ОСИНОВЕНИ, да ви питам нещо...

  • 3 598
  • 32
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 115
Дар, права си, има двуяко значение. Затова уточнявам - уникален, а не специален. Всъщност всеки човек е уникален, нали?

Колкото до караниците, спомням си около 4 клас, след една такава караница, си мислех (имах отдавна своите съмнения и колебания):  "Ето, на, сигурно не ми е истинска майка, щом така несправедливо ми се кара. Значи наистина съм осиновена. Ако й бях рожденно дете, тя нямаше така да ми се кара." и т.н.  Вече отдавна съм забравила, за какво ми се е скарала майка ми тогава, но мислите си и черното настроение - не.

Добре правиш, че обясняваш на Иринка това (че всяка майка се кара на децата си, когато правят бели, но това няма нищо общо с любовта), за да си е наясно отрано. Всъщност ИМА общо с любовта, нали? Wink

# 31
  • Мнения: 1 843
"Ние те избрахме, защото ти за нас беше най-специалният”.

„Специален…Този етикет ме преследваше – каквото и да правех, където и да отидех, към каквото и да се стремях. Какво направих аз, за да бъда специален? Ако престана да бъда специален, ще ме върнат ли там, откъдето са ме взели? Къде е това „там”? Не се чувствам специален – не се чувствам по-добър от другите деца. Всъщност, често се чувствам така, сякаш съм под тях. Защо моята майка не се е грижила за мен, както правят майките на всички деца? Какво не е наред с мен, за да ме изостави собствената ми майка?”


Това е от материалите на Теа, много добре илюстрира това, за което говорим.

Мина... знаеш ли, че всъщност повечето деца минават през тези съмнения за осиновяването? И аз съм го мислела дълго време. Само, че при някои се оказва вярно, при другите е просто опит да си обяснят, защо хората, които трябва да те обичат най-много, понякога се държат с теб като с чужд...  Wink

# 32
чета и плача пиша и пак ,на 50г.дядо...как да намеря сестра си в София е детска възпитателкаВЕЛИМИРА ...БЛАГОДАРЯ

Общи условия

Активация на акаунт