Свалка

Тръгна от една спирка и завърши, когато се качих на маршрутката, на следващия ден, за да се прибера най-накрая у нас.

О, секс за една нощ, а
НЯмам интересни свалки май. И  да имам- хлапашки изпълнения, Спомних си за темата Свалял ли ви е Крум Савов- половината форум се включи с интересни разкази. Е, тогава бяхме доста по- малко, де

Започна в теснолинейката, продължи в една рилска хижа, завърши на Рилския манастир, със стъписването, че съм на 14 години. Беше много приятен, готин мъж, на 25. От Варна. Никола.

Хлъц.А така ми се иска да напиша нещо.
Може ли да си измисляме?

За Крум Савоф,и аз мога да се включа,но...Има и по и по интересни неща...
А иначе нямах в предвид задължително всичко да е завършило в леглото...Дори напротив!Аз имам много свалки които накрая завършват с безценно приятелство...
С най-добрият ми приятел сме се запознавали примерно 3пъти,и всеки път след като се запознаехме той ме сваляше,но като се засечем сами не смееше да ме заговори,пък и аз него,и следващият път отново ни запознават,и така три пъти...Това беше в детските ми години,но какво от това...Децата понякога са по изобретантелни от големите...
Ето и за по големи:На една спирка-чаках тролей,един страхотен мъж просто ме покани на танц...Да,танцувахме,говорихме си,и след това ме покани на заведение,но не беше в моят район,пък аз с непознати просто така в чужди територии,не излизам,и се наложи да откажа...Пък и не беше точно моят тип,беше облечен в костюм,прекалено стилно за моите сетива...Аз съм спортна натура...

2 са
1) бяхме на един купон по случай 8ми декември. Много евтина водка, много трева, много народ. Започнахме да се закачаме с едно гадже, от дума на дума решихме, че не ни е интересно и си тръгнахме. По негова идея отидохме на купон в негов приятел - щях да припадна, за първи път присъствах на парти организирано в стил 20те години. Всички гостуващи бяха в подобно облекло, слушаше се суинг и се танцуваше фокстрот. Докато въпросният сладур се беше запилял някъде из стаите единият от приятелите му ме свали по най-елегантният начин, който бях преживявала - със страхотен танц(танго)...та така отидох на студентско парти, тръгнах си с един, озовах се в друга епоха и осъмнах с друг. Връзката ни продължи малко повече от година, докато въпросният сладур не изтанцува едно танго и с някакво френско гадже. Връзка като тази бих окачествила без притеснение с етикета "Последно танго в Париж"
2) банално - но интернетско зарибяване, което прерасна в поредица от странни срещи и сноване между европейските летища, заминаването ми в друга държава и брак със всичките му пасващи мурафети.

Аз за Савов  иронично се изказах. Е, освен да почвам да измислям, нямам друг шанс да напиша интересна свалка

На един 8март,отново чакам на спирка но този път автобус,приближава се мъж,и галантно ми подарява страхотен букет...И този ми случай няма продължение,защото предположих че този букет е бил предназначен за друга,но...Не съм разпитвала,просто се изкефих на момента...

На същата спирка може би година по рано,един мъж,много приличаше на един артист но не знам как се казва,нито първият нито вторият,ме сваляше гледайки ме влюбено,и разтягайки дъвка...Така сме се смяли с моята приятелка,че едва се качихме в рейса...Явно нещо му куцаше на човека...

А аз чета ...''Тръгна от една сВирка.....''!

По темата-Гледах телевизия.Баскетболен мач.И.....гледам аз един хубавец играе...очите ми така !
Казах си  ''Мой е!'' Скочих в дънките,едно бързо червило и хайде на мястото на събитието.Спортна зала Варна(тогава живеех там ).Отидох точно 15 мин преди да свърши мача.Поизплакнах очи по момъка.... И реших.Отидох пред съблекалнята на отбора да чакам за автограф! 
Стоически изчаках близо 40 мин докато не се появи Той! Поисках му автограф.Ама нямах нищо за писане нито лист хартия... Помолих го да съблече тениската си и да ми се подпише там!Направи го...
Е,няма такова тяло......
Момичето с мен през това време открила химикал и търчи да ми го даде!
Аз  обаче го използвах за да му напиша тел. си номер на ръката му! И му казах да ми се обади!
И такаааа......само 3 часа по-късно телефона ми звънна! Беше той......И айде една половин годишна лИбоФ се заформи!
Има и други случки....ама за сега ще задържа на първа....щото ако включа на втора и разкажа всичко.....пак ще подскочат половината форумци!

Може.

До сега не съм чакала някой да ме сваля. Ако е имало опити съм ги парирала. Обичам сама да си набележа целта, а не аз да бъда набелязвана  Като си харесам някой, направо действам. Имам интересни случки, да. То винаги е интересно като си набележиш някого и следиш със затаен дъх развръзката на собствено организираната си свалка

Но няма да разказвам, че има много за писане.

Една тъпанарска свалка:
Сваля ме един, икономист..от ония дето толкова са прокопсали в професията си, че карат ЛАДА. Икономист, ама с добри приятели. Идва първият път да ме вземе. Брей, с друга кола...взел я от приятел. Отиваме на заведение. Брей собственикът бил оправил сметката....негов стар приятел. Поизтраях го още няколко срещи (все пак малка и неопитна да разпозная силно светещите сигнали "ЗАРЕЖИ ГО").
Чашата преля, когато ме покани в някакъв апартамент да пийнем по едно...брей, апартамента на сестрата на негов приятел. Пихме по едно уиски, след което той пи една студена вода.   

Хаха, много свалки по спирките 

Пред Съдебната палата. Чакам приятелка, която закъснява. Декември е. Кучи студ. Нетърпеливо питам почти всеки срещнат за часа. След малко, човек с костюм се приближава и ме моли за телефонния ми номер. Помня, че ми приличаше на лъв, защото имаше гъст катинар. Питала съм и него, а той, видите ли, не можел да не се върне и да се запознае, щото направо съм го запленила    Същият бе един от малкото кавалери, с които съм излизала. Отваряше ми всеки път вратата  на колата.

В едно заведение,но на моя територия,някакъв дъртак се вживява в ролята на бос...А аз на порочните 14-15години,но с повечко мозък от видимия...Та такъв бил,онакъв бил,вади пари,и покрай мен намазват и моите две приятелки...Досада страшна,но отбивахме времето на чужди разноски,и мой гръб...До там я докара нашичкият,увлече се в самозалъгване,че и портфейла си даде на моята приятелка,да не пречи харча на свалката...По едно време въпросната ми близка ме побутва под масата,и ми показва портфейла,пък вътре се мъдрят два скъсани лева...Нямаше смисъл да го търпим повече,и изведнъж се сетихме че сме зъбравили нещо...Докато излизахме от заведението се сблъсках с един приятел...На другият деун отново го срещам, а той умира от смях...Да вземе да седне на същата маса,и онзи като се заоплаквал как сме му изхарчили заплатата...

Да ви кажа сега ми звучи малко грубичко,но тогава много се смяхме...

Само аз ли съм толкова отдавна бракувана, че ми се губят свалките(изключая леките флиртове дето май не се броят)   
ЕГН... какво да се прави, поне ще ви чета с интерес 

1994г. Студентите по медицина от 4 курс нагоре стачкуват. Ние зайците -  барбар Петко с мъжете. На една полянка в двора, щастливо си стачкуваме. Един ог големите - известен плейбой и грозник, започва да ме обикаля и да си говорим. Искал пак да ме види. Става ми интересно, но не му давам възможност. След около седмица ще ходим на купон с приятелки и си правим среща в общежитието. Съобщава ми се, че грозникът плейбой е помолил да ме види като стигна в общежитието. Отивам в стаята му, прави ми кафе, слага ме на стол в средата на стаята пуска ми музика, завърта ми главата. Отидохме заедно на купона,танци, мляскане,  после се върнахме в общежитието, следва мноого приятно........ Имахме още  една среща с много приятно...... И това беше.

Аааа, в грешка си. Като си си поръчала основното, това не значи, че не може да гледаш менюто.

Сблъскахме се на тротоара. Това стана повод да се запознаем. Беше мил и любезен. Предложи да седнем в близкото кафе. Бяхме гаджета 2 години. Сега и двамата сме семейни и се чуваме и виждаме през определени интервали, посемейно.

Имах гадже, което редовно закъсняваше за срещи, обаче докато го чаках с що народ се запознах...

Еййй страшни сте, така ме развеселихте...

Ама къде ги тия мъже? Или аз съм кьорава или много се дърпам!!!

Мдааа, темата се очертава да е интересна. МЕжду врясъците на бебето се напънах да си спомня, ама бледнеят, бледнеят

Като бях малка и нашите не ме пускат на море,или на вила,и аз намирах начин да намеря пари,примерно снимах се като борче в някой филм...Един ден така,трябваше да ме облекът в рокля,и на токчета,което ми е супер неприсъщо,и докато сумтях за неудобството,към мен се приближава един мъж,и ми прави знаци с ръце,като ме оглежда от горе до долу,колко добре изглеждам...Беше чужденец,и в последствие разбрах че е известен актьор,този дето играеше войникът във филма "Коса"...
Де да се бях ориентирала по раноооо...

Бях на Дюни, август месец. Годината е далечна  Стандартна вечер - хапване, пийване и дискотека. С нас дойде и фризьорката, която имаше салон в хотела в който бяхме и ние /Пеликан на Дюни/. Прибрахме се в комплекса и няколко души останахме до басейна... на по биричка. И тя беше там .. Изведнъж се оказах под нея, съответно и във нея ... Ей там в дъното на снимката се разви действието ... на райграсчето ...

Не ме е сваляла. Просто си ме изчука ....

Интересни истории.

На купон вкъщи. Вратичката на хладилника ми все падаше, и един познат се налагаше да я нагласява през 1 час. На поредния път бяхме сами в кухнята и той ме попита от никъде "и сега с теб какво правим?". аз същисана от въпроса вече повече от 3 години се чудя какво правим! 

Действието се развива в гимназията. Вървя си по коридорите. Някакъв субект ме подхваща нежно за лакътя с репликата "Ела, да ти кажа нещо". Аз " ", ама хубав, беее, да му се невиди - а аз малко, неразбиращо и невинно мигам на парцали.
Следващата реплика ме довърши просто. Цитирам "Виж, аз знам ти коя си, ти знаеш аз кой съм, така че..."

Още го чакам да довърши изречението, пет години минаха все пак

Много сладурска тема сте подхванали и викам тука ще се включа и аз.
Действието се развива началото на октомври. Аз съм студентка и в момента живея в кампус, което ще рече, че дискотеката ми е на 5-10 мин пеша от общежитието. Отивам аз въпросната вечер на диско, но сама.Моите дружки ме бяха изоставили и аз си викам " Отивам пък все някой познат ще видя". Така и стана виждам едно момче от моето общежитие , което ми е познато само по физиономия и се заговарям с него, излизам да пушим пред дискотеката (тука не можеш да пушиш вътре) И така цяла вече. Аз по едно време леко попийнала решавам да си ходя и тъкмо излизам и той ме вика да го изчакам да си ходим заедно към общежитието.Вървим по пътя и той ми разправя как не му се спи ала бала и аз като добра и отзивчива българка предлагам да му дам двд-та да гледа ,че имам доста. Той се съглася качва се до моята стая ( аз съм на 7 етаж той е на 1) и както се качи забрави да си тръгне 3 часа. Целувах ме се ,натискахме се и не знам какво ме спря,за да не спя с него...След това една дума не си казвахме, седи на една ръка разстояние (имаме общи познати), гледа не в очите и една дума не ми казва.Мислих,че не ме помни,но не беше така. До педи един месец някъде,когато започна да води някакъв нормален разговор с мен...Не знам на мен ми се свива нещо като го видя. Поне в друго общежитие да живее

Преди много, много години, в края на миналия век, пътувам си аз във влака, сам в купето, по някое време идва кондукторката, залепва ми една целувка, и продължава нататък. После имаше и продължение де , ама нали темата е само за свалки. 

И на мен. И има какво. Но така мечтая за грамотно и интелигентно писане... 

Ами пиши бе Блонди, ти ако нямаш какво да напишеш по темата, кой ли има?
Той сигурно няма да се сърди. 
Сега се сещам и за една твоя колежка, тогава не беше още толкова известна , колкото е сега, та цял концерт ми изнесе.

Така и не разбрах какво точно искаш да кажеш, но намекът за писането не беше към теб 
И кой е той? 

Той е сваляча. 
Исках да кажа, че е хубаво да ти пеят на живо, само на тебе, песни, за които другите плащат, за да си ги купят.

Разбрах, мерси.  Така е принципно, но и в другото си има живец 

Оказа се, че нямам интересна "свалка".
Но ме свалят интересни мъже.
Това ме успокоява.

Най - мило ми става като се сетя за едно любовно обяснение някъде около трети клас..... Един съученик ми написа бележка : " Ай лове ю" с разкривен и невероятно грозен почерк на български.

Качваме се една вечер с моите приятелки в автобуса за в къщи,а той тъпкан...От последната врата...Ние изморени от скитане по кафенета,и клубове,и сумтим недоволни,че няма седалки на които да се разплуем...И гледаме на обърнатите една към друга седалки,страхотен пич,като излязъл от клип на някой рок певец...А той мило се усмихва и казва-Сядайте!...Демек в скута му...Аз нали съм шматка,докато се усетя и мойата приятелка се беше намърдала вече...Запознахме се,дори си уредихме среща,а какво приключение беше да се доберем до срещата,то през някакви мостчета минавахме,то калища,то чудо...По късно се беше обадил че прави купон,така да се каже в наша чест,аз моята приятелка,той и негов приятел...Отиваме ние,но няма никой,вече го бяхме нарочили за тежкар който се опитва да си играе с нас,но в последствие се оказа че сме сбъркали денят... А приятелят му се оказа дори по хубав,и двамата бяха рокери,известни за времето си в тези среди,но няма да казвам за кои се отнася,за да не си ги познае някой...

След време,звъни се късно на вратата ми,нашите си бяха както винаги на вилата,и аз отварям...Той!Усмихва се чаровно,с бутилка в ръка...Видял че свети,и решил да се отбие,ама как ще е видял,като той в тази посока път по принцип няма,но ...Влезе...Изпихме бутилката...Е какво да ви кажа,беше страхотен...Но беше доста по голям от мен...Виждахме се и след това,но неангажиращо...Възприех го някак като моята си голяма,малка тайна в любовта...Виж приятелят му...Още помня страхотната му усмивка...Но не може човек да има всичко...

Хайде,пишете и вие,да става по интересно!!!

Танцът на спирката ме впечатли.

Червена шапчице, издай книга.

В 10 клас бях много влюбена в учителят ми по физика, опитвах се да го крия, но сигурно ми е личало - (момиче без грам амбиции във физиката да е първенеца на випуска по този предмет..)

В началото на година имахме организиран "поход" - 2 дни/1 нощувка на Говедарци на палатки.. Аз съм си лигла и по такива места не ходя, ноо като разбрах, че и господинът ще ходи, тръшнах се на моите френдки и отидохме и ние..

Вечерта се заформиха два купона - единият супер - яка музика, таен алкохол, тайни цигари и други не толкова тайни действия.., другия - мега тъп даскалите и зубърите край лагерния огън дрънкат на китарата и пеят лагерни песни... Аз разкъсвана се лутам между двата, докато моя любим даскал не ме извика да седна до него.. е онемях седнах и не мръднах, даскалите и зубърите окапваха в геометрична прогресия и останахме аз и физикът. Аз - глътнала бастуна, мега притеснена, и уплашена, че и той ще си легне, мънкам и поддържам разговор, питам го нещо за съзвездията да ми показва. Той реши, че в гората се виждат добре и трябва да се разходим, да отидем на по-открито пространство..

Малееей.. отидохме по надолу на една полянка - дъра бъра звездите и като ме награби - Каза: ''нямам право да те целувам, но не мога да се въздържа''... нямаше секс, само обещания, как щял да се върне в България след 3 години, защото тази година командировката му свършваше.. не се върна разбира се, но ми остави хубав спомен..

един колега. пуска ми мейл, искам ли да... ама съвсем директно. понеже беше без обръщение, реших, че не е за мен, върнах му го с въпросителна.

за мен било , разбра се на другия ден. и така една година.

Запис. После ще разказвам

Мноого и интересни свалки имах на младини, тогава нямаше ден да съм излезнала и да не ми е било интересно.

Ама сега откак съм омъжена чуждо не поглеждам, играя го недостъпна, та вече никой не смее да ме сваля 

Действието се развива в нощния влак Бургас- София, вагон 2-ра класа. С приятелката ми се връщахме от море. Кондукторът и още някакъв ни поканиха във вагон-ресторанта, били запазили маса Ама там се запознахме с 2-ма от Пловдив, които ни пяха серенади пред купето, докато кондукторът, ядосан, че го изоставихме, не ги изгони.

Купон, танци, алкохол и тъй нататък. Аз се вихря, размятам коси и тъй нататък. Към мен се приближава един афроамериканец и ме кани на танц, танцуваме, после пак и пак. Искам да го разкарам -мирише особено и това ме отблъсква  Говори ми хубави неща и ми прави неприлично предложение. Не се съгласявам, той става агресивен. Бягам с такси от купона.

Това с афроамериканеца ме подсети как преди време ме сваляше един в автобус 280
Обаче имам друга по-интересна случка. Преди 4 години, живеех на квартира в "Дървеница" и всяка сутрин като чаках автобуса за работа се засичах с един младеж, който чакаше същия автобус. Така 3-4 месеца, докато една сутрин той ме заговори и каза, че е време да се запознаем. Е, запознахме се. После излязох 2 седмици в отпуск и като се върнах, той си чака сутринта на спирката, идва при мен и пита защо ме е нямало толкова време, след което ми подава "Алхимикът" и казва, че я е купил за мен, да я прочета и да разбера, че в живота случайни неща няма. Междувременно бях в процес на търсене на квартира, която най-сетне бях намерила. На другия ден се изнесох и повече не видях въпросния господин
И още нещо се сетих. Първата ми квартира беше в "Слатина". Една вечер си прибираме със съквартирантката ми, но нещо се унесохме и си изпуснахме спирката. Решихме да отидем до последната спирка, да се върнем и да слезем там, където трябва. Когато стигнахме на последната спирка, автобусът спря за кратка почивка. Естествено, освен нас двете и шофьора нямаше никой друг. Шофьорът започна да ни разпитва защо сме отишли чак дотам. Ние казахме, че сме се объркали, а той започна да ни разказва колко сме хубави и искаме ли да ни черпи по едно кафе. После каза, че автобусът си бил негов и ако някога имаме нужда, може да ни вози където си поискаме. Накрая обясни, че ако искаме може да ни даде телефона си и някой път като се връщаме от дискотека, можем да му се обадим да ни закара до вкъщи Голям смях падна с него Добре, че и тази квартира сменихме бързо, защото после почти всеки ден го виждахме, а той беше много настоятелен

Е на тоя купон нямаше ли някой твой приятел, който да го вкара в релси? 

Усмириха го, но на мен ми стана кофти и се притесних да не стане кютек.

Като стана дума за чужденци,аз не съм в час много с българският,та камо ли с някой чужд език,то си ми и личи,но:

На поредният купон,танци,пиене,ядене,и всичко там по реда си,в един момент се осъзнавам че си разговарям на някакъв език с едно прекрасно момче...Не знам дали изкуството сближава хората и без да знаеш езика им,но алкохолът със сигурност...Такава тема бяхме подкарали...Цяла вечер...Накрая,след като собственничката на апартамента му би два шамара,и го изнесе,разбрах че явно съм сбъркала човека за тази вечер,или ако не човека,то поне мястото,да си разговаряме...На сутринта,установих че знам повече неща,за него,от колкото за себе си,но на какъв език ми го беше казал,а аз на какъв го бях разбрала,нямам никаква представа...Беше Датчанин,имаше нещо за катастрофа,нещо за починало гадже,ей такива неща...Но и за много любов,но знам ли в какъв аспект?!

О, мен такива работи не ме притесняват хич. Като си го проси. 

Началото на 90-те, студентско общежитие в Тулуза. Караме уж някакъв стаж. Забелязвам в стола, където се хранихме едно супер сладко момче, копие на първата ми любов. Започва се едно изпиване с очи, едни усмивки, нямам думи. Така почти 10 дни. Най- накрая на един купон, Той ( все още не знам как се казваше) се запътва решително към мен, издърпва ме на дансинга да танцуваме, поглежда ме дъъълбоко и се изцепва: "Силвия, аз те обичам, ти обичаш ли ме?"
Аз-  И така целия купон ходеше след мен като кученце, аз седна някъде, той до мен на коляно клекнал, с блеснали очи ми се усмихва тихо. Нищо не се случи след купона. На другия ден, все едно нищо не е ствало. Пак погледи, пак усмивки....  Хлапешка му работа!

Една приятелка работеше в кафенце в новия ми квартал(казвам новия,защото тъкмо се бях нанесла там).Аз никой не познавах още,а виждам че има интересна компания все кочове,която се мъдри нон-стоп във въпросното кафенце.Отивам аз една вечер да я зема от работа,за да излизаме неясно къде.А тя ми изръсва,че тръгваме веднага с всички тези мъжлета на бар.Аз и викам ''ок''.Когато отидохме в дискотеката,там вече ни чакат половината от тях,а другите бяха с нас.Помня че пееше Емилия.Тръгвам да се оглеждам за място да седна и виждам непознат и доста симпатичен младеж.Дружката ми не щеш ли баш до него ме тръшна.И аз го погледна веднъж,дваж,пък накрая като пих 2-3 водки,като полудях нещо,взех че се развихрих,а нашия момък все край мен се мъдри...После пих още малко(да ми дойде куража) и вече си затанцувахме двамата - с часове...Вечерта завърши с песен-нашия(подпийнал доста сериозно),да вземе да иде при Емилия,да хване микрофона и да ми пее заедно с нея...беше много мило. А като капак-не можеше да не се стигне поне до целувки.Награбихме се ние и си танцуваме на няква балада(целувайки се),а аз усещам как човека почва да се поклааща...Викам му  ''Ще паднем'', а той упорито казва,че няма такова нещо,и в следващия момент бяхме на пода,в средата на бара,всичко живо нас гледа...ама по важното е,че ние си продължихме целувките без да ни пука,че сме на земята. После се оженихме....

Не е точно свалка, но в историята има мъж ...

Пътувах с маршрутката Варна-Бургас. До мен стоеше висок, млад мъж с чуплива, златистокафява коса и открито чело, с много особено излъчване. Имаше нещо нереално светло в него ... както човек си представя един ангел или елф. Очите му бяха пъстри, с много зелено в тях. Носеше елегантни очила и четеше някаква езотерика, от индийски автор. Говорихме много ... за какво ли не ... за случайните неща, за хората, които срещаме и оставят следа в живота ни. И ръцете му бяха добри и красиви.

Повече не го видях.

Май тече в момента .... 

Беше в една дискотека усетих че ме наблюдава, а той с жена си! Тръгвам си и хващам такси за да се прибера, а той излязъл след мен и се качва в моето такси.По пътя естествено ми се обеснява и ме изпраща до вкъщи.Познавахме се от преди това,но винаги го е било срам да ме заприказва,но под влиянието на алкохола стават чудеса . Скоро се повтори случката със същия човек и сега сме си приятели.

Много беше сладко!

Ох,едно страшничко преживяване:

Седнали сме с компания в едно заведение,беше зимата,привечер,аз със гаджето си...Пием си,говорим си,веселба...Ставам аз до тоалетната,а тя,след като излезеш от салона в ляво към изхода...Та запътвам се на там,и точно преди да вляза,се сблъсквам със един огромен тип,всъщност аз го познавах индиректно,беше една от големите и известни бабанки по това време,сега покойник-лека му пръст!И той да има наглостта да ме настъпи,а аз на няколко питиета,смелостта ми избива от ушите... Абе разменихме си няколко неприлични фрази,но положението ми става И преди да ме удари,в спора се намесва трети човек,много добре сложен,много добре облечен,много интелигентно изглеждащ,но все пак циганин...Тоест все още не съм сигурна,ама за такъв го взех тогавма,но от богатите,и...СИЛНИТЕ...Хайде размина ми се,извини се човекът,аз си отидох до тоалетната и такааа...Връщам се след малко,и какво заварвам,въпросната бабанка седнала на един стол до вратата,зад него въпросният циганин,и още няколко бабаитчета покрай тях,и пълна окупация на заведението,не пускат никой да излезе,или да влезе...Защо?!И до ден днешен не знам... Е мен ме пуснаха,пък и аз се чудя и защо реших да се набутвам излишно?!
И така,седиме си ние,и цялото заведение мълчи в очакване да бъде помлято...Аз понеже от малка съм си провокативна личност,и мразя да ме е трах,се опитвам да разведрявам обстановката с някой лаф,но файда никаква...Става късно,нито онези мърдат,нито някой друг...Започвам да нервнича,а този бабанката заспива на стола...Скоро започва дори да хърка,но неговите хора си седят по местата и това е!!!Решавам че това все пак е момент в който можем да се измъкнем,и започвам да гледам към онези приятелски,не знам дали съм го докарала,но се опитвах поне...Усетил раздвижването,този хубавият циганин се приближава към нашата маса,и ми казва: -Искаш ли да те водя някъде на клуб,или дискотека?!
Аз стреснато отвръщам -НЕ!Естественно...-а той: Защо?!Заради гаджето ли?!-аз не смея да кажа че съм с гадже да не го пребие,и отговарям несигурно: -Не!Не съм с гадже...-и тогава този ме разби,каза че добре ме познавал,че знае с кой ходя,започна да изброява къде уча,къде живея...Абе всичко което самата аз знаех за себе си... Все пак разбра че нямам желбание да тръгна с него,и ни пусна всичките...Ако знаете как си отдъхнах...Но след това ме беше страх да излизам навън,дори на училище не смеех да ходя...Никога повече не го видях.Кой беше,и какво искаше от мен тогава,и защо ни пусна,и от къде знаеше толкова неща за мен,и до сега си остава загадка...След време реших че в случая се яви като ангел хранител за мен,макар че много ме уплаши...

 Флирт, да но свалки не бих казала. Запомнящите са били обвързани винаги с чувство. Безинтересните повечето с домъкнати чаши с маслини. Вси оставаха с впечатление, че от мартинитата най-голямо внимание съм обръщала на маслините.

Червената шапчица ме подсети за един осми декември в Огняново. Към 11.30 сме се озовали в селската дисотека, огромна компания, няма как да останем незабелязани. Както си танцуваме до мен се доближава един в анцуг и ми сочи едни мъж, който иска да ме покани на масата си. Това била местната мутра. Любезно отказвам. След малко отивам  към ОО и се налага да мина покрай масата на ухажора. Бивам рязко дръпната и се озовавам на коленете му. Опитвам се да стана, но здраво ме държи. Никой от прятелите ми не вижда какво става. Говори ми колко съм красива и какви страхотни ц... имам. Благодаря за комплиментите и напирам да стана. Ужасена съм и уплашена. Обещава да ме пусне, ако танцувам с него. Отиваме на дансинга, говори ми как  утре щял да дойде да ме вземе от мястото, където сме отседнали, за да го видя трезвен, щяла съм много да го харесам. В това време компанията ме вижда и един кавалер ме прибира от дансинга. Цяла вечер връщах поръчаните питиета и ходех с бодигардове из дискотеката, накрая се изнесохме, за да не стане скандал. Слава Богу, на другата сутрин си тръгнахме рано и не разбрах дали наистина ме е чакал.

хм,най-нелепата ми по-скоро свалка беше до вратата на кенефа на влака за СтЗ,където бяхме наблъскани куп народ поради лиспа на места и един младеж като видя,че така и така съм клекнала почти във скута му,реши,че може да му излезе късмета.Слава Богу това приключи някъде на гарата на Пазарджик,където трябваше да слезе,освобождавайки ми повече пространство и по-кратък път до кенефа.

Преди година беше, приближава ме той и иска да ми каже "хубава си", не знае хич български обаче и се чува едно "хахава си". Обърка се нещо. Още сме заедно. Хахава съм!

Тук не мога да се отчета с особено интересни неща. С всичките ми гаджета съм се сваляла с помощта на приятелите ми Вино, Водка и Текила. И винаги следващата среща, обикновено на другия ден, е била в компанията на друг приятел с кодовото индианско име Неловко Мълчание.

Една нощ блаженно си похърквам,и чувам часовника,събуждам се и тръгвам из къщата да го намеря от къде звъни,и кой точно...Бродих,бродих всички стаи и часовници обиколих,докато не разбрах че е телефона...Поглеждам колко е часът-2 през ноща...Побеснях,но вдигнах,защото все още упорито звънеше ...От среща мъжки глас: -Здрасти!-а аз: -Бе ти луд ли си да мебудиш по това време,какво искаш?!-питам без дори да знам кой седи на среща ми...  -Коя зодия си?!-отсреща,и това съвсем ме изкара извън равновесие...Докато го сиктердосвах,чух нещо за кино,за това че щял да ме чака след работа,да мина да го взема от неговата работа,накрая дори ми се стори че чух и име,но затворих преди да се разберем...Сутринта ставам,и отивам на работа...И по едно време се сещам че съм сънувала за някакъв мъж,за някакво кино,и това че все пак накрая в съзнанието ми излезе образ...Реших да намина през работата му,ей така от любопитство,да видя дали наистина се е обаждал,или съм сънувала...Отивам аз в работата му,а той такъв...Смее се.Питам го кое му е толкова смешно,и как не го беше срам да ми се обажда в 2 през ноща,за да ме пита коя зодия съм...Пък той вече се залива,и ми казва че се обадил за да ме покани на кино,но аз така съм му се накарала,че решил да пита за зодията...
Същата вечер го поканих да си допием в къщи,след срещата с приятели,и той така и не си тръгна вече 10години... Но на кино още не ме е завел?!

  Супер сте ! Сега не мога да се сетя за мен ,но приятелката ми е цар в тези неща.Та.....Свалката се осъществява на “фаталният петък 13-ти”.  С един съученик играли табла в тях. Момчето губело всяка игра (дали е нарочно или просто лош късмет..... учените още не са установили....както и да е!) По едно време, както си губело момчето все по- упорито и както обикновено правят мъжете, когато са безпомощни - почват да блъфират. Хваща таблата и я обръща,след което хваща моята приятелка и почват да се бият и борят (детски му работи). Тя стресната от това му действие почва да го удря все по силно. След няколко минути безсмислен бой той й задава най-екзистенциалният въпрос “ Защо вместо да ме биеш просто не ме целунеш?!”.    И те така, петък 13-ти наистина се оказа фатален, вече повече от 3 години!!!

Свалки тук, свалки там, но като се замислих за най-интересната - май беше с мъжа ми  (сигурно затова после ми стана мъж де  )

Ами разкажи де!

Не знам, дали да го нарека свалка, но харесвах ужасно много едно момче. А той- плейбоя на махалата - обръщаше внимание на всички подред  Когато дойде и моят ред, седнахме в едно кафе и аз, като си глътнах граматиката... сигурно 1 час съм седяла и мълчала. Той накрая ми каза, че мълчанието е злато, сигурно съм много богата... 
Следващият му опит пак беше осуетен, след като на Нова Година купона беше у тях и се бяхме понапили. Той ме покани да не търся таксита посред нощ, а да остана да спя при него. Аз мило приех поканата. След това, като си легнахме и той, естествено си поиска, аз съвсем спокойно му отговорих, че съм неразположена, гушнах се в него и заспах  ...
Повече не ми и обърна внимание.
А аз наистина исках да се получи нещо между нас, но той едва ли би го повярвал 

Отивам аз една мразовита съботна вечер да видя една приятелка, която щеше да заминава в чужбина. Уж щяхме да бъдем само 3 момичета и аз много се чудих дали да ходя, защото бях изморена и намръзната. Е да, ама нали е приятелка.... Тръгнах - обърках рейса, счупи ми се тока на ботуша, 5 пъти се обадих по телефона, защото не можах да намеря адреса... Всъобще преплюх се 100 пъти. Най-накрая виждам в далечината заветния вход и как някой влиза в него. Започнах аз куцукайки да тичам, защото вратата беше с домофон (пък аз както вече се сещате - не знаех кой е и звънеца  ). Но тя хлопва точно пред мен и аз се размазвам на стъклото (беше стъклена прозрачна врата). Явно усетил удара зад него, човекът който тъкмо беше влязал се върна, за да ми отвори. Гледаше ме много удивено (кой знае как съм изглеждала). Аз обаче имам цел - почти го забърсвам и профучавам покрай него с думите "мерси много". Момчето само мълчеше. После започвам да катеря стълбите, а той бавничко след мене... Пред вратата се появява приятелката ми и ахва "а, ама вие идвате заедно, познавате ли се?". Оказа се, че сме за едно и също място. Запознахме се официално на вратата, а вътре пълно с народ. Сядаме един срещу друг и той през цялото време само ме зяпа и мълчи. Ту мен, ту деколтето ми (бях с изрязана блузка) - ама сега ако го попиташ - отрича (добре, че имам свидетели)! По едно време започна да се оглежда, аз също, защото ми се пуши, а там пълно с малки деца. Е, оказа се, че и на него му се пушило. Та излязохме ние за една цигара на балкона, после за втора, за трета. На 5-тата някъде - той ми казва: "Виж сега ние тъй и тъй дойдохме заедно -защо да не си тръгнем и заедно". Влизаме пак в стаята - и след малко аз казвам: "Хайде да ходим". Всички - очите на 4-ри  . Изпрати ме до таксито, а аз му набутах една визитка в ръката. След 2 дни се обади.
Това е  - описателно и подробо          

Преди време имаше подобен виц... Но завършваше със "Сра а?!",и осмиваше мутрите...Явно мутри ще да са били и тези...