Абсолютно съм за. Първото ми раждане беше без, а второто с епидурална упойка. Разликата е голяма, процедурата е рутинна и да, има риск, но той е свързан с неправилно поставяне и не добра хигиена!
- Публикувана: 25 ян. 2008, 12:06 ч.
- Последно мнение: 9 май 2008, 09:45 ч.
Какво мислите за епидуралната упойка-за и против?
В България самите лекари настояват и за епидурална и за секцио без да има нужда, защото взимат повечко пари за това.
Така че , искам да ти кажа ,че много искам да е имало някой , който да ми настоява !
Аз съм против! Не мисля, че ако откажеш, непременно означава, че ще се мъчиш като куче.
В крайна сметка - всеки да си решава за себе си . То има и желаещи в къщи да раждат ...
не ползвах с първото раждане поради незнание, сега непременно ще си поискам епидурална упойка
Ако се реша на второ ще е със
И като си говорим за риск - да не би някой да се опитва да каже , че при едно естествено раждане няма никакъв риск ?
Не видях някой да се опитва да каже нещо такова. Говори се за рисковете от епидуралната.
Двете ми раждания минаха без епидурална. Ако ще раждам пак - отново ще е без епидурална. Допълнителни рискове за моето и здравето на детето не ми се поемат.
Само се чудя на тези, които са раждали без епидурална и при следващото раждане пак не искат да си сложат. Аз хем раждах с упойка и умирах от болка ореди да ми я сложат, а не знам какво щях да изпитвам ако до края бях без упойката. 
Абсолютно съм ЗА, но всеки има право на избор. Преди съм се чудела и на тези, кото сами си избират да раждат секцио, но сега смятам второто ми раждане да е секцио!
Абсолютно съм ЗА, но всеки има право на избор. Преди съм се чудела и на тези, кото сами си избират да раждат секцио, но сега смятам второто ми раждане да е секцио! 
За епидуралната упойка съм. 
Родих със секцио, но до последно имах нагласата за нормално раждане и ако не се беше наложило да ме оперират, щях да съм с епидурална.
Родих със секцио, но до последно имах нагласата за нормално раждане и ако не се беше наложило да ме оперират, щях да съм с епидурална.И аз така.
Аз съм решила второто си дете да раждам без епидурална упойка. Първото ми раждане беше със. Обаче ми я сложиха когато вече имах пълно разкритие (бях спокойна, не виках и не ми вярваха че ще раждам), точно преди да започна да напъвам. Контракциите боляха, но не беше нетърпима болка, но и досега си мисля, че ако не беше упойката можеше да мина и без епизиотомия. Имам съвсем малък разрез, много е вероятно да е именно заради това, че под влияние на упойката тъканите се отпускат и стават по-малко еластични. Затова второто-без!
Не знам как може някой да каже, че епидуралната упойка не крие рискове или че те се дължат само на недобро поставяне или нестерилност...
Ако гледате само от гледна точка на най-сериозните рискове (увреждане на нерв, парализа и т.н.), тогава може и да е вярно.
Факт е обаче, че епидуралната носи рискове за протичане на раждането - простичък пример е въпроса защо не се слага при разкритие по-малко от 4 см? Защото нарушава естествените хормонални процеси в организма по време на раждането, като лишава от усещането за болка и потиска отделянето на естествени ендорфини. Оттам идва и спадане нивото на естествено отделяния окситоцин, което нарушава сериозно родовия процес и изисква вливане на синтетичен такъв, който обаче не стига до хипофизата и няма нужния ефект за оркестрацията на останалите хормонални процеси, свързани с раждането. Поради намалените нива на естествен окситоцин и ендорфини в последната фаза на раждането не се осъществява (или не се осъществява в нормалната степен) прилива на катехоламини, които са `виновника` за енергията и възбудата, които усещат майките с немедикирано раждане. Катехоламините са отговорни и за това при раждането си бебето да е будно и активно около час след това, което позволява пълноценно да се осъществи ранния контакт с майката.
Т.е. прилагането на епидурална упойка води до нарушаване на естествения родов процес, в огромната част от случаите води след себе си допълнителни намеси (които носят техните собствени рискове), нарушава хормоналното равновесие и отговор в тялото на майката И на бебето. Противно на това, което все още се твърди доста широко, медикаментите, използвани при епидуралната упойка, СТИГАТ до бебето, действат върху него с часове по време на раждането, а някои от тях изискват дни и даже седмици след раждането за елиминация от организма му пореди незрелостта на бебешките системи. Отделно това, че епидуралната води до повишен риск от инструментално раждане (вакуум или форцепс), които са свързани с травми при бебето.
Използването на епидурална упойка може да има сериозно отражение и върху кърменето - от една страна заради ефекта на медикаментите (свързани са с некоординирано сучене, сънливост, забавяне на времето, в което бебето регистрира успешно хранене) и от друга, с възможните травми от наложили се в хода на обезболяваното раждане намеси (споменатото инструментално раждане или спешно секцио).
Епидуралната упойка има своето място при раждането - но да се твърди, че е без рискове просто не почива на истината и за съжаление майките масово изобщо не са наясно с рисковете от процедурата, за да могат да направят информиран избор.
За протокола - раждала съм два пъти нормално и без упойка. Първият път - преди 9г - бях неопитна първескиня и макар че епидуралната още не беше широко използвана при раждането като сега, тогава имахме познат анестезиолог в болницата (майка ми е мед.сестра), който на 2х идва да ми я предлага (щеше да ми е безплатна, от познат, който да ми отдели нужното внимание и т.н.). И двата пъти отказах учтиво (говоря за времето, когато разкритието ми беше вече доста напреднало, предвид че отидох с 6см в болницата, т.е. контракциите са били силни) - не виждах нужда и смисъл.
При второто раждане въобще не съм се и замисляла за упойка, отделно че вече бях доста добре информирана. Така че хора има всякакви - даже такива, които и втория път не искат епидурална
Ако гледате само от гледна точка на най-сериозните рискове (увреждане на нерв, парализа и т.н.), тогава може и да е вярно.
Факт е обаче, че епидуралната носи рискове за протичане на раждането - простичък пример е въпроса защо не се слага при разкритие по-малко от 4 см? Защото нарушава естествените хормонални процеси в организма по време на раждането, като лишава от усещането за болка и потиска отделянето на естествени ендорфини. Оттам идва и спадане нивото на естествено отделяния окситоцин, което нарушава сериозно родовия процес и изисква вливане на синтетичен такъв, който обаче не стига до хипофизата и няма нужния ефект за оркестрацията на останалите хормонални процеси, свързани с раждането. Поради намалените нива на естествен окситоцин и ендорфини в последната фаза на раждането не се осъществява (или не се осъществява в нормалната степен) прилива на катехоламини, които са `виновника` за енергията и възбудата, които усещат майките с немедикирано раждане. Катехоламините са отговорни и за това при раждането си бебето да е будно и активно около час след това, което позволява пълноценно да се осъществи ранния контакт с майката.
Т.е. прилагането на епидурална упойка води до нарушаване на естествения родов процес, в огромната част от случаите води след себе си допълнителни намеси (които носят техните собствени рискове), нарушава хормоналното равновесие и отговор в тялото на майката И на бебето. Противно на това, което все още се твърди доста широко, медикаментите, използвани при епидуралната упойка, СТИГАТ до бебето, действат върху него с часове по време на раждането, а някои от тях изискват дни и даже седмици след раждането за елиминация от организма му пореди незрелостта на бебешките системи. Отделно това, че епидуралната води до повишен риск от инструментално раждане (вакуум или форцепс), които са свързани с травми при бебето.
Използването на епидурална упойка може да има сериозно отражение и върху кърменето - от една страна заради ефекта на медикаментите (свързани са с некоординирано сучене, сънливост, забавяне на времето, в което бебето регистрира успешно хранене) и от друга, с възможните травми от наложили се в хода на обезболяваното раждане намеси (споменатото инструментално раждане или спешно секцио).
Епидуралната упойка има своето място при раждането - но да се твърди, че е без рискове просто не почива на истината и за съжаление майките масово изобщо не са наясно с рисковете от процедурата, за да могат да направят информиран избор.
За протокола - раждала съм два пъти нормално и без упойка. Първият път - преди 9г - бях неопитна първескиня и макар че епидуралната още не беше широко използвана при раждането като сега, тогава имахме познат анестезиолог в болницата (майка ми е мед.сестра), който на 2х идва да ми я предлага (щеше да ми е безплатна, от познат, който да ми отдели нужното внимание и т.н.). И двата пъти отказах учтиво (говоря за времето, когато разкритието ми беше вече доста напреднало, предвид че отидох с 6см в болницата, т.е. контракциите са били силни) - не виждах нужда и смисъл.
При второто раждане въобще не съм се и замисляла за упойка, отделно че вече бях доста добре информирана. Така че хора има всякакви - даже такива, които и втория път не искат епидурална
