Името на детето и ...родата!

И при мен почти така. Говорех, че ще е Константин (за големия), тъй като много харесвам името. Впоследствие разбрах от други хора, че баща ми общо взето щял да се почувства зле, ако първият му внук не е кръстен на него (традиции - те от доста поколения са Георги и Димитър - все имало момчета, аз прекъсвам традицията), и тъй като много си го обичам и уважавам, баткото е Георги. Но дядото е разбрал от акушерката, която беше нощната смяна като раждах. Сутринта дошли родителите ми и мъж ми в болницата и питали за инфо за родилите през нощта и в този момент излизала акушерката, та портиера ги насочил нея да я питат и мъж ми като обяснява за кого пита (на д-р ... близката и акушерката възкликнала: "А, за Жоро-скиора става въпрос". Та така дядо разбрал, че на него ще е кръстен внука. Мъж ми каза, че се просълзил от вълнение и радост.
За малкия - то ясно. Казах, че приключвам с ражданията и второто ще си го кръстя с име, което харесвам и това е. (Не че не харесвам името на баткото, де. Георги също е прекрасно име.)
Иначе свекърва ми още докато бяхме гаджета се пробва: "Айде, пък като имате деца - едно на нас, едно на сватовете." и аз мигом и казах, че децата ще си ги кръщавам аз, тъй като аз ще ги нося и раждам, най-много мога да се съобразя с баща им, ако на него не му харесва, ама хич, избраното от мен име. За щастие нямах проблем с мАжо.
За щастие явно се примири свеки, а и чест и прави, че казва: "хубаво, че на баща ти - той много ви помага." И намаше намеци или искания за името на малкия.
Като бях бременна с малкия, преди да се види пола ясно имаше вариант за момиче - Евангелия (страшно ми харесва) и мъж ми само викаше: "Ужас, откъде го измисли това заврънкулчено име, дано не е момиче."

Ха, ха, че то Константин е дълго и сложно име ... 

Името си избрахме сами.Кръстена е на баща ми.Радвам се,че успях да направя това за него,а и името на дъщеря ми много ми харесва.Но никой не се е месил или настоявал за нещо.Решението си беше наше

И трите ми деца са кръстени на някого от семейството,
Синът ми е кръстен на майка ми. Моника е кръстена на сестра ми, Илияна е кръстена на свеки. 

Детето ми е кръстено на прадядо ми защото аз така съм решила,на свекърви,майки,бащи,свекъри не кръщавам който иска да си ражда.Единствено ако второто е пак момче искам да носи името на баща си

И двете ми деца са кръстени  на дядовците си. Никой не ми е оказвал натиск-просто исках да ги зарадвам, взех само първите им буквички, харесах си именца... И те щастливи, и аз -също.

Синът ми е кръстен на баща си. Решихме го заедно, още повече, че името ми харесва много. От страна на родата не е имало никакви напъни да се кръщава на който е да е.

Здравейте и от мен!Името на дъщерями избирах сама и я кръстих на баща й а на сина оставих таткото да реши и той реши да го пише на своя брат починал твърде млад и нелепо.Чувала съм че не на хубаво но определено не вярвам а и не разбирам мн. от тези неща и така станаха .... Мариика и Иванчо

Аз бях казала на мъжа ми да измисли име за момче, а аз за момиче, че до последно не знаехме какво бебче чакаме, а накрая  сама избрах името на сина си, ама тати го хареса и каза че така ще го кръстим,не сме имали спор. Майка ми ми подмяташе да го кръстя на свекър ми, ( по едно време и аз си мислих да е на него) ама колкото повече ми повтаряха се ядосах и като се заинатих, не и не. Айде детето си е мое и ще си го кръщавам както си искам, нали носи тяхната фамилия все пак. Иначе първата букава съвпада с името на свекърва ми, ама това е случайност, просто това име много ми харесва. Тя иначе попита на кого е кръстено и мъж ми и каза на никой. Не занм дали са останали разочаровани или не,не са ми казали.

Кръстихме малката, като взехме първата буквичка от името на съпруга ми. Имаше малко недоволство, но всичко мина бързо. Не смятам, че е задължително да се кръщава детето на баби и дядовци и изобщо на някого. Освен това детето е едно, а те с четирима. Как да избера един и да пренебрегна другите?! А татко си е един!

Детето ми е кръстено на свекъра.Но аз исках така.Ако беше момиче сигурно щеше да е на баща си, но ние си знаехме че е момче и за женско име не бяхме се замисляли много.Ако някой беше почнал да ме юрка на пук щях да си го кръстя както си искам 

Сигурно бабите го разбират като някаква форма на уважение от страна на децата им, не знам. Ние се колебаехме дали синът ни да се казва Иво или Борис, но тъй като второто име е с началната буква на моята майка, тя не даваше и дума да се издума-другите баби и дядовци щели да се обидят, ще кажат, че детето е кръстено на нея и т.н.  Така че това за бабите не важи за майка ми, различни хора ....Кръстихме бебчо Иво, така уважихме трима наведнъж, пък и ни харесваше името.

Името му избрах аз. Всъщност изредих няколко имена, които ми харесваха, на таткото. Предполагах, че той ще избере някое от тях, защото на мен ми харесваха всичките. Той каза да решавам аз и така стана Виктор, може би щото по азбучен ред беше първи в списъка ми. Име за момиче така и не можах да измисля. Харесваше ми Женя, но пък племенникът е Желеслав и щяха да са много близки имената.

Името го избрах ме със съпруга ми и не се влияех ме от никой !Неговите роднини нищо не казаха нито се обидиха че не е на тях ,но майка ми го преживя доста тежко!

Не мисля че за това нещо трябва да се месят бабите и дядовците
Името на дъщеря си си го избрах аз и само им го съобщих,не бих допуснала никой да ми казва как да си кръстя детето,та то си е мое