Попитахте ли президента?

за последните 3 години, сдружение "Зачатие" два пъти е питало президента разни неща от неговата компетентност и му е предлагало инициативи - официално, с писма.
не сме получили дори знак, че писмата ни са били  видени от някого, камо ли да получим отговор - бил той и формален.

това ме навежда на мисълта за изключително популисткия и рекламен характер на обсъжданата инициатива и се присъединявам към мнението на RadostinaHZ.

Така, а за отговорите на президента какво ще кажете?

това е малко невероятно.
президентската администрация е от най-отворените. от опит говоря.
ако сте питали за нещо с писмо и входящ номер няма начин да не сте получили отговор.
системата е такава, че в деловодството от време навреме излизат 'неотговорени' входящи номера и напомняния отиват към служителя, към който е препарено писмото за отговор.
30 дневен срок има за отговор, за становище мисля, че беше по-кратък.
ако пишете, занесете писмото лично и го заведете, така ще получите номера, и после ще си искате отговора.

Нали никой няма илюзии, че точно президента отговаря лично на тези въпроси...

Нали точно към  него са въпросите..? що илюзии........

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=122898.0;all
Ето Ви една несъстояла се кръгла маса. Тъй се споделя то софра.
Идеята трая, докато минат изборите. След тях - развод.

Никой няма никакви илюзии, много ясно.

Абсолютно. Горката ми свекърва, понеже я обичам, отидох да напазарувам вместо нея, защото беше "влязла" в екрана.
На никого не вярвам, от никого вече нищо не очаквам. Едиствено се моля на Бог да сме живи и здрави. Другото си го постигаме сами.

Лично моя въпрос не са го задали в ефир ))))), но горе-долу получих някакъв отговор за себе си от Ангел Марин.

Не можах да го гледам цялото, зададоха ли някой въпрос от нашите. Засегна ли се изобщо тая тема?

Кои са вашите въпроси?

За Давос си чула.

Питах президента каква заплата получава. Сигурно около 1000 лв ....

Подобно нещо са организирали известни люде които си почивали в някакъв голям известен курорт,и докато задружно си пиели питиетата,решили че може и дейност да отчетат.Но с имената съм скарана,но мисля че беше интернационално...

Давос бе ...

Аха, там, дето са се събрали хората, които официално управляват световната икономика.

Даниел Чипев:

Понеже споменахте за Могилино, очевидно това е тема, която доста е развълнувала зрителите и хората, които са гледали филма, защото голяма част от въпросите, които пристигат и днес, са за Могилино.

Росица от Перник пита: “Докога няма да ви е грижа какво се случва със сираците в България? Кога за последно сте били при сираците? Знаете ли как живеят те в домовете и след това?”
Хаджиев от София: “Защо мълчите за филма на ВВС?”
Павлин Стайков от София: “Моите впечатления, че документалният филм е най-коментираната тема в западния печат през последните няколко месеца. Ако смятате, че филмът дава основание за сериозно безпокойство, свързано с грижата за децата в институции, каква според Вас е ролята на държавата в решаването на проблема.”
И още един често задаван въпрос, той е свързан преди всичко с благотворителните акции. “Дали трябва да бъдат освободени от ДДС SMS-ите, които се пускат за благотворителност?

Георги Първанов:

Ще започна отзад напред.
Винаги съм апелирал да бъдат освобождавани данъчно даренията за такива цели - и в предишни години, особено когато става дума за “Българската Коледа” сме получавали някакви частични решения. Разбира се, има и съмнения за злоупотреби с една такава практика.
Вижте, едва ли трябва да коментирам тук пред журналистите, които добре познават моята дейност, пък и пред огромната част от зрителите, които имат информация за това. Президентската институция шеста година работи много активно със сираците, с децата, лишени от родителски грижи. Не става дума далеч само за тези традиционни срещи около 24 май с онези, които навършват пълнолетие. В постоянен диалог сме с ръководителите на домовете. Опитвали сме се да решим и техните проблеми. От законовите, в това число и за отношенията между държавата и общината, защото дълго време бяхме изпаднали в един омагьосан триъгълник по този въпрос, до конкретните въпроси на много от домовете. За тези 5 години сигурно повече от 5000 сираци са минали пред очите ми. Говорил съм с тези деца поотделно. Опитвали сме се да намерим начин и аз благодаря на ректорите на някои от вузовете, които подкрепиха усилията ни да подготвяме част от тези деца не да влязат по втория начин, а да имат своята конкурентност по отношение на връстниците си, когато кандидатстват, и сме го постигали. На една немалка част от тези деца сме намирали и работа, макар и не особено високоплатена. Защото има един много тежък проблем, който ние забравяме – какво става със сираците, когато станат на 18 години? Те са задължени да напуснат домовете. Остават на улицата. С всичките драматични обстоятелства, които следват от тази стъпка.

Аз апелирам - така, както направиха от бТВ във връзка с Могилино, нека българският бизнес, особено строителният, да поеме шефство над поне един дом. Организирал съм контактите на отделни бизнесмени с тези домове, готов съм и в бъдеще да създадем такова координиращо звено, но най-добре е пряко да се реализира този контакт.

Добре би било да направим една голяма кампания за българските деца изобщо - децата, болни от трудно лечими болести, децата от Централна гара до последната улица на малката община, децата от домовете. Знам не по-зле от всеки в тази зала колко тежко е положението. И все пак нека да кажа две добри думи за директорите и възпитателите от тези домове. Много от тези деца наричат своите възпитатели “майко” и това не е формално обръщение, защото тези жени са посветили целия си живот, всичко са дали от себе си за тези деца. Може би пък е добре да видим и този поглед, да окуражим онези, които си вършат съвестно работата и от тази работа има ефект. Заедно с ясното и в целия му драматизъм показване на обратната, на тъмната страна на медала.