Как тялото и сетивата ви понасят едно простичко " Сбогом " ?

  • 2 587
  • 37
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 239
Това си мислех, докато пишех, но приех заглавието условно, отнасящо се към разделите изобщо, а не с конкретната дума. Тя, думата, звучи по-добре на хартия. Не познавам човек, който да я е изрекъл. Неловка е някак, създадена е май само за да илюстрира в писмен вид категоричността на емоцията. Защото гласът, очите, езика на тялото могат да са категорични и без конкретно тази купчинка от гласни и съгласни. На белия лист е трудно.
Peace

# 31
  • Мнения: 2 448
Аз съм голяма ревла, затова не обичам да си спомням раздели, дори и да знам, че не са завинаги, а просто за по-дълъг период от време.Само като се сетя и ми се реве, а какво остава за самия момент.

# 32
  • Мнения: 3 423
Ха, ако аз казвам сбогом, не рева.
Облекчението не ме докарва до сълзи.

А иначе ми се е случвало да рева и да
пиша смехории, които само аз си чета,
защото гордостта не ми позволява да
ги изкажа на глас, а и съм мълчалива.
Добре, че не ми се е налагало често.

# 33
  • Мнения: 3 268
Е, ако знаеш че наистина срещата е последна? Осъзнато ли е казното" Довиждане " или е от онези думи, които се изтъркулват преди ума да ги е преценил?
Няма как да го знам. Никоя среща не е последна  Simple Smile
А когато се окаже наистина последна е много страшно.Когато няма никога повече да видиш този човек,а не си го знаела.Казала си "Довиждане", се е оказало "Сбогом"....завинаги.

# 34
  • Мнения: 395
Най-тежкото ми сбогуване май още не съм го преживяла...имайки в превдид, че и в момента рева.... Преди малко по-малко от 5 месеца трябваше да кажа "сбогом" на единствения човек който ме е правил наистина щастлива.....Когато той дойде да се сбогуваме аз се държах като олигофрен, обяснявайки му да не забравя да си ексфолира кожата на лицето за да не му растат подкожни косъмчета и давайки последни указания кой крем за какво се използва. Чак сега се замислям колко абсурдна е била цялата ситуация. И така набързо му казах "чао" все едно отива да купи шоколад от магазина. След като той замина му написах дълго писмо, след това още едно....Качих се в една кола,сложих си слънчеви очила(нищо, че валеше) и започнах да плача...и така 2 седмици...без да спя, без да ям, без да говоря...просто бях мъртва за света, а и за себе си. Не минава и ден ,в който да не мисля за него и да не се разплаквам. НЯМА ТАКЪВ ДЕН ИЛИ НОЩ вече 5 месеца. А дори не комуникирам с този човек...всъщност не знам дали е жив(имам си основания да смятам, че може и да не е )  Rolling Eyes . Знам, че ставам досадна за околните и е време да започна да излизам, да се срещам с хора и да живея пълноценно, но за момента все още съм обсебена от мисълта за него......Така, че не мисля, че моите сетива го понасят това "сбогом"...дори напраотив. Всичко в мен се бори, изпитвам физическа болка, буквално се съсипах заради тази раздяла. Уви, това е животът. Дано успея да го превъзмогна.

# 35
  • Мнения: 3 268
peonia,a защо мислиш,че не е жив?

# 36
  • Мнения: 395
Честно казано гледам да не си мисля такива неща. Наистина не бих искала да навлизам в подробности...нито са толкова важни, нито това е темата. Дано е добре   Praynig

# 37
  • гр. Козлодуй
  • Мнения: 203
Спомням си последната среща с баба ми.....казах и "Довиждане,бабо".Тя почина един месец след това.На погребението не можах да пророня и сълза-държах се много делово(както винаги).Сега не минава и вечер,вкоято да не си поплаквам за милата ми баба.Не мога да я прежаля и все си мисля,че някога пак ще се видим.

Тъжно ми е, че не помня последната среща с баба, но пък нея си я помня все още, все едно сме се видяли вчера. Минаха години, но не мога да я забравя ...
Иначе при сбогувания реагирам много неадекватно, но след като всичко отмине изпадам в депресия, в каквато съм и в момента. Гадно е когато се сбогуваш с някой от разстояние, не очи в очи.

Общи условия

Активация на акаунт