Движение на българските майки -ВИДИН тема 16

здравейте момичета ,
току що се видях с една учителка от Помощното у-ще въ града ,имат отчайваща нужда от дрехи и обувки за децата 7-8-9 годишни ,те им ги държат в интерната и ги перът ,но децата ги докавра автобуса в понеделник и в петък ги връща по домовете им
разказа ми същата учителка ,че децата ги изпращат в окайващ вид /родителите им/ необличани и необути за сезона ,да сега са търсили помощ от техни приятелки с деца ,но в разговора ни ,реших ,че можем да помогнем с дрехи от склада ,Имаме ,нали Диди 
определено жената я познавам и имам прекрасни впечатления от нея като майка ,жена и педагог , 

леле, Светло, кво ти стана ма? Разбила си нета Айде до утре до срещата-наистина без майтап много работа се отваря!

некой по -сръчен сред вас    http://www.highhopes.com/maybasket.html   , а така се подготвят звездичките това е първа стъпка

Аз познавам една сръчка

ааз двееее 

Както писах по-горе онази нощ не можах да спя от вълнение от предстоящата среща с децата от дом ''НАДЕЖДА'' ГР.бЕЛОГРАДЧИК.Тази нощ  не успях да заспя от видяното там.Мислите ми са още хаотични и ми е малко трудно да ги подредя.Посрещнаха ни много радостни и щастливи-основно като видяха семейството,с което отидох.Те са им стари приятели и децата знаеха,че им носят много лакомства и подаръци.Разцелуваха ни още със слизането от колата,включително и мен,която виждаха за първи път.Отвън,пред заключената врата стоеше охраната,а малки и големи дечица се мотаеха по улицата.Впоследствие разбрах,че прескачат прозорците на първия етаж(защо ли е тогава охраната?)Влязохме вътре-децата тичаха по етажите а възпитателят седеше в стаята си в компанията на едно от по-големите момичета.Тъй като беше време за обяд решихме,че е по-добре първо да обядват и след това да им раздаваме други неща.Слязохме с тях в така наречената столова,намираща се в приземен етаж.Първото,което видях беше умивалника-мивките мръсни,плочките пожълтяли и на всичките 50 деца само 4 хавлии.По стените отворени капачки на електрическата мрежа.Прозорците мръсни.Качих се да разгледам спалните помещения-леглата оправени(едното момиче ми каза,че директорката ги предупредила да си оправят леглата,че ще имат посещение!Как ли е когато нямат такова?!)Гардеробите счупени,липсват рафтове,закачалки-дрехите се въргаляха на куп на дъното.В първият момент се възмутих от децата,но после като размислих се запитах''Ами учил ли ги е някой на ред?''Обувките скупчени в стаите до леглата,по ръждясалите радиатори сложени да съхнат гащи и чорапи.В игротеката и занималнята се въргаляха дрехи и никой незнаеше чий са.До тук с материалната база!Децата се нахраниха,всяко получи полагащите му се лакомства и се скупчиха около нас-по-големите имаха нужда да поговорят с някой.И така в този разговор аз,ужасена от базата,се ужасих още повече.Децата разказваха какви наказателни мерки се прилагат там-бой с дръжка на чадър,лишаване от храна,заключване отвън........Нямам думи!Въпреки,че не вярвам на сто процента на казаното аз съм убедена,че има истина в това.Не отричам вината на децата,но съм против мерките,които се взимат.Тогава разбрах защо прескачат прозопрците и се шляят по улиците-ами защото няма какво друго да правят!Имат компютърна зала,направена от бг майки, все още няма интернет,но до която те нямат достъп-заключена е!Е,хубаво,но може да им пуснат игри там,да им вкарат програми за рисуване-да имат с какво да се занимават.Та за какво е този възпитател тогава?Тези деца имат нужда от психолог(те сами казаха,че имат нужда да разговарят с някой!)!Имат нужда от насърчаване и стимулиране,от похвала и за най-малкото!!!Едно от момичетата ми сподели,че нямат учебници-каква е причината?Половината от големите са изключени от училищата.Очакват се възпитателни дела-и какво следва после?Преместване в специализирани?Това ли е начина?Нима там се очаква тези деца да подобрят държанието си?Не мисля,че това е правилното решение!Аз знам,че с такива деца се работи много трудно!Но съм сигурна,че във  всяко едно от тях,ако се работи от специалист ще се открие доброто и красивото в душата му!Но за тази цел трябва персоналът,който е там да работи не само за заплата,а да работи със сърце!За работещите в тази сфера работата не трябва да е само начин за препитание,а да е призвание!Трябва да има курсове,обучение,както има за приемните семейства!Трябва да има конкурси за всяка една длъжност!Извинявам се за дългото писане,но има въпроси,на които спешно трябва да се намерят отговорите!

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=216161

това е албума от вчерашното посещение на Цвети ,Албена и Ники  в Белоградчик ,в продължение на нейния разказ

Незнам какво да напиша, просто не виждам исход, искам да намерим  пътека към решаване на тези вопроси.Мисля че в случая наистина трябва да има механизм, който да помага на  директор и воспитатели да  ВОСПИТАВАТ тези деца, не мисля че някой може да се справи с тази ситуация в това положение, нали трябваше тази година да се смени статут на тези заведения, мисля че това е начинът  донякъде да се променят нещата... мисля че вината е не  в один човек, а в самата система.Има  хора които бих искали да робатят в такива заведения и бих били много полезни за децата, но  незнам  кой решава  точно кой трябва да е назначен на  една или друга длъжност....МНОГО не ми харесва че в тези домове има деца от толкова различни възрастови групи, при тези бройки това не е добре, просто  незнам  какво да кажа ...имам много мисли но  какъв е път.....Как трябва да се действа в сложивщася ситуация????????????????Има ли начин ние да помогнем в решаване на някои проблеми или можем само да охкаме ....хайде да се обърнем к  знаещи и  можещи институции , независимо че  от край време си мисля все едно и също, никой в нищо не ни отказа всички ни си усмихват, но засега май тези които трябваше да направят нещо  не направиха нищо...

а сега да се отчета,да не мислите че почивам...
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=216131&photo=3

Истината е, че възпитателите, докато не вземат присърце съдбата на тези деца и не престанат да седят на работа там само, заради заплатата, положението ще си е все такова. Ние сме длъжни да опитаме да променим положението, впечатлението на Цвети е много силно и за съжаление негативно.

Ася, браво на тези сръчни ръчички , красоти, както винаги  Ако тези яйца стават за лакиране и ми вършат работа, доста духане ще си спестя Следващият път искам на живо да ги видя, моля

абсълютно е права Цвети ,и  вие също ,
нямам време да пиша
ще го направя по-късно , 

Прошката е чудо, което се получава от само себе си. Прощавайки, ние отхвърляме омразата към другия. В ума и душата ни настава покой. Прошката е нещо лично, невидимо, едно искрено нашепване, звучащо дълбоко в душата.
Нищо не обърква повече живота; нищо не провокира толкова болестта, колкото омразата, угризенията и взаимните обвинения. Тези три реакции към живота се градят на гнева, вината и враждебността. Задържани в ума и сърцето, те блокират живота. Блокират личностния ни потенциал. Пресушават живота и го лишават от радост и мир.
Всеки е способен да прости и на другите, и на себе си. И всеки може да го направи незабавно.
Прошката ни освобождавана от непрестанното самонаказване, което ни налага решението да мразим. Прошката ни позволява да неутрализираме отровните емоции, които ни парализират. Решението да простим ни прави свободни. Прошката е единственото, което може да ни избави от вината и неприязънта.
Ние прощаваме, не за да остане другия ненаказан. Ние прощаваме, за да освободим себе си от яда и омразата. Изцелението настъпва като по чудо.
Последиците от това, че не можем да простим на себе си или на другите са очевидни и като правило - изключително тежки. Омразата е гибел за съвършеното здраве. Изберете не-прошката; изберете омразата и животът ви завинаги ще е изпълнен с ненавист, дълбоко разочарование и маниакално самосъжаление.
Отказът от прошка се дължи на страха. Тъй като се страхуваме какво могат или не могат да ни направят другите, ние избираме гнева, нападението, отбраната като начин да се чувстваме сигурни. Омразата - най-гибелното, най-нездравословното чувство, може да бъде победена единствено от прошката.
Законът за прошката се спазва много трудно. Той ни кара да преразгледаме мотивите си. Изисква да се вгледаме надълбоко в нещата. Процесът на прощаването изисква да се откажем от убедеността си, че винаги ние сме правите. А това наистина е трудно.
Прощаването не изисква от нас да изневеряваме на убежденията си или да пренебрегваме принципите си. Не е необходимо да правим компромиси с личностния си интегритет. Не е нужно да се отказваме от това, което наричаме своя истина. Достатъчно е да се поставим на мястото на другия и да се опитаме да проумеем неговата истина. Законът за прошката не иска от нас да живеем, опитвайки се да угодим на всеки, изневерявайки на себе си.
Законът за прошката ни помага да стигнем до истината, че не духът ни настоява да отстояваме на всяка цена някаква своя правота, а личното ни его.
Законът е общовалиден и има еднаква сила във всички човешки взаимоотношения: лични, семейни, професионални, обществени. Прошката е в сила за всичко, при всекиго, винаги.
Нищо не осквернява съвършеното здраве на духа и тялото повече от ненавистта, угризенията и взаимните обвинения. Тези емоции са много по-опасни за нашето здраве от най-тежката физическа травма.

******************************
 16,00 имаме среща с директора на ОССП Видин ,отиваме Цвети ,Ася ,Мими и аз

1/ бяхме на среща с г-жа Маркова
ако аз правилно съм разбрала
оказа се ,че само и единствено Кмета ,може да бъде сезиран за всичко ,което става и се случва в дома,той взема всички решения `свързани с деца ,с персонал,с управление ,с нередности ,дори и да сезираме ДЗАД ,те правят предписания ,проверка ,само от звеното на ДЗАД Враца ,където е централата за Северозападна Б-я

2/ Скопри ,моля те ,ако имаш време напиши писмото ,покана за кръгла маса ,не трябва да оставаме нещата
аз ще имам грижа да се свържа поименно и да препратя писма и факсове с участниците ,но ми формулирай едно писмо ,не ми астава време

3/ във Видин има създаден Обществен съвет по социалните дейности ,дали има такъв и в Белоградчик,видинския отговаря и за Ново село ,там вече няма ДЗАД , работещата там вече е във Видин
кръглата маса ще е във Белоградчик  ,направети си плановете ,датата да я съгласуваме , поне след две седмици

4/ Деси се обади от Русенската група  ,бельото го е взела и го изпраща


5/ в края  на седмицата -Белоградчик ,кой ,кой каза ,че ще ходи ?

Мисля че си права, имаме нужда от среща  ,но не само с  видински кмет, а с всички, и  с кмета на Ново-Село   и на Белоградчик...   Незнам защо, но мисля че бих ме могли да бъдем полезни в решаване на някои  от неща...,просто те също трябда да бъдат повече информирани,  те нали не са всезнаещи и не могат да  знаят абсолютно всичко, но като им обърне внимание те бих могли да реагират по някакъв начин, бих заложили  може-би някои неща да се направят за другата година, или за втората половина на тази, незнам точно как стават нещата, но мисля че  домовете имат най острата нужда от квалифицирани  работници, това са воспитатели, лелки и другия персонал,  незнам как може един воспитател мъж да бъде оставен  да гледа  повече от 30 деца в почивните дни, като едно от децата има нужда от специални грижи( то носи памперс) направо не ми се мисли за какво става вопрос...     

http://www.vbox7.com/play:bf39ec62

Поздрав  от мен за вас !

Диди ,разбрах се с учителката от ПУ да мине довечера покрай мен да вземе нещата ,аз след 17,30 ще скокна до тебе да ги взема у нас ,

Диди ,и момичета ,кръглата маса ще е не по-рано след  2 седмици
Вашето мнение ?

бързам да отчета

Ники бил при Мона и й казал ,че Мария днес има рожден ден ,Мария от Белоградчик
и той дал номера ,обадих й се да й честитя ,съвсем случайно разбрах ,че идват на курс по комп в Дневен център ,тя попита дали можем да идем да ни почерпи с по една бонбона ,държеше да звънна на Албена ,държеше да я види
съвсем изненадващо ми се обади самата Мария ,че са пристигнали ,набързо се обадих на Албена ,и с Мими и Цвети отидохме до въпросния дневен център ,те вече бяха дапомнали своите занимания ,извинихме се на госпожата -лектор ,подарихме подаръците на Мария ,Цвети носеше дрехи ,на всеки по нещо,Аблена също имаше подарък за Мария
всички бяха доволни
ние също ...........
Какво по -хубаво има да споделиш с някого рождения му ден ,да направиш деня още по - специален ,
Чувството е страхотно !
Не звънях на Ренка ,Ася и Диди ,просто стана много бързо ,нали не се сърдите ...
 

докато пишех ми се прорадна една  идея ,възпитателна
защо не оргонизираме на малки и големи от домовете
един ден с нас ,
да им разкажем какво работим ,как  го работим ,какво ни носи това ...................

 
тая тема кще си я кръстя на мене ,ама то само аз си пиша ,
нямате ли съвестт