И аз моята не я понасям никак ама гледам и да не я виждам. По празници ми се налага, но пък почти не разговарям с нея или си намирам някакви мнооого важни занимания и се спасявам. К`во да правя, заради мъжо я поизтърпявам, няма как. Поне не живеем заедно пък и тя рядко се сеща за нас и не ни тормози с посещения много. Та моят начин е да не обръщам внимание и да гледам да не си дразня излишно нервната система с нея.
- Публикувана: 24 ян. 2008, 17:08 ч.
- Последно мнение: 1 март 2008, 10:35 ч.
Какво правите, когато не понасяте свекърва си?
Айде и аз да си излея душата: Не понасям свекър си.
Малко предистория: Свекървата е починала преди доста години /тогавя бяхме в една компания с мъжо и познавах майка му - мога да кажа само добри неща за нея/.
Та за свекъра - той никога не се е интересувал от собствените си деца, камо ли от внуците си . Но като разбра , че сме гаджета с моя, спря да ми говори /съседи сме/ и пет години ме разминаваше на улицата като пътен знак. Като видя, че не помагат на акцията да се разделим с мъжо неговите сплетни и интриги, си клекна на д-то и поне започна да ми говори. Добрата новина е, че не завися по какъвто и да било начин от свекъра - финасов или прочие.
Сега, обаче откакто се роди сина ми, мноу , ама мноу се дразня. Звънеше ми в родилния дом и той, пък и приятелката му да ме питат как съм аз, как било детето. Че кво ме питат - да дойдат да го видят.
След като ни изписаха - ни звук, ни вопъл, ни стон. След две седмици се появи и остави едни 100 лева на детето. Получаваме разни подаръци /купени от стоки по левче, но както и да е - толкова му се откъснало от сърцето, макар да не е зле финансово/ , ама ... тоз човек не знае и как да подари. Звъни на мъжо и му вика - иди у дома и вземи еди кво си, че съм го купил на детето. Ми що не му го подари лично? Пояснение - обяснено му е, че дори и без предварителна угоорка може да дойде у нас за да си види внучето.
Тоз човек не разбра ли, че отношение трябва, не селски изцепки...
Малко предистория: Свекървата е починала преди доста години /тогавя бяхме в една компания с мъжо и познавах майка му - мога да кажа само добри неща за нея/.
Та за свекъра - той никога не се е интересувал от собствените си деца, камо ли от внуците си . Но като разбра , че сме гаджета с моя, спря да ми говори /съседи сме/ и пет години ме разминаваше на улицата като пътен знак. Като видя, че не помагат на акцията да се разделим с мъжо неговите сплетни и интриги, си клекна на д-то и поне започна да ми говори. Добрата новина е, че не завися по какъвто и да било начин от свекъра - финасов или прочие.
Сега, обаче откакто се роди сина ми, мноу , ама мноу се дразня. Звънеше ми в родилния дом и той, пък и приятелката му да ме питат как съм аз, как било детето. Че кво ме питат - да дойдат да го видят.
След като ни изписаха - ни звук, ни вопъл, ни стон. След две седмици се появи и остави едни 100 лева на детето. Получаваме разни подаръци /купени от стоки по левче, но както и да е - толкова му се откъснало от сърцето, макар да не е зле финансово/ , ама ... тоз човек не знае и как да подари. Звъни на мъжо и му вика - иди у дома и вземи еди кво си, че съм го купил на детето. Ми що не му го подари лично? Пояснение - обяснено му е, че дори и без предварителна угоорка може да дойде у нас за да си види внучето.
Тоз човек не разбра ли, че отношение трябва, не селски изцепки...
Абе от къде се взехте всички такива добродетелки и с такива чисти и неподправени, нематериални помисли,бее?То направо човек с мед да ви намаже.Да!!! Смятам, че трябва , когато човек има някакви претенции - то трябва те да се покриват с това какво ти даваш на този, от който изискваш, разбираш ли ме?Не ми ги пишете тия клишета, че не била длъжна-ДА!!!!Никому ,никой не е длъжен!И аз не съм длъжна да я уважавам,нали така?Защото иначе ще се получи неща като това: "Ти го плюеш-то си мисли, че дъжд вали!"Е,не съм толкова зле и не съм си намерила достойнството на улицата...Значи някой само ще дават, други само ще получават!Да, ама не!Всичко в тоя свят има баланс!Или да завърша: КАКВОТО ПОЧУКАЛО -ТАКОВА СЕ ОБАДИЛО!
Понеже тя не дава и ти реши да не даваш.
Потрисъм се че има такива хора като теб.
Как бихте постъпили, ако не понасяте свекърва си ? Да! Не ме ангажира с присъствие всеки ден, но като дойдат празниците?????Какво да правя, не искам да я виждам...
Оле-мале.... Какво ли би направил мъжа ти ако не понасяше майка ти и респективно ако свекърва ти не те понасяше дали щеше да кани мъжа ти напразници с изричната уговорка "Не взимай жена си, че не я понасям"
Толкова ли е трудно да изтърпите за няколко часа/дни човек когото на понасяте? Ами ако ви се наложи да работите по 8 часа с човек, когото не понасяте?
И аз моята не я понасям никак ама гледам и да не я виждам. По празници ми се налага, но пък почти не разговарям с нея или си намирам някакви мнооого важни занимания и се спасявам. К`во да правя, заради мъжо я поизтърпявам, няма как. Поне не живеем заедно пък и тя рядко се сеща за нас и не ни тормози с посещения много. Та моят начин е да не обръщам внимание и да гледам да не си дразня излишно нервната система с нея.
На мен пък ми стана мъчно за тази женица - лошата свекърва. По едни или други причини не се е "представила" добре пред снахата - не я е обсипала с красиви думи, ценности, пари, подходящи грижи...И сега какво? Докато е жива, трябва да стои на тръни пред майката на внучето си, да не може да го вижда, когато пожелае, а да се чувства като непоканена и ненавиждана...
Наистина е жалко.
В такива случаи се успокоявам, че "всичко на този свят се връща".
Наистина е жалко.
В такива случаи се успокоявам, че "всичко на този свят се връща".
Към авторката-Ако искаш да се научиш как да се справяш с хора, с които ти е трудно да общуваш-започно с тези, с които ти е най-трудно.Вместо да пъшкаш,когато ти е неприятно свекърва ти да идва у вас,покани я веднъж седмично за един час да си види внучето и и поволи да бъде баба.Когато правиш физиономии не печелиш нито ти, нито тя, нито детето ти.А,повярвай ми,бабите могат да бъдат прекрасни баби даже и когато са ужасни свекърви.
Моят брат се ожени за едно момиче, което се държи много невъзпитано с родителите ми.Те нямат големи възможности,за да помагат,но дават всичко по силите си.Аз живея в чужбина.Изпратиох на майка ми пари за лекарства,с които тя купила на внучето си количка.А когато веднъж отидохме снаха ми се мрЪщи през цялото време.На брат ми му е мъ4но,4е не ходят,но родителите ми не искат да му кажат,4е всъщност не се 4увстват добре дошли заради снаха ми.И не ходят.Много оби4ат внуците си, но за да няма сърдити просто се обаждат по телефона да питат как са и искат да им изпратат снимки на детето......тъжно е.
Моят брат се ожени за едно момиче, което се държи много невъзпитано с родителите ми.Те нямат големи възможности,за да помагат,но дават всичко по силите си.Аз живея в чужбина.Изпратиох на майка ми пари за лекарства,с които тя купила на внучето си количка.А когато веднъж отидохме снаха ми се мрЪщи през цялото време.На брат ми му е мъ4но,4е не ходят,но родителите ми не искат да му кажат,4е всъщност не се 4увстват добре дошли заради снаха ми.И не ходят.Много оби4ат внуците си, но за да няма сърдити просто се обаждат по телефона да питат как са и искат да им изпратат снимки на детето......тъжно е.
Мисля че не е нужно да упреквате чак толкова много момичето все пак всеки човек си иска своето и аз съм на мнение че като не ти искат съвета по добре си е да замълчиш.
е и аз нея харесвам ама стискам зьби и твае много е досадна понякога 
Мисля че не е нужно да упреквате чак толкова много момичето все пак всеки човек си иска своето и аз съм на мнение че като не ти искат съвета по добре си е да замълчиш.
Мисля че не е нужно да упреквате чак толкова много момичето все пак всеки човек си иска своето и аз съм на мнение че като не ти искат съвета по добре си е да замълчиш.
Че съм съгласна с теб.
Препоръчани теми