Защо да не се знае,света е малък.Ако вкъщи е дискутирано пред децата за родителите на техни приятелчета,съседите също.
Не е редно наистина,но е факт.Всичко се коментира.
- Публикувана: 23 ян. 2008, 11:59 ч.
- Последно мнение: 4 фев. 2008, 13:29 ч.
С брк или без брак
Вижда ми се неестествено- ние например не сме уведомявали никой от обкръжението ни (само по-тесен кръг приятели са втечение) дали сме ходили да се разпишем. И не ми се струва нормално нашето решение да се коментира от трети лица извън семейството (такива хора бих ги поставила на мястото им).
Не е редно наистина,но е факт.Всичко се коментира.
Гаранция за бъдещето на детето и на нея.
Че няма да те зареже ли, не разбирам, конкретно за какви гаранции говориш?
Гаранция за бъдещето на детето и на нея.
Че няма да те зареже ли, не разбирам, конкретно за какви гаранции говориш?
Бракът е по-добре уреден юридически. При евентуален развод закона защитава правата на децата и на родителя, които е по-слаб икономически и "правно неориентиран" (ако може така да се каже).
Съжителството без брак не е много добре уредено (да не кажа никак) юридически все още. При евентуална раздяла е малко по-трудно да се защитят правата на децата.
За правата на по-слабия родител (икономически или правно) - в този случай е много по-трудно да бъдат защитени.
И двата варианта могат да бъдат изгодни или неизгодни. Всеки си решава сам.
За качеството и дължината на връзката гаранции няма и в двата случая.
Съжителството без брак не е много добре уредено (да не кажа никак) юридически все още. При евентуална раздяла е малко по-трудно да се защитят правата на децата.
За правата на по-слабия родител (икономически или правно) - в този случай е много по-трудно да бъдат защитени.
И двата варианта могат да бъдат изгодни или неизгодни. Всеки си решава сам.
За качеството и дължината на връзката гаранции няма и в двата случая.
С брак. Действа добре и надвамата. И юридическата страна на въпроса не е за пренебрегване. Другите привърженици на брака са описали добре предимствата.
Традиционалист съм в това отношение. Много е приятно, когато децата започнат да питат и да гледат снимки от сватбата ни, интересуват се как така сме решили да се оженим, какво сме си мислели тогава и др.
Традиционалист съм в това отношение. Много е приятно, когато децата започнат да питат и да гледат снимки от сватбата ни, интересуват се как така сме решили да се оженим, какво сме си мислели тогава и др.
Аз лично съм твърдо против брака. Досега това не е било пречка да съжителстваме заедно и по никакъв начин не се е отразило на детето ми. Това, че с баща и имаме различни фамилии по никакъв начин не влияе на връзката ни и отношението ни към нея. Заедно сме вече 6-та година и той твърди, че държи да остареем заедно.
Всеки си преценява сам, но за мен брак, който се сключва заради появилото се дете е меко казано несериозен. Нито един от тези бракове не просъществува дълго. А бременна булка за мен е ужасна гледка.
Всеки си преценява сам, но за мен брак, който се сключва заради появилото се дете е меко казано несериозен. Нито един от тези бракове не просъществува дълго. А бременна булка за мен е ужасна гледка.
... Нито един от тези бракове не просъществува дълго. А бременна булка за мен е ужасна гледка.
Ти всички такива бракове ли си ги посетила? Че и след това си следила как се развиват? Ама в България само или по цялата земя?Пък за мен бременна жена е много хубава гледка, булка е много хубава гледка - та бременна булка е много хубава гледка на квадрат
Правата и задълженията в брака , определени от законодателите са едно, поемането на отговорност към семейството(съществената част) е друго.Ако считаш че подписването на опр. документи ще ти гарантира второто-ще сгрешиш много.Истинското , осъзнатото поемане на отговорност е личен избор и вътрешна убеденост.Т.е. брак(подпис) и отговорност са различни неща. От тук нататък всеки избира според емоциите си и разбиранията си.Аз съм омъжена, защото харесвам идеята за сватбен ден, феерия и прочее..., и защото брака доукрасява връзката ни.Но не той ни прави отговорни и грижовни към децата ни и нас самите.
Успех в избора.
Успех в избора.
Аз живях две години с този мъж, събрахме се само няколко седмици след като се запознахме; в него видях отговорност, упора, партньор (вкл. в секса); разбрах напълно какво означава да намериш другар в живота, дори и израза да звучи демоде.
Не сме искали да се женим. Никой не го и очакваше от нас. Близките ни приемаха като семейство, каквото действително бяхме от първия ден.
Преди три месеца сключихме граждански брак. По административни съображения. Решихме го спонтанно в сряда, в неделя вече бяхме документално семейство. Аз си запазих името. Лично за мен - разлика няма, освен че можем да ползваме семейно общежитие, което е доста по-евтино от квартира
. Ако човекът до теб е отговорен и разбран, винаги ще можеш да разччиташ на него, дори ако се разделите, дори ако никакъв закон не го принуждава.
Ако е леке - никакква администрация нямада го накара да спре да е леке! Примери колкото искаш.
А, и още нещо - решението да имаме дете беше действително обмислено и преценено, защото това са важните неща; Ако имате разбирателство по тези въпроси, бракът не променя нищо!
(многословна както винаги...)
Бракът е по-добре уреден юридически. При евентуален развод закона защитава правата на децата и на родителя, които е по-слаб икономически и "правно неориентиран" (ако може така да се каже).
... 68лв50ст? И принуждава таткото да си вижда децата всяка събота? Чудно! Толкова е уредено всичко в нашата държава, че ако погледнем продължителността на бракоразводните дела.... 
на мен ми се завива свят от някои "юридически изцепки"... Има доста случаи, когато в крайна сметка единият се предава, зарязва делото, живеят си отделно, с други партньори, но са си все "семейство"...Ако законите се осъвременят малко, и нещата се регулират действително, бракът би имал действително стойност. В настоящото положение - едва ли.
Нека ти предложат, пък тогава се чуди
Аз съм омъжена от 17 г. и не съм чувала за жена, на която са и предложили, а тя е отказала и е предпочела да живеят заедно без брак
Аз съм омъжена от 17 г. и не съм чувала за жена, на която са и предложили, а тя е отказала и е предпочела да живеят заедно без брак
Предложиха ми 3 пъти.@ години след началото на вризката ни,На 5-тт годишнина и след като разбрахме че чакаме дете.И трите пъти отказах!
Нека ти предложат, пък тогава се чуди
Аз съм омъжена от 17 г. и не съм чувала за жена, на която са и предложили, а тя е отказала и е предпочела да живеят заедно без брак
Аз съм омъжена от 17 г. и не съм чувала за жена, на която са и предложили, а тя е отказала и е предпочела да живеят заедно без брак
Предложиха ми 3 пъти.@ години след началото на вризката ни,На 5-тт годишнина и след като разбрахме че чакаме дете.И трите пъти отказах!
Аз!!!
Предложиха ми 3 пъти.@ години след началото на вризката ни,На 5-тт годишнина и след като разбрахме че чакаме дете.И трите пъти отказах!
Предложиха ми 3 пъти.@ години след началото на вризката ни,На 5-тт годишнина и след като разбрахме че чакаме дете.И трите пъти отказах!
[/quote]
Хмммм, изненадахте ме! Сега остава и да ви повярвам, като споделите мотиви за отказа - ако не е прекалено лично, разбира се!
Това е изцяло личен избор.Разлика фактически няма.Просто както се чувстваш по-добре...
...вече е въпрос на разбиране...аз също съм превърженичка на брака