Публикувана: 1 фев. 2008, 09:25 ч.
Последно мнение: 26 фев. 2008, 10:17 ч.

Името на детето и ...родата!

7 699
193
1

Отговори

# 15 1 фев. 2008, 10:12 ч.

София
Мнения: 7 191

Отговорът е простичък - зависи от родата.
За щастие аз и съпругът ми сме случили на интелигентни такива Mr. Green

Избрахме име, което да харесва и на двамата..

# 16 1 фев. 2008, 10:18 ч.

Мнения: 1 931

Сина може да се каже, че е кръстен на баща ми, той е направил много за нас и да се върне времето на зад пак така бих го кръстила. Свекитата още като бях бременна с него ми казаха, че са си отгледали внук от щерка им. После се сърдиха, че не е на тях, да се оправят. Много важно,че не са си виждали внуците това си е за тяхна сметка. Човек ако си е особен както и да кръстиш детето винаги ще си намери причина да се сърди.
Щерката пък си се роди с името и решихме, че щом на тази дата се е родила, сама си е избрала името и сега в един ден има рожден ден и имен ден. Да си призная исках да е на майка ми, но не стана.
Смятам, че ако хората го заслужават може да им се поднови името, но и да не се направи ако са прекрасни хора няма и да се сърдят.

# 17 1 фев. 2008, 10:20 ч.

Мнения: 25

Да,мисля,че това е често срещана картинка в България ,но може и да има известна промяна през последните години,тъй като навлизат доста нови имена.Аз лично съм за имената предавани от поколение на поколение.
Във всеки род има някой,който много цениш,уважаваш и възхищаваш,и кръщавайки ,рожбата си на този човек,някак си искаш и то да притежава тези качества,този дух.
Разбира се има и доста властни рода,които буквално се опитват да се наложат при избора на името и дори съм виждала как се прекъсват отношения ако не стане тяхната.
Ние със моя съпруг,например,си харесахме име ,което и на двама ни допада.За наше щастие то съвпада с името на свекър ми,който е една изключителна личност.Е,няма да казвам какво щастие се чете в погледа му от как разбра.
И все пак всеки родител сам трябва да реши как да се казва детето му,пък и в крайна сметка не можеш да угодиш на всеки.

# 18 1 фев. 2008, 10:28 ч.

София
Мнения: 1 252

Никой не ми се е месил при избора на име. Съпругът ми е едно дете и аз взех решение да кръстя сина ни на свекъра, защото името ми харесва и по този начин показахме уважение към дядото.
Не мога да ви опиша колко е радостен дядото, че внучето му носи същите имена като него.
Живот и здраве следващото ни дете ще носи името на майка ми. Обичам си родителите и това е един от начините да им го покажа.

# 19 1 фев. 2008, 10:29 ч.

Мнения: 636

Не обичам да робувам на традиции. А тази с имената е чудесен повод да се изпокараш с родата, да има недоволни и обидени. Според мен има хиляди други начини да изразиш уважение към даден човек. Точно заради това избрах за детето си име, което харесвам и което по никакъв начин не е свързано с името на някой роднина.

# 20 1 фев. 2008, 10:37 ч.

Мнения: 817

При мен има натиск само от мъжа ми, той много настоява, ако имаме момченце да го кръстим на баща му (т.е. на дядото). Аз като цяло нямам нищо против, обаче въобще не ми харесва името на свекър ми за име на мойто дете - Атанас. Звучи ми толкова стрческо и остаряло. Не знам как да се преборя с него, знам че ще се натъжи, ако го кръстим по друг начин, ама иначе пък цял живот ще съжалявам, че съм дала такова има на детето си.

# 21 1 фев. 2008, 10:48 ч.

Мнения: 873

Когато избирахме името на бумбата,най-напред написахме буквичките на имената на родителите с идеята,че името няма да започва с нито една от тях Stop

майка ми най-много показа,че е засегната,ама сори Mr. Green

бабите го приемат като знак на уважение и благодарност,ако бебето се кръсти на тях.дядовците пък са горди,че им се признава авторитета от младите.при нас дори искаха фамилията на детето да е на дядо му(по бащина линия)-такава била традицията Thinking

аз държах цялото семейство да е с една фамилия Peace

с таткото бяхме категорични,така че не им дадохме шанс да драматизират Naughty

# 22 1 фев. 2008, 10:53 ч.

Мнения: 5 401

Аз исках детето ми да носи свое собствено име, но съпруга ми настоя да го кръстим на баща му Иван. Тъй като уважавам много родителите му, реших да отстъпя, но помолих да изберем среден вариант - Калоян = хубав Иван. След като детето се роди, имаше кратък период, в който трябваше да ги убеждаваме, че е кръстен на дядото, тъй като те очакваха Иван, а не Калоян. Simple Smile

Моите родители тайно се надяват, че някой ден второто ни дете ще прихване някое име от тяхна страна. И струва ми се, че така и ще направим, за да няма сърдити. Laughing

# 23 1 фев. 2008, 10:53 ч.

Мнения: 8 999

Никой от родата дори и не си е помислял да настоява или да се меси в избора на име. И моите родители, и родителите на мъжа ми са прогресивни, образовани, съвременни хора, за които името няма никакво значение.
Мъжът ми остави избора на имена да бъде мой - все пак аз съм Майката в цялата схема и имам най-основателни причини, след като дарявам живот, да даря и името.
Всички около мен бяха шокирани, защото предпочетох децата ми да носят имената на бабите и дядовците. Направо се наакаха от кеф.

# 24 1 фев. 2008, 10:55 ч.

Мнения: 541

И при нас никой не ни пита как ще се казва детето и нямаше коментари относно името. Малкият го кръстихме Симеон. Носи буквите на мойте родители и двамата са със С. Свекъра ми се казва Христо и тъй като не искахме с мъжа ми да кръщаваме така ,а не харесахме нищо друго с буквата х, си го кръстихме Симеон.
Всичко веше нормално, никакви реплики от страна на свекър и свекърва.......
НО преди 2 месеца и ... се роди другото им внуче- момиче, което брата на мъжа ми кръстиха Христина/на свекъра ми/. Христина при изписването си получи златно синджирче с медальон от свекъра и свекървата.
Моя син при изписването получи едно зимно костюмче.
Я ми кажете имали отношение тук или си въобразявам?

Последна редакция: пт, 01 фев 2008, 13:41 от Denni

# 25 1 фев. 2008, 10:55 ч.

Мнения: 169

Когато избирахме име на бебо аз исках да не е на никого. Моя мъж пожела да се казва Калоян, което е доста близо до името на баща ми. Неговия баща пък се казва Никола , малкия се роди точно на Никулден. Голяма дилема ми беше все пак как да се казва детето, но от подписа ми личи какво сме решили. Като сега сърдити няма Simple Smile

# 26 1 фев. 2008, 10:55 ч.

Мнения: 3 675

Уф, пак тези имена и родата.....Аз лично няма на никой да си кръщавам детето.С мъжа ми сме се разбрали, ако е момиче името го давам аз,ако е момче той.Аз вече моето съм си го измислила,само чакаме да дойде момента.

# 27 1 фев. 2008, 11:01 ч.

Мнения: 115

С мъжа ми се бяхме разбрали, че детето ни няма да бъде кръстено на бабите и дядовците. Спряхме се на 2 имена и по случайност името, което избрахме след като се роди сина ни - съдържа по буква на всичките баби и дядовци Grinning

Просто това име си му отиваше, но не мога да не призная, че направихме много щастливи нашите родители. Дори факта, че се роди на рождения ден на свекърва ми Маргарита (и би следвало да е Мартин), не ни повлия на избора.

# 28 1 фев. 2008, 11:02 ч.

Мнения: 3 675

Хайде пък вие с тези синджирчета.Аз съм първата внучка и баба ми и дядо ми по бащина линия ми бяха нарекли едно синджирче с кръстче, получих си го 24 години по-късно, когато моята братовчедка претърпя катастрофа и месец беше в кома.Оправи се момичето, баща ми се грижеше за него, може би заради това им е просветнало да възстановят неправдата .Хич не обръщайте внимание на такива неща,пък и не ме кръстиха Петрана на бабата, може да е затова. Joy