За таксиметровите шофьори....

Напоследък имам щастието да попадам на любезни и внимателни такива.

Хора всякакви... Абе, нещо цакат с парите, никога не ми излиза сметката с изминатите километри.

Е, това не го ли предвиждате още в момента, в който решите да им ползвате услугите? Аз си се возя и не мисля за глупости. Ама Варна не е София, да

Миналия месец в София обаче попаднах на един.... много нечленоразделно ми говореше,чак се зачудих българин ли е , малко преди да ме спре на автогарата се спря пред едни стари порутени къщи и тамън се зачудих защо ме спря там,и го гледам,извадил си оная работа и пикае, после на слизане толкоз бързах да слезна от таксито,че щях да скоча направо със седалката

Бих се включила Сопрано, но само ако мога да рекламирам - не е разрешено обаче.

За съжаление мнението ми за таксиметровите шофьори е меко казано отчайващо.
Вероятно в дългата редица негативи се крие и нещо положително, но бих казала, че е по-скоро изключение, отколкото нещо друго.

Пикае в таксито ли ?

Аз последно се возих в едно такси...шофьорът с якенце - модел шарено елече и едноцветни ръкави. Приличаше на дребен крадец от 90те. Отзад на коса-къдрички. Това както и да. Но не можаш да определя музика dead metal ли беше или trash metal. На високо volume. Шофираше буйно. На една пешеходна пътека като му светна зелено щеше да помете една жена, която с единия крак вече беше на тротоара. Музиката беше слушаема за моя музикален вкус, но връх на наглостта беше, когато посегна към радиото и увеличи музиката (явно на някое негово любимо парче). Целият този ужас спря, когато аз започнах да си говоря със спътника ми за метрото. той се включи в разговора, намали музиката и започна да кара нормално.
За това когато шофирам не си пускам такъв тип музика...от опит знам - идва ми да настъпя педала на газта

Да не излезе, че в София е по- приятно с градския транспорт. НЕ се заяждам, интересно ми стана

Някои бакшиши, да не кажа повечето,
на които съм попадала, много държат да
си разказват житието  по време на път,
паралелната реалност, един вид, някои и
снимки показват, че и телефона си дават.
Досадни твари.

Аз пък веднъж се качвам в едно такси. Казвам адреса и тръгваме. Пътуваме си ние и по едно време гледам, кривна в друга посока. Помислих си, че ще мине по друг път, ама не. Съвсем в друга посока беше. Питам го защо ми променя маршрута, а той:"Олеее, извинете, ама се бях замислил, че не съм си платил сметката за телефона" 

Ето от тая вечер. Излизам от магазина с покупки, голяма торба. Няма да се мъкна я сега 500 метра до спирката и после още километър нанагорнище до вкъщи, такси ще взимам. Оптимистка. Питам го единия, той ми вика "Не". Ядосах се и затворих вратата, явно по-силно. Отивам на следващия - пак не. На тоя по-силно май му я тряснах. Псувайки ги, тръгвам към спирката, прежалила се да мъкна тежкото. И тоя от първото такси ми подвиква през прозореца "Айде бе качи се, алоо, ей, качи се, ще те закарам". В първия момент не се усетих, хора всякакви си викат по улиците, после се спирам и се връщам "На мен ли говорите". "Да,да, ще те кача до Симеоново". Ауууу, какъв жест, мале-мила, ангел слезе от небето. Качих се, ама хем ядосана, че отказват, хем от тона му, пак тряснах вратата. Той ми вика "ти май много обичаш да тряскаш врати". Лелееееее, малко ми остана да се развикам. После ме пита често ли се случвало да обикалям така. Пак малко ми остана да му кресна. Бидох нахална да попитам те защо отказват, след като висенето в задръстването на околовръстното до Симеоново ми прави сметката двойна, той ми вика " А, какви пари ще взема, нищо работа а и  какво ще правим там в Симеоново, после трябва я до Студентски град да слизаме, я пак до Младост"....???? Значи иска за един курс двойна печалба, след като един път и без това вече я е изкарал с моето висене в задръстването. Потрес. Питах пак защо ми отказват тогава Симеоново - Военна болница едните, той казва, че били нямали кола в района. Тъй ли! А другата диспечерка от другата фирма можа да каже, че ще почакаме, но прати кола. И  за 10 минути дойде, не беше кой знае какво чакане...До края на пътя мълчах, защото малко ми оставаше да го фрасна и да трябва да се самоизшофирам после.
Накрая не ми върна ресто от 80 стотинки, но няма нищо, свикнала съм.
Поне не пуши и слушахме новини, когато не се карахме.

Навремето като бакшиш нощем въртях само Битълс, Рей Чарлз и Фреди Меркюри.
"Задръж рестото" го възприемах като оценка за добре свършена работа, не става въпрос за парите.
Обаче най-малко 4 пъти, в това число един мъж и жена се караха за индийския период на Битълс.
Жената твърдеше, че това са Битърс, мъжът - че това е индийска музика.
Ваднъж в малките часове една давойка каза да я закарам до Велико Търново.
Като ръгнах на четвърта към края на града, се разпищя. Оказа се блок Велико Търново, покрай който току що минахме.
Обичах нощем да се носим плавно из града, скосявайки завоите и понамалявайки на стоповете.
Има голяма психология в тази работа.

Битърс?
Ти ли натисна грешното копче, или тя ги е смесила с Рей Чарлз

В София повечето са точни   Но аз ползвам услугите само на определени фирми. Наистина има небрежари и с по-занемарени коли, но за толкова пари, толкоз   Аз обичам, като седна и да не ми говорят, а да зяпам пейзажа. Явно си личи, че съм темерутеста, защото в повечето случай се съобразяват с неизказаното ми желание, дори и музиката я намаляват или ако е била чалга я сменят  
А пък за такситата в града, в който живея, нямам думи... Ако не си планираш излизането от предния ден, много вероятно, като се опиташ да поръчаш, най-хладнокръвно да те информират, че нямат свободни коли   Иначе планирал ли си нещата са перфектни. Точни, готини коли и шофьори, само където, като си платя сметката и не остава за бакшиш  
И никъде не съм виждала таксиметров шофьор, който да се кефи на късото разстояние. В България им се чете по лицата, че не са доволни или ще откажат. Тук нямат право да отказват и не показват външно недоволство, но на ум те псуват сигурно