Тема за едни мисти4ни местенца

 За Тангра в онова предаване, в което проследяваха пътя на българите, наскоро обясняваха, че не е бог и съответно религия, а просто култ към небето или може би слънцето. Идеята в случая беше, че сме били християни още по онова време. Може Амон-Ра и Танг-Ра да означават едно и също, но на различни езици.

Може.Траките са имали култ към слънцето-това е най-ранният култ всъ6тност.Това може да се проследи при следва6тите богове,там се проявява като светлина,любов и т.н.Едно и съ6то е за мен.
Така нар. християнски празници са по4итани от преди Христа:
http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=57

 За традициите от една книга:

ТРАДИЦИЯТА
Традицията е онова нещо, което се предава от родители на деца, от род на род, от народ на народ, от цивилизация на цивилизация, от миналото на бъдещето.
Спираме се на тази тема, защото тя има отношение към отварянето на Божественото в човека.
Традицията е като нишка, която свързва праначалото с днешните светове и времена. Независимо че са изчезвали континенти и цивилизации, тази нишка не се прекъсва. Физическото е тленно, но мислите, чувствата, Духът са нетленни.
Това, което се е случвало от създаването на Земята (а това се отнася и за всяко космическо тяло, на което се е развивала цивилизация), до днес е запечатано, зафиксирано в менталните и чувствени полета. Събитията са документирани и могат да се видят, ако човек е отворил сетивата си.
В материалните светове съществуват времето и пространството, но в другите светове те не са фактори. Времената и пространствата се свързват чрез нишките на традицията. Тези нишки пренасят изначалните Божествени принципи, опитностите, ритуалите, разказите за изминали събития. Всеки човек, всеки род, всеки народ и всяка цивилизация зависят от предаването на традициите. Те са като стъпала, върху които стъпваш, за да отидеш по-нататьк във времето.
Традициите са като ориентири, конто ти сочат пътя и посоката Загубата на традициите води до дезориентация и стагнация.
Запазването на традициите значи запазване на връзката с Първоизточника, т. е. запазване на онова основно нещо. което връща цивилизациите към Божествената същност независимо от всички сложности и изкривявания в съдбата на даден човек, род, народ и цивилизация.
 
А християнските празници са именно традиции.

 Ето какво още изрових по темата за Странджа:


Мястото, където са се провеждали разкопките днес по естествен път или преднамерено е залято с вода. След смъртта на Людмила Живкова, някой от най-близките й сътрудници изпадат в немилост. Групата, изследвала Градището, също. Мутафчиев е съден и отива в затвора, а намереното го прибира Държавна сигурност.

“Тогава по странични пътища се разчуха неща, които тогава не се казваха за какво беше, тъй като самата работа, която трябваше да се извърши, минаваше като секретна”, разказва Григор Михайлов, председател на Изпълнителния къмитет на Общинския народен съвет в Малко Търново от онова време.

“После се пусна слух, че бил намерен някакъв световен календар на каменни плочи и се взема оттука, открадва се, обаче после границата била завардена, но бил изнесен предварително. Затова Кръстьо Мутафчиев беше съден и лежа в пазарджишкия затвор, че не е представил това нещо на българската наука. Но каква е истината, не мога да ви кажа нищо.

Иначе районът беше отцепен, не се допускаха никакви хора или войници и офицери, само запознати хора в работата”, спомня си Янко Харбалиев.

“Информацията, която получих, е следната - че по време на разкопките са открили лебедка и са я изпратили за датиране в Германия. А от (...не се разбира – бел. ред.) научих, че са открили камъни колкото една войнишка каска гранат - черен, който при извличането на масата се пръснал. Някои по-големи камъни са взети от копачите. Пред органите на МВР тази група беше представена просто като една иманярска група и на тая основа бяха взети мерки и доколкото знам Мутафчиев е бил съден”, казва Илия Петков.

Според археолози, този обект е обикновен рудник от тракийско или от римско време, но легендите около него продължават да се наслагват.

“След приключването на работата, която стана, дойде министърът на природните ресурси Стамен Стаменов, председателят на ОНС в бургас.. Отидохме на мястото и вече тогава се разкри какво всъщност се е търсило.

Там действително е имало разкопки, може би навътре траншеи за руда. Самите специалисти коментираха тогава, че се касае за работа, за минни разкопки, не за нещо друго. Самият министър така внимателно разгледа тия разкопки, начина на работа. Тогава се оформи и другото мнение”, допълва разказа Григор Михайлов.

“При всички случай смятам, че трябва да се продължи да се довършат разкопките, да се влезе от компетентни лица в галериите, да се изясни този въпрос. От друга страна да се види има ли нещо или няма и най-важно да се провери да не би да е предварително ограбено всичко и след това затрупано”, казва Илия Петков.

От мястото, където според някои се намира гробница на богинята Бастет, започва водопровод, който достига до огромна тракийска куполна гробница в областта Мишкова нива.

Когато през 1981 Александър Фол започнал разкопки на тази гробница. Той предполагал, че тук е погребан Александър Македонски. Други го свързват с древните схващания за звездите и астрономията. [ДОКОЛКОТО РАЗБИРАМ СТАВА ДУМА ЗА ХЕРООНА НА МИШКОВА НИВА, КОЙТО Е БИЛ РАЗКОПАН МНОГО ПРЕДИ ФОЛ, А ДНЕС Е ИЗОСТАВЕН – ДАЛИ ОТ ФОЛ ИЛИ ОТ ДРУГИ? - В РАЗХВЪРЛЯНО СЪСТОЯНИЕ! – бел. Л. Ц.]

Днес уникалната гробницата е разкопана. Ясно се виждат двата перфектни кръга, които я оформят. За съжаление през вековете е разграбена и на това място не е останал нито един каменен надпис, нито пък статуя, и сега не знаем кой е бил положен на това място. От тук първо са минали гръцки монаси, след това немци, жителите на Малко Търново, а последни дошли руснаците. Още се говори как ръководена от инженер Лебедев българо-съветска геоложка експедиция през 1949 открила надписи и статуи. Натоварили ги в сандъци и с волски коли на местните хора ги откарали до Бургас и от там с кораб за Сталинград.

“Това е било свещено място, предполага се че е погребан тракийски вожд, херой, който общува с отвъдното”, казва Димитрина Забирова, уредник в исторически музей в Малко Търново.

Това място представлява част от археологически комплекс, който включва крепостта на градището, античния рудник, водопровод, който е свързвал градището с гробницата... И римска вила има. Има и долмени.[СЕГА КАКВИ ДОЛМЕНИ ПЪК ОКОЛО ГРАДИЩЕТО, ЗА БОГА? ТАЗИ ИГРА НА КРИЕНИЦА МЕ НЕРВИРА! НА НАС НИЩО ТАКОВА НЕ НИ КАЗАХА ТАМ!!!– бел. Л. Ц.]

Корените на античността все още са живи в тази планина. Странджа е може би последното място в България, където древните езически вярвания съжителстват в симбиоза с православната вяра. Има и приемственост. Например в манастирчето “Св. Георги” до местно село [ПРИ ЗАБЕРНОВО – бел. Л. Ц.] в олтара, вместо икона на светията е вградена оброчна плоча на тракийския конник.

Още по-впечатляващ е случаят в друго местно село [БРЪШЛЯН – бел. Л. Ц.], където в най-святото място на черквата “Св. Димитър” - в олтарната маса е вградена мраморна колона на древен жертвеник. Надписът върху нея е на старогръцки и гласи: "Аз, Ликомед, син на Херст, жрец на великия бакхион, издигнах в чест на бога Зевс-Дионис тоя жертвеник, заради своите деца, заради честта, която получих по жребий и заради собствените си мисти. Тях спаси блажени Дионисе."

"Предполага се, че на това място през ІІ-ІІІ век след Христа се е намирал храм-жертвеник на бог Зевс-Дионисий и че именно тази колона е останала от този жертвеник", казва Керка Кехайова, касиер на църковното настоятелство.

Два от свещниците също са изградени върху останки от древни колони. Местните хора вярват, че около този храм има силно излъчване - като в Рупите. В него християнството и езичеството са преплетени, но в други боязливо се дистанцират. В този параклис [В КОЙ?! – бел. Л. Ц.] например доскоро е имало истински жертвеник, който сега е покрит с цимент, а тук камъните от древно оброчище са разположени около параклиса, а не вътре в него.

Древността е все още жива в Странджа планина и чрез нравите и вярванията на местните хора. Например вярата в скали или извори. Едно от тези мяста е трудно достъпно, но ежегодно стотици хора идват тук седмица след Великден и изпълняват специален ритуал за да оставят болестта си на скалата над лечебния извор. Наричат го Индипасха.

"Индипасха е старо тракийско светилище", пояснява Димитър Нанчев.

Друг древен езически ритуал, който е оцелял в Странджа, като се е преплел с християнството, е танцът върху огън.

В местното село Българи се намира единственият Конак на нестинарките. Всяка година на 3 юни тук се обличат кумизмите - иконите с дръжка с изображенията на на Св. Константин и Елена, които водят шествието преди нестинарските игри. За параклиса на нестинарките се грижи леля Дукина. Сред малкото останали жители на Българи, няма и 70 възрастни хора, никой не играе върху огън, а за празника идват наследници на нестинарите, които вече живеят в София, в Созопол или в по-далечни странджански села. Нестинарките се преобличат в конака, "прихващат" и скачат върху огъня.

"И като им обличаме кумизмите и тъпанът тупка и тия най-така, най-така - рипкат като прихванати, както казваме ние, влизат в огъня, та им мине", разказва Дукина Димитрова, стопанка на Конака на нестинарките.

Леля Дукина от малка е свързана с нестинарството, но признава, че танцът върху огъня за нея все още е мистерия:

"Ние си приказваме вечер с моя дядо Митко: как така газиш в огъня, толкав огън и да ти не става нищо. Това си е или наследство, или болест. Такава страст, която да влиза в огъня, чудно ни е и на нас, дето го гледаме всяка година.”

Нестинарството е само една от мистериите на Странджа планина. Странна и мистична. Това, което ви показахме е може би само повърхността на тайните, които крие тази древна земя.

В продължение на десетилетия Странджа бе затворена и забравена територия. Това я е съхранило но е довело и до нейното обезлюдяване. Малко са тези, които са останали тук, но те са много по-близо до нашите общи корени. Заедно с вярата и суеверията си, те се опитват да намерят своето мястото в новия свят.

След дългата изолация сега Странджа е достъпна, но остава все още непозната.

Мястото, на което се твърди, че е погребана Бастет, през годините оставало извън интереса на археолозите. То всъщност представлявало скала, на която при взиране се виждали две извити линии. Според местни хора има и отвор, в който на определени дати се появява силуетът на египетската богиня-котка.

Заради интереса, който картата предизвикала, приближените на Людмила Живкова потърсили помощ от пророчицата Ванга и й занесли парчето кожа. Тогава от нейните уста чули странни думи:

Много, много отдавна дошли по вода хора от Египет. Те били високи и стройни, с черни коси, носели маски на лицата си и били облечени с нещо подобно на нашите кукери. Ванга казала, че картата сочи място, на което има гроб на жена, която държи жезъл от извънземна материя Около нея имало несметни богатства - злато на буци, предмети и оръжие. До жената можел да бъде намерен древен папирус, който обяснявал човешката история две хиляди години назад и какво ще се случи на хората две хиляди години напред. Според пророчицата ценностите били закопани на шест места, а човеците, които донесли всичко това, били заплашени от голяма опасност, пролята била много кръв от загиналите роби. Ванга посочила, че мястото е свещено и има особена сила и енергия. До него е имало път, който минавал покрай храм и светилище, казала пророчицата, имайки вероятно предвид светилището в Мишкова нива. Тя казала и нещо много важно - предупредила хората на Людмила Живкова да не пипат и ровят в мястото.

Думите й засили интереса към мистериозната гробница, като с издирването й се заел един от доверените хора на Людмила - Кръстю Мутафчиев. За него в Малко Търново се говори, че е бил офицер от Държавна сигурност, който имал силно влияние върху дъщерята на Тодор Живков.

Пак през 1981 г. той организирал секретна експедиция, която трябвало да открие тайнствената египетска гробница. Сега това може да изглежда като подвизите на Индиана Джоунс, но в онези времена намеренията били съвсем сериозни. Проучвателите допускали, че на картата имало план на скалната гробница на египетската царица Бастет, полубогиня на "светлината в мрака" и била построена по космически архитектурен план от съзвездието Цефей. Тази гробница съществувала в Космоса, а в Странджа било огледалното й изображение. Според плана тя се състояла от секретна камера, обикновена камера и елипсовидно преддверие. Според преданието Бастет била полубогиня-получовек, тракийска принцеса, озовала се в Древен Египет, която след смъртта й погребали в родните места. Била висока 1,60 м и носела фараонска корона. На врата й имало колие от злато и герб с орел и змия. На лицето винаги имала маска на котка. Тези, които са я боготворели, също закривали лицата си с маски. Те били богопомазани и посветени във видимия и невидимия свят. Нейните поданици я погребали в Странджа, защото такава била нейната последна воля.

При траките няма Тангра.
Тангра е при прабългарите.

Мерси за поправката.

Според друга теза Бастет е дъ6теря на  на Азар(Озирис) и Асет(Изида)

Озирис о6те Сокар или Сакар
http://www.usuri-bg.net/index.php?option=com_content&task=vi … id=47&lang=bg

Fiorella може ли линк към текстовете?

става ми все по интересно ... жалко, че нямам много свободно време.

приятелят ми ми подари една книга, худ. литература, която разказва за убийство в Пловдив, по някакъв начин свързано с тракийските вярвания.
сега той я чете и все ме пита какво е това или онова и кое къде се намира (не е българин  ).
книгата е от немски автор.

явно и чужденците имат интерес към траките

Копирах и затворих, не запазих линкове  . Но гугъл вади доста неща по темата.

  източникът винаги се пази, иначе става като партенка.

нямам време за гугъл  . просто чета тук събраната информация и размислите.... ако се заровя и в това и трябва да жертвам от часовете ми за сън 

Следващия път тогава.   

Мисля,4е това е доста интересно.Дайте да видим какво то4но озна4ават тези символи.Змията пълзи,орела лети..Друго?Змията може да се сравни с Кундалини съ6то.

 Змията била окото на Ра, което той й дал.

 "Бастет (Баст) е богиня от Египетския пантеон. Тя е покровителка на радостта, любовта, плодородието и веселието. Покровителка е на бременните жени. Според едни източници тя е Слънчево божество, сестра-близнак на Хор, и следователно дъщеря на Озирис и Изида.

Според други е дъщеря и жена на бога на Слънцето Ра. Обикновено е изобразявана с тяло на жена и глава на котка. На Баст е дадено и едно от божествените очи на Ра във формата на Урей – змията на мъдростта."

И линка:
http://www.occultism.biz/content/view/885/80/

 А какво са намерили всъщност в Царичина ?