Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Малко авантюристичен дух прояви - за всички тръгнали към Египет! 
Докато бях там, в един момент ми идеше да взема автомат и да стрелям на месо... На летището като си тръгвахме нямах вече търпение да се прибирам в България, нанагорно ми дойде другостта, културния шок ме прасна яко. Да, ама не. Заради мъгла на летище Кайро и на летище София 
почакахме близо 8 часа. Казаха ни дори, че може да не излетим този ден, тръгнаха слухове, че може и да не е тази седмица. В един момент, без да изписват по таблата просто ни повикаха към единият изход, пишеше, че е за Казабланка, но ни натовариха на автобуса и към жалкия самолет на Хемус ер - аз се разревах, не издържах вече. Исках само да кацна в България и никога повече да не стъпя отново там.... Още след няколко часа на БГ земя, вече мислех по съвсем друг наичн. Сега мечтая за Египет! 
