Свалка

Това с афроамериканеца ме подсети как преди време ме сваляше един в автобус 280
Обаче имам друга по-интересна случка. Преди 4 години, живеех на квартира в "Дървеница" и всяка сутрин като чаках автобуса за работа се засичах с един младеж, който чакаше същия автобус. Така 3-4 месеца, докато една сутрин той ме заговори и каза, че е време да се запознаем. Е, запознахме се. После излязох 2 седмици в отпуск и като се върнах, той си чака сутринта на спирката, идва при мен и пита защо ме е нямало толкова време, след което ми подава "Алхимикът" и казва, че я е купил за мен, да я прочета и да разбера, че в живота случайни неща няма. Междувременно бях в процес на търсене на квартира, която най-сетне бях намерила. На другия ден се изнесох и повече не видях въпросния господин
И още нещо се сетих. Първата ми квартира беше в "Слатина". Една вечер си прибираме със съквартирантката ми, но нещо се унесохме и си изпуснахме спирката. Решихме да отидем до последната спирка, да се върнем и да слезем там, където трябва. Когато стигнахме на последната спирка, автобусът спря за кратка почивка. Естествено, освен нас двете и шофьора нямаше никой друг. Шофьорът започна да ни разпитва защо сме отишли чак дотам. Ние казахме, че сме се объркали, а той започна да ни разказва колко сме хубави и искаме ли да ни черпи по едно кафе. После каза, че автобусът си бил негов и ако някога имаме нужда, може да ни вози където си поискаме. Накрая обясни, че ако искаме може да ни даде телефона си и някой път като се връщаме от дискотека, можем да му се обадим да ни закара до вкъщи Голям смях падна с него Добре, че и тази квартира сменихме бързо, защото после почти всеки ден го виждахме, а той беше много настоятелен

Е на тоя купон нямаше ли някой твой приятел, който да го вкара в релси? 

Усмириха го, но на мен ми стана кофти и се притесних да не стане кютек.

Като стана дума за чужденци,аз не съм в час много с българският,та камо ли с някой чужд език,то си ми и личи,но:

На поредният купон,танци,пиене,ядене,и всичко там по реда си,в един момент се осъзнавам че си разговарям на някакъв език с едно прекрасно момче...Не знам дали изкуството сближава хората и без да знаеш езика им,но алкохолът със сигурност...Такава тема бяхме подкарали...Цяла вечер...Накрая,след като собственничката на апартамента му би два шамара,и го изнесе,разбрах че явно съм сбъркала човека за тази вечер,или ако не човека,то поне мястото,да си разговаряме...На сутринта,установих че знам повече неща,за него,от колкото за себе си,но на какъв език ми го беше казал,а аз на какъв го бях разбрала,нямам никаква представа...Беше Датчанин,имаше нещо за катастрофа,нещо за починало гадже,ей такива неща...Но и за много любов,но знам ли в какъв аспект?!

О, мен такива работи не ме притесняват хич. Като си го проси. 

Началото на 90-те, студентско общежитие в Тулуза. Караме уж някакъв стаж. Забелязвам в стола, където се хранихме едно супер сладко момче, копие на първата ми любов. Започва се едно изпиване с очи, едни усмивки, нямам думи. Така почти 10 дни. Най- накрая на един купон, Той ( все още не знам как се казваше) се запътва решително към мен, издърпва ме на дансинга да танцуваме, поглежда ме дъъълбоко и се изцепва: "Силвия, аз те обичам, ти обичаш ли ме?"
Аз-  И така целия купон ходеше след мен като кученце, аз седна някъде, той до мен на коляно клекнал, с блеснали очи ми се усмихва тихо. Нищо не се случи след купона. На другия ден, все едно нищо не е ствало. Пак погледи, пак усмивки....  Хлапешка му работа!

Една приятелка работеше в кафенце в новия ми квартал(казвам новия,защото тъкмо се бях нанесла там).Аз никой не познавах още,а виждам че има интересна компания все кочове,която се мъдри нон-стоп във въпросното кафенце.Отивам аз една вечер да я зема от работа,за да излизаме неясно къде.А тя ми изръсва,че тръгваме веднага с всички тези мъжлета на бар.Аз и викам ''ок''.Когато отидохме в дискотеката,там вече ни чакат половината от тях,а другите бяха с нас.Помня че пееше Емилия.Тръгвам да се оглеждам за място да седна и виждам непознат и доста симпатичен младеж.Дружката ми не щеш ли баш до него ме тръшна.И аз го погледна веднъж,дваж,пък накрая като пих 2-3 водки,като полудях нещо,взех че се развихрих,а нашия момък все край мен се мъдри...После пих още малко(да ми дойде куража) и вече си затанцувахме двамата - с часове...Вечерта завърши с песен-нашия(подпийнал доста сериозно),да вземе да иде при Емилия,да хване микрофона и да ми пее заедно с нея...беше много мило. А като капак-не можеше да не се стигне поне до целувки.Награбихме се ние и си танцуваме на няква балада(целувайки се),а аз усещам как човека почва да се поклааща...Викам му  ''Ще паднем'', а той упорито казва,че няма такова нещо,и в следващия момент бяхме на пода,в средата на бара,всичко живо нас гледа...ама по важното е,че ние си продължихме целувките без да ни пука,че сме на земята. После се оженихме....

Не е точно свалка, но в историята има мъж ...

Пътувах с маршрутката Варна-Бургас. До мен стоеше висок, млад мъж с чуплива, златистокафява коса и открито чело, с много особено излъчване. Имаше нещо нереално светло в него ... както човек си представя един ангел или елф. Очите му бяха пъстри, с много зелено в тях. Носеше елегантни очила и четеше някаква езотерика, от индийски автор. Говорихме много ... за какво ли не ... за случайните неща, за хората, които срещаме и оставят следа в живота ни. И ръцете му бяха добри и красиви.

Повече не го видях.

Май тече в момента .... 

Беше в една дискотека усетих че ме наблюдава, а той с жена си! Тръгвам си и хващам такси за да се прибера, а той излязъл след мен и се качва в моето такси.По пътя естествено ми се обеснява и ме изпраща до вкъщи.Познавахме се от преди това,но винаги го е било срам да ме заприказва,но под влиянието на алкохола стават чудеса . Скоро се повтори случката със същия човек и сега сме си приятели.

Много беше сладко!

Ох,едно страшничко преживяване:

Седнали сме с компания в едно заведение,беше зимата,привечер,аз със гаджето си...Пием си,говорим си,веселба...Ставам аз до тоалетната,а тя,след като излезеш от салона в ляво към изхода...Та запътвам се на там,и точно преди да вляза,се сблъсквам със един огромен тип,всъщност аз го познавах индиректно,беше една от големите и известни бабанки по това време,сега покойник-лека му пръст!И той да има наглостта да ме настъпи,а аз на няколко питиета,смелостта ми избива от ушите... Абе разменихме си няколко неприлични фрази,но положението ми става И преди да ме удари,в спора се намесва трети човек,много добре сложен,много добре облечен,много интелигентно изглеждащ,но все пак циганин...Тоест все още не съм сигурна,ама за такъв го взех тогавма,но от богатите,и...СИЛНИТЕ...Хайде размина ми се,извини се човекът,аз си отидох до тоалетната и такааа...Връщам се след малко,и какво заварвам,въпросната бабанка седнала на един стол до вратата,зад него въпросният циганин,и още няколко бабаитчета покрай тях,и пълна окупация на заведението,не пускат никой да излезе,или да влезе...Защо?!И до ден днешен не знам... Е мен ме пуснаха,пък и аз се чудя и защо реших да се набутвам излишно?!
И така,седиме си ние,и цялото заведение мълчи в очакване да бъде помлято...Аз понеже от малка съм си провокативна личност,и мразя да ме е трах,се опитвам да разведрявам обстановката с някой лаф,но файда никаква...Става късно,нито онези мърдат,нито някой друг...Започвам да нервнича,а този бабанката заспива на стола...Скоро започва дори да хърка,но неговите хора си седят по местата и това е!!!Решавам че това все пак е момент в който можем да се измъкнем,и започвам да гледам към онези приятелски,не знам дали съм го докарала,но се опитвах поне...Усетил раздвижването,този хубавият циганин се приближава към нашата маса,и ми казва: -Искаш ли да те водя някъде на клуб,или дискотека?!
Аз стреснато отвръщам -НЕ!Естественно...-а той: Защо?!Заради гаджето ли?!-аз не смея да кажа че съм с гадже да не го пребие,и отговарям несигурно: -Не!Не съм с гадже...-и тогава този ме разби,каза че добре ме познавал,че знае с кой ходя,започна да изброява къде уча,къде живея...Абе всичко което самата аз знаех за себе си... Все пак разбра че нямам желбание да тръгна с него,и ни пусна всичките...Ако знаете как си отдъхнах...Но след това ме беше страх да излизам навън,дори на училище не смеех да ходя...Никога повече не го видях.Кой беше,и какво искаше от мен тогава,и защо ни пусна,и от къде знаеше толкова неща за мен,и до сега си остава загадка...След време реших че в случая се яви като ангел хранител за мен,макар че много ме уплаши...

 Флирт, да но свалки не бих казала. Запомнящите са били обвързани винаги с чувство. Безинтересните повечето с домъкнати чаши с маслини. Вси оставаха с впечатление, че от мартинитата най-голямо внимание съм обръщала на маслините.

Червената шапчица ме подсети за един осми декември в Огняново. Към 11.30 сме се озовали в селската дисотека, огромна компания, няма как да останем незабелязани. Както си танцуваме до мен се доближава един в анцуг и ми сочи едни мъж, който иска да ме покани на масата си. Това била местната мутра. Любезно отказвам. След малко отивам  към ОО и се налага да мина покрай масата на ухажора. Бивам рязко дръпната и се озовавам на коленете му. Опитвам се да стана, но здраво ме държи. Никой от прятелите ми не вижда какво става. Говори ми колко съм красива и какви страхотни ц... имам. Благодаря за комплиментите и напирам да стана. Ужасена съм и уплашена. Обещава да ме пусне, ако танцувам с него. Отиваме на дансинга, говори ми как  утре щял да дойде да ме вземе от мястото, където сме отседнали, за да го видя трезвен, щяла съм много да го харесам. В това време компанията ме вижда и един кавалер ме прибира от дансинга. Цяла вечер връщах поръчаните питиета и ходех с бодигардове из дискотеката, накрая се изнесохме, за да не стане скандал. Слава Богу, на другата сутрин си тръгнахме рано и не разбрах дали наистина ме е чакал.

хм,най-нелепата ми по-скоро свалка беше до вратата на кенефа на влака за СтЗ,където бяхме наблъскани куп народ поради лиспа на места и един младеж като видя,че така и така съм клекнала почти във скута му,реши,че може да му излезе късмета.Слава Богу това приключи някъде на гарата на Пазарджик,където трябваше да слезе,освобождавайки ми повече пространство и по-кратък път до кенефа.