А в коя гс се появиха слънчицата?

Моите госпожици се родиха в 38-а г.с. Нямаха никакво намерение да излизат и дори ми предизвикаха раждането. Няма проблем да ги износиш и възможно най-дълго. Ако са ти казали да почиваш - почивай и слушай лекаря си. Стискам палци! 

Ако искаш можеш да пуснеш и анкета, така ще се види по-ясно как е тенденцията с ражданията 

И моите в 38-ма. Насрочиха ми дата за секцио. Нямаха намерение да излизат.

Сетих се да ти кажа, ако ти казват някакви ниски кг на бебетата, не се притеснявай. За моите казаха, че са около 2кг, а се родиха 2300 и 3кг. Успокой се, лекарите си знаят работата

Милички, как да пусна анкета? Никак не съм "на ти" с форумите

И НЕ МИ СТИКАЙТЕ ПАЛЦИ, хич не ми върви . Само си мислете с добро!

отдавна има такава тема 
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=146753.0
ето и още нещо интересно
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=146758.0

Хей, Dolce Vita как да не ти върви - ще си имаш близначета
Моите се родиха в 32 г.с. - 1300 и 1500 г. Ориентирай се къде би могла да родиш по спешност, ако се наложи /в болница, където имат необходимото за недоносени бебенца/. Не се тревожи, чети смешни и забавни неща, лежи си и слушай каквото ти казват лекарите, ВЯРВАЙ, че всичко ще е наред 

Dolce Vita, вярвам, че всичко ще бъде наред с теб и бебчетата ти. Дано издържиш още 3-4 седмички поне, макар че колкото може повече, толкова по-добре за тях.
Аз родих с планово секцио в първия ден от 37-а седмица. Дори си мисля, че можех да издържа още, но така предцени моя док, а аз му имам пълно доверие. Родиха се 2550 и 2900, представям си ако ги бях износила още седмица-две какви меченца щяха да са .
Желая ти спокойствие и успех!

Моите се родиха в 37 г.с. и 6 дни, бяха над 3 кг.
Всичко ще е наред, ще видиш

Oх големи са ви сладурииииииии    Раздавахме им с милото въздушни целувки. И аз искам такива "дебелунки" да износя!! 
А какво значи " в 37 гс? Значи ли 36 гс и няколко дни? Знам, че има спор по въпроса...  

не, значи 37 , евентуално плюс някой ден 

Момичета, браво на вас, че сте издържали до 37 гс. Как ми се иска и на мен... А знаете ли на около 30-32 гс по колко ви е била шийката? Имали ли сте препоръки за пълна почивка и тн?

ми аз лежах в болницата със сантиметър и малко. имаше ефект лежането, не че се увеличи, но спря да се скъсява  иначе 3 пъти лежах по 2 седмици, като последния беше на системи

Родих 37-ма г.с. - седмица преди плановото ми секцио.
Петък имах много енергия и се хванах та изчистих цялата къща с прахосмукачката и разни още други домакински работи свърших... Събота ми падна тапата и ме приеха в болницата, сложиха ме на магнезий да задържат родовата дейност и неделя в 10:30 ме срязаха.
Все си мисля, че ако си бях стояла кротко, можеше да ги понося още малко... Така, че почивката му е майката

И аз родих в 37-ма г.с. (лекарите твърдяха така) въпреки че по моя калкулатор - ето този се водех 36-та

Моите момчета се родиха 3050гр и 2500гр, но и аз почивах последните месеци, а най-вече последните седмици, защото имах зверско падане по стълби (32г.с.)- ето последиците от него

В другата тема ти разказах вече, че тогава бях с 1 см. Спокойно! Щом на но-шпа нямаш контракции, всичко ще е ок. Нали ти казах аз при колко много лекарства имах контракции и бебоците аха да излезат всеки момент. В крайна сметка ги родих в 39 г.с. - май най-късно съм родила аз, като гледам! 

Нели, направила си невероятна снимка на бебоците - там където и двамата са по корем и гледат в обектива. Много са сладки... и са супер различни! 

Деси, ти с твоето раждане ме докара до нервна криза - един месец сънувах всяка вечер как раждам отново, а последните 2 седмици всяка вечер те израждах аз тебе на сън   

Мда, моите мишки наистина са много различни и на външен вид и по характер - единия прилича на баща си, само дето очите са му небесно сини на баба си, а Любчи прилича на Влади и на мен - неговите очи пак са сини, но по-тъмни и пъстри като моите - само имената им разменихме - този дето прилича на нашата рода е кръстен на другата, и обратното 

Oх как ми даваш кураж, мила...  
А ти лежа ли плътно и колко време? Представям си колко е трудно и с по-голямо детенце.
Да ти кажа дори и с нош па при ставане ми се стяга корема. иначе успявам да ги успокоя като лежа и с хапчетата.

Абе хич не ми се ще да те плаша, ама лежах от 11 август до 19 ноември 2007 г. Бая временце изкарах в леглото - 10 дни, от които в патологията на ТК. Казвам ти го, за да знаеш, че трябва да лежиш като квачка - лежиш и мътиш.  После ще тичаш нон-стоп, така че сега стой в леглото. Ти поне си качила много малко кг. Аз по принцип съм много едра и не бях отслабнала още от първото раждане, та това лежане ми се отрази кошмарно в това тоношение... хем по цял ден лежа, хем на диета - без бях хляб, никакво сладко, кроасани, бонбони и т.н.  Само последните седмици, като ходехме с мъжа ми на тонове, той ми купуваше по един дюнер за награда за успешното дотътряне до болницата и обратно в леглото 

За детето мъжа ми пое изцяло грижата - обличане, водене на ясла, хранене, къпане, ставане през нощта и т.н. Освен това той чистеше, готвеше и ми носеше в леглото всичко. Аз само ставах за тоалетна и къпане. Аз не издържах повече от 10 мин права - започваше много да ме боли коремът и долу също.  Освен това пиех магнезий и гинипрал макс доза, така че.... спокооооо!!!  Ако започнат контракции, имаш още много методи да ги спреш. Въвежа се магнезий, после гинипрал, в краен случай в болницата на системи - има дълъг път за задържане, преди да тръгнеш да раждаш! Бъди спокойна и си мисли вече каква гордост ще изпитваш като буташ две легълца в болницата!  Много е гот!

Ако имаш още въпроси... питай! Аз мога да ти дам кураж, защото ги докарах до над 3 кг и двамата... и само благодарение на лекаря ми! Да ми е жив и здрав!

   Всичко е индивидуално и е въпрос на организъм,най -важно е да слушаш лекаря си  и да си спокойна и да си почиваш.Аз понеже съм си твърдоглава работих до последно,т.  е. до 45 дни болничните задължително и си стоях 5 дни в къщи и ми изтекоха водите през нощта към 2 без 15 и 4.30 ми направиха секциото по спешност.Децата се родиха 40 дни по рано от термина,момчета 2480;48см и 2400;45см.само в началото прокървих ,но без опастност лежах в къщи една седмица и се върнах на работа.Чуствах се по добре в движение,макар че лекарката ми се чудеше че не искам болнични.като влезнах 7 месец ми каза че е добре да си остана в къщи,но не ми харесваше да съм сама и си продължих.Колежките постоянно се шегуваха че ще родя на шевната машина.трябва да слушаш и инстинктите на тялото си,да се чустваш добре където и да си.в работата не са ме натоварвали и ме подкрепяха,дори ме глезеха.Успехи и движението е здраве!

Моите се родиха 36 седмица и 4 дена
Малкия беше 3.500 а малката 2.000кг
Ще лежиш много само до WC -то ще ставаш малсимално ограничаваш движенията 
ще си пиеш лекарствата и всичко ще е ок
 

в първия ден на 36г.с., Алекс 2,660кг и Сами 1,915кг.

35-36 г.с.
Кика - 45 см. и 2200 г.
Еса - 44 см. и 2500 г.
 

И аз лежа много защото все съм с болки.От около 5 месец все си изкарвам акъла ако ме заболи повече и си оставам в леглото.Е поне сега вече сме в 7 мия месец,не че е успокоение ама пак е нещо.Скоро пак по спешност ходих до док и сега съм на огромни дози магнерот.Бебоците ми вървят едрички в 27 г.с. бяха по около килограм и триста.
При вас колко са големи.

Привет и лека бременност до края. Погледнах в дневника си, и моите в 28-а са били по 1350. Почти до края вървяха еднакви, но при раждането Хриси беше 2900, а Мишата 2550. Успех!

Ей, DolceVita я пиши как си, че май беше доста разтревожена. Говори ли с лекар, как си тези дни?  Успяваш ли да лежиш по цял ден и как се чувстваш?
Zaki, щом като лежиш не те боли, ще лежиш, ето виж Деси колко време е лежала, хем и с друго детенце и колко време е издържала. Наистина е добре, че си докарала до седмия месец, ама нали знаеш, дано да издържиш повечко...Мисля, че е добре 1300 в 27 г.с., но пък май че това мерене не винаги излиза съвсем точно. Моите през цялото време вървяха мънички, като ме приеха по спешност да раждам и ме преглеждаха се бяха притеснили, че са прекалено мънички за 32 г.с. - 1100г., но се родиха 1300 и 1500 и казаха - добре. А после изведнъж толкова дръпнаха..., явно им е било тясно в корема на мама

Родих точно 1 седмица преди термина, планово секцио сигурно щях да изкарам до края си мисля. От 5-тия месец пазех леглото и си пиех Гинипрал, от 7-мия си стегнах багажа да раждам, защото според мен с тези контракции нямаше да изкарам дълго, но Господ си знае работата.
DolceVita - успокой се, мисли положително и нещата ще се наредят, чака те доста физическо и психическо натоварване, не се натоварвай предварително. Знам, че е лесно сега да го кажа когато всичко е минало.

аз родихв 34 - 35г.с и Алекс 2300 42см иРади 2000 42 см

Здравейте момичета и искрено благодаря за отговорите ви по време не моето отсъствие! 

Ами при какво- бях в петък при моя доктор, той ме прегмеда и каза, че шийката е все още затворена, но се чувства дупето на бебока, т.е. лежане поне още мин 3-4 седмици. Даде ми среща за последни изследвания и тн чак в 37 гс, което ме поизплаши, в смисъл правя си извод , че той хич и не смята да раждам преди това? 
Ох дано, за да свърши ремонта и да дойде майка....Толкова ми се иска д& издържа   

И сега , както и пареди си лежа, ставам само да сменя леглото с канапето в хола, да седна да ям и за душ и тоалетна и веднага пак хоризонтално. Имам чувството, че момичетата, които са издържали до 38-39 гц са били и на лекарсва за задържане. В моята болница не ги дават - само еквивалент на Нош па и това, дли ще успея?!..... 

Естествено, че ще успееш! Къде ще ходиш?!  Не се отчайвай. Щом нямаш разкритие, къде си хукнала да раждаш - споко!  Добре е, че спазваш препоръките и лежиш. От теб сега се иска само това! 

И аз да се включа, мойте ханове се родиха в 35 г.с. и 6 дни и то не за друго , а защото шефката но родилно отделение беше решила , че трябва да е точно сега и на въпреки волята на моя доктор, на въпреки моята воля , някак така стана, че ги извадиха. В последствие да си кажа много се радвах от факта, защото последните седмици буквално се търкалях, а съботите очаквах с ужас защото това бяха дните в които влизах в следваща седмица и винаги имаше някакви необичайни болки: от разтваряне на кости, такива едни коварнички, по ставите , от контракцийки и т.н. Като ги извадиха болките от секциото ми се видяха , като ходене на сладкарница.
И другият радостен факт беше, че се родиха на рожденната дата на моя доктор, достатъчно ми е да са на половина толкова готини хлапетата  колкото е той  и животът ми добива смисъл.
DolceVita това на финиша си му се вика мътене, просто си лежиш и чакаш, а те хлапетата си растат, да не са луди да излизат по-рано
NellyDi много дейна жена си, принципно ме разбиваш и зверски ти се възхищавам с 3 хлапета и кученце, и торти връткаш и на компа седиш и снимки правиш и качваш, явно всичко с хъс и сърце правиш , обаче това със синината от падането ме разби и нея явно с много любов си отгледала, че и злини да не причини

pitia , при кой лекар и къде ражда?

DolceVita , къде си?

В 40-а. 5 дни преди термина. Тръгна като естествено, наложи се секцио.

В 38 г.с. със секцио. Криси 2900 гр и Сияна 2350гр.

DessiJ с док. Стаменов  и с док. Игов раждахме в ТК , но завихрилата се интрига се получи с док. Григорова и един смахнат професор от патологията, които настояха да е в съответния ден, а иначе трябваше да ми вливат хуманоалбумини по настояване на моя док 

Готина лентичка Аз мислех, че хановете са на месеци, а те годинката прескочили
Шегувка де, да не се засегнеш Сладко се е получило, разсъних се докато се мъчех да сметна кога се родиха тези момченца

Цял ден се боря да си кача снимките и все не се получава, накрая лентичката с дефекти излязла , опитах да я редактирам тя пак изчезна, но продължавам да упорствам все по някое време ще се получи