Как да преодолея изневярата?

Хм, може и да имаш право за собственическото чувство.

Не отричам, че в изневярата винаги играе роля и секса.
Но не винаги той е причината за нея.

Това, което казва Tess, е и моето мнение по въпроса.

Да,аз на моят сьм му взела страха!

 
А боксерки от неръждаема стомана сложи ли му 

Най-малкото нещо, заради което мъжът ти не ти изневерява (може би  ), е защото си му взела страха.

Сори за офф-а... и как?

И аз искам рецептата за вечна вярност

Сексът е най честия облик на изневярата. Но аз не смятам, че рутината в секса води до това. По тази логика много хора биха тръгнали да кръшкат. А пък твърдя, че има случаи, когато сексът си е бил на ниво и пак има изневери.
Както казва Лемон Деси причините са много комплексни.
Но според мен в основата на изневярата стои егоизмът и себелюбието.
Не можеш да контролираш животът и действията на другите. Ако в една връзка няма довереие, сигурност то за мен това не е връзка.
Какво значи позволих да изневери? Не бих желала да живея в постоянен стрес - ако не съм такава, ако не направя това, ако се държа така и той  хоп в чуждото легло. Нищо не забранявам, нищо не разрешавам. Ако иска мен - приема ме такава, каквато съм. Ако не ме иска - свободен е да ходи, където желае.

Мда, в нашия случай беше точно така  - т.е. по време на изневярата, а иначе преди това имаше един никак не къс период на липса на желание от моя страна.

И на мен не ми допада рефрена, че щом има изневяра, задължително нещо е куцало във връзката. Според мен човек може да се изкуши, дори да има перфектен брак, особено ако е сигурен, че половинката му няма да разбере за забежката.

Дори по-скоро това е причина да изневери.

Мъжете (според мен) търсят навън това, което нямат вкъщи. Ако твоят живее в страх, най-нормалното нещо е да потърси спокойствие при друга.

Иначе и аз като Сиси мисля.

Аз също съм на това мнение!
Никога не съм се замисляла за друг, винаги съм искала него!
Но понякога си мисля, че всяко зло за добро - сега сме по-близки и обсъждаме и живота, и плановете си, и брака си, и грешките си като зрели хора, може би губейки го осъзнах какво означава за мен, че съм занемарила това да му показвам чувствата си.
Мазохизъм ли е - не знам, но един от най-силните моменти и вечерта, когато му казах, че знам и направихме пълен разбор на случилото се - когато после говорехме за нас изпитах любовта си по-силна (ако не по-силна поне се поразбуди).
Той съжалява, смята да прекрати връзката, а дали някъде споменах, че е на половината ми години?
Ще простя, но искам да мога да забравя и повечето мнения ми помагат, само е толкова трудно, когато съм сама...........

Аз също съм съгласна.
за сега смятам, че при нас е така.
Дори не е имало скандал (не можах да се позная)
Аз също като Лемон деси съм му крещяла, копнеейки да ме прегърне, но те мъжете не разбират може би такива неща.
Затова седнахме и говорихме (е често избухвах в неконтролируем рев), изяснихме си всичко от началото до края, остава най-трудното - да го преживеем.

Аз също съм на това мнение!
Никога не съм се замисляла за друг, винаги съм искала него! - Повечето хора не планират да го направят, т.е не го кроят и мислят.
Но понякога си мисля, че всяко зло за добро - сега сме по-близки и обсъждаме и живота, и плановете си, и брака си, и грешките си като зрели хора, може би губейки го осъзнах какво означава за мен, че съм занемарила това да му показвам чувствата си.
Мазохизъм ли е - не знам, но един от най-силните моменти и вечерта, когато му казах, че знам и направихме пълен разбор на случилото се - когато после говорехме за нас изпитах любовта си по-силна (ако не по-силна поне се поразбуди). Не е мазохизъм, след като мине състоянието на афект може да мислиш по друг начин.Той съжалява, смята да прекрати връзката, а дали някъде споменах, че е на половината ми години? - Да, хората съжаляват, че са наранили партньора си, но не винаги съжаляват, че са "опитали чуждото". Едното не изключва другото.
Ще простя, но искам да мога да забравя и повечето мнения ми помагат, само е толкова трудно, когато съм сама...........
Няма да забравиш, след време ще възприемаш по различен начин. И да ще можеш да имаш доверие. И не, не си виновна, че ти е било изневерено. Няма гаранция, че няма да се повтори (по 3-ти,4-ти и т.н). Но ако партньорът ти  и ти самата възприемете разумната позиция, че човек (в 21 век в Европа) рядко прави секс дълго време с един единствен партньор и това е толкова нормално, колкото е нормално, че всички остаряваме, умираме и т.н. - няма повече да ти се налага да "преживяваш" изневяра.
Това е лично мнение, разбира се има изключения, има хора, които намират своя човек и никога не "стъпват встрани" нито емоционално, нито физически, но те са много малко.
Радвай се на живота, вместо да си го тровиш с глупости, все пак няма да живееш вечно. Усмихни се и направи нещо за себе си - кръчма с приятели, посещение за масажен салон, аква-байк. Има къде-къде по-големи проблеми от това.


[/quote]

[/quote]
Точно така днес си оправих настроението - 2 часа на фризьор, ново хубаво бельо.
Запазих си час за козметик за утре.
Уговарям купона!

щом се стига до там - доверие вече НЯМА. Той не го заслужава. Аз лично това не бих простила.
Оправдана изневяра в моите очи няма. Крайна съм във възгледите си, но съм такава.

b_ivanova, а изяснихте ли си какво се е случвало в неговото съзнание, за да започне връзка и доколко тази жена е участвала в живота и емоциите му през този период? Не казваш много за ситуацията и затова тук всеки споделя отношението си към "изневярата", според личен опит и така както я разбира, което ясно е много общо...
Като чета постовете ти, усещам, че вече си взела решението - да приемеш ситуацията като шанс да преосмислите връзката си, и да опиташ в същото време сама за себе си да преодолееш шока и усещането, че си "предадена" като жена.
Това, което мен лично ме тревожи е, че казваш, че мъжа ти има връзка (т.е. не става дума за еднократна авантюра), и че доколкото разбирам си разбрала от някъде за това, а не от самия него...
За дългите разговори и откровенията след това е ясно, че ще има желание и от негова страна, най-малкото защото и той като теб е усетил, че може да загуби нещо (в случая спокойствието и доверието, което имаш към него през всичките ви години заедно)...но въпроса е дали тази ситуация ще ви направи още по-откровени един към друг, или обратно - по-предпазливи и мнителни в страха си да не се стигне до нов повод за болка и сълзи...а знаеш за това няма гаранция, и не могат да се поставят условия 
Ще излъжа, ако кажа че доверието е същото след изневяра, но от вас зависи дали то ще се изгуби още или ще стане по-силно. В една връзка нещата се движат и разрастват именно след промени и трусове, и всичко зависи от това дали споделяте по равно желанието да я направите още по-пълноценна  Дано при вас случая е такъв