Ние пък си имаме хамстер - най-неверояният сладур на света! Когато отидох да го купувам продавачката ми даде да бръкна в клетка с десетина хамита и да си избера. Всичките наскачаха да ми съскат, само този не ми изсъска и си го избрах него. За два месеца успях да го дресирам /някак успявам да се разбирам с животни/ - идва, когато го викам, гушка се при мен, прави ми знаци, когато иска нещо. Излезе много почтен и възпитан екземпляр - ако щете вярвайте, но го пускаме да се разхожда навсякъде, а когато стане време да го прибирам в клетката го викам по име и той идва. Търчи като бесен из целия апартамент, но никъде не е акал или пишкал - тези работи си ги прави само в долната част на клетката, където е талаша.
Та, мисълта ми е, че няма значение какво животно отглеждаш, важно е да имаш подход и да успееш да се сработиш с него. Моят хамстер никога не ме е хапал, нито пък децата, а те доста го тормозят.
Веднъж в седмицата подменям талаша, сипвам всеки ден прясна вода и храна и това е цялото гледане. Останалото е лигавене и лично отношение.
Да са ви живи и здрави питомците!
Та, мисълта ми е, че няма значение какво животно отглеждаш, важно е да имаш подход и да успееш да се сработиш с него. Моят хамстер никога не ме е хапал, нито пък децата, а те доста го тормозят.
Веднъж в седмицата подменям талаша, сипвам всеки ден прясна вода и храна и това е цялото гледане. Останалото е лигавене и лично отношение.
Да са ви живи и здрави питомците!
