В кои други случаи?
Имайте предвид и написаните допълнения: "За да се възползва от това е необходимо да се установи по съдебен ред, че е "лице, което е нетрудоспособно и не може да се издържа от имуществото си.", както и че ти имаш възможност да даваш такава.".
Та всичко е въпрос на доказване в един съдебен процес.
И "На практика никой не може да те задължи ако ти не искаш." за съжаление не отговаря на истината. Ако лицето има право на издръжка и не се е провинило тежко... /текста от чл. 91, ал.1/СК/, а децата са работещи- то си има съдебни дела, съдебни решения със сила на присъдено нещо и принудително изпълнение за нежелаещите да ги спазват.
Преди да отговорите по зададен специален въпрос- първо помислете и съберете информация. Така може да бъде доведен до объркване питащият. Това не е въпрос по възпитанието и отглеждането на деца, където всеки пише каквото знае, каквото е чувал и каквото му се иска.
lilana_79, не си писала подробности, за това и аз ти отговарям само с тектовете от закона. Ако те интересува нещо специално и конкретно- питай. Дори и в този случай издръжката си има определени максимални размери, които не са чак толкова големи, напр. няма да стигнат за квартира от 100.00 лв. и издръжка за храна и отопление за още 200.00 лв.Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
Право на издръжка има само лице, което е нетрудоспособно и не може да се издържа от имуществото си. Ако нетрудоспособният има имущество, той е длъжен да осигури издръжката си от доходите или от стойността на имуществото, без да е задължен да отчуждава необходимото му жилище и покъщнина. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Не се освобождават от задължението за издръжка лицата, които неоправдано не работят, макар и да са трудоспособни. Възможността им се определя съобразно с квалификацията им и другите обстоятелства, които са от значение за случая.