Публикувана: 31 ян. 2008, 14:30 ч.
Последно мнение: 13 март 2008, 16:43 ч.

Бебето не се получава-много ми е тежко. Вие как се справяте?

8 462
70
1

# 60 10 март 2008, 10:32 ч.

София
Мнения: 5 569

Магито, 30 години въобще не е 100! Да не говорим, че в границите на нормалните очаквания е бременност да настъпи в рамките на една година от началото на опитите... Така че въобще не виждам повод за драматизиране след само два месеца секс без предпазни средства...
За какво ти е това да ревеш като ти дойде и т.н.? Помага ли нещо?
Откровено казано мисля, че подходът ти не е правилен. Натоварваш се напълно излишно. Забременяването е Божа работа. Разбира се, всички, които пишем в "Искам бебе", искаме да се случи. Кога ще стане е в Божиите ръце. Успокой се... и късмет!

# 61 10 март 2008, 10:34 ч.

Мнения: 340

Eто и от мен нещо, мили момичета. Видях двете чертички на 18-я цикъл от опитите ни. Мога да кажа, че при не повече от 4 е пропусната овулацията. Здрави сме и двамата, моите кръвни и хормонални изследвания са добри(само не ми беше мерен прогестерона, а за ЛХ се довериха на температурните графики), мисля си имах редовна овулация, която да е варирала с ден-2-3 най-много. Идеална спермограма (2 броя).

Не ви казвам да си заровите главите в пясъка, напротив - правете си изследванията, но ВЯРВАЙТЕ, че ще дойде вашият ден. Напоследък правех всичко възможно, за да не вярвам и онзи отгоре реши да ме вкара в правия път.

Ще се моля за всички Praynig

# 62 10 март 2008, 10:54 ч.

Мнения: 616

maigto не се отчайвай, това са само 2 опита.....при нас също този месец е втори опит и съм почти сигурна че няма да е станало, но не се отчайвайм даже първия месец повече се ядосах като ми дойде, сега съм доста по-спокйна, пия си фолиевата киселина и продължаваме с опитите Hug

адски много искам бебе, аз доста време чаках мъжа ми да го поиска...но всичко с времето си, ще стане рано или късно bouquet

Стискам ти палци, както и на всички които още чакат двете чертички Praynig

# 63 11 март 2008, 14:59 ч.

Мнения: 2 422

Недейте така бе един, два, пет месеца ..година не са много ще имаме бебета само малко търпение Hug

# 64 12 март 2008, 17:22 ч.

Мнения: 173

Момичета,няма място за отчаяние,тъй като 2 или3 месеца са много малко време ,за да си мислите че не можете за забременеете.Не насаждайте в главите си подобни мисли,защото те могат да бъдат една от причините да не стане бебенцето.Казвам от опит,че подобни мисли могат единствено да ви накарат да изпаднете в стресово състояние или по-зле-в депресия,защото знаете,че самовнушението може да бъде и приятел и враг Peace

Аз не можех да забременея 7 години,благодарение на подобни мисли и стресови състояния...знам много добре как ви изглежда всичко точно в този момент и как всеки месец ви се плаче след като видите,че ви е дошъл цикъла,знам и за това ви моля не мислете негативно Confused

Усмихнете се и спрете да мислите че не можете,мислете,че в най скоро време това ще се случи,просто моментът не е дошъл Hug

Оттърсете се от тези негативни мисли,постарайте се да превърнете тялото си в най доброто местенце за вашето бебе,мислете само за хубави неща и всичко ще бъде наред bouquet

Пожелавам ви всичко най-хубаво от все сърце... Hug

Последна редакция: ср, 12 мар 2008, 17:42 от Zoq

# 65 12 март 2008, 23:07 ч.

Мнения: 160

Zoq, сигурна съм, че всичко, което казваш е вярно Simple Smile

Аз не че съм чакала толкова много - става вече близо 6 месеца Simple Smile

Първите 2 месеца приемах нещата много тежко. Сега обаче такъв оптимизъм ме е завладял. Всеки път като ми дойде с усмивка си казвам: "Миличка, чака те още един секс-месец" Simple Smile

Зная, че бебето няма къде да ми избяга Simple Smile

# 66 13 март 2008, 05:16 ч.

Мнения: 429

Всеки човек е различен и е нормално да гледаме на едни и същи неща от живота по различен начин! И всеки има свои собствени механизми, заучени във времето, за справяне с проблемите! Wink

А и факторите, които определят нашия мироглед и се разпореждат с емоциите ни, са толкова комплицирани и многобройни.

Истина е обаче, че повечето от нас, дори да не го осъзнаваме напълно, преживяваме самотната чертичка като загуба независимо на кой опит след старта сме. Изключително важно е в подобен момент да споделяме с хора, които са съпричастни с проблема ни. Трябва ни някой, който да ни напомни, че отрицателният тест не е загуба, той просто този път не е печалба!

На мен ми беше първи опит и някак си ми се искаше да стане! Не съм притеснена от факта, че не стана от първия път нито съм го изживяла драматично. Смятам се за много спокоен човек и оптимист на първо място, но да си призная, ми е тъжно по емоциите, които вложих точно в този първи опит. Wink

# 67 13 март 2008, 09:23 ч.

Мнения: 21

Jennie, това е истина. Емоциите от първия (неуспешен за жалост) опит няма да ги забравя никога. Надеждата, чакането, тръпката,, разочарованието...Дано да изживеем и 9-месечни емоции, които ще са още по-хубави...стискам палци за това. Praynig

# 68 13 март 2008, 14:05 ч.

София
Мнения: 141

Jennie, много хубаво си го написала.
Аз също се опитвам да съм оптимистично настроена, но понякога ме обхващат едни такива настроения. В едно от тях пуснах темичката. Сега вече са минали три опита, предстои четвърти и аз много се надявам той да е последен и да се похваля! Simple Smile

Стискам палци на всички вас! Hug

# 69 13 март 2008, 15:48 ч.

Мнения: 173

Искрено се надявам и се моля в най скоро време всички да се сдобият с по 1 или2 бебчета,пожелавам ви го от сърце Hug

От доста време не съм писала тук и целта ми беше да ви вдъхна надежда и оптимизъм а не да обидя някого Peace

Истина е че всеки го преживява по различен начин,но задълбочиш ли се в мисли за това че не става,разочарованието е още по голямо!!!
Надява се да не съм обидила никого,желая ви успех Peace

Ще се моля и ще се надявам заедно с вас bouquet