Тръшкане при 2 годишните децица

Според мен е ревност. Вие си прикаzвате, обръщате си внимание и тя иска да сев вмести в отношенията между въzрастни, но още не може да се включи в раzговора или пълноценно в това , което правите zаедно...
Децата не са манипулатори, просто съzнават, че има много неща, които въzрастните правят, а те не могат и искат да учАстват . Когато се понаучат (преz таzи прословута 3 та годинка ) и успеят да се включат в отношенията и могат да правят неща сами не се чувстват иzолирани и престават да недоволстват.

По повод причината аз пък смятам, че по- скоро детето се опитва да си намери начин да наложи волята си и опитва по най- лесния за него на тази възраст- викане, тръшкане, тропане, търкаляне, т.е. физически способи за привличане на вниманието и налагане посредством тях, тъй като други почти не владее. И не е само за неща, които не може да прави или иска някой друг да ги свърши заради него. Понякога държи да му занесеш водата, въпреки, че идеално може да се справи и сам. Друг път крещи да разглеждаме заедно албума със снимки, макар че ако иска и само може да го направи. Третият път пък не иска да вижда картофи на масата за хранене, въпреки че не му ги тикаш в устата, а си ги ядеш ти. Разнообразието от конкретни причини е огромно. 
Моят малък син говори добре като за година и 9 месеца и винаги може да каже какво иска, така че неразбирането на желанията му не е причина, поне за него.
С № 1 минахме леко, за някой и друг месец. Правехме се на глухи, а когато много ни кипваше го отвеждахме в стаята и го оставяхме да крещи и да прави каквото си ще там. Беше на две години и малко. Сега малкото още няма две години, но  периодът се започна. Снощи го оставих да се напищи в коридора, защото той не стои в стаята, държи да реве пред публика. Даже баща му го цапна. Не се меся в такива ситуации. Ако аз реша да се развикам и да го пратя в стаята му и той не застава против мен. Политиката по въпроса е твърда- родителите са едно цяло и каквото каже или направи единият е закон за децата. Ако не съм съгласна с някой и друг метод или той не приема конкретно мое поведение си говорим след това на саме.
Сега идеята е да процедураме като с големия- просто при неприемливо поведение да оставяме бебото да си излее яда, да му покажем, че това няма да ни накара да му ходим по гайдата, когато смятаме, че не може и не следва да се угажда за нещо. Като ти се реве моля- реви си, все ще устискаме няколко месеца. Важното е да не сдадем багажа, че след това зорът ще е за цял живот.
№ 2 е различен от № 1- когато изпадне в криза е невъзможно отвличане на вниманието, помага само извеждане на терасата или отваряне на прозореца и показване на вън, на хладно, да се поотрезви. Това го правя, когато не млъква и има опасност да се удави в сълзи и крясъци. Само това го успокоява.
А, и нещо друго- нормално е и родителят при такава ситуация да си изтърве нервите, както напр. тати снощи не устиска и го удари или както аз повишавам тон. Честно казано дори не се обвинявам за това. човек съм, таткото- също- ходим на работа, домакинството и децата са изцяло наш ангажимен, нямаме човек, който да ни помага. Имаме бавачка за малкия, която си е работно време и заплата и която си тръгва, щом ние се приберем, не се занимава с домакинство, само гледа бебето. С училището на големия се занимавам аз. Работата ми е натоварена, разпускам като пиша тук, по други форуми или си чатя, нямам време да излизам по кафета и заведения. Та намирам за напълно нормално по някога да си изпускам нервите, стига това да не довежда до трайни и сериозни последици/Аз НЕ бия! Поне това го устисквам. Не обиждам децата- и на това удържам. Едното викане- ще го преживеят./

Четох я още когато големият ми син беше бебе. Точно по този въпрос има доста подробна разработка.
Книгата ми хареса, чела съм я няколко пъти, включително и след като се роди малкият ми син- повечето неща харесвам, но има и такива, които не ми допадат. Като с останалите книги, посветени на въпроса отглеждане и възпитание на деца.
Точно това с пресъздаване на ситуацията с потвърждаване на чувствата, които изпитва детето не ми допадна. Мисля, че на практика не върви. Първо на около две години децата ми са малки и определено не разбират /мое мнение, не го налагам, но съм мислила и съм опитвала да прилагам метода- не върви/- в книгата са дадени примерни обяснения, които са неподходящи за такава възраст. Второ- когато децата ми изпаднат в криза те въобще са неадекватни да ме слушат /също е проверявано многократно/- пак говоря за кризите, специфични именно за тази възраст. На трето място никак не съм сигурна на тази възраст какво точно и поради каква причина изпитват.
Пробвала съм и да крещя на пода- не помага. Дори малкият се стреми да ме надвика.
Само № 3 от съветите на практика в къщи действа и то, както вече писах, не винаги. Понякога е нужна механична стимулация за да спре детето да се дере- у нас студеният въздух или банята.

За целта на тръшкането и аз писах- точно тази цел мисля е налице. Само дето когато дете на тази възраст /за моите говоря и за тези, които познавам лично/ изпадне в истерия- то е абсолютно неадекватно, ка- моли да ме разбере какво му говоря, още по- малко да го въвлека в разговор.
Не казвам, че авторът греши- просто опции 1 и 2 имаха у нас нулев ефект. Децата ми за секунди от негодувание изпадаха в истерия /добре, че при големия това продължи малко време, за малкият- не знам, още сме в началото/.
Мисля, че особено що се отнася до опция № 1- същата е приложима, дори препоръчителна за използване, но при по- големите деца.

И ние се тръшкаме понякога , когато нещо не й се позволява .. Не трябва да допускам да ми се налага ...

Записвам и моето дете към групата на тръшкащите се деца.Аз свикнах вече с тези изблици,не че е много хубаво де,но е неизбежно и съм го приела Понякога угаждам на дребния,друг път-не,зависи от ситуацията.Надявам се като порасне още малко и започне да говори да се разбираме по-добре .Все пак сега начините му на изразяване не са много,а тръшкането (за съжаление) е един от тях.

Божееее,чета ви и все едно виждам нашата картинка  в къщи.Дейвид е на 1.7г. и от 4-5 дни съм се видяла в чудо.Това добро,усмихнато и сладичко детенце се превърна в буен,страшен и непредсказуем инат!За най малкото нещо започва да се тръшка,крясъци,писъци,лазене по пода,блъскане на врати,предмети,пробва се да ме удря  от което побеснявам.Чудя се какво да го правя.Имам стрес вече от разходката ни по обяд.Ми ние не можеме да се прибереме без рев в къщи,а какво остава да го сложа в количката за да тръгнем към нас-рев,извивания-ужас!Понякога не ме чува какво му говоря.Понякога метода с приказките и баламосваниците че отиваме при конче,пипито ,кучето и т.н. вършат работа,но това зависи само от него.Оставих го да се тръшка в къщи един ден,без да му обръщам внимание и да му се карам,резолтата:рева 40мин. горе-долу,накрая се задави от рев и яд и повърна.Щеше да си пукне това дете.Гушнах го и спря изморен!Не знам-нека някой психолог да каже една блага и успокоителна дума и да ни посъветва.....дайте да пишеме някъде,на някого!!!
А относно върпоса за това дали пък не им липсва това някой да се занимава с тях или пък внимание:че колко повече,когато сме денонощно с тях и до тях.........?!
ЗОДИИТЕ: Ние сме лъв,и то какъв лъв............Априлска мама не мисля че е правилно когато то прави нещо нередно и ние да повтаряме същото-така не им ли показваме точно обратната страна на това кое е правилно т.е. мисля,че с това наше поведение могат да разберат,че това всъщност е забавно и правилно(тръшкане,тропане с крак,крясъци и тем подобни)...така мисля аз!Но ако смяташ ти,че при вас метода действа благоприятно- 
jabata dil съгласна съм с описаната ситуация  на ивка-щастливка .Дейвид прави също така...на инат,нарочно.Днес 20мин. не мога да му облека чорапогащника за да излезнем на вън.Дърпа,хвърля и т.н.Абе не ще това,не ще онова.....Те са голями вече,порасват и си пробват лигавщините.....А за това,че никой не се е родил научен....то се знае-нали затова сме родители за да ги научим и именно тази дадена ни отговорност е причината да попадаме в подобни състояния на паника. Трудно е да бъдем добри майки и родители!
Ji аз ако оставя Дейвид да си прави каквото си иска,след 1 час ще сме в Пирогов!А нашия татко е меката Мара в къщи-при него почти всичко може,мама не трябва да се кара и т.н.И,ако децатати набарат нож ,как ще постъпиш?И Дейвид преди да започне да се тръшка сам се обслужва-отива и си взима каквото му трябва-СТРАШЕН Е!Най често нож или вилици от шкафовете за прибори-а и няма как да ги заключа.......
Обичаме да сме голи но мама не дава!Ами не ми се дават пари за лекарства и не горя от желание за няколко безсънни нощи,стигат ми и тези сега..........Ще се облечеме и това е.....Гол само преди и след баня в стаята на пусната печка за по 15-20мин.,колкото за кефа,ама да ми ходи бос по плочките .....

същата е картината с моята щерка а тя не реве а пищи на 2,7 месеца е иска всичко да е на нейната инат колкото пожелай има в нея дразни се с баткото който е на 5. 9 месеца който много го съжалявам той предпочита да ходи на дом да си играе с децата на спокойствие от колкото да стой с нея в къщи.не е било веднъж да отидем в парка и преди тръгване да не вдигнем панайрите .като гледам децата като им кажат стават и тръгват ние големи уговорки .тръшкания ,писъци  хората от входа винаги знаят кога излизаме и се връщаме.все си казвам търпение, търпение още е малка но стана и непоносима работа.Но аз не отстъпвам никога 

Между 2рата и 3тата година и Павел беше така.
Беше такъв ад на моменти,че се заричах никога да нямам второ дете.
Откакто стана на 3 обаче нещата коренно се промениха-сякаш изведнъж.
Обаче приложих много жесток метод,просто това тръшкане и лягане по улицата ме вбесяваше и се чувствах безсилна.
Оставих го да се тръшка на един паркинг,качих се в колата и запалих.
Хукна да бяга към мен и да реве да не го оставя.
После още 2 пъти ми прави така и му казвах,че мама тръгва и го оставя ако не иска да дойде..
От тогава нямаме такива изпълнения.
Не се налага и да се плашим.
Обаче при нас нещата бяха направо неконтролируеми и честно казано аз бях много мека с него и много търпелива.
Явно му дойде като гръм от ясно небе лошотията ми и разбра,че не може да прави каквото си иска.
И да,в яслата е най-кроткото и спокойно дете.

Това ме е болната тема...от време на време се питам къде сбъркахме ...при възпитанието -ние ли сме виновни или е  голям инат .Тръшкала се е до контеинерите с боклук до блока ...във входа пред асансьора  а аз само й казвам чао аз си отивам а ти се търкаляй калкото щешшш  Моля се това да свърши с навършването й на три годинки иначе

В момента, в който започне да крещи и да се тръшка я оставям и почвам да си върша нещо друго. След известно време спира. С взимането на неща от ръцете се опитвам да действа в абсолютно краен случай (нещо много остро примерно). Повечето неща и ги оставям и я оставям сама да се откаже. Е, гледам по-скъпите да ги прибирам, че ми беше изкривила рамката на очилата преди известно време, а те ми трябват.
Мисля, че няма дете, което да не се тръшка. И не е въпрос на възпитание. Просто има и по-спокойни деца, но моето не е от тях.

И моят се тръшкаше, при това винаги, ама винаги го правеше така, че да ме постави във най - неудобната ситуация. Това беше до 3 г. възраст. Сега изнамери далеч по - префинени начини да ме тормози и кара да се червя. Умно си е детето 
Даже ми е мъчно за периода на тръшкане. Тогава ми е било по - лесно, ама кой да знае предварително.