Шокирана съм!!!Как да разбера какво става в яслата???

Няма отговор като моя! 
Изобщо няма да се занимавам с инспекторат и директорки. Ще си сверя инфото с друго родители и ще прибегне към саморазправа. Няма по-лесно за мен от това да задуша някой наранил детето ми. 

И аз изпаднах в подобна ситуация,но в нашия случай детето ми изведнъж започна всяка сутрин да ходи с рев на ясла.Като я попитам карат ли и се бият ли я и тя отговаря че не и правят нищо.А като види едната леля в групата и бяга от нея и казва че не я иска.И аз съм решила да говоря с директорката.Тя да ми даде логичен отговор.

Само заради това, че детето ти не харесва една от лелите в групата смяташ да повдигаш въпроса пред директорката и да искаш обяснение от нея? Не се сърди, но ми се струва прекалено.Смятам, че би трябвало да имаш по-сериозни основания, за да предприемеш една такава стъпка. Все пак, ако нещо те тревожи по-добре говори първо с въпросната леля, преди да търсиш обяснение от директорката.

моят син много ревеше в едната група, не се хранеше, директоркат асама предложи да го премести, и откакто е другат агрупа се чувства много добре,а там даже се смениха няколко лели, но все пак по- добре свикна
аз съм "за" разговор с директорката

Не мисля че е прекалено,защото и аз се чудя какво ми правят с детето и се побърквам докато тя е там.Тя може и да не иска да каже какво и правят.Аз я разпитвах но нищо притеснително не ми каза до сега.И освен това тя ходи от септември на ясла и до сега не сме имали проблеми.И сега от преди месец започна всяка сутрин да плаче в нас и да не иска да ходи там ако е там въпросната леля.И освен това като я гледа тази леля тя си тръгва умряла от глад.

eгати иzродите работят в яслите и градините, горките дечица zа какво трабва да преживяват подобен ужас 
моето пък в петък го zаведох на ясла , каzах им кашля, паzете го да не се раzболее повечЕ (беше хванал вирус, който аz домъкнах  ) , вzех си го с доста кашлица, в събота вдигна висока Т . В неделя нямаше Т , само сополи и кашлица. В понеделник лекаря каzа, чЕ е направил лек бронхит, дава му лек антибиотик zа сутрин и вечЕр и да zаминава на ясла, като няма Т, бронхита не е zараzен, вируса вечЕ го е иzкарал ... но ние поискахме 2 дена болнични, стояхме 2 дена в къщи , днес го zаведохме, каzахме , чЕ нее zдрав, чЕ има още 3 дена на антибиотик, да му слагат капки в носа, да го наблюдават ,ако има Т да ни викнат , да го паzят да не настине , да се грижат zа него    и жените бяха много любеzни и zагрижени и съм 100% сигурна, чЕ никой няма да иzтеzава малкото сладко същество ,а ще са мили с него ... ама яслата му нее в София, zатова съм толкова сигурна.

При нас и дума не може да става да дават сиропи иил пък да слагат капки в нослето.
И донякъде ги разбирам. Като си представя каква борба е в къщи за капките...
Аз си държа детето в къщи докато свърши целия курс на лечение и едва тогава я пускам на ясли.
Да е жива и здрава бабата, че иначе не знам как ще се оправяме.

и аz мога да стоя в къщи, ако кажа на детския, ще даде болничЕн , няма къде да ходи, но ... той каzва , чЕ няма нужда, детето обича да ходи на ясла, особено сега имат творчЕство zа Великден (1 месец преди нашия е)  и се zанимават доста, пък и играе с децата. Като го оставя в къщи с мен , вярно , чЕ иzлиzаме и се ровим по пясъчниците и караме колело, но пак ми реве вечЕр zа съседчЕто и иска да играят, но пък то е уморено от градината и не иска    Та правя общо вzето каквото каzва детския и zа сега грешка няма 

Айде пък не могат да му напръскат нослето, а могат да го малтретират и да се zанимават да го събличат и да го нагрубяват . Егати беzсъвестните същества. Как ли спят нощем, не мислят ли , че едно малко дете сънува кошмари с тях 

И аз мисля, че да поговориш и да споделиш това впечатление първо с
леличката е по-разумен вариант. Ако тя е виновна ще започне да се оправдава и да напада
несъзнателно детето с думи колко е злоядо, лошо и т.н
Предупреди я категорично и ясно, че това положение няма как да продължава.
Ако има нужда от помощ нека сподели с теб и заедно да намерите изход.
Все може да каже нещо, което ще ти даде някаква по-реална представа от колкото директорката.
А, нали целта ти е да разбереш какво става първо!


jabata dil, след като това е начина и устройва всички е чудесно. Аз просто казвам, че
в нашата ясла не става.

Нямам думи, според мен решението не е преместване а действие, може и в другата градина някоя изродка да се държи така с децата с оправдание че е държавна градина и им плащали малко. Мен това не ме интересува, работя плащам си данъците и искам детето ми да се гледа добре, както при мен като дойде някой иска да си свърша работата без да го интересува дали ми плащат затова.
Има много майки които си мълчат като тормозят децата им сакън да не ги изгонят от градината че нямало места, имам такива колежки. И затова градините са на такова дередже. Много се ядосах малко ми е детето още за градина не знам как бих постъпила като се случи такова нещо. Може би затова хората стигат до саморазправа защото няма кой да им помогне от милата ни държава !
Свекърва ми е сестра в детска градина не в София и знам че се наемат от общината, ако искаш да пуснеш жалба трябва там, но вдигни повече шум иначе може жалбата ти да събира прах дълго време. Директорката не може да ти помогне защото сестрите не са към тях. От нея също знам как се държат и лелките и учителките в градините и защо децата се разболяват толкова често   За съжаление контрол няма от държавата и родителите трябва да вземат контрола в свои ръце !

Разбирам напълно притесненията и тревогите ти.
Посъветвах те първо да говориш с въпросната лелка, защото може причината за плача на детето ти да е съвсем безобидна, още повече че то самото не разказва да е станало нещо притеснително.Възможно е просто да изпитва антипатия към нея и да реагира по този начин( нали и на нас порастналите не всички  хора са ни симпатични), възможно е лелката да говори с по-висок тон и децата да се респектират от нея или да е по-строга, или просто да не е любимката на твоето детенце...А за глада-може  детето ти да отказва да изяде цялата следобедна закуска, а тя да не настоява и да не го тъпче.Посъветвах те да постъпиш така, защото моят син реагира по същия начин на една от сестрите в яслата-и това е логичното обяснение, което аз  откривам като причина за поведението му.
Изобщо не си мисли винаги най-лошото, за повечето неща често има разумно обяснение.А случаите на тормозени деца в детските заведения са прецеденти, а не масова практика.
Ако все пак се съмняваш, че детето ти е малтретирано по някакъв начин от тази лелка и наистина искаш да разбереш какво се случва-говори най-напред с нея.Обясни и че детето ти изпитва тревога в нейно присъствие и я помоли да бъде по-мила и внимателна с него, за да се чувства то по-спокойно. Ако тръгнеш 'с рогата напред' да искаш обяснение от директорката има опасност да постигнеш обратен ефект-да стане скандал и в резултат  да ти бъде отказана каквато и да е информация.
П.П.Искам да те попитам въпросната лелка от септември ли е в групата на детето ти или отскоро? Ако е била там от самото начало, в последствие ли започна да плаче детето щом я види?

Разбира се, че ще вярваш на детето си!
Детските фантазии са базирани на наблюдението. На тази възраст детето не може да измисли нещо, което не е видяло или чуло.
Една от мамите казва, че детето й си измисля, че тя пие ракия и незнам какво си. Да, измисля това, защото това някой друг го прави, то обаче знае това действие и единственото, което прави е, да й го приписва. Но не казва последователност от събития, които никога не е наблюдавало. А при теб има такава: събуване, потапяне и т.н. В най-добрия случай може да се окаже, че на друго детенце се е случило и твоето го е видяло или е чуло разказ за такава случка. Но зад това стои реално възприето впечатление!
Аз бих говорила с директорката, защото е нейна отговорност да контролира персонала, както и твоя отговорност да "сигнализираш".
Моето дете е на абсолютно същата възраст и доста неща ми разказваше, които ме шокираха (не в такава степен) и правих съответни проверки, разговори и т.н. Но винаги съм му вярвала и това е нещо, което в израстването на детето е много важно - да получава доверие от най-близките си. Игнорирането е обидно.
Безкрайно съм възмутена от поставянето на етикета на някое дете "лош" и поради това нещо се опитват да го накажат. Когато разбрах, че казват на децата, които плачат в яслата, че който плаче, майка му няма да дойде да го вземе, аз седнах и спокойно обясних на детето си да каже на госпожите, че всички майки взимат децата си! И ако по някаква причина майката не го взима, то тогава баща му, баба му или някой друг го взима. Дълго трябваше да споря с него, че децата, които остават след него в яслата са ги взели родителите им - независимо как са се държали. И едвам успях да преглътна яда си и да се навикам на тези лелки, които уви не са никак дорасли да възпитават децата с уважение, а не с менторство.