Споделете за вашата работа в чужбина

Здравейте,

ииии ама да знаете как ме радвате, моля ви пишете още и още  

Милен@, много ти благодаря за пълният ти и откровен отговор.
За много неща съм съгласна с теб, никога не бива да се предаваш, вярвам че си наистина способен човек и дано скоро те оценят.  

ясно  е че всеки има различно мнение, спрямо това, което е преживял, но няма нищо по ценно от опита.
За всички вас той е различен, но всеки от нас получава някаква представа за това как живеят другите по света, с какви трудности се сблъскват... всички вие които споделяте ни помагате на тези от нас, на които ни предстои тази промяна.
Това, което сте преживели може да не е валидно за нас, но всеки които съумее да извлече поуки от вашите разкази ще му е по- лесно.

Има хора, които се справят има и такива които не успяват. Аз искам да видя какво е съотношението.

МИНЕрВАта, радвам се че ти харесва темата, дано още хора се включат, относно езика, проблемът е че нямам време да го уча предварително много време тук. Все пак любимият не може да ме чака 1 година, докато го науча  .
Ще изкарам 2 нива, а след това фронтален сблъсък  

Joel, благодаря и на теб за хубавите пожелания, с френския съм до кривата круша. Сама не става като работиш по цял ден.
Но мисля за курс събота и неделя и така.

С две думи на всички ви благодаря, че ще пропусна някой, благодаря за подкрепата, за това че отделяте време ...
Очаквам включване  да знаете  

Iventse, много се радвам, че и ти се включваш. Мислех да пусна темата там, ама ме досрамя, щото само ви питам и разпитвам като някой полицаи 

не се съмнявай, тепърва има да ви разпитвам  , аз съм си приказлива, само да не дотегна,  гледам вие за бебчета си говорите пък, аз нямам никакъв опит в таз сфера и един съвет не мога дам, все още само си въздишам 

дано повече дами "омайници"  да се включат.

Когато си нов в страната, не ми е ясно от кьде ще ги имаш тези врьзки и колко много хора ще познаваш за да ти помогнат. Вече споменах за бьлгарското общество в Канада. Не сьм чувала за много случеи, кьдето хора, които са се остановили вече да са казали на новодошьл-аз ще ти помогна за работа, при нас има място или ще се опитам да ти уредя. Дори и някой да предложи помощ, ще се сьстой в това да предаде резюмето ти или св, на човек в работата, но това нищо не гарантира. От там нататька, всичко зависи от тава какьв ти е опита, как се преставяш и дали имаш това, което се изисква за определаната работа. Разбира се че като започнеш една работа, ще си сьздадеш познати и може и така да си намериш работа, но доколкото ми става ясно от темата говорим, за пьрва работа. Сьщо ще спомена, че канадците не вярват на хора, които нямат канадски опит, т.е не са работили в страната. Почти всеки се е сбльскал с този проблем и не случайно много хора започват с работа в магазин, завод и т.н, кьдето изобщо не е трудно да си намериш работа, ако говорим за неквалифицирам труд и минималната работна
заплата.


Black Mamba сьгласна с мнението на Минервата. Найстина го няма този стеритип, макар че има бьлгари, които работят всички тези неща изброени от теб. Може би е така, защото Америка е доста по далече от Европа . Може би е защото тук се гледа какьв си и какво правиш, а не каква ти е националноста.
 

Шехи

Благодаря Лени, да ти се връща! 

Права си, многооооо твърда тиква се иска, а може би и мъничко късмет!

- каква е вашата работа - еколог, управление на ресурсите
- по специалността ли работите- да
- колко време ви отне да намерите работа- първо бях на практика, след това  започнах на трудов договор
- как я намерихте- по интернет
- имахте ли в началото затруднения с езика (интересувам се особено от онези от вас, които са заминали без да знаят език)- не, не съм имала тъй като работата е на английски. Немският е задължителен, но при мен се появи в по късен етап точно защото не ми беше нужен за работата.
- какво ви харесва и какво не- °+° международна организация, която работи със страните в ИЕ и Кавказкия регион. °-° много се пътува и се работи със срокове
- какво е заплащането ви, доволни ли сте(само ако имате желание да споделите)- засега съм доволна, но има още какво да се желае
- смятате ли, че на чужденци плащат по-малко-зависи, някои професии, да.

- каква е вашата работа - управител бази данни при клинични изследвания
- по специалността ли работите - горе-долу - по образование съм биолог, след няколко години в науката, се преквалифицирах и в момент работя по специалността след преквалификацията
- колко време ви отне да намерите работа - в науката - 8 месеца; при клиничните изследвания - 2 седмици
- как я намерихте - в науката - чрез познати (помогна ми фактът, че отначало бях докторант тук); при клиничните изследвания си пуснах СВ-то в един специализиран сайт и фирмите сами ми се обаждаха
- имахте ли в началото затруднения с езика (интересувам се особено от онези от вас, които са заминали без да знаят език) - не мога да помогна особено, говорех френски като пристигнах
- какво ви харесва и какво не - не ми харесва дългата обедна почивка (1 час за ядене ми е много), администрацията и разните докладни и ноти за какво ли не. Харесва ми - колегиалната атмосфера, добрият тон, няма груби забележки и разговорите рядко се въртят в областта под кръста, не ти се бъркат особено в работата - какво си купила, какво си сготвила, какво сте се скарали с мъжа ти.
- какво е заплащането ви, доволни ли сте(само ако имате желание да споделите) - над средното за страната, с тенденция да нараства, надявам се; доволна съм 
- смятате ли, че на чужденци плащат по-малко - за чужденците не знам (мисля, че на държавна работа е същото, защото там се спазват ешелони на заплатата), но на жени - със сигурност (около 20 % рaзлика в заплащането на еднакъв пост и с еднакви отговорности в частните фирми, според миналогодишните статистики)
P.S - Редактирам се - за чужденците, работещи във Франция - зависи от професията и чрез каква фирма работят тук. Преди време имаше един репортаж по телевизията за строителни работници от Полша - наети чрез полски фирми-посредници, с полски осигуровки и така дори една висока за Полша заплата излизаше под минималната френска.

Мисля, че по-горе Jalana питаше и за минималната работна заплата за Франция - в момента минималното почасово брутно заплащане е 8.44 евро (около 6.53 евро нет). За 35-часова работна седмица, минималната заплата излиза около 1100 евро нет на месец. ДОД не се удържа директно от заплатата, а се декларира 1 година по-късно и се плаща 2 години по-късно (напр. през 2008-ма се плаща ДОД върху доходите от 2006-та). Опс, сега видях, че питаш за средната - по данни на INSEE за 2005-та - 19 818 евро годишно за жените и 24 446 - за мъжете (средно за всички категории работници и служащи).

За дипломи и останалото - питай директно във френската тема, ако искаш - там сме много минали по този път

Не бе Б. Мамба, не искам това да кажа, идеята беше, че като кажеш Бг, при местните не  зазвънява камбанката "аха-източна европа, знам ги аз тях...", нямат вече оформено мнение за теб в главата си, т.е. дават ти шанс без капка предразсъдък. Ей това исках да кажа!
А кой как си изкарва хляба е отделна тема...или май това беше темата 
Живяла съм година и във Франция (Марсилия) и го изпитах лично това ЕВРОотношение...

Тук има някои сфери (естествено ИТ на първо място, но и други), където ти дават комисионна, ако им посредничиш за човек, те го харесат и той изкара 3те месеца пробен срок. Понякога има стоп на назначения при разни кризи като в момента, но докато се успокоят нещата и после пак търсят. Аз няколко пъти се опитвах да посреднича, но само мъжът ми успя досега 2 пъти и cхрускахме 2 немалки бонуса. Иначе големите фирми плащат на професионални посредници 10ки хиляди франкове за добър до среден специалист.
Най-добрият комплимент, който са ми правили при интервюто за първата ми работа след завършване е, че ние в изт. Европа имаме добро математическо образование (вярно е  ).

дойдох преди около 20 години в германия. преди това работех като калиграф илюстратор в издателство техника в софия.
аз съм типичният случай как се започва от нищото. в моята професия нямах шансове. в бг беше ерата на правец 8, тук повечето неща вече се вършеха на компютър. не можех да седя без работа и веднага започнах в един ресторант като сервитьорка. абслолютно фиаско.
пробвах се после в един старчески дом. започнах уж като санитарка, след 4 месеца водех смяната, слагах инжекции и системи и бивах третирана наравно с екзаминирания медицински персонал. просто липсваха хора, законите бяха по-меки и успях да се етаблирам в професия, в коато принципно се искаше медицинско образование.
след две години се преместих към частна амбулантна служба, която се занимаваше предимно с млади, тежко и безнадеждно болни пациенти на командно дишане, повечето в будна кома.
оказа се, че това било призванието ми. допреди две години работех с удоволствие в тази професия, като към края бях шефка на екип от немци, всички с изисквуемото медицинско образование. само аз го нямах. заплащането обаче беше еднакво и за мен и за тях. аз получавах добавките за това, че съм идиота на групата.
обичам си много работата, но се бях вживяла прекалено. имаше месеци, в които работех повече от 300 часа месечно. и така преди две години дойде момента, в който реших да направя нещо за себе си. прибрах се в българия и осинових дете. всичко си дойде на мястото. единственото, което обаче не успях беше да се адаптирам отново в родната си страна.
по стечение на обстоятелсвтата имам доходи, които ми дават свободата да не работя и осигуряват на мен и семейството ми приличен живот, само че ми е малко рано да изляза в пенсия.
сега започвам тук отново отначало. на преклонната възраст от 44 години. много добър немски и перфектен баварски ми осигуряват спокойствие. обадих се в старата ми служба - мога да започна веднага, естествено с по-голяма заплата от тази преди 2 години.
никога не съм забелязвала или поне там, където съм била, негативно отношение заради това, че съм чужденка. даже съществуваше парадокса, че българките ги предпочитаха пред гедерейките, които все пак и въпреки всичко са си немкини.
мисля, че за младите сега е много по-лесно на базата на образованието да си намерят и работа. но всичко е относително. къде си, каква мотивация имаш, доколко искаш да се интегрираш. моето мото беше, че след като другите го могат, аз го мога още повече.
двете години пауза ми помогнаха да преосмисля нещата и да узрея за един нов етап в работата си. сега вече мога да работя и с деца пациенти, което преди беше немислимо поради простата причина, че емоционално няма да издържа.
след толкова години намерих и образование, което бих искала да завърша и което считам, че ще е добро за мен, защото съм на принципа, че само нещо, което обичаш можеш да работиш качестено. смятам да стана детски психотерапевт. така че, по-малко работа, по повечко учене и токувиж на 50 съм открила същинското си амплоа.
считам, че за да си добре в чужда страна е нужно огромно желание, желязна мотивация и много добро познаване на езика. всичко останало може да се постигне на място.

Matakosmata, чувала съм за много успели българи и честно казано такива разкази винаги ми действат страшно стимулиращо и мотивиращо. Възхищавам се на хора като теб и искрено ти пожелавам реализация в избраната от теб сфера. По време на моето следване бях в групата на прехвърлилите 30 години жени. Две от тях са сега малко над 50, две са около 40 и още две сме около 35. Всички сме с деца и освен със следването ни се налагаше да се справяме и с майчинските и домакински задължения, но всички ние се дипломираме в рамките на 4-те години обучение. Не знам дали се дължи само на възрастта- все пак имаме повече житейски опит и мотивацията ти е различна. Но научих от тези мои състудентки, че винаги можеш да започнеш от начало!Всички те избраха да работят като детски психолози и повечето вече работят по специалността си. Успешно превъплъщение в новото ти амплоа

aз не се считам за успяла. благодаря за комплиментите.
ако трябваше да живея от парите, които съм спестила или инвестирала, щях да съм доста бедна. по природа съм прахосник, добре че предците ми са се погрижили за тези, които идват след тях.
но успях в едно, за което не съжалявам, че тръгнах навремето. намерих поне малко смисъла на своето съществуване. ако бях останала в българия предполагам, че щях да съм голямо леке и дрисла. времето, което беше определено да узрявам прекарах в борба и това ме направи доста по-добър човек.
съжалявам само за едно, че навремето не отидох за известно време в някоя държава от третия свят да побачкам малко за без пари и добри цели.
човек колкото повече има, от толкова повече има нужда. поне при мен е така. и колкото и благородна кауза да гони, ако не се вглежда в беднотията и мизерията забравя заради какво аджеба си заслужава да живееш и колко много могат да те радват малките неща.
сори за клишето, ама си е така...........

Да, за това си права , сори за грешното разбиране...Във Франция за съжаление , или поне според моите наблюдения , като 4уят , 4е си от БГ гледат леко странно.... Ина4е, бях в Канада и определено не ми хареса- неможах да свикна с лицемерието на хората ...вярно ,нямам опит с работа ,а просто от разходки и наблюдения по магазини,кафенета , заведения ,етц...но не мога да си обесня какво е това мазни4ене и това лицемерие ...но темата  е друга ,няма да е спамя...

Matakosmata,  в моите представи успял човек не е само този с престижна работа и добро заплащане. Ти имаш ясна представа какво искаш и как да го постигнеш. Житейският и трудовият ти стаж ти помагат да определиш къде си и къде се виждаш след 5 години, примерно. За някой, който тепърва се опитва да пробие на трудовия пазар в чужбина, едва ли възможно да се види в перспектива, защото не знае какви шансове ще му се предоставят.

А това опредено е голямо постижение.

Досега четях темата, но не пишех защото май нямам нищо ново за казване. Като гледам повечето отговори се въртят около ситуации сходни на моята. Сега обаче се включвам само за да кажа на Матакосмата, че се възхищавам от нея и и желая успех! Дай Боже повече хора с толкова хъс и подобна житейска философия!