А в коя гс се появиха слънчицата?

Деси, ти с твоето раждане ме докара до нервна криза - един месец сънувах всяка вечер как раждам отново, а последните 2 седмици всяка вечер те израждах аз тебе на сън   

Мда, моите мишки наистина са много различни и на външен вид и по характер - единия прилича на баща си, само дето очите са му небесно сини на баба си, а Любчи прилича на Влади и на мен - неговите очи пак са сини, но по-тъмни и пъстри като моите - само имената им разменихме - този дето прилича на нашата рода е кръстен на другата, и обратното 

Oх как ми даваш кураж, мила...  
А ти лежа ли плътно и колко време? Представям си колко е трудно и с по-голямо детенце.
Да ти кажа дори и с нош па при ставане ми се стяга корема. иначе успявам да ги успокоя като лежа и с хапчетата.

Абе хич не ми се ще да те плаша, ама лежах от 11 август до 19 ноември 2007 г. Бая временце изкарах в леглото - 10 дни, от които в патологията на ТК. Казвам ти го, за да знаеш, че трябва да лежиш като квачка - лежиш и мътиш.  После ще тичаш нон-стоп, така че сега стой в леглото. Ти поне си качила много малко кг. Аз по принцип съм много едра и не бях отслабнала още от първото раждане, та това лежане ми се отрази кошмарно в това тоношение... хем по цял ден лежа, хем на диета - без бях хляб, никакво сладко, кроасани, бонбони и т.н.  Само последните седмици, като ходехме с мъжа ми на тонове, той ми купуваше по един дюнер за награда за успешното дотътряне до болницата и обратно в леглото 

За детето мъжа ми пое изцяло грижата - обличане, водене на ясла, хранене, къпане, ставане през нощта и т.н. Освен това той чистеше, готвеше и ми носеше в леглото всичко. Аз само ставах за тоалетна и къпане. Аз не издържах повече от 10 мин права - започваше много да ме боли коремът и долу също.  Освен това пиех магнезий и гинипрал макс доза, така че.... спокооооо!!!  Ако започнат контракции, имаш още много методи да ги спреш. Въвежа се магнезий, после гинипрал, в краен случай в болницата на системи - има дълъг път за задържане, преди да тръгнеш да раждаш! Бъди спокойна и си мисли вече каква гордост ще изпитваш като буташ две легълца в болницата!  Много е гот!

Ако имаш още въпроси... питай! Аз мога да ти дам кураж, защото ги докарах до над 3 кг и двамата... и само благодарение на лекаря ми! Да ми е жив и здрав!

   Всичко е индивидуално и е въпрос на организъм,най -важно е да слушаш лекаря си  и да си спокойна и да си почиваш.Аз понеже съм си твърдоглава работих до последно,т.  е. до 45 дни болничните задължително и си стоях 5 дни в къщи и ми изтекоха водите през нощта към 2 без 15 и 4.30 ми направиха секциото по спешност.Децата се родиха 40 дни по рано от термина,момчета 2480;48см и 2400;45см.само в началото прокървих ,но без опастност лежах в къщи една седмица и се върнах на работа.Чуствах се по добре в движение,макар че лекарката ми се чудеше че не искам болнични.като влезнах 7 месец ми каза че е добре да си остана в къщи,но не ми харесваше да съм сама и си продължих.Колежките постоянно се шегуваха че ще родя на шевната машина.трябва да слушаш и инстинктите на тялото си,да се чустваш добре където и да си.в работата не са ме натоварвали и ме подкрепяха,дори ме глезеха.Успехи и движението е здраве!

Моите се родиха 36 седмица и 4 дена
Малкия беше 3.500 а малката 2.000кг
Ще лежиш много само до WC -то ще ставаш малсимално ограничаваш движенията 
ще си пиеш лекарствата и всичко ще е ок
 

в първия ден на 36г.с., Алекс 2,660кг и Сами 1,915кг.

35-36 г.с.
Кика - 45 см. и 2200 г.
Еса - 44 см. и 2500 г.
 

И аз лежа много защото все съм с болки.От около 5 месец все си изкарвам акъла ако ме заболи повече и си оставам в леглото.Е поне сега вече сме в 7 мия месец,не че е успокоение ама пак е нещо.Скоро пак по спешност ходих до док и сега съм на огромни дози магнерот.Бебоците ми вървят едрички в 27 г.с. бяха по около килограм и триста.
При вас колко са големи.

Привет и лека бременност до края. Погледнах в дневника си, и моите в 28-а са били по 1350. Почти до края вървяха еднакви, но при раждането Хриси беше 2900, а Мишата 2550. Успех!

Ей, DolceVita я пиши как си, че май беше доста разтревожена. Говори ли с лекар, как си тези дни?  Успяваш ли да лежиш по цял ден и как се чувстваш?
Zaki, щом като лежиш не те боли, ще лежиш, ето виж Деси колко време е лежала, хем и с друго детенце и колко време е издържала. Наистина е добре, че си докарала до седмия месец, ама нали знаеш, дано да издържиш повечко...Мисля, че е добре 1300 в 27 г.с., но пък май че това мерене не винаги излиза съвсем точно. Моите през цялото време вървяха мънички, като ме приеха по спешност да раждам и ме преглеждаха се бяха притеснили, че са прекалено мънички за 32 г.с. - 1100г., но се родиха 1300 и 1500 и казаха - добре. А после изведнъж толкова дръпнаха..., явно им е било тясно в корема на мама

Родих точно 1 седмица преди термина, планово секцио сигурно щях да изкарам до края си мисля. От 5-тия месец пазех леглото и си пиех Гинипрал, от 7-мия си стегнах багажа да раждам, защото според мен с тези контракции нямаше да изкарам дълго, но Господ си знае работата.
DolceVita - успокой се, мисли положително и нещата ще се наредят, чака те доста физическо и психическо натоварване, не се натоварвай предварително. Знам, че е лесно сега да го кажа когато всичко е минало.

аз родихв 34 - 35г.с и Алекс 2300 42см иРади 2000 42 см

Здравейте момичета и искрено благодаря за отговорите ви по време не моето отсъствие! 

Ами при какво- бях в петък при моя доктор, той ме прегмеда и каза, че шийката е все още затворена, но се чувства дупето на бебока, т.е. лежане поне още мин 3-4 седмици. Даде ми среща за последни изследвания и тн чак в 37 гс, което ме поизплаши, в смисъл правя си извод , че той хич и не смята да раждам преди това? 
Ох дано, за да свърши ремонта и да дойде майка....Толкова ми се иска д& издържа   

И сега , както и пареди си лежа, ставам само да сменя леглото с канапето в хола, да седна да ям и за душ и тоалетна и веднага пак хоризонтално. Имам чувството, че момичетата, които са издържали до 38-39 гц са били и на лекарсва за задържане. В моята болница не ги дават - само еквивалент на Нош па и това, дли ще успея?!..... 

Естествено, че ще успееш! Къде ще ходиш?!  Не се отчайвай. Щом нямаш разкритие, къде си хукнала да раждаш - споко!  Добре е, че спазваш препоръките и лежиш. От теб сега се иска само това! 

И аз да се включа, мойте ханове се родиха в 35 г.с. и 6 дни и то не за друго , а защото шефката но родилно отделение беше решила , че трябва да е точно сега и на въпреки волята на моя доктор, на въпреки моята воля , някак така стана, че ги извадиха. В последствие да си кажа много се радвах от факта, защото последните седмици буквално се търкалях, а съботите очаквах с ужас защото това бяха дните в които влизах в следваща седмица и винаги имаше някакви необичайни болки: от разтваряне на кости, такива едни коварнички, по ставите , от контракцийки и т.н. Като ги извадиха болките от секциото ми се видяха , като ходене на сладкарница.
И другият радостен факт беше, че се родиха на рожденната дата на моя доктор, достатъчно ми е да са на половина толкова готини хлапетата  колкото е той  и животът ми добива смисъл.
DolceVita това на финиша си му се вика мътене, просто си лежиш и чакаш, а те хлапетата си растат, да не са луди да излизат по-рано
NellyDi много дейна жена си, принципно ме разбиваш и зверски ти се възхищавам с 3 хлапета и кученце, и торти връткаш и на компа седиш и снимки правиш и качваш, явно всичко с хъс и сърце правиш , обаче това със синината от падането ме разби и нея явно с много любов си отгледала, че и злини да не причини