Децата причина ли са за разпадане на семейството?

Да бе. Двойките без деца не са семейства - щото нямат кръвна връзка.
Бащите който гледат сами децата си не са семейства, щото нямат майка, дето била "сърцевината".
Семействата с осиновени деца и те не са семейства щото също нямат кръвна връзка.
Глупости на търкалета.

Според мен децата може да са само повод за разпада на връзката, но не и истинската причина за това. С появата си (престояща или случила се вече) те изнасят на преден план нови условия и ситуации, при които двамата партньори е нямало как преди това да се прояват за да се познават и в такива обстоятелства... Често (особено ако детето е първо за поне единия от двамата), дори и самия потърпевш от новото условие не би познал сам себе си, новите си желания, страхове и прочие...

Катализатор е появата на детето. В крайна сметка то си е една огромна отговорност, приоритетите се сменят, животът става много по-различен отколкото е бил преди да се роди. Ако е налице някакъв скрит проблем в семейството, появата на малкия човек в повечето случаи го кара да излезе на повърхността. Така си мисля аз...

Киарче, лъжеш се мила - бе здете щяха ад ви трябват няколко годинки - и повярвай и без дете не е лесно да се носят битовизмите - и пак щяхте да клекнете и да стигнете до раздяла...

Блонди,довършила си поста ми от мое име(този с моя и и на Дани цитат).

днес/без да 4ета темата на Сиси/зададох същия въпрос на бащата на децата ми.
снощи бяхме заедно сами/децата при майка ми/.той направи вечеря ,пийнахме,гледахме ТВ ,после хоп в кревата и въобще всичко беше както когато бяхме гаджета.
и днес взехме децата,беше хубав ден ,приятно топло за сезона разходиме се ,веселихме се и се прибрахме -всеки при неговите родители.той взе и дъщеря ни да я гледа през седмицата,докато дойде уикенда и вероятно ще бъдем пак заедно.
на въпроса ми той отговори-,,не ,ако нямахме деца,нямаше да продължим връзката ни,,
а аз  мисля ,точно обратното-това ,че имаме деца е причината ,или повода/кой както иска да го нарича/ за раздялата между 2 ма души.
нарочно не казвам семейство.за мен семейството са моите деца
даже и майка ми е след тях.
ТОВА ДА СЕ ГРИЖИШ ЗА ДРУГ,БИЛО ТО МЪЖ ,ЖЕНА ИЛИ ДЕЦА Е НЕМАЛКО УСИЛИЕ И ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕБОРИШ СЪС СОБСТЕНИЯ ЕГОИЗЪМ И НАРЦИСИЗЪМ,КОЕТО НЕ ВИНАГИ СЕ ОТДАВА!
това е според мен повода/причината/.
ние ,майките сме  така устроени,че да бъдем по -отговорнии по малко егоисти,да понасяме повече трудности,защото сме по -силни.
ние ,а не мъжете/мъжкия пол въобще в природата/ сме биологично пригодени да зачеваме ,износваме и отглеждаме децата.
а това ,че мъжете са по -големи егоисти и деца от жените е всеизвестна истина.
има ли мъж ,който да помага в отглеждането на децата или той се появява от време на време...
много важно.голям прас !
значи съм си спестила грижите и по него.
щото мъжете това изискват-НЯКОЙ ДА СЕ ГРИЖИ ЗА ТЯХ ,КАТО ЗА ДЕТЕ!
поне при нас е /беше/така.
малко са ония,,другите,, дето предпочитат да се грижат за женичките си .ако на мен това ми се случи ще се почувствам като малко момиченце ,което иска да бъде закриляно.
тогава аз на свой ред няма да се чувствам добре.
а ,бе въобще кат ревнат всички ,и аз вкючая-бащата така,бащата онака....
мноо важно!
по -добре да ми е любовник,той или някой друг отколкото да пера чорапите му,да мия тенжери и накрая и да се опитвам да се разпъвам ,,технично,,в кревата след целия ден с хлапетата.ай ,мерси,нема нужда!
по-добре любовник ,отколкото съпруг.

Не мила, не се лъжа... не ми се влиза в подробности  Просто има хора с които сте перфектната партньорска двойка (дори и бизнес) но не ставате за семейство с всичките му прилежащи атрибути в това число и деца.


desilosha      ама как си набрала скорост само.... Остава само да подпалиш метлата    кефиш ме

Излиза, че за теб това е идеалният вариант ?

не знам дали е идеален,ама за момента е.
често си мисля ,че сме непораснали деца...
всяко силно в егоизма си.
децата ще ни съдят след време.НО,
живеем в консуматорско общество.всичко като ,че ли се свежда понякога до задоволяване на усещания и  нужди.това постоянно ни го набиват по медиите.
самото ни общество е такова-,,набери тел.еди кой си ,спечели !,,.,,отдай се на емоцията!,,
,,купи си еди какво си-достави си удоволствие.!..
каква отговорност ,какви 5 лева!
във века на паричката и копчето кой иска да носи отговорност...
НИКОЙ ,разбирасе .
да прекарва безсънни нощи заради коликите на бебето,памперсите,млякото през нощта.
никой разбира се!
толкова е лесно да си запушиш ушите и очите и да избягаш...
къде.
където и да е -в обятията на друга,в кръчмата,в залата с ротативки,в скайпа с непознато другарче.
от всеки ъгъл дебнат изкушения.

Споделям,мнението че децата са катализатор,просто ускоряват процеса.Незнам как е било при БНД,но мисля че трудно се примири не той да е центъра на моята вселена.Сега за мен детето беше катализатор,просто един ден си зададох въпроса наистина ли искам дъщеря ми да расте с този пример за семейство.Погледнах се отстрани и си казах,такава ли искаш да те запомни детето ти.Реших за себе си,аз неискам тя да мисли че това е нормално,защото не е!Реших че ако някой не те обича,не те уважава,не те цени като човек имаш право да потърсиш своето щастие.Наистина искам да потърся своето щастие,и искам дъщеря ми да знае че всеки човек има право на това.Не смятам че продължавайки да бъда нещастна щях да бъда добра майка,от тази гледна точка да за мене детето беше причина да помоля БНД да се изнесе от вкъщи.Само времето ще покаже дали съм била права.

Онира, странното при мен е, че аз не съм считала за център на вселената нито Него, нито децата си.То е различно.Вниманието, което всеки е получил е достатъчно и все пак-различно, но никой не е бил лишен.

Малко силно се изразих,но при нас ситуацията беше малко по-различна.Седем години борба със стерилитета,толкова много исках да стана майка,че сигурно несъзнателно съм прехвърлила майчини чувства към него.Това е моя грешка,затова после като дойде детето,сигурно се е почувствал малко отхвърлен,защото майчините чувства тръгнаха в правилната посока.

Ем, да, аз пък съм от типа-обгрижващи по дефолт.Без да се замислям, без да ми тежи, и въпреки, че съм го правила, понеже нямаше къде да ме удари-опита така, с изсмукани от пръстите неща, които не бяха и вярни отгоре на всичко.Сам себе си навиваше.Как да е.