ИСКАМ ДА СПАСЯ ЛЮБОВТА-ПОМОГНЕТЕ

Ей това горното като го прочетох и разбрах, че проблем нямате 
Трябва ви време докато се утаманят нещата и да влезете в ролята на родители, любовници, приятели, семейство, двойка или там каквото искате да сте, но докато има обич и желание всичко е наред. Как ще разберете, че ви е всичко наред, ако е нямало малко колебания и съмнения преди това?

няма да загубиш съпруга си.Просто сте в нов период от живота си и ви трябва време да свикнете с това....дете ангажименти.Трудно се свиква понякога с толкова отговорности,мислим си че сме готови и зрели за родители,а в един момент се оказва че ни е трудно да се адаптираме с новата обстановка.Нормално е да ти се струва че нещо не е наред в отношенията ви след появата на бебо,но повярваи че само ти се струва защото вие просто трябва  да свикнете с нов вид отношения помежду си където е намесен и трети човек-вашето дете.И макар да няма нищо общо с лубовен триъгълник сте си трима в тази връзка и все още не сте свикнали с това.Горе главата всичко е наред

Аз не мога да разбера , на кой му пречи детето, май и на двамата
Ако е така, трябва да се замислите, дали сте узрели да бъдете родители.
От както имаме детето, то ни е най-голямата тръпка и дори и не искаме да го оставяме на разни баби, лели и т.н., просто ни липсва и постоянно го мислим.Някак си не ви разбирам

Запис..... 

  Най-вероятно се вторачваш в детайли и лодката ще престане да се люлее, когато престане да те тревожи, че отношенията ви никога няма да бъдат съвсем същите. И в това няма нищо лошо, разбира се.

Така е. Приемете новата си роля, вече сте 3-ма, а не 2-ма.

не казвам по никакъв начин че детето ни пречи, и двамата го обичаме безкрайно много, колкото до въпроса дали сме узрели за родители - мисля че е неуместен, и не е въпрос да захвъря детето на някого и да тръгна да се развявам на някъде - но кажи ми честно, ако и двамата сте работещи, дори и не на пълен работен ден, дечко не е на ясла или с разни гледачки - как разсъждаваш по въпроса с нуждата на всяка нормална двойка от интимност. лично смятам че един брак се нуждае от грижи всеки ден, особенно ако държиш на човека до теб...

може би сте прави, мерси за съвета, ще пробвам

Е то ако имаше връзка без проблеми... При нас това продължи над 2 години след раждането. Ама го преодоляхме.

 Май не само при вас. В повечето случяи така се получава, докато детето стане поне малко по-самостоятелно. Ще се наложи да се грижиш за брака си веднъж-два пъти седмично да речем, а не всеки ден.

Скоро ще разберете,че не сте един за друг!
Ще се разведете!
Ще срещнеш човекът който да те заслужава!
Такъв е живота!Хората се събират после се разделят....срещат други и разбират,че всъщност живота си минава ей така докато  търсят идеалния човек....а той всъщност не съществува!

Добре това бебенце не ви ли сплотява по някакъв начин? Колкото до интимния живот ами той си е въпрос на желание от страна на двамата, пък начини винаги се намират. Моето бебе е на 7 месеца и до сега не сме го оставяли изобщо на баби или приятелки и т.н. Откакто се е родила сме си тримата и тримата ходехме лятото по заведения сега не става, че много се пуши. Замисляме се за почивка но пак тримата. Само да добавя спим тримата на спалнята, като тя е по средата, но това не ни пречи изобщо.
Е нещата не са както преди, но то човек има нужда от промяна. Все пак вече не сме двама, а сме трима. Бяхме гаджета - сега сме семейство. Всичко с времето си.

е чак пък толкова краини изказвания.......няма нужда.Не всичко в живота е гадно напротив,повечето хора са идеални в очите на своите любими хора,та нали това са идеалите кои каквито ги вижда през собствените си очи.В ЖИВОТА ОПРЕДЕЛЕНО ИМА СМИСЪЛ И ТОИ Е В ОчИТЕ НА чОВЕКА ДО ТЕБ...В УСМИВКАТА НА ДЕТЕТО...В СЛЪНЦЕТО КОЕТО ИЗГРЯВА ВСЕКИ ДЕН.само трябва да поискаш да го видиш.

Криза .......това е нещо което го има във всяка двойка, жената преживява раждането на дете, но и мъжът го преживява по свой негов си начин. мъжът мълчи а жената иска да говори не могат да се разберат това го има навсякъде повече или по малко. Жената трябва да изчака тя е в по добра позиция има детето си, а той още не е дорасъл. Изчакай го има още да расте и да поеме отговорността си, дори и към тебе отново. А и отново ще преоткрива бащинството. Все пак почти всяка жена е родена да бъде майка, но при мъжете не е така, нормално е да се оттегли от теб има нужда от време изчакай го. Ако го обичаш и той те обича нещата ще си дойдат на мястото, а дотогава се надявай и имай малко търпение. Имаш огромна подкрепа от нас тук.

Измислете си ритуали и ги спазвайте.

Дали тези така наречени "кризи" ще са след появата на детето, или не - не мисля, че има значение.
Това че имате бебе не означава, че не може да имате интимни моменти или пък секс. Нали не сте 24часа зелепени за него? Ако имате желание и двамата винаги се намира начин. А и това бебе все пак спи, все пак вие общувате, храните се заедно, прекарвате време заедно. И пак сте заедно, а това също си е интимност.
Или ще преодолеете този период, или не, зависи от вас двамата и желанието ви за това.

Направи му една вечеря на свещи и шампанско след като преспите бебо , облечи си секси бельото и не му мисли.Всичко ще си дойде на мястото , това е временна криза през която почти всички сме преминали 

Скъпа, сами с мъжа ми отгледахме три деца с разлика три години. Едно и после две накуп! Да не мислиш, че като бяха бебета, щеше да забележи, ако ще и в черен латексов костюм за забавления да му се бях показала!? Приеми, че докато бебчовците станат човечета поне на 2-3 годинки, вашите отношения минават на заден план, ако сами си гледате детето (децата). Всички сме преминали през това, както са ти казали и преди мен. Най-ценното е точно в този момент да успеете да се съхраните като двойка, за малко по-късно, когато ще имате време и възможност да се преоткриете отново. Пожелавам ви да успеете.

абсолютно вярно...

Същата история-едва сега нащата вече се понаредиха, а имаше моменти, в които съм си мислила, че всичко е приключило.
Не става ясно детенцето на колко е, но не бързай да обобщаваш и да се тревожиш.

Не разбирам какво ви пречи бебето.Ние умишлено не я оставяхме. Излизахме по-раничко на вечеря.Взимахме млякото,памперси и въобще цялото оборудване.Според мен сте малко изнервени от непрекъснатите грижи около бебо.Всичко ще си дойде на място след няколко месеца.

откакто се роди нашето бебе, ние сме по-влюбени, по-единни и по-щастливи отвсякога, бебчо ще ти порасне, ще тръгне на ясла, градина, училище, ще имате много време един за друг, бебчето не Ви ли радва поне малко

Абе хора, защо питате такива неща жената. Естествено, че ги радва детето, за коя нормална майка детето не е най-ценното нещо. Я погледнете в подписа и за какво съкровище става въпрос. Според мен авторката просто е уплашена от промените, които настъпват в отношенията с половинката и. И е нормално. Ако досега те са си били най-важни един за друг, сега има трети човек, който е по-важен от всичко
Мисля си , че няма рецепта как да си винаги интересна на половинката си. Просто се постарай винаги да си усмихната ( въпреки че е ужасно трудно, когато си капнал от умора ), да си в добро настроение и да го закачаш дори по детски...Пускай му през деня забавни смс-и, целувай го като се върне, опитвай се поне 1-2 пъти в седмицата, въпреки умората, да внесеш някакво разнообразие в ежедневието. Малки нещица, но от значение. Много зависи и от човека до теб. Ако и той има желание, всичко ще се получи.Но ако не - тогава вече става сложно...

Предполагам, че това е някакъв странен опит за шега със ситуацията 

Първо, мисля, че малко или много постродилното объркване на хормони оказва влияние при теб и малко по-тежко изживяваш нещата.
Отпусни се, започни да свикваш, че животът ви ще е малко по-различен.
Имай предвид, че в началото ще си доста по-уморена, доста по-изнервена, особено щом нямате на кой да оставяте детето за малко.
Опитайте се да отделяте малко време за себе си, като бебето заспи.
Приеми нещата нормално. Това ще продължи известно време и после нещата ще се уравновесят.
НЕ приемай нещата толкова насериозно, защото ако му приказваш постоянно разни неща, има опастност наистина да скапеш отношенията ви.
Ползвай бельото  

Такива изказвания, че не били готови за родители и не се радвали на бебето са много смешни и крайно неуместни 

Споделяйте, разговаряйте, споделяйте и пак разговаряйте.
 

Просто ви трябва повече време, докато свикнете с факта, че нещата никога няма да са както преди. Най-важното е да се уважавате и разбирате, да си споделяте какво чувствате. Когато свикнете с новата ситуация, животът ви ще се нормализира. Но трябва време и търпение. Успех!

Спокойно това е просто период
Сигурно си преуморена, организма ти е изтощен от раждането и грижите около бебо, а ти си и много чувствителна и емоционална. Хормоните не са ти се наредили и всичко ти се вижда объркано и че ще е така за постоянно. Особено трудно е, ако бебчето е по-плачливо като моето мишленце.

Просто си дай време и не си поставяй чак такива амбиции да го съблазняваш с бельото тия дни. Не бързай ще си дойде момента.
Вие се обичате и имате късмет, че сте се намерили и създали това красиво същество от снимката. Имате цялото време на света да си живеете радвате един на друг.    А щом като се грижите за вас като за двойка мъж-жена и обсъждате нещата значи много се обичате.. И ти страхотна жена щом в такъв момент се грижиш за ново еротично бельо. 

Верно, че тук има мацки, които веднага всичко им е било "точно" и са се справяли много успешно веднага след раждането и са си съблазнявали мъжете всеки ден..  Е аз не съм от тях. Първите 2-3 месеца не бях много адекватна. Предствях си, че щом беба заспи, аз ще се отдам на ласки и интимни купони с мъжо в къщи и ще е същото волно като преди. Обаче бях толкова скапана, недоспала .. нямах енергия и ищах за нищо. Дразнех се, че не съм същата жена и си мислех ето край той ще спре да ме харесва. Даже си поставях срокове да се "оправя"

Сега положението е чувствително по-добре, но все още не също, като преди да родя. Но пък се откриха толкова нови и различни светове с малката Ева сигурна съм, че и ти ще погледнеш от тази страна на нещата.

 

  Това е!
 А това...


звучи малоумно след това, което е написла авторката за детенцето си.
Успех , мила!

Какво ти се е случило, та си толкова черногледа?????
Ако при всяка криза, всеки стрес и трудности в семейството се разделяха хората.....опазил ме Господ от такива дето си зарязват семействата в такава една ситуация!!!! И според мен това е период, който ще отмине. Щом има желание за разрещаване на проблема, то той наистина ще бъде преодолян. Ама да надъхваме момичето, че ще се разделят, че не са един за друг, ала-бала за мен е просто нелепо

 

само искам ПАК да поясня за всички които завъртат всичко около детето - нашето малко съкровище е най-хубавото нещо което ни се е случвало, но въпроса изобщо не е в това, мисля че описах достатъчно изчерпателно ситуацята за да бъде разбрана правилно. както и да е, след толкова четене и  тук и там, май всичко се върти около проклетия следродилен синдом и "любимите" на всички ни хормони които карат разни въпроси (не винаги добри) да се въртят из главата ми...
благодаря на всички - да споделиш определено помага, а също олеква ми и че има и други които са го изживяли и най-вече преживяли успешно...
като вече преживяла го жена и майка - смятам че не се говори достатъчно за този вид проблеми, при мен беше така, но предполагам че при всяка е индивидуално и съвсем различно, ако не беше този форум не знам как бих го споделила и преживяла, особенно четейки някои от реакциите ...
бих направила едно предложение - ще е добре да има групичка за подкрепа на "новите" мами които попадат в подобни "дупки", определено имаме нужда от рамо и ухо, особенно като не знаеш какво ти се стоварва на главата

само информативно - бельото си каза думата , а мъжа ми ми поднесе друга изненада - предложи ми да се оженим още веднъж  ...на Тайти, заминаваме края на лятото с бебо  - дано проходи дотогава

Браво, ambre!
Нормално е във форума да прочетеш всякакви мнениея 
Важното е да отсееш полезното за теб 

Бях сигурна, че бельото ще си каже думата 

Успех оттук нататък!

Не се притеснявай!Всичко ще се оправи.Детето ще ви спути след време.