Вече знам значението на думите на хората “Стой далеч от това семейство”

Ти имаш проблем. Това не е любов, а иго. Явно ти харесва...
Унижения и никаква перспектива. Не знам...преразгледай си ценностната система. Търси ключа в себе си, а не у него. Той е такъв и не може да се промени. Ти имаш избор, не той.

Дрън-дрън, та пляс.
Малко ми стана мъчно за тебе, miamaria1979.
Няма нужда да го защитаваш пред нас, не ни е на нашите глави туй чудо.
Ти ако така разсъждаваш, дори и да се разделиш с тоя хубавец, ще налетиш на следващия подобен, просто защото не са малко подобни екземпляри, а освен това
имат усет да надушват жертви като тебе.

И аз ще се включа с едно мнение. Няма нужда да те съдим или критикуваме и оценяме - не си тук затова.
Но мисля, че ти самата осъзнаващ, кое е правилното решение, просто нямаш силата да го вземеш. Разбирам, че ти е трудно - подобни връзки са в състояние много да те потиснат, а и да убият собствената ти вяра в себе си. Важното е да знаеш, че с нищо не си заслужила подобно отношение и положение, че заслужаваш нещо много по-добро и че трябва да вземеш съдбата си в собствени ръце. Повярвай ми, че дори и с излишни килограми, има мъже, които ще те харесват, уважат и обичат такава каквото си и няма да те карат да се чувстваш така, както си в момента. Помисли си, говори с близките си и довери на себе си и съдбата, че всичко ще се нареди стига да събереш смелост да се бориш за това, което ЗАСЛУЖАВАШ!

не мога да ти дам съвет, но моето мнение е , че след като си осем години с него явно нещо ви свързва...
аз не бих издържала и ден при такива условия, но всички сме различни.
имала съм и други връзки преди съпруга си, но никога мъж не ме е унижавал нито физически нито психически, но не защото аз не позволявам, а просто такива бяха мъжете.
разделяла съм се с тях по различни причини, но така се случи, че всичко ставаше по доста нормален начин-без драми.просто така се случваше./например с единият се разделих, защото замина да живее в чужбина, а а з не исках да отида и връзката се разпадна - и досега съм с много добри спомени от него и му желая късмет/
когато се запознах с мъжът ми той беше сирак,много самостоятелен и уравновесен.
живеем заедно десетина години и за това време естествено е имало и спорове/както навсякъде/, но всичко е при взаимно зачитане на личността на другия.аз знам какво ме свързва с него, а ти знаеш ли какво те свързва с твоя?
това за доходите-и моят изкарва повече пари от мен, просто аз отделям повече време на детето и на къщата , а той на печеленето на пари.така сме се разпределили, но това не ме прави по-маловажна във връзката,напротив - аз гледам сина ни и за него дова е важно-той е спокоен за детето ни.
това не е причина да търпиш-има жени с деца, които се оправят финансово и сами,просто трябва да се опита,е по-лесно е друг да помага , но на каква цена?

Изчезвай от там.............Нещата за в бъдеще ще станатад,повярвай ми!Успех  и щастие ти е желая!

Момичета, изчетох всичките Ви мнения. Всяка от Вас има гледна точка, която защитава. Изчетох и нападките Ви и се радвам, че има хора, казващи истината направо в очите. Някои от тях ме боднаха, други защитиха. И мисля, че съм съвсем нормална. Преди години по тоя повод ходих на психолог - определено не ми помогна. За съвети и аз мога много да давам. И всяка от нас знае, че трудно  стои чужд акъл в чужда глава. Това е моята история, аз съм истинска и съществувам и дори рискувам пишейки тук, но рискувам да извадя наяве едни  отношения и дори някой от хората да се разпознаят или да ме разпознаят. Не ми пука.

Знам, че трябва да се махна, осъзнала съм го отдавна. Не виждам бъдеще, а виждах временно настояще. Не му вярвам и доверието ми го е изгубил след ония презерватив и спането му с въпросната М. Имам ценностна система, която е изградена много отодавна и мирогледа, с който съм отгледана е може би като на Вашите баби. Знам какво е добро и зло, правилно и неправилно. Въпреки, че често ми се налага да си затварям очите (работното място). И много пъти съм се питала дали да не осъвремення мирогледа си, спрямо действителността???

Ако приемем, че това в темата до тук беше увод и сега следва изложението:

Вчера т.н. „кандидат свекърва” дойде в София. Щяла да си пътува до града, където живееше преди и където има нещо, наречено „къща.” Да си види „къщата” , да плаща данъци и бля, бля, бля... Да поясня „къщата” е без баня, канализация и от 20-те години на миналия Век. Ремонт е правен сигурно преди 20-30 години. Има няколко стаи пропити с влага. Първият път когато я видях ми изглеждаше зловещо като в приказките, къщата на Баба Яга, ама нали с моя “хубавец” нямаше да живеем там (бях получила обещанието му) не ме интересуваше.

Та моя “хубавец”  ми се обади вечерта да ме уведоми, че „Monster in low” ще остане вечерта и ми стана ясно ще спи при нас. Да спомена, че нея не я притеснява факта, че живеем в стая и да ни „свети” явно й е призвание. „Нямало вода в тях, тоалетна и нямало как там да приспи”.

Отгоре на всичко „мойчкият” ми се обади и малко по-късно да ме моли да съм отишла да взема някъквя чанта на „Маминка”от първата му работа (а той бил на втората). Отказах, разбира се. Попитах го дали да не изпия 2 водки, та да имам по-вечко кураж да кажа на „Маминка”  за n-ти път да не се бърка. Вечерта минах през магазина и се прибрах.

„Чудовището”, беше там. Отново маи има ключ за жилището (сутринта не го остави). Току що била влезнала. През цялото време по пътя си казвах „Трябва да запазиш самообладание. Не се карай с нея. Не вдигай скандали”. Искам да спомена, че караниците ни с нея са факт. Отдавна минахме момента в които си казвахме сладки думи.

Започнах с една история за моя приятелка, която отглежда сама детето си при нейните родители, защото нейният възлюбен предпочита майка си и баща си и да не загуби бизнеса на техните пред собственото си дете и как имат възможност да живеят далече и от двете страни родители, но той не иска и не го интересува за детето си вече 2 години.

После общи приказки, обсъждане на работата на сина й и това как го няма и вика постоянно. Та сготвих аз, и към 20.00 часа той мойчкият се прибра намусен, че трябвало да вземе чантата на майка си, която аз би трябвало да взема.

Вечеряхме и „Свекървището” се изпусна, че ще се връща в София и започва да си  търси отново работа. Не очаквах толкова бързо да се завърне на хоризонта. Даже през деня ходила до някакви лицензирани фирми за подбора на персонал. Не и харесвало при другия син и снахата, а и немогли да се договорят за майчинството, а тя неможело да живее с една пенсия само, особенно сега когато 1 г. труд ще се равнявала на 3 за пенсия.Та на нея не й плащали за да гледа внучето, напусна си и старата работа, а й трябвало да се съобразява със снахата. Преди внучето на „маминка” не се позволяваше да влезне през входната врата на жилището от снаха й (ама другият й син се допитва до жена си и решенията взимат заедно).
Да отбележа, че „Свекървището” каза, че нямало да живее с нас, а на квартира.

И така криво-ляво легнахме да спим. Не ножах да заспя дълго и се въртях. Казах на моя, че го искам на кафе утре сутринта да обсъдим някои неща.

Към 7.00 сутринта „Маминка” реши, че трябва да тръгва и започна половинчасово шумене на найлонови торбички. Това ми припомни недотам далечното минало как една неделна сутрин в 7.00 часа „Маминка” беше решила да закусва орехи и трябваше да си ги счука. Да отбележа, че онзи ден не беше на работа и нямаше  къде да ходи и тогава й вдигнах голям скандал.

„Маминка” излезна по свойте задачи. А аз реших да си изясним ситуацията с „моята любов” в банята.
Попитах го:
Как ще е занапред? Обича ли ме? Гостито е до 3 дни, нямам нищо напротив, но да е рамките на тези граници. Всеки има родители и когато се налага де се помага нямам нищо напротив, но само ако имат нужда.

Обясних, че очаквам пръстен за 14-ти и то не някъкъв златен за 20-30 лв., а платина както се бяхме разбрали с гравюра и предложение за женидба. Поясних също, че вече неможе да се измъква с номера, че няма пари и че сега не му е момента.
От известно време му давам ултиматум за свадба на 1-ви май. Той е съгласен разбира се, само дето не предявявя желание да отидем да си запишем дата и за изследванията. Знам предварително, че няма да го направи, а дори и да го направи аз ще откажа, заради всичко дотук.

Но тъй като напоследък все повече ми говори за жилище, за ипотека и т.н.т. и аз съвсем ясно преди известно време му определих приоритетите си: 1 свадба; 2 дете; 3. жилище; 4. сами.
Знае, че не желая да живея с „Маминка” и не я понасям. За нея бях „курва”, а сега ми прави мили очи. Спомних си и как веднъж преди години ме изгони от нейната „къща” та „мойчкият” тогава ме защити и ходихме да спим другаде. Тогава разбрах, че „маминка не постъпва така за първи път”, а и с предишната му приятелка. След което майката разделя сина си с момичето. Дори и веднъж в нервите си тя ми го потвърди. Късно е вече.

Ноември месец бяхме говорили с него, че „маминка” може да живее с нас в бъдеще при условие, че живее отделно в една стая и не се бърка в нашите отношения. Живеенето й сама беше определено така, че все едно е квартирант-ток, вода, парно и дотам.
Но след една задкулисна маневра от „мойчкият”, който случайно не беше обяснил тяа подробност на съвместното ни съществуване с „Маминка” се наложи аз да й го обясня след две водки. За негово управдание „Не му било тогава времето” и той трябвало да реши кога да й го каже. А може би след като теглим кредита и се заробя 25 години да го изплащам като съдлъжник??? А може и на мен да обясни, че „Маминка”  е много важна и неможе така да постъпи с нея и да не папа детето от мамините гозби, вместо моята леща, която съм си позволила заради кредита.

Казах му още, че вече съм жена, а не онова момиченце и знам какво искам. И няма да допусна някой да се меси между нас по какъвто и да е начин. И само той да допусне слабост, да ми крещи без да имам вина, да посяга или пък тя да започне пак да идва когато ни няма, да рови в шкафовете, да ми чете дневниците,  да се пере, къпе, и спи при нас при условие, че няма място (а и да има, аз съм против). Исках да знае още веднъж в прав текст, че това ще е краят. Може и това да целят?
Ще изчакам да видя как ще се развият събитията.
Знам какво ще стане предварително, но ми трябва да видя от него, че бъдейки наясно с всичко продължава по стария начин. Ще говоря с родителите си още тая събота и неделя. Те донякъде са наясно с нещата и сигурно ще ме подкрепят. Онази вечер след като той ме хвана за шията им се обадих, но неможах да им кажа. Щяха да се притеснят. Казах само, че сме се карали заради „маминка”, която май пак ще се завръща в София.

Благодаря Ви за търпението!

Мога само да ти пожелая успех, в това, което си започнала, и много щастие!

От това което прочетох мисля че си напълно права и вървиш натам където трябваше отодавна да си мила.Дано  занапред да имаш по- голям късмет в любовта желая ти го искренно.

Отдавна трябваше да направиш това!
Пожелавам ти да имаш достатъчно сили да го довършиш до край.
Не си ли се замисляла,че можеш наистина да срещнеш свястен мъж?!
Имаш реални шансове - възползвай се!

Пожелавам ти , каквото и да се случи , никога да не губиш този дух , който лъха от написаното от теб.И да имаш сили да отстояваш позицията си.Поздравявам те и ти стискам палци. 

Хм, защо ли не вярвам да си взела някакво решение? Ако си решила да се махнеш, защо са тези подробности за майка му, за жилще, пръстен и прочие? Отиваш си и толкова!
Струва ми се, че все още търсиш път и начин, за да останеш с него.
Време ти е наистина да избереш и начертаеш целите си и каквито и да са те, да работиш за постигането им. Усещам в думите ти само гняв. Нека за напред и разума да поработи.

още откакто видях темата реших че трябва да ти кажа нещо,нещо успокоително ,или предупредително,или поучително,не знаех точно.но след последните ти думи зная какво:мила,приеми този човек като вреден навик-например като цигарите-лекарите ти казват ако не спреш ,скъсяваш живота си,но в твоя случай може и да има фатален край.какво би направила:продължаваш и се радваш на живота  ,или

         И аз същото се питам   

                     Много добре казано  .
                     По темата съчувствах до четвърта страница, т.е. до момента, в който прочетох за платинен годежен пръстен. Не съм убедена, че ще го получиш, мила, но съм убедена, че ако го получиш, няма да си тръгнеш от там близките години.
                     Въпреки всичко ти желая късмет и много любов    !

Важното е ,че има някаква светлина в тунела.