Изчетох ви най-внимателно.
Може грешката да е в мен, но ако нещо, с някого не се е получило искам да не е, защото аз не съм направила всичко възможно. Това ми е философията, може да е грешна, пак казвам, но за мен дава резултати.
Виждам, че много чувствително реагирате на думите ми, но аз изобщо не се съмнявам, че в много от случаите на скапани взаимоотношения със създателя, нещата биха могли да са различни, ако жената е могла да ги постави на другата основа. А защо жената, ми защото повече й пука за това... тя износва детето, няма как да са на равна нога с мъжа... може да не е честно, но е така.
А когато, предложих да опита разговор не знаехме подробности.
Може грешката да е в мен, но ако нещо, с някого не се е получило искам да не е, защото аз не съм направила всичко възможно. Това ми е философията, може да е грешна, пак казвам, но за мен дава резултати.
Виждам, че много чувствително реагирате на думите ми, но аз изобщо не се съмнявам, че в много от случаите на скапани взаимоотношения със създателя, нещата биха могли да са различни, ако жената е могла да ги постави на другата основа. А защо жената, ми защото повече й пука за това... тя износва детето, няма как да са на равна нога с мъжа... може да не е честно, но е така.
А когато, предложих да опита разговор не знаехме подробности.
не си ти, мила, ама явно сте много на това дередже 
, за да може да звъни на детето си, а звънеше на два три дни по веднъж за по една минутка.
Аз поне така постъпих при нашата раздяла и сега мога с чиста съвест да кажа, че съм направила всичко, зависещо от мен отношенията баща-дъщеря да не се накърнят (или поне щетите да са минимални). Пък това че той е избрал да я вижда само като носи издръжката... - негова преценка, хич не ровя за мотивите му. Важното е, че не аз съм направила избора вместо него - той сам е избрал нещата да стоят така и дано живее комфортно с този си свой избор!