Децата на несемейни родители

Смятам я за безмислена, аз така и така ще си го обичам, тази крачка не засвидетелства нищо повече. Виж раждането на дете е друго нещо и то е много пъти по-силно...
А защо не кажеш нещо по темата, която вече се измести.

Ами и така да е... ти нещо против моето безделие ли имаш  :  :  :  М :  
Ми нов си, специално за тоя постинг се регистрира  

Привет момичета!

Едва ли се заяжда Vache,като се опитва да защити позицията си на жена обичаща мъжът до нея и детето сатворено с любов!

Аз я подкепям!

Живея с приятеля си 8 години и ето че и ние съвсем съзнтелно и планирано решихме да откъснем първият плод на своята любов-нашият първороден син Кристиан,без изобщо да коментираме темата ,,Брак,,
Любовта не е един подпис в ритуалната или пък 200,300 суфраджии,които да поканите на сватба,защото ,ако сте честни  дори само пред себе си,едва ли толкова са най-скъпите хора ,с които да споделите щастието. Шепа хора са истинските приятели

Една връзка без брак за мен е по-силна.Защо да подписвам договор с човека когото обичам,нима не е достатъчно това,че го обичам?
За мен подписването на брак опорочава чистотата на чувствата
и доказва наличие на колебание и сигурност в отношенията.

Има невероятна тръпка в това да се живее без брак,по отнощение,както на лщбовта,така и на свободата,тази която имаш,но желаеш да споделиш с човека до себе ...

Надявам се да станат изчезващ вид хора,като тези,които не позволяват на децата си да играят с ,,онези извънбрачните,,защото е нелепо,смешно и жалко.

Може, може... факт е обаче, че по темата нищо не си казал/а  

И кому е нужно това : Бог вижда от горе без да заставаш пред него На държавата едва ли толкова й пука Всичките ти близки знаят и какво от това, че ще ги събереш и нахраниш и ще се веселят за твоя сметка Ха, голяма работа Мислиш ли, че на някой освен на вас двама толкова му пука за вашите чувства
Ако това са мотивите ти за предприемане на "решителната стъпка" за мен не са убедителни  

 

В интерес на истината, и аз си помислих, че точно от такъв род са проблемите, които биха могли да произлязат. Но, поправи ме ако греша, не ставаме си свидетели на същата развръзка и при семейства, които имат брак и пред Бога дори?

За жалост в такива моменти егоизма на родителите дава превес над любовта към детето... Жалко е наистина то, невинното да се използва като оръжие/коз помежду им !

ПП: Извини ме, че отговарям на постинга към Ваче, но повярвай, била съм с "главна роля" в такъв сериал...

Аз съм дете, израстнало в ужасно, кошмарно "семейство". Никога не съм питала майка си имала ли е брак с тъпоглавеца, който ме е сътворил. Обаче често питах- най- вече себе си, заключена в банята- защо не съм обичана. Снимките от тяхната сватба ги видях доста след като знаех вече, че баща ми не ме понася, виждах побоите и самата аз отнасях такива- доста време, след като вече бях заявила на мама, че трябва да се разведе с него. Това от чисто емоционална гледна точка- заявявам ви, че децата пет пари не дават за институцията брак- искат прегръдки и адски много любов. От икономическа гледна точка... Баща ми изгони майка с две деца- едното на пет години- от апартамента (закупен от нея) посред зима!!! И след две години ходене по мъките най- накрая се върнахме, но в апартамента нямаше нищо- от злоба беше свалил даже тапетите! И беше оставил умрели мишки в контактите... (И това е, както се сещате, само част от кошмара, наречен "брака на мама".)
Хайде говорете ми за бащински права! За морален и финансов дълг! Никакъв брак, дори и такъв, продължил (на хартия) 15 години, не е в състояние да накара един човек да ОБИЧА! Ето сега виждам до себе си мъж, който търчи с мен на лекар и се взира в екранчето на видеозона, който говори на бебката в корема ми и само аз и тя сме му в главата. Този мъж няма брак с мен, но това не пречи пред Бог той да е моят мъж... Той е мъжът, когото обичам, а той обича мен. Нали уж Бог е любов? Къде е казано, че се има предвид любов, ама с подпис? А какво ще кажат хората... Хората могат да казват, каквото си искат, моето дете има страхотен баща, който го чака с изплезен език   . Аз пък нямам баща, никога не съм имала и не знам какво е това баща- въпреки листа в зелената мушамичка, забутан нейде из шкафовете...
Според мен всичко си зависи от теб- доколко ти се оставяш на хората и злобата им. Никога не съм крила това, че нямаме брак, не виждам нищо лошо или срамно. Слава Богу, майките ни, като жени, минали през "уж- брак", не ни карат да се женим... Е, за мама той ми е гадже, пък за свеки съм му приятелка  , но ... нали ни обичат и уважават, не помагат, но и не пречат...

Виж сега... не разбрах дали това ти се е случило или говориш, защото си го чула отнякъде... защото според мен нещата не седят точно така... Бащата или майката могат да вземат детето без значение дали има брак или не... Това за джакпота може да важи и ако имате брак. Какво пречи на мъжа ти да вземе детето и да отида да живее другаде и ти да нямаш достъп до него. Само дето ти ще заведеш дело за развод, а аз дето съм без брак ще заведа дело за родителски права. Съмнява ме, че един развод по вина (защото ако се е стигнало до там единия да крие детето едва ли ще е по взаимно съгласие) няма да се проточи точно толкова дълго... доказване на вина, делби и т.н.... Казваш определя се временно упражняваш родителските права. А ако подам молба за родителски права, какво става... нали пак се определя временно упражняващ. Каква е разликата в твоя и моя случай? Съда и в двата случая може да ги даде тия права на бащата, макар че за дете на 1 година силно се съмнявам... обикновено се дава предимство на майката...
И в двата случая ако някой иска да е гаден, ще бъде, ако иска да открадне детето ще го направи и последствията ще са едни и същи...Не разбирате ли, че децата са равни и на първо място са интересите им, за всеки съд.
и изобщо не съм съгласна, че такова дело ще се точи 2-3 години... не е вярно, че няма закон. Има Семеен кодекс и куп други закони.
И сега ще ти кажа още нещо не в полза на брака, разбира се чисто формално... Ако мъжът ти те напусне, но нямате развод защото той не ти го дава, точат се дела и пр. простотии, или той е изчезнал в чужбина ти си ДЛЪЖНА да го вписваш в декларациите за доходи  - примерно за детски. ДЛЪЖНА си да го пишеш, а аз не съм. Това, че е признал детето ми не означава, че живеем заедно. Аз декларирам само себе си и детето. Знаеш ли колко хора не взимат помощи примерно, защото трябва да декларират още един и не могат да си оправят формално нещата...

Всичко е въпрос на избор и на разбирания. Аз лично никога не бих забранила на детето си да играе с дете на неженени родители, защото не съм идиот. Извинявам се за епитета, но според мен постъпката на тези хора е пълна глупост и идиотщина.

Единствените свестни хора от кооперацията ни са семейство без брак и миналата година им се роди прекрасна дъщеричка. Аз лично бих била ужасно доволна децата ни да играят заедно тъй като са прекрасни хора. Не мисля, че бих забранила на детето си да играе с което и да било дете, защото то само трябва да избира приятелите си.....

А що се отнася до спора за брака, който се развихри тук само да кажа, че за мен листът-удостоверение за брак не значи нищо особено ! С мъжа ми просто искахме да се оженим в църква (за жалост това не става без да минеш през Гражданското). За мен лично това си беше отколешна мечта. Имахме прекрасен ритуал и аз бях булка. Обичам мъжа си така силно както и преди и за мен това е най-важното, защото не хартията ни прави семейство, а любовта и уважението един към друг.

Поздрави!

И кому е нужно това : Бог вижда от горе без да заставаш пред него На държавата едва ли толкова й пука Всичките ти близки знаят и какво от това, че ще ги събереш и нахраниш и ще се веселят за твоя сметка Ха, голяма работа Мислиш ли, че на някой освен на вас двама толкова му пука за вашите чувства
Ако това са мотивите ти за предприемане на "решителната стъпка" за мен не са убедителни  [/quote]