мъжът ми го питаха същите неща. Още по-зле, ние дори нямаме брак, но ни проучиха съвместно, по наше желание. Заедно, всеки път. Та и за това го питаха, на шиш го въртяха барабар с мен.
Щом той се справи с 3 месечно проучване, тичайки всяка седмица до ОЗД-то за да рисува къщички или да разказва за най-тежките си загуби, щом успя да пребори предразсъдъците на роднините си, щом сега седи и смята, как да се справим финансово, че да имаме още едно дете, защо друг да не се справи?
Та той е просто мъж.

И да спреш вече, а? Знам, че е традиция сгафилия да не си признава, а да носи вода от девет кладенеца, ама и ние душа носим. Стига брахме срам...

Е, не, Bili,  аз продължавам да твърдя, че процедурата е еднаква. Това че въпросите са различни е съвсем естествено. Социалните имат един модел от примерни въпроси, в процеса на разговор, в зависимост от ситуацията, произтичат други. Това е нормално. И нас са ни питали дали ще обичаме еднакво децата. Но като попитах с контра въпрос - а като родиш две деца - еднакви ли са, еднакво ли ги обичаш, може ли на всичко да се слага знак за равенство... А да не говорим, че и социалните са хора и си имат своите недостатъци, свои виждания, изрази. Но като цяло - няма специално отношение. Има разлика само факта, че членовете на семейството са трима, а не двама. Същата разлика и при сами жени, кандидатстващи за осиновяване на дете.
А този въпрос - защо искате да осиновите дете е винаги първи, независимо от наличието или липсата на дете. Търси се мотивацията, за да бъде отразена в доклада. В края на краищата, осиновяването е нещо много сериозно и отговорно. Социалните са в ситуация - решаване на човешки съдби. На тях лежи отговорността да изберат семейство на едно дете. Разбираш за какво говоря.

Ние явно на различни езици говорим,няма смисъл просто.Никой не оспорва през какви трудности сте минали,нито силата,с които сте ги преодолели.Нали затова Мимоза е дошла,да търси съвет.Вие отказвате,ок,за себе си поне знам,че няма да ви попитам колкото и тежко да ми стане.Лека вечер на всички!

Били, пък и Мимоза.
С най-добри пожелания: ако не се заредите с добро количество търпение, такт и смирение, наистина и социалните ще ви дойдат повече, а самото осиновяване... не знам.

На различни езици говорим. Това е сигурно.

Ако се съди по темата,никий от пишещите не е дарен с търпение,да не говорим за такт.Благодаря ти за пожеланията,приемам ги като искрени.Да осиновя дете е най-съкровена мечта за мен от години и съм сигурна,че ще се справя

Естествено, че ще се справиш!
Няма несправили се, има отказали се.

Търпението ще ти трябва за социалните и чакането.
Такта за детето, което ще има нужда от него в големи дози.
Смирението... защото очакванията и ината са лош съветник.

Хубаво е, че не се отказваш, това показва характер, но ми се струва, че още в началото сгреши посоката. "Ние" не сме "врагът".

Ако въпросът беше зададен: "Има ли измежду вас осиновители, които имат вече биологични деца", отговори щеше да има, само че разликата между идеята за въпроса, който авторката на темата е имала и зададения на практика въпрос няма нужда май да казвам къде е.
И понеже тук има такива родители и ЩЕ има, но това може би след няколко месеца, ето една тема:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=161058.0

Тъкмо се чудех кога пак ще се разрази някакъв спор. Не знам защо част от осиновителите се приемат за друга порода хора . Независимо дали децата са родени или осиновени те всички минават през различни периоди и трудности. Мимоза и Били не пишете колко големи са рождените ви деца. Аз ще ви напиша ние през какви трудности преминахме с моя син.
Той е осиновен още от бебе на 20 дни .Научи , че е осиновен на 11 год. няколко месеца преди да осиновим малката. Колкото и да му обяснявах как живеят децата в домовете как нямат свои лични вещи, той си мислеше че го лъжа и не можеше да го проумее.
Когато отидохме в дома да видим малката като видя условията попита баща си това затвор за деца ли е .Много искаше да я доведем веднага у дома и след това започнаха проблемите.
Колкото и да възпитаваш едно дете да дели и дава на другите докато расте само става егоист . Започна една луда ревност от негова страна, не успяваха да поделят баща си. Мен дъщеря ми не искаше да ме приеме до шестия месец за родител а синът ми ме обвиняваше за каквото се сетиш. Беше изпаднал в страшна емоционална криза.
Единият се тръшкаше и ревеше на една страна другият на друга. Синът ми трябваше да се справя и с друг проблем, как децата ще приемат сестра му.
За това по време на цялата процедура изобщо не се бях сетила. Той беше казал на някой от децата по рано а другите разбраха чак като я доведохме. Слава богу родителите на децата явно са говори с тях у дома и нямаше грозни реплики и подмятания.
 Как ще ви приемат околните и приятелите не зная. Ние нямахме проблеми. Даже на едно семейно събиране с колеги на мъжът ми видях мъже на 40 и повече години как я гушкат и плачат без да са пили и тя стой и им се чуди.
Така, че всичко е относително, но бих ви посъветвала да говорите много с големите си деца защото така написано изглежда лесно но в един момент виждаш как и двете даца се цупят и сърдят за неща които на теб ти изглеждат нормални.
Когато осиновихме малката беше пролетта и имаше прясна салата. Налагаше се да ядат салата в отделни чинии като броях репичките или като режех ябълка независимо, че за всеки имаше по една трябваше да бъде нарязана на еднакъв брой парчета. Сега всичко това е минало но адаптацията и на двамата беше доста трудна.
За социалните всичко зависи на какви ще попаднеш. Нас не са ни въртяли на шиш, нямаше разговори с психолог просто всичко беше много лесно, но никой не ни предупреди за спецификите при осиновяване на по голямо дете.
Надявам се , че поне малко съм ви била полезна.

Мили хора , нека да не забравяме,че всички сме РОДИТЕЛИ или очакваме да станем такива и единственото нещо,което искаме е да дадем най-доброто за рожбите си , независимо от начина , по който те са дошли при нас. Bili казваш,че да осиновиш детенце е най-съкровенната ти мечта и това е много хубаво,но не споменаваш какво мисли и чувства съпругът ти  и всички останали хора около теб.Може би някой от тях има съмнения и по тази причина това е все още мечта за теб,но ако си решила да я осъществиш тук е мястото където ще намериш много полезни неща.Единственото,което мога да кажа на този етап е не се отказвай!

Писах,писах и всичко се загуби.
Neizwesna ,благодаря ти за изчерпателния отговор!Дъщеря ми е на три и половина,сигурна съм,че ще ревнува ужасно,но някак по-страшно ми е дали детето,което ще дойде,ще ни приеме.Казваш,че си имала такъв проблем с твоята дъщеричка,а с мъжът ти какви им бяха отношенията през това време?А за репичките-майка ми също ги слагаше под бройка на мен и сестра ми,иначе наставаха драми
Февруари ,съпругът ми мисли като мен Проблемът,за мое огромно разочарование,се оказаха моите родители.Не знам защо от социалните държат да разговарят с тях,но ужасно се страхувам от този разговор.Благодаря и на теб за подкрепата!

Чудех се дали да се включа в тази тема,защото отдавна не съм писала във този подфорум.Честно казано бях леко обидена,защото наистина понякога някои са много остри.Но нека не превръщаме този форум в поле за лични нападки и обиди.Аз лично много уважавам /без да се познавам лично/ всеки който пише тук във форума.На всеки се случва да сгреши или да реагира не точно както очакват другите.
Не искам да нападам никого,но виждам че отдавна Мимоза не пише вече в темата.Надявам се да се включи и нека всички се опитаме да я разберем.И аз в началото когато се регистрирах бях доста неориентирана.Но благодарение на как да го кажа по-старите във форума се ориентирах.Моля ви нека преди да тръгнем срещу някого първо да се опитаме да разберем какви са мотивите му и то с по-добър тон.
Колкото до процедурите и аз мисля че са еднакви за всички.И нас ни питаха а ако имаме след време свое дете дали ще продължаваме да обичаме осиновеното си дете.Вярно е че има случаи в които осиновители след това имат и биологично дете и започват да правят разлика между двете деца,но това вече е друга тема и е може би въпрос на възпитание или нещо друго.
Също мисля че всеки осиновител е изпитал страха дали детето ще го приеме, но и за това има теми из форума.Това са нормални страхове,но ако човек  позволи този страх да го завладее не мисля че ще се справи със осиновяване.Има адаптация и от двете страни и на детето и на родителите.Но както много съфорумки са го казвали включително и на мен защото и аз съм имала такива страхове с повече търпение и любов всичко се оправя.
Извинявам се ако съм засегнала някого.Приятна вечер на всички.

Няма да коментирам спора, аз съм веднъж егоист и втория път алтруист  , каква ще бъда с третото - нямам идея.

Били, ако не живеете с родителите си, мисля че може да мине и без среща с тях. По принцип при нас не искаха среща с родители.
Не помня коя от мамите беше писала, че родителите са негативно настроени, тя споделила това със социалната, но не е било отразено в доклада.
Успех в начинанието.

Е, и все пак да прокоментирам докачливостта - настъпен мазол боли, освен ако не си претръпнал, изтръпнал и т.н. Така че колкото хора - толкова реакции.

 Mama_Galia_66 ,явно зависи до голяма степен от самия служител,надявам се и при нас всичко да мине леко.Не живеем с родителите ми.
Аз пък съм садист-искам много деца,ама ако вдигат врява,ще ги оставя баща им да ги гледа и ще си отворя форума

Ех, Били, размечта ме. Снощи, докато моите двете малките се гонеха с дъщерята на Маня из апартамента и вдигаха олелия до небесата за миг си представих и те като си вземат едно малко диваненце, как ще се заформи купона.
По принцип наистина всичко зависи от социалните, защото на места дори не питат за това какво е мнението на родителите, на други места държат на срещи.

Били, моите родители също бяха против. Осинових по стария закон,  питаха ме за  отношението на родителите ми- излъгах. С тях не са се срещали. НО! По- важното е, че тяхното отношение се промени на 180 градуса, след като осинових детето. За съжаление обаче майка ми си отиде- 6 месеца след като стана баба  и ето го най-важното според мен- да имаш родители. Казвам ти го, защото би могло да ти послужи за аргумент пред социалните евентуално.

Пълна къща с деца е едно от най-големите богатства !

Успех! 

Били ние събрахме свекърва ми и майка ми и просто ги уведомихме че ще стават баби. Така беше и двата пъти. Изобщо не сме ги питали искат или не и какво е мнението им. Социалните и нас ни питаха но аз им казах , че детето ще живее с нас а не с баби и дядовци и важно е  че ние го искаме.
 Дъщеря ми ревнуваше баща си от всички. Като видеше, че баща и ме прегръща или ми обръща внимание изпадаше в страшни кризи. Отначало мъжът ми приемаше всичко на шега обаче нещата започнаха да стават сериозни и той започна нарочно пред нея да ме целува и прегръща като и обясняваше, че така правят родителите. След това реши че като порасне ще се жени за него и там паднаха големи обяснения, но това е нормално за всички деца, просто при нас беше на бързи обороти. С времето детето ще ви приеме и двамата просто трябва много говорене и обяснение а зависи и колко голямо ще бъде осиновеното. Когато е бебе нещата са много по лесни.
 Синът ми беше травмиран от това, че изведнъж някой идва започва да  пипа  нещата му, вниманието което е било само за него сега се дали между двама.
 Всичко това минава и сега батко и в къщи ли е просто нас не ни признава за нищо. И той за да има спокойствие когато е на компютъра и разрешава да му прави прически, да го маже с крем и др. такива неща.Толкова свикнаха двамата, че когато малката ходи да спи при баба си за една нощ умира от скука но се прави на мъж и на иска да си признае.

 Да аз съм такъв кандидат осиновител , който има и собствено дете. Очаквам всеки момент да ме включат в регионалните дирекций в страната. Дълго и трудно е . Много документи , събеседвания и прочие . Но то няма нищо лесно - нали .