Забранява ли се даването на информация дори за наследствени заболявания?

Трудно е да се даде информация за наследствени заболявания. По принцип се изоставят деца, защото те са грешка за биологичните си родители. Съмнявам се, че едно 15 годишно момиче, забременяло случайно се е интересувало някога от наследствените заболявания в рода. Или пък гореспоменатат жена с 12 деца, всички дадени по домове. Хайде да не се лъжем. Едва ли ромите изоставящи децата си (повечето от тях неграмотни) , знаят за наследствените си заболявания. Или пък майките, които не знаят дори от кого е детето. Как да кажат дали в рода на бащата има наследствени заболявания? Истината е, че хората, които имат поне задоволителна здравна култура, много рядко допускат "грешки".
Относно картоните в домовете - ами всички деца си имат картони. Това, че не са водени както трябва и не са установени всички заболявания е грешка на самия дом. Лошо е също, че има деца с установени заболявания и въпреки това нелекувани в дома.

Сори, не съм видяла въпроса досега.
Досега на мен не ми е известно, някой осиновител да е получил достъп до пълния социален доклад, най-често соц. работници четат "избрани моменти от него".
Но
След внасянето на делото в съда, осиновителите като страна по него, могат да поискат от деловодството на съда, да прегледат материалите по преписката. Аз  така направих. Няколко дни преди заседанието, отидох в деловодството, поисках от секретарката на съответния състав делото за преглед и си го получих. Така успях на спокойствие и сама да се запозная с всичко. Попаднах на неща, които ми бяха спестени от социалните, не бяха написани и в хвърчащото листче, с което беше изписан Никола.

Да, точно както казва Фуси ...
На този етап са ми пререзказани соц доклад и мед.картон ... Очаквам образуването на делото, та най-накрая да отида и прочета! Но ето ги парадоксите - подписваме молбата за съда, която се внася с придружително писмо от социалните, доказателствата са към нея ... Т.е. аз не съм чела доказателства по дело по мое искане!!! При това, в доказателствата по делото има вече подписана от нас пред нотаруис декларация, че ни е известно всичко за здравословното състояние и произхода! Откровена лъжа от наша страна Значи първо подписвам всичко, за да си го вкарам в съда, за да мога да прочета едва там  .... Ако кажа това на съдията, как ли ще погледне и ще е убеден ли в искането ми?!
От нас се чака да вземем твърдо решение, за цял живот - категорична съм, че това не е сериозен и правилен подход! При това е и прехвърляне на топката в съда, щото той всъщност допуска осиновяването, негова е преценката и решението, не на социалните! А съда излиза, че го лъжем ...
Съгласна съм, че съвсем в началото не е уместно да се даде всичко, предвид възможния отказ ... Но и за тази фаза могат да се въведат декларации, отговорност при какви условия ти предоставят информацията! Иначе се получава затворения кръг, в който участваме всички сега ...
И сега - защо не настоявах междувременно и защо не си търсих правата? Защото това едва ли ще промени решението ми, аз това дете вече си го заобичах и не мога да го изоставя, каквото и да науча за него, и защото знам, че така или иначе, ще намеря начин да го науча, за да съм му максимално полезна, ако се наложи, защото не знам на кой свят съм от щастие и емоцията отслабва реакциите ми ...
Знам, че социалните гледат интереса на детето и приключване на случая му по най-благоприятен начин. Убедена съм, че тези, които срещнах са почтени хора, които не са пропуснали да ме осведомят (устно ) за важните неща ... Знам и че знаят за емоционалното ни състояние в тези моменти ... Но предоставянето на цялата налична информация за детето преди решението на осиновителите е важна най-вече за детето! Несериозно е вземането на такова точно решение в състояние на емоционално пиянство! Само с трезв акъл и убеден, че разполага с всички възможни факти, осиновителят е взел наистина обосновано и трайно решение.

Между другото, сутринта до 11 по Хоризонт е имало предаване по темата, специално за информацията, която предоставят социалните на кандидат-осиновителите ... Аз лично го изпуснах, някой с отзиви?

Стана малко неочаквано, затова нямах време да ви съобщя.

Участвахме госпожа Христова от ДАЗД (ако съм чула добре по телефона, свариха ме малко неподготвена) и аз.

Най-общо говорихме следното:

Изтъкнах именно изписаните до момента положения, а от своя страна дамата от ДАЗД, даде мотивите, поради които често няма информация или тя е невярна.
Единствен източник за подобна информация е биологичната майка и донякъде личният лекар, и лекарят проследил бременността, ако има такива.

Посочих възможността, приемането на децата да се затрудни донякъде, в смисъл, че не бива да се приема дете за отглеждане в социален дом, без да се предостави възможно най-пълна информация. Но служителката от ДАЗД, пак подчерта, че това зависи изключително от желанието и волята на майката.
Интересно предложение постъпи от нейна страна - да се наложат законови санкции за родители, които не предоставят подобна информация, което е само и единствено в интерес на детето.
Би било добре, да се обърне внимание на такава хипотеза.

Надявам се, работещите в радио Хоризонт както и работещите в социалната сфера, да продължат прочита на темата, в потвърждение на думите ми, че реално осиновителите, нямат индивидуален достъп до социалния доклад на детето, което наистина трябва да се изкорени като практика.
Бъдещите родители в подобен момент са под влияние на доста емоции, не е редно, пък макар и с благородни намерения, да се лишават от правото на информация, пак казвам - в интерес на детето!

Другото странно нещо е твърдението, че би трябвало да получаваме епикриза, издадена от родилния дом, с час на раждане и по какъв начин е протекло раждането, както и състоянието на детето в следродилния период.
Някой от вас, притежава ли подобен документ?

Без час на раждане, епикриза включваща  всякаква информация за раждането, проплакване, и т.н имам за Митко. Не е много като информация но все пак е нещо на фона на хвърчащото листче с размери и на две места б.о. за Милен.

Не ми е предоставян такъв документ, но той съществуваше и аз го преписах в съда.

matakosmata, ,много,много съм съгласна с теб.Не може една смяна на име да възпрепятства даването на такава важна информация.А и семействата,предприели осиновяване на детенце,би трябвало(моля,да ме извинят,не поучавам никой) да са малко по-настоятелни,относно здравето на детето.Въпреки състоянието им в момента на осиновяване на детенцето.

DarZaMen,ще стискам палци да е плодотворна инициативата.Дано се променят нещата

Какъв картон, какъв доклад, какви пет лева!? Единственото, което ми бе предоставено от социалните беше информацията, че детето е родено нормално, след добре протекла пета бременност на майката. Дали е така - един Господ знае. А пък такова нещо като епикриза с час на раждане и прочие - даже не бях и чувала, че съществува. От дома бе изписана с мед.свидетелство, в което бе вписано единствено, че е прекарала някакъв бронхит и АБ, с който е лекувана. Всичко друго беше Б.О. Както и с имунизационен паспорт, слава Богу.
А пък това, че мога да видя документите по делото от съда, не го знаех, иначе щях да го направя.

Повярвайте ни, ние правим всичко, което е допустимо за възможностите ни!!! Вашето добруване (на осиновените деца) е от много съществено значение за нас!!!

Лошото е, че системата и средата далеч не благоприятстват това. За съжаление, личният ентусиазъм и усърдие не са достатъчни да обезпечат търсения резултат И в миналото, и сега.

Темата е много пространна, но като начало, в БГ липсват принципни правила за медицинската информация и документация въобще, какво остава за тази, на която имат право осиновителите ...
Нито дума в Семейния кодекс, Закона за закрила на детето, Закона за здравето (според който трябва да има наредба за медицинската докуметация, ама няма още), Кодекса за професионална етика на лекарите (на основание Закона за съсловните организации на лекарите и "зъболекарите"), Правилника за дейността на ДМСГД (поне е лечебно заведение) ... Нещо повече, има правила, които по-скоро препятстват даването на информация под предтекст лекарска тайна, отколкото да нормират и установяват начини за получаването  й ...
Можем да се обединим да търсим основания за достъп, лично или като законни представители, но общо взето - бледа надежда ...
Прословутият ЛАК (личен амбулаторен картон, който задължително се води в ДМСГД по правилник) никъде не е нормиран като документ и няма задължения, свързани с предоставяне на инфото в него ... Спор да няма, регламентирано е, че имаме право на епикриза, но никъде не се сочи какво точно трябва да има в нея ... нито отдавна не е валиден установеният за епикриза образец ... (в Нар. 29/1999 на МЗ е правото).
Та затова съм си откровено отчаяна ... ако нещо се постигне от някого, то определено е изключение, дай боже повече изключения
Бе, работа ни чака

Лошото е, че се хващаме на работа, когато децата ни дойдат у дома, а тогава няма много избор: или лишаваме децата си от нещо, заради въпросната работа, или работата не е на ниво, заради децата...

Е,да,лесно е да се дава акъл отстрани(за себе си говоря),но май доста пречки има откъм институции.Така и не посмях да прекрача портичката на "Дом "Майка и Дете" в Плевен. 2 пъти стигах до там и се връщах,а сърцето ми щеше да се пръсне - не мога да си обясня защо.Мисля,че беше чувство за вина към родителите ми,защото знам коло се страхуват да не реша да отида някой ден там,независимо от какви интереси и по каква причина.
А относно ЛАК да попитам,как така не е нормиран като документ?Какво е тогава?Не разбирам - ако отида и поискам информация за собственото си здравословно състояние ,с какво право ще я укрият,било то и под предтекст ,че е лекарска тайна.Това не е ли лична информация - все пак засяга мен,моят организъм?
marrymaroon,толкова съжалявам .Сигурна съм,че си направила всичко по силите си,но като съдя по обстановките,в които "живеят"изоставените деца на БГ,като съдя и по 10-те стотинки дневни джобни,надали няма да се намерят и други вратички за да укриват и здравословното им състояние.Едва ви гласността на проблемът ще уплаши някого.