ИМА ЛИ такива осиновители от вас ?

Чудех се дали да се включа в тази тема,защото отдавна не съм писала във този подфорум.Честно казано бях леко обидена,защото наистина понякога някои са много остри.Но нека не превръщаме този форум в поле за лични нападки и обиди.Аз лично много уважавам /без да се познавам лично/ всеки който пише тук във форума.На всеки се случва да сгреши или да реагира не точно както очакват другите.
Не искам да нападам никого,но виждам че отдавна Мимоза не пише вече в темата.Надявам се да се включи и нека всички се опитаме да я разберем.И аз в началото когато се регистрирах бях доста неориентирана.Но благодарение на как да го кажа по-старите във форума се ориентирах.Моля ви нека преди да тръгнем срещу някого първо да се опитаме да разберем какви са мотивите му и то с по-добър тон.
Колкото до процедурите и аз мисля че са еднакви за всички.И нас ни питаха а ако имаме след време свое дете дали ще продължаваме да обичаме осиновеното си дете.Вярно е че има случаи в които осиновители след това имат и биологично дете и започват да правят разлика между двете деца,но това вече е друга тема и е може би въпрос на възпитание или нещо друго.
Също мисля че всеки осиновител е изпитал страха дали детето ще го приеме, но и за това има теми из форума.Това са нормални страхове,но ако човек  позволи този страх да го завладее не мисля че ще се справи със осиновяване.Има адаптация и от двете страни и на детето и на родителите.Но както много съфорумки са го казвали включително и на мен защото и аз съм имала такива страхове с повече търпение и любов всичко се оправя.
Извинявам се ако съм засегнала някого.Приятна вечер на всички.

Няма да коментирам спора, аз съм веднъж егоист и втория път алтруист  , каква ще бъда с третото - нямам идея.

Били, ако не живеете с родителите си, мисля че може да мине и без среща с тях. По принцип при нас не искаха среща с родители.
Не помня коя от мамите беше писала, че родителите са негативно настроени, тя споделила това със социалната, но не е било отразено в доклада.
Успех в начинанието.

Е, и все пак да прокоментирам докачливостта - настъпен мазол боли, освен ако не си претръпнал, изтръпнал и т.н. Така че колкото хора - толкова реакции.

 Mama_Galia_66 ,явно зависи до голяма степен от самия служител,надявам се и при нас всичко да мине леко.Не живеем с родителите ми.
Аз пък съм садист-искам много деца,ама ако вдигат врява,ще ги оставя баща им да ги гледа и ще си отворя форума

Ех, Били, размечта ме. Снощи, докато моите двете малките се гонеха с дъщерята на Маня из апартамента и вдигаха олелия до небесата за миг си представих и те като си вземат едно малко диваненце, как ще се заформи купона.
По принцип наистина всичко зависи от социалните, защото на места дори не питат за това какво е мнението на родителите, на други места държат на срещи.

Били, моите родители също бяха против. Осинових по стария закон,  питаха ме за  отношението на родителите ми- излъгах. С тях не са се срещали. НО! По- важното е, че тяхното отношение се промени на 180 градуса, след като осинових детето. За съжаление обаче майка ми си отиде- 6 месеца след като стана баба  и ето го най-важното според мен- да имаш родители. Казвам ти го, защото би могло да ти послужи за аргумент пред социалните евентуално.

Пълна къща с деца е едно от най-големите богатства !

Успех! 

Били ние събрахме свекърва ми и майка ми и просто ги уведомихме че ще стават баби. Така беше и двата пъти. Изобщо не сме ги питали искат или не и какво е мнението им. Социалните и нас ни питаха но аз им казах , че детето ще живее с нас а не с баби и дядовци и важно е  че ние го искаме.
 Дъщеря ми ревнуваше баща си от всички. Като видеше, че баща и ме прегръща или ми обръща внимание изпадаше в страшни кризи. Отначало мъжът ми приемаше всичко на шега обаче нещата започнаха да стават сериозни и той започна нарочно пред нея да ме целува и прегръща като и обясняваше, че така правят родителите. След това реши че като порасне ще се жени за него и там паднаха големи обяснения, но това е нормално за всички деца, просто при нас беше на бързи обороти. С времето детето ще ви приеме и двамата просто трябва много говорене и обяснение а зависи и колко голямо ще бъде осиновеното. Когато е бебе нещата са много по лесни.
 Синът ми беше травмиран от това, че изведнъж някой идва започва да  пипа  нещата му, вниманието което е било само за него сега се дали между двама.
 Всичко това минава и сега батко и в къщи ли е просто нас не ни признава за нищо. И той за да има спокойствие когато е на компютъра и разрешава да му прави прически, да го маже с крем и др. такива неща.Толкова свикнаха двамата, че когато малката ходи да спи при баба си за една нощ умира от скука но се прави на мъж и на иска да си признае.

 Да аз съм такъв кандидат осиновител , който има и собствено дете. Очаквам всеки момент да ме включат в регионалните дирекций в страната. Дълго и трудно е . Много документи , събеседвания и прочие . Но то няма нищо лесно - нали .