Мойта тема

inkel , това нещо не го разбрах, може ли като за блондинка? 

И аз не го разбрах Пък и нали пиша в мрънкащата тема

Birdy,благодаря ти . С разума си и аз го разбирам,че е така,но искам да свършват вече тези мъки,много дълго се проточи всичко при мен,май

Пати, проточи се, ама какво от това, все някой ден ще свърши, нали не се виждаш на 60 да плетеш терлички на внуци и да страдаш по ЕРД?
На времето това му е хубавото, че минава 

Крива съм днес, ама много.
Обикновено се държа, ама днес дребо е при баба и дядо и аз съм се разстрадала.

Сетих се как при последния ни разговор мъжът ми ме нарече боклук пред детето.
Няколко дни след това малчо ми вика "мама не е ако" и ме гушка ...
Знае милото, че боклука е ако и се слага в кофата 

Който разбрал - разбрал, който не е, да пита някоя мама дето го е разбрала.
Има нещо общо с атмосферата, в която се отглеждат децата.
Ама да не вземете сега да се подведете, по едно мъжко мнение.

Е, много ми стана гадно като го прочетох това....  Не се връщай към този мъж,  ако ще камъни да валят....ужасно е дете да чува такива неща за майка си...идват и ми и други думи наум

Тъжно е, да.
Преди малко пък ми каза, че не идвал да види детето си, защото съм за държала лошо с него.
Баси, ами ако и аз зарежа детето, защото съм обидена на баща му, тогава какво Или тия екстри са позволени само на татковците ...

Лелеее, днес ми е ужасен ден. Така съм затънала, че направо съм се зарила в тинята 

inkel, честно казано и на мен не ми е много ясно на къде клониш в изказването си - някак си многозначително ми звучиш, поне на мен. От една страна долавям упрек, че уж се пишем много бойни и справящи се сами с отглеждането на децата си майки, а всъщност не винаги успяваме да им създадем здравословна в емоционално отношение среда, в която те да растат -> имам предвид повода за по-горния ти коментар, а именно поста на patricia_p :

От друга страна пък усещам някакъв намек, че тук голяма част от нас се държат фалшиво -> имам предвид самия ти коментар:

Та не е лошо да изясниш какво точно искаш да кажеш, щото тука нали си дебатираме, а за да има смислен диалог, трябва да се разбираме едни - други кой какво казва. Пък и аз самата не обичам недомлъвките. Ама то не че си длъжен да се съобразяваш баш с мен де.

Извинявам се, че го давам малко в страни от темата, ама това за което пиша е принципно положение за мен (т.е. отнася се до размяната на реплики и коментари по коя да е тема изобщо).

Абсолютно  Не го е срам... Егати и говедото 

blondy-mamma с риск да бъда разбран пак неправилно, ще се опитам да изясня, какво имах предвид.
И въпреки, че когато поставих този въпрос, имаше много обидени и засегнати.
Щастието и нещастието са състояние ма мозъка, и зависят много по малко от външните фактори, отколкото ние си мислим.
Примери няма да давам, има много, а и всеки може сам да се сети за такива.
Всеки иска най доброто за детето си, особено , когато става въпрос за възпитанието.
И възпитанието зависи най много от родителите, когато са двама могат да компенсират и да си отстъпват един на друг главната роля. Ако се усетят, че единият в момента не е в състояние, да даде най доброто от себе си.
Съвсем по друг начин изглежда това при самотните родители, те просто нямат право на това, защото няма кой да ги отмени.
И това става за сметка на детето, което разбира и чувства доста повече от това , което ние си представяме.
Спокойните и стабилни състояния, могат да се имитират, но не и постоянно, всеки ден, по 24 часа в денонощието.
А и имитацията никога не може да бъде напълно естествена, и неразличима.
В тази насока, въобще не става въпрос, да се прави някой на по силен, отколкото всъщност е, а да прецени реално докъде се простират актьорските му качества. И има ли по сигурен, добър и лесен начин, да се справи с задачата.
Всеки има право да бъде оптимист или песимист, стига това да му помага за по доброто възпитание на детето.
Много по лесно е, когато не се стига до отрицателни емоции( това може в много голяма степен да се научи), отколкото да ги подтиска. Има и доста литература по въпроса.
Това е само мое мнение, и никой не е длъжен да го счита за вярно.
Моля не подхващайте пак спора за песимизма и оптимизма, само си помислете, "как би се чувствало по добре детето ми".

Това е много важно. Усетила съм какво е да има някой до теб и той да те отмени и за 5 мин. да е само или да отговори на поредните 10 въпроса зададе от диването и да даде малко по-различна гледна точка...

Да, Isa, наистина е много важно и е прекрасно ако двамата родители могат да постигнат такъв синхрон в поведението си спрямо детето. За съжаление аз не мога да се похваля, че съм се радвала на такива взаимоотношения с бащата на Лора докато бяхме заедно. И мисля, че и при много действащи (тъй да се каже) семейства го има същия проблем. Така че това с поделянето на главната роля често пъти остава единствено в сферата на добрите пожелания, чисто и просто защото единият родител чудесно се задоволява с ролята на статист (явява се само фигурант) по отношение възпитанието на детето. Нещо в стил: "А портретът от стената строго ме следи!"

inkel, като цяло съм съгласна с това което си написал. Само ще до-внеса някои щрихи по отношение на следното:

Та ние самотните родители наистина сме в много по-неизгодна позиция, защото няма кой да замаже гафовете ни когато нещо изтрещим. Но не сме роботи и няма как да сме в абсолютна кондиция 24/7. Та относно последните две твои изречения, които съм цитирала, искам да допълня, че стига истеричното поведение да не се превърне в наша втора природа, понякога е полезно децата да ни виждат и разстроени и дори плачещи. Това го знам от психолог, който ми го е казвал по повод специфичния проблем на Лора заради който аз дълго време се опитвах да си налагам абсолютен емоционален самоконтрол от страх да не й навредя. Та тази психоложка ми обясни така: Важно е наистина да не си раздразнителна и да не се държиш невротично пред детето, защото то попива твоите емоции. Но когато от нещо си разстроена и особено ако детето е причината за това, добре е от време на време да отприщваш емоциите си - разплачи се, нека Лора да те види. Така тя ще започне да разбира с времето, че и ти си човек и имаш някакви чувства, с които тя трябва да се съобразява. В противен случай тя ще се развие като "нарцис" - подсъзнателно ще приеме че само нейните емоции са значими и едва ли не всички трябва да се съобразяват само с тях.

Точно това исках да кажа и аз, че естественото поведение е най доброто за детето.
Това не изключва и възможността от време - навреме да не си във форма, но при всички случаи е по добро, отколкото от време - навреме да си във форма.

 

Да се вмъкна в този радващ сърцето ми хармоничен разговор между инкел и блондинката
Аз нали от отдавна разправям на мамите, че няма  нужда да се завират в  банята да реват, като могат да си се нареват и  в стаята, стига да не е всеки ден де.....
Психито много вярно ти  е обяснила- децата няма защо да живеят в измислен свят, а в истинския майките също плачат,  сърдят се, става им мъчно или обидно....Аз като изпадна в дупка, не само не се крия, ами се старя доколкото мога да го споделя с дъщеря ми, да й разкажа защо ми  е мъчно или да го направя ясно за нея.
Скоро имахме доста тежки моменти  с родителят й  и аз се опитвах да й ги обясня някак....
Като краен резултат, миналата вечер , когато баща й се обади, за да я чуе (той винаги й казва по телефона ,че страшно много я обича) тя му   изнесе следната лекция: не  е важно да ми го казваш, а  е важно да ме гушкаш, да ме цункаш и да ме водиш на  разходка, това значи да ме обичаш