Социална изолация.

  • 4 308
  • 34
  •   1
Отговори
# 30
ей Ket_G, идеята не е лоша...
но да се моткаш сама по 2-3 часа навън...само с детето
понякога омръзва..... поне на мене,
и затова съм толкова доволна от интернета в къщи
Simple Smile

# 31
  • Мнения: 884
Преди два месец и аз като че ли имах готов отговор как човек да не се обрича на социална изолация, когато е с беб в къщи. Ама я ме вижте сега-със 7-8кг отгоре, прораснала коса, вечно ревящо бебе-какви приятелки в къщи-тя спи 1 час, после три реве, времето ти скапва настроението и без друго, баби на хоризонта-няма, ада ходя на гости с бебе-абсурд. И аз искам да си каля детето, но за двумесечно бебе температури около нулата са прекалено ниски. Имам много хобита в къщи, но ежедневието ми е толкова разпокъсано, че не си струва дори да се захващам с тях. Един-едничък НЕТ ми е останал, а останалото ще трябва да го надживеем, мили социално изолирани мами, и да чакаме по-добри времена за социални изяви.

# 32
Не съм спирала да работя. За което ми е някак съвество, но нямах друг избор. Ако искаш съвет: наслади се на това, че си с детето си и имаш възможност да си почиваш, да излизате на разходки да ходите по гостита....това е.

# 33
  • Мнения: 521
И хоби имам, и баби под път и над път Но като се замисля просто ми липсва част от работата. А че се наслаждавам на всеки миг с бебка е ясно, ако мога няма да я изспускам от ръцете си.Прекаленото ми желание да съм с нея и нежеланието ми да я оставя за п дълго време при някоя баба ми създава това усещане.
Май сбърках като бях толкова независима - в смисъл - да не  я оставям в други ръце

# 34
  • Мнения: 474
И хоби имам, и баби под път и над път Но като се замисля просто ми липсва част от работата. А че се наслаждавам на всеки миг с бебка е ясно, ако мога няма да я изспускам от ръцете си.Прекаленото ми желание да съм с нея и нежеланието ми да я оставя за п дълго време при някоя баба ми създава това усещане.
Май сбърках като бях толкова независима - в смисъл - да не  я оставям в други ръце

Спокойно! Ще се върнеш на работа и с носталгия ще си спомняш времето, когато си се чудела какво да правиш и с кого да си поговориш. Аз съм изпитвала абсолютно същите усещания като теб, дори имах желание да избягам и от вечните тъпи разговори по градинките с майките-съседки, защото всеки ден говорене на една и съща тема направо ме влудяваше. Като идваха гости у нас, всички се занимаваха с детето и пак разговорите се свеждаха до зъбки, памперси и т.н. Да не говорим, че приятелите ни спряха да идват, защото при бебе не е гости като гости и т.н. Но тръгнах на работа и се почувствах отново човек. Само дето сега пък не ми стига времето за нищо... Като знам преди колко време висях в интернет и пишех в 3-4 форума, а сега се радвам като дете на ваканция като мога да отделя и 30 мин. за нета...  Laughing

Общи условия

Активация на акаунт